№ 3027
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110157665 по описа за 2024 година
Ищецът твърди, че на 23.10.2017. сключил с ответника договор за заем, по силата
на който да му се отпусне сумата 2000лв главница, като съгласно чл.5 от договора за заем, се
предвиждало обезпечение чрез поръчителство, предоставено от „Fettatum Bank “. Твърди,
че в договора за кредит не е предвидено възнаграждение за поръчителя, като след
усвояването на кредита, установил, че освен заемната сума и лихва, следва да плати и
1000лева –която сума е възнаграждение за поръчителя. Оспорва се като недействителен
договорът за поръчителство, защото вноските не са посочени в преддоговорната
информация, в ОУ не е посочено, че сключването му е задължително за получаване на
кредит, както и се сочи, че договорът не е подписан, поради което липсва съгласие.
Договорът за поръчителство се оспорва като нищожен, поради неспазване на
предвидената в закона форма, шрифт, чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, посочен е грешен ГПР, извършено
е заобикаляне на закона, тъй като кредитор и поръчител са свързани лица, а таксата
представлява допълнителна услуга, произтичаща от договора за кредит. Оспорва се като
недействителен ДПК, а оттам – и договора за поръчителство. Затова, ищецът предявява иск
за прогласяване нищожността договора за потребителски кредит, съединен при условията
на евентуалност с иск за признаване на разпоредбата на чл.5 от договора за кредит за
нищожна.
Ответното дружество, на което препис от исковата молба е връчена на 28.10.2024г., в
писмения отговор, подаден на 27.11.2024г. в срока по чл.131 ГПК, оспорва основателността
на исковете, като сочи, че поръчителят е самостоятелно ЮЛ, ищецът сам е избрал в
електронния формуляр като обезпечение поръчителство от него, след като се е запознал с
1
дълижмите такси за гаранция и тогава е подал искане за кредит, след което е получил на
имейл преддоговорна информация. По довода за нарушение на разпоредбата на чл.19,ал.4
ЗПК, се сочи, че ако кредитополучателят избере сключване на договор за кредит без
обезпечение, то получава незабавна информация за размер на разхода, който не се включва в
ГПР, защото не съставлява общ разход по кредита, защото е с незадължителен характер.
Сочи се, че необходимостта от обезпечение е възникнала поради оценката на риска. Сочи се,
че на всеки етап от сключването на договора, потребителят е разполагал с информация и е
можел да прецени дали договорът е подходящ за него, включително и с правото по чл.29
ЗПК, което не е упражнено.
Предявени са съединени при условието на евентуалност: установителен иск с правно
основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26 ЗЗД за нищожност на договора за кредит -
противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона - чл.143,ал.1
и ал.2, т.12 ЗЗП , съединен с установителен иск за приемане на разпоредбата на ч5 от
договора за нищожна.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: сключването на договора,
чрез използване на средства от разстояние, и е намерил, че страните не спорят, че ако към
49,66 % се включи сумата 1000 лева, то процентът ГПР ще надвиши 50 %.
Видно от представения договор за кредит, в него е предвидено обезпечаването му с
поръчителство от страна на „Ferratum Bank “,като в договора за кредит не се съдържа
посочване, че за гаранта ще се заплаща възнаграждение от страна на потребителя.
Възнаграждението е посочено в преддоговорната информация.
В договора за кредит е посочено, че се отпуска сумата 2000лева, при задължението
ищецът да я върне на 12 вноски, при посочен общ разход по кредита 460 лева, като в
приложение към договора е посочено, че сумата 460 лева е възнаградителна лихва, и ГПР
49,66%. В СЕФ е предвидено, че когато, при кандидатстване, потребителят е избере да
сключи договор за гаранция с поръчител, предложен от кредитора, то очакваните разходи
възлизат на 1540 лева. В същата графа е посочено, че сключването на договора за гаранция
не е задължително, както и че тези разходи не се включват в ГПР, нито в понятието „общ
разход по кредита“.
В чл.5 от договора за кредит е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
както и потребителят декларира, че е запознат с условията, при които е предоставено.
Договорът за кредит е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма
доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска
или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по
смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
Относно твърденията, направени в исковата молба – действително, със сключване на
договора се заобикаля закона. Разпоредбата на чл.24 ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП.
Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички
2
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
В договора за кредит не е посочено, че възнаграждението за услугата „гарант“ се
включва както в общия разход по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя,
по смисъла на посочените легални дефиниции на ЗПК. В договора изобщо не е посочено, че
се държи възнаграждение за гаранта. Възнаграждението е посочено едва в преддоговорната
информация. Разпоредбата на чл.10 ЗПФУР предвижда задължение на доставчика да
уведоми потребителя за всички условия на договора, както и да му предостави
информацията по чл.8 и 9 от закона, на хартиен носител, а когато договорът е сключен по
инициатива на потребителя, да стори това незабавно, след сключване на договора/ ал.2/.
Следователно, когато инициативата за сключване на договора е на потребителя, какъвто е и
настоящият случай, тогава доставчикът не е освободен от задължението си да предостави
информацията по чл. 8 и 9 на потребителя.-Доколкото и за сключването на договора не се
изисква същият да е подписан, то и не може да се приеме, че за удостоверяване
задължението на доставчика е необходим подпис на потребителя. От значение е дали по
реда на чл.18,ал.3 се установява, че доставчикът е изпълнил задължението си.
