РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Монтана, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500048 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на В.
К. и К. К. против решение № 260442 от 15 декември 2021 г. по гр. д. № 1666/2020 г. на
Районен съд – Лом.
Жалбоподателите В. К. и К. К. чрез адв. Р.Б. твърдят, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, затова молят то да бъде отменено и вместо него
МОС да постанови ново, с което да уважи предявения от тях иск за отмяна на дарение
на основание чл. 227, ал. 1, б. в“ от ЗЗД. Решението е неправилно, защото от
показанията на свидетелите е установено, че двамата ищци често вземат пари на заем,
за да се издържат, което обосновава извод за нуждата им от издръжка. Вместо това
обаче съдът е счел, че не е установена трайна нужда от такава. Посочват, че относно
размера на нужната издръжка следва да се ползват официалните данни на НСИ, според
които през първото тримесечие на 2021 г. разходите на лице от домакинство са 1607 лв
при месечен потребителски разход на лице от домакинство 440 лв.
Въззиваемата В.М. се представлява в процеса от адв. А.Л., особен представител,
назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. В писмен отговор на въззивната жалба адв.
Л. изтъква, че по делото е установен единствено размерът на пенсиите на двамата
ищци. За да бъде основателен искът за отмяна на дарението поради нужда от издръжка,
трябва такова искане да е било отправено до надарената, да са установени нуждите на
1
дарителите, както и че това състояние на необходимост от средства за издръжка е
трайно, а в същото време надарената да е в състояние да плаща търсената издръжка.
ЛРС правилно е приел, че никой от тези кумулативно изискуеми елементи не е налице,
затова въззиваемата моли решението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирани да обжалват лица в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред Ломския районен съд е бил предявен иск с правно основание чл. 227, ал. 1,
б. „в“ от ЗЗД – за отмяна на дарение поради отказ на надарената да даде на дарителите
издръжка, от която те се нуждаят.
Установено е по делото, че на 3 юли 2014 г. двамата въззивници В. и К.К.и
дарили на своята дъщеря В.М. дворно място, представляващо УПИ № *-*с построената
в него с къща с площ 120 кв. м, намиращи се в гр. *, като дарителите запазили вещното
право на ползване – нотариален акт № * г.
За установяване на твърдението им, че се нужаят от средства, ищците
представили доказателства за размера на своите пенсии: 389 лв за К.К. и 300 лв за В.К..
Разпитани били и свидетели, от показанията на които се установява, че двамата срещат
трудности при посрещане на нуждите си и вземат пари на заем.
За да отхвърли иска, ЛРС е приел, че не е установено ищците да са изпаднали в
трайно състояние на нужда от издръжка, че не са събрани доказателства за месечната
сума, необходима за покриване на потребностите им.
Въззивният съд като извърши собствен анализ на събраните доказателства,
достигна до същия правен извод за неоснователност на иска, поради което
потвърждава обжалваното решение.
Между странте по делото е бил сключен договор за дарение. По своята същност
той е безвъзмезден и срещу получения недвижим имот надарената не дължи насрещна
престация, от нея се очаква единствено благодарност. Задължението за издръжка може
да възникне единствено след отправяне на покана от дарителите, то не е насрещно
задължение за надарения, произтичащо от договора. В исковата молба се твърди, че е
имало предварителна уговорка, че надарената ще се грижи за родителите си, но в
договора не се съдържа такава клауза, той не е сключен при условията на прехвърляне
на имот срещу гледане и издръжка, който има друга правна природа като двустранен
възмезден договор.
Отмяната на дарението по чл. 227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД е поради наличие на нови
2
факти, сочещи на груба неблагодарност, при което задължението за даване на
издръжка от морално се трансформира в правно (в този смисъл Решение № 82 от 24
юни 2019 г. на ВКС по гр. д. № 2911/2018 г., III г. о.). В случая при безвъзмезден
договор за дарение, отправянето на покана е задължителен елемент, за да възникне
задължение за издръжка, но по делото не са представени доказателства за отправянето
на такава покана.
Показанията на свидетелите М.Х. и С.Х. водят до извод, че надарената не е била
уведомена за потребността на родителите й от допълнителни средства, тъй като
контактите с нея са прекъснали заради заминаването й в чужбина. Свидетелката Х.
ясно заявява, че В. и К. не са се свързвали с дъщеря си.
Исковата молба би могла да се цени като такава покана, но само ако е
достигнала лично до ответницата. В случая поради отсъствието й от страната тя се
представлява от особен представител, който е лице, упражняващо само процесуалните
права на ответницата, но не може да я замести в приемането на волеизявлението на
дарителите, от което за нея се поражда едно ново задължение по материалното
правоотношение.
За да се приеме, че е налице трайна нужда от издръжка, трябва да е установено
от колко средства месечно се нуждаят ищците, за да покриват базисните си
потребности и тези средства да бъдат съпоставени с реалните им доходи, за да се
прецени дали те са достатъчни. Преценката трябва да се направи въз основа на
конкретното здравословно и материално състояние на дарителите, като се отчитат
всичките им доходи (от заплати, пенсия, добавки, други възнаграждения, получени
суми от продажби, аренда на земеделски земи, социални помощи и др. под.). Тежестта
на доказване състоянието на трайна нужда се носи от ищците и е следвало те да
ангажират доказателства за здравословното си състояние, лекарствата, от които се
нуждаят, специфичните им нужди. Данните на НСИ биха послужили като база за
сравнение, но за уважаване на иска са от значение индивидуално определените
потребности на ищците, за които липсват доказателства.
На последно място искът е неоснователен и поради това, че не е установено
надарената да е в състояние да плаща издръжка. Самите ищци в исковата молба
заявяват, че при спорадичните разговори по телефон с дъщеря си тя ги уведомявала, че
трудно издържа сама себе си. Липсват каквито и да било доказателства за доходите и
имотното състояние на надарената.
Възизвният съд намира иска за отмяна на дарението като неоснователен, тъй
като моралното задължение за издръжка не е трансформирано в правно чрез отправяне
на покана, както и поради неустановяване да е налице трайна нужда на дарителите и
възможност на надарената да дава издръжка. При така изложените мотиви МОС
потвърждава обжалваното решение на ЛРС, а въззивната жалба оставя без уважение.
3
На основание горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260442 от 15 декември 2021 г. по гр. д. №
1666/2020 г. на Районен съд – Лом.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4