Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 10.11.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На двадесет и седми октомври,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО С.
При секретаря: КАТЯ Х.
Като разгледа докладваното от Председателя Н.Ах.Дело №
232 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година и за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 495729-0276874/24.02.2020г.
на Директор на ТД на НАП--Велико Търново.
Жаллбодателят
излага,че случайно разбрал за издаването на атакуваното постановление,както и
за други издадени наказателни постановления,.Известните факти по случая на
жалбодателя са следните: На 14.02.2020г на дружеството бил съставен акт за
установяване на административно нарушение,който бил връчен на Д.М.,м качеството
му на управител и е за установено нарушение на Наредба №Н-18/2006г на Министъра
на финансите-неиздаване на касов бон при извършена контролна
покупка-резервиране на нощувка. Постановлението не е връчено на жалбодателя по
законовия ред.
В
допълнителна жалба/допълнение към жалба-на стр.2224 от делото/ жалбодателят
доразвива съображенията си,като оспорва действията по връчване на обжалваното
постановление.Твърди,че при образуване на административно-наказателната
преписка е допуснато и процесуално нарушение,изразяващо се в това,че на база
един акт за установяване на административно нарушение са издадени четири броя
наказателни постановления.Това представлява нарушение на законовия регламент за
образуване на АНП и самостоятелна предпоставка за отмяна на обжалваното
постановление.
Жалбодателят
не е съгласен и с направения извод за нарушение на разпоредбата на
чл.38,ал.1,т.1 от Наредба №Н-18/3026г,като същият е постановен в противоречие с
установената фактическа обстановка.В действителност свидетелствата и на двата
касови апарата ,както и съобщението до клиентите да поставени в обекта,непосредствено
до фискалните устройства.От текста на протокола не става ясно задължението за
кое от фискалните устройства не е изпълнено-за работещото на рецепцията или в
ресторанта на обекта.Това разграничение не е направено и в издадения АУАН,както
и в обжалваното постановление.Ако се приеме,че нарушението е свързано с едно от
двете устройства,то същото следва да се
индивидуализира еднозначно в АУАН и наказателното постановление.В случай,че
липсата на свидетелства касае и двете устройства,то тогава са налице две
отделни нарушения и съгласно чл.18 ЗАНН е следвало да бъдат санкционирани и
двете.Налагането на санкция за едно от две установени нарушения представлява
пряко нарушение на цитираната по-горе разпоредба и води до незаконосъобразност
на обжалваното постановление само на това основание.
Моли да
бъде отменена наложената на жалбодателя санкция,а алтернативно да бъде намален
размера на същата.
В съдебно
заседание жалбодателят се представлява от управителя/съуправителя/ З.Х.,която
поддържа жалбата си.
Ответникът по жалбата се представлява в съдебно заседание
от юрисконсулт С.,който изразява становище за недопустимост на жалбата,а по
същество за неоснователност и
недоказаност на същата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този смисъл се
явява допустима и следва да бъде разгледана. Съдът не споделя довода на
наказващият орган,чрез пълномощника С.,за влизане в сила на наказателното
постановление,поради необжалването му в законовия срок и за недопустимост на
жалбата.
От
доказателствата по делото е видно,че върху постановлението е направено
отбелязване за връчване по реда на чл.58,ал.2 от ЗАНН,в тази насока се
представя и протокол №1552040/27.04.2020г/стр.13 от делото/.
Съгласно
чл. 58, ал. 1 от ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва срещу
подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, а според ал. 2 когато
нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес,
а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН съдържа една правна фикция, като
приравнява правните последици на личното връчване с тези на невръчване на НП.
Тъй като фикционната норма е изключителна - представлява отклонение от общата
уредба на съответната материя по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Закона за
нормативните актове, нейното тълкуване е само ограничително. Следователно, за
да е осъществен фактическият състав на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е необходимо да са
налице точно посочените в нормата предпоставки - нарушителят да не е намерен на
посочения от него адрес и новият адрес да е неизвестен. Нормата следва да се
тълкува и прилага стриктно и ограничително и по отношение на предвиденото
отбелязване върху НП.
