РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Сливница, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. В.а
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20241890100742 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Т.С.” ЕАД, против А. М. И., с която са предявени
положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца на 1557.70лева, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. С.,
ж.к. "М.-1", бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, както и сумата в размер на 80.71 лева – представляваща
обезщетение за забава върху главницата за период 15.09.2022 г. до 05.04.2024 г., 48.80 лева -
такса за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.04.2023 г. и 8.17 лева - лихва за
забава за периода 16.07.2022 г. до 05.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците
от датата на подаване на заявлението в съда - 13.05.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д № 521/2024 г. по
описа на РС - Сливница.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие
по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр. София.
Твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на
ответника като битов клиент, като собственик на имот, находящи се в гр. С., ж.к. "М.-1",
бл.***, вх.*, ет.*, ап.**. Ответникът не изпълнил задълженията си в срок. Вземането за
главница е начислено за ТЕ за БГВ, ТЕ за отопление и ТЕ, отдадена от сградна инсталация и
такса дялово разпределение. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал и
1
обезщетение за забава в размер на законната лихва, за които вземания ищецът се е снабдил
със Заповед по чл.410 ГПК, връчена на ответника, който в срок е подал възражение срещу
нея. Претендират се разноски.
Прави искане за привличане като трето лице помага „Т.с.“ ЕООД, доколкото това
дружество е извършвало дялово разпределение на топлинната енергия, доставена в
процесния имот. Счита, че има интерес от привличане на това юридическо лице като трето
лице помагач, доколкото ако искът бъде отхвърлен поради оспорено дялово разпределение,
може да предяви регресен иск срещу него по чл.42, т.2 от ОУ на ищеца.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва исковете. На първо място счита, че исковата молба е нередовна. По същество
оспорва да е собственик на процесния имот и оттам да е потребител на предоставените от
ищеца услуги. Не оспорва доставеното количество топлинна енергия, както и стойността й.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията. Иска се отхвърляне
на исковете. Претендира разноски.
С Определение от 06.01.2025 г. като трето лице – помагач на ищеца е привлечен „Т.с.“
ЕООД, като не представя становище по делото.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 521/2024 г. по описа на РС- Сливница, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който е подал в срок възражение. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна
квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1
ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия, че между ищеца и ответника е възникнало облигационно
отношение по повод на доставяне на топлинна енергия за процесния период, че посочените
Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е
доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия в топлоснабден имот в гр. С.,
ж.к. "М.-1", бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, че начисляването й е извършено съобразно законовите
изисквания, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава, а по
възражението за изтекла давност следва да докаже наличие на предпоставки за спиране или
2
прекъсване на давността. Съгласно чл.154 ГПК, ответникът носи насрещно доказване, а при
установяване на горното от ищеца следва да докаже изпълнение в срок на насрещното
задължение за плащане стойността на предоставена топлинна енергия.
С Определение от 06.01.2025 г. като безспорно между страните е отделено, че в процесния
период, процесния имот е бил топлоснабден, както и че е доставено количество топлинна
енергия в посочения от ищеца размер и на посочената от него стойност.
Спорно по делото е дали ответникът е потребител на услугите, предоставяни от ищеца.
Видно от представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот от
21.12.2005 г. /л.11/ ответникът е придобил по дарение собствеността върху жилище,
находящо се в гр. С., ж.к. "М.-1", бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, който имот е процесния такъв.
Ответникът не доказа, че в процесния период е променена собствеността на имота, както и
не е навел и представил доказателства, които да легитимират трето лице като ползвател на
имота.
Ответникът не оспорва, че имотът е топлоснабден и е включен към абонатната станция на
ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. В ал.2 от същата разпоредба е предвидено, че тези общи
условия влизат в сила 30 дни след публикуването им в местен и централен всекидневник,
без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В този смисъл, за възникване
на правоотношение за покупко-продажба на топлоенергия не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата. С факта на
присъединяване на собственото на жалбоподателя жилище към топлопреносната мрежа и
фактическото ползване в него на топлинна енергия, доставена от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните
по делото. Следва да се отбележи, че ответникът не твърди и не се установява да е оспорил
Общите условия, което води до извода, че същите са приети от него. Общите условия са
публикувани в местен и централен всекидневник и са влезли в сила.
С оглед изложеното и съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, ответникът се явява
"потребител" на топлинна енергия по смисъла на пар.1, т.41б от ДР на ЗЕ и чл.3, ал.1 от
Общите условия на ищцовото дружество.
В разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ са определени компонентите на топлинната
енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на
цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите
части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление
на имотите. В това число и топлинна енергия за БГВ.
Съгласно чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Не се оспорва, че „Т.с.“ ЕООД извършва дялово разпределение в процесната етажна
собственост, което се установява и от представения по делото Протокол от решения на ЕС
на процесния адрес, в който е отразено решение за избор на „Т.с.“ ЕООД като дружество,
което да извършва дялово разпределение /л.19/
3
Ответникът не оспорва начисленото количество топлинна енергия, както и неговата
стойност, поради което и съдът не е назначавал Съдебно-техническа и Съдебно – счетоводна
експертизи.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото се доказа вземане за доставена
топлинна енергия за периода м.2021 г. до м.2023 г. в размер на 1557.70 лева и акцесорното
вземане към него – законна лихва за забава в размер на 80.71 лева за периода 15.09.2022 г. до
05.04.2024 г.
По отношение на таксата за дялово разпределение, съгласно чл.22, ал.1 Общи
условия на ищеца от 2016 г. /л.34/ дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на чл.22 от ОУ клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата "дялово разпределение", извършвана от избрания от тях търговец.
С оглед горното, ищецът е материалноправно легитимиран да получи
претендираното възнаграждение за дялово разпределение.
