Р Е Ш Е Н И Е
№1006/16.6.2020г.
Град Пловдив, 16.06.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет
и първи май две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Стоил Ботев Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д.
№ 725 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на А.А.Г. *** против решение
№ 226 от 12.02.2020 г., постановено по а.н.д. № 8 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година, с което потвърден електронен фиш серия К № 3148894 на ОДМВР
Пловдив, с който на А.А.Г., ЕГН **********,***, за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 100 лева.
Според касатора решението е неправилно и необосновано,
поради което се иска неговата отмяна, както и отмяна на електронния фиш.
Ответникът оспорва касационната жалба и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна, поради следните съображения:
За да потвърди на електронния фиш, районният съд е
приел, че при неговото издаване не са допуснати нарушения на процесуалните правила и
материалния закон. Скоростта на автомобила е засечена с мобилна система за
контрол и електронният фиш съдържа всички изискуеми от чл.189, ал.4 ЗДвП
реквизити. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото
доказателства. Отговорността на А.Г. е правилно ангажирана за осъществен състав
на административно нарушение по чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП, тъй като от управителя
на юридическото лице е подадена декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, че ползвател
на автомобила е именно А.Г..
Решението е правилно. Въз основа на установените
правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи,
които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
По никакъв начин не се доказва информацията от
справката на сектор „Пътна полиция“ да е невярна. Доколкото тази справка
представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална
доказателствена сила, в тежест на касатора да е обори тази доказателствена
сила, което не е сторено нито в производството пред районния съд, нито в
настоящото съдебно производство.
Останалите възражения на касатора са идентични с тези,
направени пред районния съд, който ги е обсъдил последователно и задълбочено в
решението си.
Водим от изложеното, съдът намира, че не са налице касационни
основания по чл.348, ал.1 НПК, поради което обжалваното решение като
правилно, допустимо и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода
на делото на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение при условията на
АПК (чл.63, ал.3 ЗАНН), но само ако е бил представляван от юрисконсулт, а такъв
не е участвал в съдебното производство. Затова и на основание чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 226
от 12.02.2020 г., постановено по а.н.д. № 8 по описа на Пловдивския районен съд
за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.