№ 51
гр. Севлиево, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20244230200107 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят П. С. П. от с.Душево, общ.Севлиево е обжалвал наказателно
постановление № 23-0341-000517 от 14.02.2024 г. на Началник РУ в ОДМВР Габрово, РУ -
Севлиево, с което за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 и на осн. чл.174, ал.1, т.1 от
Закона за движение по пътищата / ЗДвП / му е наложено наказание глоба в размер на
500.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, а на осн. Наредба
№ Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 8 контролни точки.В жалбата се твърди, че
наказателното постановление / НП / е незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат
няколко развити в нея съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – Началник РУ МВР гр.Севлиево, редовно призован, не се
явява представител при разглеждане на делото.В писмото, придружаващо административно-
наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствиe и
наказателното постановление да се потвърди.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.П. С. П. живеел в с.Душево, общ.Севлиево, притежавал СУМПС и бил
правоспособен водач на МПС.Притежавал лек автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ***.На
23.12.2023 г., вечерта, жалб.П. бил заедно със свид.Г.Х.Л..В последствие излезли с
посоченият по-горе автомобил, който бил управляван от жалб.П..По същото време свид.Г.
М. Н. и свид.И. К. К., двамата служители на РУ МВР Севлиево изпълнявали служебните си
задължения по специализирана полицейска операция.От 22:00 до 23:00 часа били на
територията на с.Сенник, след което в с.Душево, общ.Севлиево.Със служебният си
автомобил спряли на центъра на селото, но тъй като нямало движение се преместили малко
по-нагоре от центъра, до кръстовищата под гробището в същото село.Забелязалия движещ
1
се към тях лек автомобил, който спряли за проверка, при която установили, че водачът му
транспортира болното си дете до спешна медицинска помощ.След като освободили водача,
забелязали, че към тях се движи дружг лек автомобил и свид.К. подал на водача му знак със
стоп-палка да спре, за да му бъде извършена проверка, като същевременно присветнал и със
служебното си фенерче.Автомобилът бил комби и със син цвят, а лицето на водача му било
спецефично, поради което двамата служители го запомнили.Последният обаче не се
подчинил на разпореждането да спре за проверка, а свил рязко в дясно.Тъй като уличката, в
която свил водача на автомобила била в лошо състояние, с много неравности по нея, а
служебният автомобил на полицейските служители бил нисък, последните не последвали
водача, а решили да го пресрещнат в края на същата уличка.Свид.К. се качил в служебният
автомобил и двамата се придвижили през центъра в първата пресечка, до бившата фурна на
селото.След като свид.Н. спрял на кръстовището и изключил автомобила от скорост,
последният угаснал, тъй като бил оборудван със старт-стоп система, при което изгаснали и
фаровете му.Предните прозорци на автомобила били свалени и двамата служители
първоначално чули двигателя на движещ се автомобил, след което забелязали и фаровете
му.Малко след това и в близост до кръстовището водача на автомобила спрял и изгасил
фаровете, като останали да светят само габаритите.В този момент свид.Н. натиснал
съединителя на служебният автомобил, двигателят му запалил и служителите се отправили с
него в посока към другият автомобил.Междувременно водачът на същият угасил двигателя
на автомобила.Приближавайки към него полицейските служители забелязали, че на мястото
на водача е същият мъж, който не спрял на подадения му сигнал, а до него на пасажерската
седалка била жена.След това двамата полицейски служители пристъпили към извършване на
проверка на документите на водача и автомобила, при което било установено, че същият е
бил управляван от жалб.П..На въпроса на служителите защо не е спрял на подадения му
сигнал, последният обяснил, че не ги бил забелязъл, както и, че с автомобила се разхождали
към с.Млечево и с.Столът.След като приключили с проверката по документи, полицейските
служители обяснили на жалб.П., че ще му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол.Последният им отговорил, че не е пил и, че няма проблем да му бъде извършена
такава проверка.При извършената проверка техническото средство „Дрегер 7510“ с
фабр.номер ARNA-0152 КАТ, отчело наличие на алкохол с концентрация 0.62
промила.Свид.Н. седнал в служебният автомобил и пристъпил към съставянето на АУАН,
при което жалб.П. попитал двамата служители дали не може акта да бъде написан на
жената, с която е.На тези въпроси категорично му било отговорено, че това няма как да се
случи.На жалб.П. бил издаден Талон за медицинско изследване № 143059, на който бил
поставен изискуемият холограмен стикер и било отразено, че следва да се яви до 01:00 часа
на 24.12.2023 г., за да даде кръв за химичен анализ.Междувременно свид.Г. М. Н., в
присъствието на свид.И. К. К., съставил против жалбоподателя П. С. П., АУАН за това, че
като водач на лек автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ***, на 23.12.2023 г., в 23.49 часа, в
с.Душево, ул.„Свежест“ до номер 13, в посока центъра на селото, управлява собствения си
лек автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ***, в 23.42 часа.Водачът е изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр.номер ARNA-0152 КАТ, като уреда