В случая, въз основа на данните от фактурите се установява, че през процесния
период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда на чл.
139а от ЗЕ, а именно – „Т.с.“ ЕООД и че тази услуга е била извършвана от него през
процесния период, което се установява и от представения от ищеца договор /л.26/
На следващо място, от представените фактури /л.98-120/ се установява, че за
извършените услуги за дялово разпределение за процесния периода е дължима сумата от
3.37 лева с ДДС за месец 05.2022 лева и сума от 4.13 лева с ДДС за периода от м.06.2022 г.
до 30.04.2023 г. За процесния период м.05.2022 г. до 30.04.2023 г., при служебно изчисление
от съда, размерът на дължимите такси за дялово разпределение възлиза на сумата от 48.80
лева, търсена от ищеца.
Предвид изложеното се доказа и това вземане по основание и размер.
За цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, като в Общите условия на ищеца в чл.36, ал.2
от тях е посочено, че редът и начина за плащане се определя от продавача, съгласувано с
търговеца, извършващ дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиента.
Доколкото не е предвиден срок за заплащане на таксата за дялово разпределение,
длъжникът изпада в забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не се установи
такава покана за плащане да е била изпратена на ответника, поради което лихвата за забава
върху това вземане в размер на 8.17 лева за периода 16.07.2022 г. до 05.04.2024 г. не е
възникнало, поради което ще бъде отхвърлено.
Доколкото съдът прие, че исковете са доказани по основание и размер /с изключение
на лихвата върху таксата за дялово разпределение/, следва да бъде разгледано, своевременно
напрaвеното от ответника, в срока по чл.131 ГПК, възражение за погасяването им по
давност.
Задълженията на потребителите на услуги по доставка на топлинна енергия,
представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж,
4
поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД – кратката
тригодишна давност. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо
В чл.31, ал.1 от Общите условия /л.36/ са предвидени начините, по които се заплаща
топлинната енергия, като един от тях е определеното за съответния потребител реално
количество топлинна енергия. Именното това е начина на заплащане на топлинната енергия
в случая, видно от представената от ищеца фактури.
В чл.33, ал.2 от Общите условия е предвидено, че клиентите следва да заплащат
месечните си месечните си дължими суми в срок от 45 дни след изтичане на периода, за
който се отнасят, тоест след изтичане на този 45-дневен срок вземането става изискуемо и от
тогава започва да тече погасителна давност.
С оглед посочените разпоредби първото вземане за топлинна енергия за м.05.2021 г. е
станало изискуемо на 15.07.2021 г. и от тогава започва да тече давността за него, която
изтича на 15.07.2024 г. Давността е прекъсната с подаването на заявлението по чл.410 ГПК
от ищеца на 02.05.2024 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл.
422, ал.1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД, преди да изтече давността. Доколкото давност не е
изтекла за първото изискуемо вземане, то тя не е настъпила и за всяко следващо.
Не са погасени и вземанията за обезщетение за забава, доколкото най-ранната дата, от
която се претендира такова е 15.09.2022 г., като давността изтича на 15.09.2025 г., като
давността е прекъсната с подаденото заявление по чл.410 ГПК.
По отношение на таксата за дялово разпределение, доколкото не е предвиден срок за
заплащане на същото, съгласно разпоредбата на чл.114, ал.2 ЗЗД, става изискуема от
възникването на вземането. То се начислява всеки месец, поради което съдът приема, че
възниква в края на съответния месец за който се претендира, съответно първото такова
вземане е възникнало на 31.05.2022 г., следващото на 30.06.2022 г. и т.н. като за нито едно от
тях не е настъпила давността.
С оглед изложеното възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията
е неоснователно.
Ответникът не доказа да е заплатил, изцяло или частично, претендираните от него в
настоящото производство вземания, каквито твърдения не са и навеждани от същия.
Като законна последица от уважаване на исковете за главници, ще се уважи и
претенцията за законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
13.05.2024 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено в исковата молба и за
която е издадена Заповед по чл.410 ГПК.
Решението се постановява при участието на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице помагач на
ищеца „Т.С.“ ЕАД.
По отговорността за разноските:
5
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда и за двете страни.
Ищцовото дружество доказа следните разноски – 33.91 лева – държавна такса за
заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство. Общо разноски в заповедното производство в размер на 83.91 лева, от които
на основание чл.78, ал.1 ГПК и съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК ще се присъди
сумата в размер на 83.50 лева по съразмерност.
В исковото производство се доказаха разноски в размер на 33.91 лева – държавна
такса.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което
съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност,
проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски в
исковото производство са в размер на 133.91 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще
се присъди сума в размер на 133.26 лева по съразмерност.
Ответникът не доказа направа на разноски.
Предвид изложените мотиви, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.
М.-1, бл.***, вх.*, ап.** ДЪЛЖИ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****************, сумата в размер
на 1557.70 лева, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. С., ж.к. "М.-
1", бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, както и сумата в размер на 80.71 лева – представляваща
обезщетение за забава върху главницата за период 15.09.2022 г. до 05.04.2024 г., 48.80 лева -
такса за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.04.2023 г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението в съда - 13.05.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед по чл.410
ГПК по ч.гр.д № 521/2024 г. по описа на РС - Сливница, като ОТХВЪРЛЯ положителния
установителен иск за сумата от 8.17 лева – лихва за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода 16.07.2022 г. до 05.04.2024 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА А. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. М.-1, бл.***, вх.*, ап.**
ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****************, сумата в размер на 133.26 лева –
разноски в исковото производство и 83.50 лева – разноски по ч.гр.д. № 521/2024 г. по описа
на РС - Сливница.
Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице помагач на
ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
6
пред Окръжен съд - София.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7