Разпоредбата на чл.18,ал.3 ЗПФУР предвижда, че преддоговорната информация,
както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна
и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Не
може да се приеме, че преддоговорната информация, с посочването от страна на кредитора,
че за гаранта се плаща възнаграждение, което плащане е разсрочено заедно с вноските по
кредита, е достигнала до потребителя, както и че доставчикът е изпълнил задължението си
да му предостави информацията незабавно, след сключването на договора.
Обезпечението се изразява в следното. Гарантът следва да заплати цялото неплатено
от длъжника задължение. Страните не са формирали спор, че възнаграждението по
договора за поръчителство е платимо от длъжника разсрочено, на вноски, с падежи,
съвпадащи с падежите на вноските по договора за кредит. Така е и плащано самото
възнаграждение, видно от справките, приложени от ответника.
С оглед изложеното, съдът намира, че договорът за гаранция е „пряко свързан“ с
договора за кредит, по смисъла на § 1, т.1 ДР на ЗПК, тъй като за предоставянето на услуга
„гарант“ потребителят дължи, през целия срок на договора, заплащане на възнаграждение на
3
гаранта, за обезпечаване на задължението за плащане. Обстоятелството, че в
преддоговорната информация кредиторът е вписал изявлението си, че възнаграждението не
се включва в общия разход по кредита, или във формирането на ГПР не може да доведе до
заобикаляне на закона.
Съдът намира, че уговореното възнаграждение заобикаля закона, поради което и
разпоредбата, включваща задължение на потребителя да заплати възнаграждение по него, е
нищожна, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22,ал.1 ЗПК. Заобикалянето на закона
съставлява постигане на забранен от правото резултат с разрешени средства.
Заобикалянето на закона се изразява в обстоятелството, че ищецът дължи
възнаграждението на гаранта, независимо от плащанията / не го дължи единствено ако
предсрочно погаси заетата сума, и тогава дължи частично възнаграждение/. Следователно,
възнаграждението за гаранта, съставлява „общ разход по кредита“ за потребителя.
Същевременно, тъй като възнаграждението е свързано с договора за кредит пряко, то
съставлява „косвен разход“ по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК. От договора за кредит, обаче, е
видно първо, че не е посочено какво включва ГПР, както и дали това възнаграждение е
включено.От договора за гаранция е видно, че погасителните вноски са платими на
ответника, а не на гаранта, следователно се налага извод, че 49,11% ГПР, посочен в
договора за кредит, не включва и възнаграждението по договора за гаранция. Легалната
дефиниция на „годишен процент на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в него следва
да се включи и това възнаграждение за гаранта, тъй като попада под хипотезата
„възнаграждение от всякакъв вид“ – в частност - за обезпечение на изпълнението по
договора за кредит. А заобикаляне на закона е налице, защото, за да се избегне да се
превиши ГПР, в размера, посочен в чл.19,ал.4 ЗПК, е уговорено, че ищецът ще дължи
възнаграждението на гаранта.
Изчислено математически, ако възнаграждението за гаранта се включи като „общ
разход по договора за кредит“, то и ГПР по договора за кредит надвишава 50 %,
следователно, на основание чл.19,ал.5 ЗПК, е налице нарушение на императивна разпоредба
Както се посочи по – горе, посоченият в договора ГПР е по – нисък от действително
предвидения по договора, което се получава чрез заобикаляне на закона – предвижда се, чрез
въвеждане на института на неустойката – позволено от закона правно средство, да се
постигне забранен от закона резултат – нарушаване на разпоредбата на чл.19,ал. ЗПК, който
забранява ГПР над 5 пъти законната лихва. Ето защо, налице е заобикаляне на закона. По
същество, доколкото разпоредбата на договора, предвиждаща ГПР, не може да се замести по
право с разпоредба на закона, нито волята на страните да може да се замести от съда с
тълкуване на останалите разпоредби на договора, то и нищожната разпоредба на договора,
посочваща ГПР, влече нищожност на целия договор, защото същият не би бил сключен от
ответното дружество както без разпоредбата, предвиждаща неустойката по договора, така и
без ГПР и искът е основателен на главното основание – чл.22 във връзка с чл.11,ал.1,т.10
ЗПК. Тук е моментът да се посочи, че декларацията, изготвена от страна на кредитора, или
поръчителя, че възнаграждението за гаранта не е включено в ГПР или в „общ разход по
4
кредита“, няма никакви правни последици. Ето защо, искът е основателен на главното
основание.
По разноските. Ищецът претендира и доказва разноски за: сумата 50 лева платена
държавна такса и сумата 2000лева адвокатско възнаграждение, платено от ищеца, ведно с
ДДС.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от Д. Г. П. ЕГН ********** с адрес ***
против „Фератум България” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град София, ж.к.Младост 3, бул. „Ал.Малинов” № 51, блок 0, вход А, етаж 9, ап.офис20, че
договор за потребителски кредит № ***/23.10.2017г, сключен между Д. Г. П. ЕГН
********** и „Фератум България” ЕООД ЕИК ********* е недействителен, на основание
чл.22 ЗПК във връзка с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Д. Г. П. ЕГН ********** с адрес ***
против „Фератум България” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град София, ж.к.Младост 3, бул. „Ал.Малинов” № 51, блок 0, вход А, етаж 9, ап.офис20
установителен иск за признаване на разпоредбата на чл.5 от договор за потребителски
кредит № ***/23.10.2017г,, за нищожна.
ОСЪЖДА „„Фератум България” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, ж.к.Младост 3, бул. „Ал.Малинов” № 51, блок 0, вход А, етаж 9,
ап.офис20 да заплати на Д. Г. П. ЕГН ********** с адрес *** сторените по делото
разноски – 2050лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5