2
отчита 0.62 промила алкохол.Издаден е талон за изследване с номер 143059 и връчени 8
броя холограмни стикери с номер А 078919, с което виновно е нарушила чл.5, ал.3, т.1,
предл.първо – управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително от ЗДвП.При съставяне на АУАН и
след запознаване със съдържанието му жалбоподателят не е направил възражения.В рамките
на времето, определено с връчения му талон за медицинско изследване жалб.П. се явил в
ЦСМП – филиал Севлиево и дал кръв за химичен анализ.От страна на медицинското лице
бил съставен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в който било отразено,
че жалб.П. е употребил 500 мл. бира на 23.12.23 г. в 21.00 часа.Протокола бил подписан от
медицинското лице и от жалб.П..В последствие в НТЛ при ОДМВР – Габрово била
извършена химическа експертиза в която е отразено, че в представената за изследване проба
кръв на жалб.П. концентрацията на алкохол е 0,56 промила.Възражения по съставения
АУАН от страна на жалб.П. не били направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Началник РУ в ОД МВР Габрово, РУ Севлиево, с № 23-0341-000517 от
14.02.2024 г.Същото е издадено против П. С. П., с ЕГН **********, адрес с.Душево,
ул.“Бузлуджа“ № 21, за това, че на 23.12.2023 г., в 23.49 часа, в с.Душево, на ул.„Свежест“,
като водач на лек автомобил Ауди А4, ***, при обстоятелства: с.Душево, ул.„Свежест“ до
номер 13, в посока центъра на селото, управлява собствения си лек автомобил „Ауди А 4“ с
рег. № ***, в 23.42 часа.Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
„Дрегер 7510“ с фабр.номер ARNA-0152 КАТ, като уреда отчита 0,62 промила
алкохол.Издаден талон за изследване с номер 143059 и връчени 8 бр. холограмни стикери с
номер А 078919, с което е извършил: Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, с което
виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.За така посоченото нарушение административно-
наказващият орган /АНО/ е наложил на жалб.П. наказание по реда на чл.174, ал.1, т.1 от
ЗДвП - глоба в размер на 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца.На осн. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 8 контролни
точки
С Докладна записка от 19.03.2024 г. до Началника на РУ МВР Севлиево служителка
в същото управление, уведомила последния, че при изготвяне на наказателното
постановление е допуснала техническа грешка, като в текстовата част е пропуснала да
опише резултата от извършената химическа експертиза на пробата кръв, като жалб.П. е
запознат с резултата от нея на гише АНД в РУ Севлиево, преди наказателното
постановление да бъде изготвено и съответно преди връчването.
Междувременно на жалб.П. била издадена ЗППАМ, с която му била наложена
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.Същата била обжалвана от жалб.П. и с Решение № 313 от 12.03.2024 г. по адм.дело
3
№ 5/2024 г. по описа на Адм.съд – Габрово оспорването на заповедта било отхвърлено.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите Г. М. Н., И. К. К. и Г.Х.Л. и писмените доказателства – НП № 23-0341-
000517/14.02.2024 г.; АУАН Серия GA, № 911638 от 24.12.2023 г.; Докладна записка до
началника на РУ МВР Севлиево; протокол за извършена експертиза № 2/2024 г.; Сметка за
направени разходи по химическа експертиза; талон за изследване № 143059/24.12.2023 г.;
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози от 24.12.2023 г.; заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г.; справка картон на водача.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателката на
13.03.2024 г.От клеймото на пощенският плик, с който жалбата е изпратена се установява, че
същата е подадена на 14.03.2024 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е
допустима и следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.АУАН
е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на същата заповед, предвид
заеманото от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение
на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, текстът на която гласи следното: “На водача на
пътно превозно средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози ”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложил на
жалб.П. наказание глоба в размер от 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца.Съгласно посочената разпоредба: “Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух:
1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.”.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява в съдебно заседание лично и с
процесуален представител.Последният поддържа жалбата и искането за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат няколко съображения.
В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че нарушението, за което е санкциониран
жалб.П. не е доказано по безспорен и несъмнен начин, което било в тежест на
административно-наказващият орган.Оспорва се описаната в акта и обжалваното НП
4
фактическа обстановка, като се излагат твърдението, че вината на наказаното лице не била
установена по несъмнен начин.
Съдът не споделя тези доводи.По делото по безспорен и несъмнен начин се
установява, че на 23.12.2023 г., малко преди полунощ, жалб.П. е управлявал собствения си
лек автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ***.В тази насока са категорични показанията на свид.Г.