От приложения протокол от дата 27.04.2020г и показанията на
актосъставителя С.С. се установява по несъмнен начин,че адресът на жалбоподателя е посетен еднократно,а не многократно,
като по делото не е налице надлежно установяване наказващият орган да е положил
усилия да открие новия адрес на нарушителя или в случай, че установи, че
адресът му не е променян - да предприеме действия за връчване на наказателното
постановление по друг начин. Съдът приема за неясни и непоследователни
показанията на свидетелите С. и Т. досежно пречките за връчване на
постановлението-заключена желязна порта по седалището на жалбодателя,в същото
време се твърди,че обектът има три порти и пр. Вписаната в протокола от 27.04.2020г.
свидетелка К.Ц. пък заявява в съдебно заседание- „…нямам спомен за момента на
връчване на постановлението…“.
Съдът приема за основателни доводите на жалбодателя,че
евентуалното посещение на търговския му обект от служители на наказващия орган
е извършено по време,когато в страната беше обявено извънредно положение-с
Решение на Народното събрание от 13.03.2020г и до 13.04.2020г ,удължено с
Решение на Народното събрание,Обн.Дв.Бр.33/07.04.2020г,в сила до 13.05.2020
година.Със закона за мерките и действия по време на извънредното положение бяха
въведени ограничения на правата на гражданите и търговците,в т.ч. и забрана за
извършване на хотелиерска и ресторантьорска дейност,какъвто всъщност е и
предмета на дейност на жалбодателя,респ. такава дейност същият развива в
проверявания от служителите на наказващия орган обект.
Напълно основателни и споделящи се от съда са доводите на
жалбодателя,развити в допълнението към жалбата,че във връзка с дейността си и
комуникацията с НАП,на наказващия орган са били известни както адреси на
представляващите по закон/съуправителите/ дружеството-жалбодател,така и техни
телефони за установяване на контакти,както и че на наказващия орган е бил
известен електронен адрес на жалбодателя.
Съдът направи усилия и чрез справка в правно-информационна
система установи във фирменото досие на жалбодателя както посочени телефони за
контакт/“служебни телефони“/,така и посочени имейл адреси-/“eMail-Сайт“/. От изложеното следва,че наказващият орган не е
положил достатъчно усилия за установяване на контакти с представляващите
жалбодателя,за връчване на наказателното постановление по реда,визиран в
чл.58,ал.1-2 от ЗАНН.
Настоящият състав намира, че не са изпълнени и двете
предпоставки на разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, при липсата на каквито и
да е други доказателства от кръга на посочените по-горе в мотивите,респ. за
продължителното или постоянно отсъствие на жалбоподателя на посочения от него
адрес или за промяна на адреса му. След като наказателното постановление не е
редовно връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН и не е породило целената с него
правна последица - поставяне началото на срока за обжалването му пред съда,
седмодневният срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН не е изтекъл на 12.08.2020г-момента
на входиране на жалбата в канцелария на наказващия орган и същата е процесуално
допустима.
По основателността
на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган,в предвид и приложената Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г
на Изпълнителния директор на НАП. Решаващият състав приема,че в
административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила,а АУАН и НП са формално законосъобразни.
От писмените доказателства и показанията на свидетелите С.Б.С.,Ц.Н.Ц.
и К.В.Ц. се установява,че на дата 06.01.2020 година служителите/посочените
свидетели/ на НАП са извършили проверка в търговския обект на
жалбодателя,находящ се в село***,Лов.обл. Проверката е била извършена в
присъствие на единия представляващ жалбодателя-Д.М..В протокола от извършената
проверка са били констатирани няколко нарушения,в т.ч.,че за регистрираните
ЕСКАФП-два броя-единият за хотел-бар и другият за ресторант,не са представени
при проверката паспорти и свидетелства за регистрация.На основание чл.37,ал.3
от ДОПК проверяващите са изискали явяване на представляващия М. на дата
13.01.2020г в офис на ТД на НАП-Ловеч и да представи паспорти и свидетелства за
регистрация на ЕКАФП,както и други документи.
