№ 20483
гр. С, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря С Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110168695 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. Е. П. с ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. Е. У., срещу Ц Г М ЕАД с ЕИК ***, с която е предявен
положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415,
ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземането в размер на 21,47 лева,
представляваща получена без основание сума по глоба, наложена с фиш серия
СО № 9158971, в размер на 20 лв., за нарушение по ЗДвП. Ищецът поддържа,
че заплатил в полза на ответника сумата в размер на 21,47 лв., за плащане на
наложената му глоба за нарушение на ЗДвП от 29.03.2023г., за неправилно
паркиране на собствения му лек автомобил “Тойота”, Рав 4, в гр. С, като
сумата била платена на касата на “Изипей” АД. Сумата не се следвала на
ответника, тъй като същият разполагал единствено с делегирани от
софийската община, правомощия да осъществява контрол и да санкционира
нарушителите на правилата за паркиране, а не и да събира сумите, заплатени
от нарушителите за платените глоби. Ищецът подал заявление по реда на
чл.410 от ГПК и в негова полза била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за претендираната сума в размер на 21,47 лева, ведно с
разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. и за държавна
такса. В законоустановения срок било подадено възражение от длъжника
срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си. С оглед изложеното, ищецът,
моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че
ответникът му дължи претендираната сума, като получена при изначална
липса на правно основание, както и да бъде осъден да му заплати направените
1
по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Не
се оспорва, че глоба с фиш била наложена на ищеца, за сумата от 20 лв., от
негов служител, оправомощен да контролира изпълнението и да сакционира
нарушителите на правилата за паркиране, установени от софийска община.
Поддържа се, че заплатената от ищеца сума е съответна на наложената му
глоба, като сумата от 1,47 лв., представлява такса начислена при осъществения
превод на сумата. Ответникът оспорва, че в неговия патримониум е постъпила
сумата по наложената на ищеца глоба, като поддържа, че същата реално е
постъпила по сметката на С о.
Поради изложеното, моли, предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират
се и разноските по производството
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 55, ал.1,
предл.1 ЗЗД.
Фактическият състав на чл.55, ал.1, преди.1 от ЗЗД, включва установяване
наличието на имуществено разместване, настъпило между страните, а именно
ищецът следва при условията на главно доказване да установи, че сумата от
21,47 лв., е постъпила в патримониума на ответника, а последният следва да
установи, че при наличие на имуществено разместване е налице правно
основание за получаването на процесната сума от негова страна.
Страните не спорят, че на ищеца била наложена глоба с фиш, за нарушение
на правилата на ЗДвП, в размер на 20 лв. Видно от съдържанието на фиша,
приет и приложен като писмено доказателство по делото, се установява, че
изрично посочено е заплащането на сумата следва да е в полза на С о, като са
посочени и начините за нейното плащане.
Основният спорен въпрос по настоящото производство е налице ли е
осъществено имуществено разместване в полза на ответника. Ищецът е
представил и съдът е приел като писмено доказателство, разписка
№0600018378601146/06.04.2023г. В същата е посочено, че в офис на
представител на “Изипей” АД, в полза на ответника по делото - ЦГМ, е
представена за плащане сумата от 21,47 лв., като е посочен код за плащане -
********** /10 - цифреният код, посочен в издадения на ищеца електронен
фиш/. В разписката липсват индивидуализиращи белези на наредителя - имена
и ЕГН. Съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС)
платежно нареждане е всяко нареждане от платеца или получателя към
доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на
платежна операция, а наличен паричен превод е платежна услуга, при която
средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на
негово или на получателя име, с единствена цел прехвърляне на съответната
сума на получателя или друг доставчик, действащ от негово име. Съдът
2
приема, че в настоящата хипотеза се касае за наличен паричен превод, но
представената от страна на ищеца разписка с посочен номер от 06.04.2023г., не
удостоверява по безспорен начин постъпването на процесната сума в
патримониума на ответника, като с оглед изричното оспорване на
получаването на същата от страна на последния, на основание чл.154, ал.1
ГПК, ищецът е следвало да представи доказателства за получаване на сумата
от ответника, но не го е сторил. По отношение на възраженията на ищеца, че
същият е превел в полза на ответника по-голяма сума от размера на
наложената му глоба, като горницата от 1,47 лв., не включвала такси по
превода, съдът намира, че с оглед на приетото, че липсват доказателства за
постъпване на процесната сума в патримониума на ответника, не следва
изрично да се произнася по същото. Като за пълнота следва да се има предвид,
че в текста на представената от ищеца, разписка за плащане от 06.04.2023г.,
изрично е посочено, че посочената сума, предоставена от ищеца, включва
както задължението по наложената глоба, така и методите за техническа
обезпеченост, администриране и осигуряване на плащането.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че исковата
претенция е неоснователна, като от събраните по делото доказателства не се
установи наличието на имуществено разместване между страните.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в
полза на ответника следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско
възнаграждение за исковото и за заповедното производство. Съдът намира, че
възражението на ищеца за прекомерност на претендираното възнаграждение,
следва да бъде уважено като основателно. В тази насока следва да бъде
отчетени относимите обстоятелства, а именно - материалния интерес по
производството, относително ниската фактическата и правна сложност, броя
на проведените о.с.з. по делото, обема на осъществената правна защита и
процесуални действия, като след преценка на посочените критерии, съдът
намира, че справедлив размер на възнаграждението за исковото производство
е за сумата от 100 лв., а за заповедното - 50 лв., или в общ размер на 150 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от Б. Е. П. с ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. Е. У., срещу Ц Г М ЕАД с ЕИК ***, положителен
установителен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на вземането в размер на 21,47 лева, представляваща получена
без основание сума по глоба, наложена с фиш серия СО № 9158971, ведно със
законната лихва, считано от 14.07.2023г. до окончателното плащане.
3
ОБЕЗСИЛВА издадената по реда на чл.410 ГПК, Заповед за изпълнение на
парично задължение №24370/16.08.2023г., по ч.гр.д. № 39516/2023г., по описа
на СРС, 140 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Б. Е. П. с ЕГН **********, да
заплати на Ц Г М ЕАД с ЕИК ***, сумата от 150 лв., разноски за адвокатско
възнаграждение по исковото и по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4