М. Н. и свид.И. Красиимиров К., които съдът кредитира с пълното си доверие.Не може да
бъде споделено твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че между тях
имало множество противоречия, поради което не следвало да се кредитират.Показанията на
тези двама свидетели са ясни, последователни, непротиворечиви и кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка.Безспорно е също така, че на посочената в
АУАН и НП дата свид.Н. и свид.К. изпълнявали служебните си задължения, като се
намирали на кръстовище в близост до гробищата в с.Душево, общ.Севлиево.От показанията
им се установява, че след като извършили проверка на лек автомобил, превозващ болно дете,
към тях се приближил друг автомобил, на водача, на който от страна на свид.К. бил подаден
сигнал със стоп-палка да спре, за да му бъде извършена проверка, като същевременно му
било присветнато и със служебно фенерче.Същият обаче не се подчинил на разпореждането,
а свил в уличка в дясно, за която служителите на МВР знаели, че не е в добро състояние и
има много неравности.Междувременно и понеже мястото било осветено, същите успяли да
видят лицето на водача на автомобила.Тъй като служебният им автомобил бил нисък, което
не позволявало да последват водача, същите решили да го пресрещнат в края на уличката,
по която продължил движението си.Придвижили се до кръстовището, където бил изхода на
същата и спряли, за да изчакат автомобила.Малко след това забелязали движещият се
автомобил със светнати фарове, който след известно време спрял и изгасил фаровете, като
останал на габаритни светлини.Полицейските служители се отправили към него, при което
водачът му угасил двигателя.Свид.Н. и свид.К. разпознали водача на автомобила, като този,
който не спрял на подадения му сигнал, както и, че до него се вози жена.След като
извършили проверка по документи и установили, че водач на автомобила е жалб.П., същите
извършили такава и за употреба на алкохол, при която техническото средство отчело
положителен резултат.От своя страна жалб.П. се опитал да ги убеди да съставят акта за
констатираното нарушение на пътничката в автомобила, като им обяснил, че шофира в
чужбина.Полицейските служители обаче категорично отказали, след което му съставили
АУАН и изготвили талон за медицинско изследване, който също му бил връчен.Безспорно е
и това, че жалб.П. не приел показанията на техническото средство, поради което се явил в
ЦСМП филиал Севлиево и дал кръв за химичен анализ.В хода на административно-
наказателното производство била изготвена химическа експертиза, от която било
установено, че съдържанието на алкохол в кръвта на жалб.П. е 0,56 промила.В противоречие
с показанията на двамата полицейски служители е описаната фактическа обстановка от
свид.Галина Лазарова.В показанията си същата твърди, че след като вечеряли в дома на
жалб.П., двамата решили да се усамотят и се качили в автомобила му, който бил паркиран в
близост до неговия дом.Колата не била в движение и с изгасени светлини, а след известно
време до тях спрял полицейски автомобил, като служителите на полицията поискали
5
документите им за проверка, а впоследствие проверили за алкохол жалб.П., тъй като той бил
на шофьорската седалка.Съдът не кредитира с доверието си показанията на свид.Лазарова
тъй те са както в противоречие с тези на полицейските служители, вътрешно противоречиви
са и са в разрез с останалите събрани по делото доказателства и установената фактическа
обстановка.Безспорно установено е, че на седалката на водача на процесния автомобил е бил
жалб.П., както и, че последният е управлявал същия.Колата му не е била в близост до
жилището му, а на съвсем различна улица в селото.Служителите на МВР са видяли
движещият се автомобил на жалбоподателя, възприели са него като водач на същия, подали
са му сигнал със стоп палка да спре, но той не е спрял, а свил в улица в дясно, чиято
настилката не е била в добро състояние.Както вече бе посочено по-горе поради тази причина
не го последвали, а знаейки че въпросната улица по която е тръгнал няма друг изход,
решили да го пресрещнат.По делото няма данни, а и св.Лазарова не твърди тя или някой
друг да е управлявал автомобила на жалб.П. за да се намира той там по време на проверката,
а не пред жилището му.По така изложените съображения, съдът не кредитира с доверието
си показанията на свид.Лазарова, като намира, че същите са част от защитната позиция на
жалб.П., целяща неговото оневиняване.Не може да бъде споделено и твърдението на
процесуалния представител на жалбоподателя за наличието на противоречие в показанията
на свид.К., дадени пред настоящия съдебен състав и тези пред състав на Адм.съд –
Габрово.Последните са дадени пред друг съдебен състав, в рамките на съвсем различно
производство и не са приобщени по предвидения процесуален ред към настоящото
производство, поради което не следва да се ценят и обсъждат.