Отразено е в протокола за извършената проверка-частта „Към
протокол за извършена проверка“, явяването на посочената дата 13.01.2020г на
представляващия жалбодателя М. и представянето на свидетелства и паспорти за
регистрация на ЕКАФП-два броя свидетелства,с посочване на номера и дата
10.01.2020 година.
На 14.02.2020г на жалбодателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/,в което са текстово са описани
няколко нарушения,между които и непоставяне в търговския обект на видно за
клиента място на копие от актуално
свидетелство за регистрация на фискално устройство.Посочени са за нарушени
следните норми-чл.25,ал.1,т.1,чл.25,ал.8,чл.38,ал.1,т.1,чл.42,ал.1,т.2 от
Наредба № Н-18/2006г на МФ,както и на чл.118,ал.1 от ЗДДС. Актът е връчена на
представляващия жалбодателя Д.М.,който е вписал,че няма възражения.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно
постановление/НП/,с което за нарушение на чл.38,ал.1,т.1 от Наредба №
Н-18/2006г на МФ и на основание чл.185,ал.2,предложение последно,за извършеното
нарушение на чл.118 от ЗДДС,във в-ка с чл.185,ал.1 от ЗДДС,на жалбодателя е
наложена имуществена санкция в размер на 600.00/шестстотин/лева.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.Както беше вече отбелязано по-горе в мотивите,обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.
Съдът не споделя довода на жалбодателя за допуснато процесуално нарушение,изразяващо се в съставяне на единствен АУАН и вписани в него няколко административни нарушения,като основание за издаване на няколко-четири,наказателни постановления въз основа на този акт.Както се приема в съдебната практика/в.ж. Решение по касационно адм.дело №1738/2014г по описа на Административен съд-Бургас и др./,не съществува законова пречка с един акт да бъдат констатирани няколко административни нарушения,като от преценката на наказващия орган зависи дали да санкционира нарушителя за всички нарушения или само за някои от тях,съответно дали това да бъде сторено с едно или с няколко отделни наказателни постановления.
На решаващия състав са служебно известни обстоятелства,установени и от служебно извършена справка в деловодна програма,инсталирана в РС-Тетевен-САС „Съдебно деловодство“, а именно,че и другите издадени въз основа на АУАН №0276874/14.02.2020г наказателни постановления са обжалвани от жалбодателя,като по описа на съда са образувани адм.-наказателни производства,както следва:
-Адм.-наказателно дело №230/2020г по описа на РС-Тетевен,като е обжалвано наказателно постановление №495714-0276874/24.02.2020г,в което е вписано нарушение на чл.25,ал.1,т.1 от Наредба № Н-18/2006г на МФ;
-Адм.-наказателно
дело №231/2020г по описа на РС-Тетевен,като е обжалвано наказателно постановление
№495724-0276874/24.02.2020г,в което е вписано нарушение на чл.25,ал.8 от
Наредба № Н-18/2006г на МФ;
-Адм.-наказателно дело №233/2020г по описа на РС-Тетевен,като е обжалвано наказателно постановление №495734-0276874/24.02.2020г,в което е вписано нарушение на чл.42,ал.1,т.2 от Наредба № Н-18/2006г на МФ.
От
изложеното следва,че четирите наказателни постановления са издадени за четири
различни административни нарушения и жалбодателят не е санкциониран два пъти за
едно и също нарушение,респ. не е налице хипотезата на
допуснато нарушение на принципа "non bis in idem".