По безспорен и несъмнен начин се установява, че при извършената от тях проверка
полицейските служители установили, че процесният автомобил е бил управляван от
жалб.П..Не се спори, че по време на същата на жалбоподателя била извършена проверка за
употреба на алкохол, при което техническото средство отчело наличие на концентрация на
алкохол в кръвта от 0,62 промила.Безспорно е също така, че пред медицинското лице
жалб.П. заявил, че е употребил бира.Не се спори и това, че по повод констатираното
нарушение на жалб.П. бил съставен АУАН, който той подписал без възражения, както и, че
не е направил такива в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.От съществено значение е също така, че
при установяването на нарушението са били спазени всички изисквания на Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози.С други думи били са използвани всички
възможни и нормативно разписани правила за установяване на обективната истина.
Въз основа на гореизложеното, и след като съпостави заК.ите разпоредби с
установеното по делото, съдът намира за доказано по несъмнен начин, че на посочената в
АУАН и НП, дата и място жалб.П. С. П., както от обективна, така и от субективна страна е
осъществил състава на вмененото му във вина нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Съдът счита обаче, че при издаване на обжалваното НП е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на
наказаното лице и представляващо самостоятелно основание за неговата отмяна.Както вече
6
бе посочено по-горе при извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство
на жалб.П. било установено наличието на такова, като уредът отчел 0,62 промила.На
последният бил издаден талон за изследване и тъй като жалб.П. не приел показанията на
техническото средство, последният се явил в ЦСМП филиал Севлиево, където дал кръв за
химичен анализ.От приложения по делото протокол за химическа експертиза се установява,
че съдържанието на алкохол в кръвта му е 0,56 промила.В обжалваното НП обаче, при
описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават, е посочено единствено, че наличието и концентрацията на алкохол
са били установени посредством техническото средство, като изцяло е било пренебрегнато
обстоятелството, че те са били оспорени от жалб.П. и поради тази причина е била изготвена
химическа експертиза на кръвта, която водача е дал за изследване.В НП изобщо не е било
отразено това обстоятелство, както и, че съдържанието на алкохол в кръвта на водача не е
0,62 промила, установени с техническото средство, а меродавното в случая съдържание от
0,56 промила, установено посредством химическата експертиза.Съгласно чл.1 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози с нея се урежда редът, по който се
установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства
(МПС), трамваи или самоходни машини и/или употребата от тези водачи на наркотични
вещества или техни аналози.Съгласно чл.3а, т.2 от посочената Наредба: „Установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ
съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с
медицинско и химическо лабораторно изследване, …, когато: 2. лицето не приема
показанията на техническото средство или теста“.В случая жалб.П. не е приел показанията
на техническото средство, явил се е в указаното му време и е дал кръв за химичен анализ,
поради което, както вече бепосочено, меродавно е наличието и количеството алкохол в
кръвта, установено не с техническото средство, а посредством химическото лабораторно
изследване.Както вече бе отбелязано по-горе това обстоятелство не е било отразено в
издаденото НП, като по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение,
равняващо се на липса на задължителен реквизит, а именно описание на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.Жалб.П.
е бил наказан за управление на МПС след употреба на алкохол, чието съдържание според
административно-наказващият орган е установено посредством техническо средство и с
концентрация, отчетена от уреда, което обаче е в разрез с реда и начина за установяването
им, регламентиран в посочената по-горе наредба, тъй като тези показания са били оспорени
от него.Следвало е в НП, изрично да бъде отразено, че наличието на алкохол и
съдържанието му в кръвта на същия са били установени чрез химичен анализ, като бъде
посочена и концентрацията, установено посредством химическата експертиза, което обаче
не е било сторено.Към преписката е приложена докладна записка до АНО, която обаче е
ирелевантна, тъй като сама по себе си не може да санира допуснатото нарушение.Вероятно
при издаването му действително е била допусната техническа грешка, но тя е от такова
7
естество, че е опорочила обжалваното наказателно постановление до степен, налагаща
неговата отмяна.
Поради гореизложеното издаденото наказателно постановление следва да се отмени
като незаконосъобразно.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
искане в полза на доверителят му да бъдат присъдени направените по делото разноски.По
делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е
заплатено договорно възнаграждение в размер на 700.00 лева.С оглед изхода на делото, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 700.00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.3, т.2 във вр. с ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0341-000517 от 14.02.2024 г. на
Началник РУ в ОДМВР Габрово РУ - Севлиево, с което на П. С. П. от ***, ЕГН **********,
за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 и на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
са отнети 8 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Габрово да
заплати на П. С. П. от ***, ЕГН **********, сумата от 700.00 / седемстотин / лева,
съставляваща направени по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8