Не
се споделя от съда и довода на жалбодателя за допуснато нарушение,изразяващо се
в това,че не е посочено дали нарушението касае единият от въведените в
експлоатация ЕКАФП в обекта или двата такива,респ. за неиндивидуализиране на
фискалното/фискалните устройства.В протокола за извършена проверка от
06.01.2020г. са описани две фискални устройства/ЕКАФП/,като е отразено,че
същите са въведени в редовна експлоатация и са свързани с НАП-едното е
регистрирано за хотел-бар,а другото за ресторант.В констативната част е
отбелязано също,че при проверката не са представени свидетелства за регистрация на ЕКАФП/т.е. граматичното тълкуване
налага извода,че се имат предвид и двата ЕКАФП/,както и проверяващите органи са
изискали от управителя М. да представи на 13.01.2020г свидетелства за регистрация на ЕКАФП.
Съгласно
чл.38,ал.1,т.1 от Наредба №
Н-18/2006г на МФ,в стационарен търговски обект лицето
по чл. 3 е длъжно да постави на видно за
клиента място до ФУ копие на актуално свидетелство за регистрация на ФУ.В
предвид изложената фактология и характера на нарушението и след като в
конкретния случай е била извършена проверка на един търговски обект,стопанисван
от жалбодателя, съдът приема,че се касае за едно единствено нарушение на
цитираната норма на чл.38,ал.1,т.1 от Наредбата. Непосочване на мястото,където
са се намирали фискалните устройства в обекта на жалбодателя е без
значение,след като е било констатирано и надлежно установено,че копие от
свидетелствата за регистрация на ЕКАФП изобщо са липсвали в обекта.Липсата на
тези документи прави безпредметно уточняването в обстоятелствената част на
постановлението на мястото,на което са се намирали ФУ и установяване на
обстоятелството дали съответното свидетелство е поставено едновременно до него
и на видно за клиентите място.
В предвид изложените до момента съображения,съдът намира,че
е установено и доказано по несъмнен и категоричен начин извършеното административно
нарушение на разпоредбата на чл.38,ал.1,т.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ.След
като е налице нарушаване на посочената разпоредба,която вменява императивно
задължение на адресатите си,то това неизпълнение се вписва в изискването на чл.185,ал.2 от ЗДДС.Правилно е
съобразена санкционната последица-имуществената санкция,тъй като не е
установено нарушението да е довело да неотразяване на касов приход при
жалбодателя.
Съдът
не намира,че така установеното определя маловажност на нарушението. Преценката за маловажност на
деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение №
1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по т. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС.
Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че
нарушението е за първи път/доводи в противна насока не се излагат от наказващия
орган,нито се представят доказателства/ не води автоматично до извода за
неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други
подобни нарушения е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо
значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за
маловажност на деянието. Действително нарушението не води до неотразяване на
приходи, но само това не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат
обществените отношения, предмет на регулиране с Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на
МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и
отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно
незначителна.
Съдът счита, че жалбата се явява основателна само по отношение на отмереното наказание. Съгласно второто изречение на чл.185, ал.2 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до 500 лева, а за юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. В случая на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 600.00лева.
По делото липсват данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от дружеството преди настоящото, поради което съдът приема деянието за първо по ред, при отсъствие на други отегчаващи отговорността обстоятелства. Изложените обстоятелства, преценени в контекста на разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, обосновават решението на съда да измени наказателното постановление по отношение на приложената санкционна разпоредба и намали размера на наложената санкция от 600.00 лева на 500.00 лева. Именно такъв размер на санкцията по убеждението на съда се явява адекватен на извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно
постановление №495729-0276874/24.02.2020г. на Директора на
ТД на НАП-Велико Търново,издадено въз основа на АУАН №0276874/14.02.2020г.,с
което за нарушение на чл.38,ал.1,т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ и на
основание чл.185,ал.2,във в-ка с ал.1 и чл.118 от ЗЗДС,на „РИБАРИЦА
ПРОПЪРТИС“-ООД,ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в село***,Лов.обл.,ул.“Христо
Ботев“ №5,представлявано от Д.Г.М. и З.Й.
Х.,е наложена имуществена санкция в размер на 600.00/шестстотин/ лева,като НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция от 600.00/шестстотин/лева
на 500.00 /петстотин/ лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган,
по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: