№ 3201
гр. Варна, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря С.ка М. Г.
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110107214 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба нa Л. Г. Д. за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е
собственик на реална част, с размер от 38 кв.м. от имот с идентификатор
№********.36 /съгл. скица на л. 11 от делото/, находящ се в гр.Варна, к.к.
“Чайка местност 1“, с обща площ от 856 кв. м. по скица на СГКК гр.Варна,
одобрен със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК с трайно предназначение: урбанизирана, при граници съгласно скица:
съседи с идентификатори: №********.38, №********.37, №********.276,
№********.35, №********.34, №********.33 на основание договор за
дарение, обективиран в НА № ***, том XVI, н.д.№***г. на Варненски
нотариус и за осъждане на ответника да предаде владението на въпросната
реална част от имота, на основание чл. 108 ЗС.
В исковата молба и уточняващата молба към нея от 14.09.2022 г. се
твърди, че ищцата е собственик на процесния имот на основание договор за
дарение, обективиран в НА № ***, том XVI, н.д.№***г. на Варненски
нотариус. Ответникът е собственик на съседния имот с идентификатор
********.33. Преди няколко години /7 години/ ответникът без съгласието на
ищцата е преместил съществуващата между двата имота ограда и по този
начин е завзел процесната реална част от имота на ищцата. Въпреки
отправените в този смисъл искания, ответникът е отказал да възстанови
първоначалното положение. По изложените съображения моли предявеният
1
иск да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Поддържа становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че е
собственик на съседния на ищцата недвижим имот. Оспорва да е извършвал
преместване на съществуващата между двата имота ограда. Оградата между
двамата имота е поставена преди 1996 г. и съотвества на одобрения план за
регулация. Имотната граница между двата имота не е променяна.
Понастоящем е налице влязъл в сила ПРЗ за имот с идентификатор
********.33, по който регулационната линия съвпада с имотната. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание
от 20.09.2023 г. всяка от страните се представлява от процесуалния си
представител, който поддържа становището си. В предоставения от съда срок
всяка от страните представя писмена защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
По делото не е спорно, че ищцата е собственик на поземлен имот с
идентификатор ********.36, находящ се в гр. Варна, к. к. „Чайка“, местност
„1“, което се установява и от представения от нея нотариален акт за дарение
на недвижим имот № ***/01.04.1997 г. на варненски нотариус.
В този смисъл не съществува спор между страните, че процесната
реална част, находяща се в този имот, с посочена от ищцата площ 38 кв. м.,
повдигната от нея в червен цвят на скицата на л. 11 от делото, попадаща
непосредствено пред постройката в имота на ищцата с идентификатор
******36.2 и на няколко метра по-надолу от постройка с идентификатор
******36.1, е собственост именно на ищцата Л. Д..
Не е спорно и че ответникът е собственик по наследство от починалия
му баща на съседния на ищцата недвижим имот с идентификатор
********.33, което се установява и от представения нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство № 48/11.08.2015 г.
Спорно е дали преди около 7 години ответникът самоволно е преместил
оградата между двата имота навътре в имота на ищцата, като по този начин е
отнел и заградил процесната реална част от собствения й имот.
2
От съвкупния анализ на ангажираните гласни доказателствени средства
посредством разпитите на водените от страните свидетели и допуснатата в
производството СТЕ съдът приема за недоказани твърденията на ищеца, че
тази реална част от имота е в държане на ответника.
Съгласно показанията на свидетелите на ответника Ф*******, в имота
на О. И. има една голяма скала и именно това е мястото, което е повдигнато в
цвят на приложената на л. 11 от делото скица, надлежно предявена на всяка
една от свидетелките. Върху скалата има пейка, като отпред има подпорна
стена, мрежа и храсти. Това винаги е било така. Невъзможно е да се премести
оградата на това място, доколкото денивелацията е доста голяма.
Съгласно показанията на свидетеля М******, воден от ищцата, имотът
на ищцата е ограден с циментови колове и оградна мрежа. Има две огради,
направени върху подпорна стена. Откъм имота на Л. е по-новата ограда, която
е облицована с балчишки камък, като тераска. Старата ограда е по-нагоре и
има нещо като вратичка. Личи, че е имало ограда, като все още част от
мрежата стои. Тази втора ограда, която е по-близо до вилата, му направило
впечатление преди 6-7 години, като ищцата му обяснила, че не са заградили
те мястото. Според свидетеля, заграденото пространство между старата и
новата ограда е с неправилна форма, около 7-8 м. е в единия край, около 3-4
м. е в другия и е около 10 м. дълго. В заграденото от новата ограда
пространство има люлки. Достъпът за това пространство не е откъм имота на
Л., а откъм другата страна. След предявяване на приложената на л. 11 от
делото скица свидетелят посочва, че има ограда върху подпорната стена с
колчета и мрежа. Според него, мястото, за което говори, е по-надолу от
очертаното с червен цвят.
Съгласно показанията на свидетеля А*****, водена също от ищцата,
същата знае имота на ищцата, находящ се до „Спорт палас“. Същият е с площ
около 1 дка. В него има помещение за дърва, кухня има зад вилата, ограда под
двете големи скали. Има зид от балчишки камък. От кухнята тръгва ограда,
която е като подпорна стена, защото има денивелация. Има и ограда, като по-
нататък е с мрежа. Оградата е мрежа на колове, бетонни, лети колове. Има и
стара ограда и има комшулък. Сега е махната вратата, като пантите още стоят.
Отпреди повече от 5 години е новата ограда. Между двете огради
пространството е 7/7 м. или 7/5 м. На предявената й скица, приложена на л.
3
11 от делото, свидетелят показва, че подпорната стена тръгва от кухнята, има
една маса, там е балчишкият камък, после става по-ниска. Мястото, което се
претендира от ищцата, свидетелката показва, че е чак долу в ъгъла между
имот № 33 и имот № **. Ограденото в червено място е в имота на Л., там има
маса и барбекю. Там е зидът от балчишки камък – по-висок и по-нисък, там е
подпорната стена.
Съгласно заключението на вещото лице инж. С. К., обща граница на
двата поземлени имота /този на ищцата и на ответника/ се явява подпорната
стена, отразена на кадастралния план и западната граница на масивната
стопанска сграда, построена в ПИ 24, по ПУП-ПЗ от 2004 г. Общата
кадастрална граница по КК на процесните поземлени имоти остава без
промяна с ободряването през 2021 г. на ПУП-ПРЗ за XVI-33, кв. 58, по плана
на к. к. „Чайка“ и на ПУП-ПУР за к. к. „Чайка“, приет през 2011 г.
Вещото лице посочва, че при огледа на място ищцата му посочила
граница между двата поземлени имота, попадаща вътре в ПИ ********.1224,
която заснел. Посочената от ищцата за граница между двата поземлени имота
представлява в посока от юг на север: оградна мрежа с врата, скала, подпорна
стена и откос с дървета от високата му част. Територията, заключена между
посочената от ищцата за граница на процесните имоти /заснета от вещото
лице/ и общата кадастрална граница на двата процесни имота,
представляваща подпорна стена и западна граница на сграда, построени в ПИ
********.36 по КК, е с площ 118 кв. м. Тази попадаща в имота на ответника
част, показана му от ищцата, не съвпада със спорната площ от 38 кв. м.,
изчертана с червен цвят на скицата на ПИ ********.36 /л. 11 от делото/ и
описана в исковата молба.
Тоест, всички свидетели, включително водените от ищцата, ясно
посочиха, че процесното спорно място, така както е очертано на л. 11 от
приложената по делото скица, представлява подпорна стена, намира се в
мястото на ищцата, там са нейните маси, столове и барбекю, с голяма
денивелация е, предвид огромните скали в близост, служещи като естествена
границата между двата имота. Това място е във владение на ищцата и в нито
един момент не е било в държане на ответника. В този смисъл е и
заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
Ето защо и само на това основание съдът приема, че искът с правно
4
основание чл. 108 ЗС за предаване на владението по отношение на процесната
реална площ, предмет на производството, повдигната в цвят на скицата на л.
11 от делото, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в проведеното на
31.05.2023 г. открито съдебно заседание, след изслушването на заключението
на вещото лице и приемане на експертизата, процесуалният представител на
ищцата посочи, че прави корекция на иска, като поясни, че за него и ищцата
процесната част от имота са именно тези 118 кв. м., определени в приложение
№ 6 на приетата експертиза, поради което поиска всички техни действия до
тук и занапред да се считат именно за тези 118 кв. м., заключени между
сегашната кадастрална граница и т. нар. вътрешна ограда в имота на
ответника.
С мотивирано определение съдът остави без уважение искането на
ищцата за корекция на иска, представляващо по съществото си искане за
изменение на иска, доколкото не са налице основанията, заложени в
разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК за изменение на исковата претенция.
Изложените в протоколното определение от 31.05.2023 г. мотиви съдът
изцяло споделя и в настоящото си произнасяне, а именно, че в случая ищцата
по пътя на т. нар. корекция на иска всъщност въвежда изцяло нов иск, като
цели предаване на друга реална част, попадаща вече в имота на ответника, с
твърдения, че тази реална част всъщност следва да е към имота на ищцата,
каквито твърдения в първоначалната искова молба не са навеждани. В този
смисъл поисканото изменение на иска е недопустимо.
С определение № ****/19.07.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. №
*****2023 г. по описа на ВОС, е оставена без разглеждане подадената от
ищцата жалба против постановеното по настоящото дело протоколно
определение от 31.05.2023 г., с което е оставено без уважение искането за
изменение на исковата претенция. В мотивите също е посочено, че в случая
не се касае за увеличение на исковата претенция, а е заявена нова съвсем
различна такава. Първоначалното предявяване на иска е било свързано с
предаването на реална част от 38 кв. м., за които се твърди, че се намират в
ПИ № **, а при извършения опит за изменение на иска се търси предаването
на 118 кв. м., които се намират в друга част /дори друг имот/. Тоест,
предявява се нов иск, което е процесуално недопустимо.
5
Действително вещото лице е излязло извън предмета на поставените му
задачи, като по посочване на ищцата при извършения оглед на място /без
участието на ответника/ е очертал част с площ 118 кв. м., която е съвсем
различна от описаната в исковата молба и попада вече в границите не на
собствения й имот № **, а в този на ответника – имот № 33.
В тази връзка ищцата може да защити правата си в рамките на отделен
исков процес, но не и в настоящия, доколкото на този етап от производството
изменението на иск чрез въвеждането на самостоятелна, различна от
първоначалната искова претенция, е недопустимо.
Предмет на разглеждане по делото е първоначално предявения иск,
същият не е изменен надлежно, поради което и с оглед изложените по-горе
съображения подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ответникът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива в общ размер от 810 лв., от които 210 лв. –
депозит за вещо лице и 600 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от 01.08.2023 г. Ето защо в полза на
страната следва да бъдат присъдени исканите разноски в размер на 810 лв., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ищцата Л. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ***** № 1, ет. 5, ап.
8, е собственик на реална част с площ 38 кв. м., повдигната в червен цвят на
приложената към исковата молба скица /съгл. скица на л. 11 от делото/,
попадаща непосредствено пред постройката в имота на Л. Д. с идентификатор
******36.2 и на няколко метра по-надолу от постройка с идентификатор
******36.1, представляваща част от имот с идентификатор № ********.36,
находящ се в гр. Варна, к. к. „Чайка“, местност „1“, с обща площ от 856 кв. м.
по КККР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
при граници съгласно скица: съседи с идентификатори: №********.38,
№********.37, №********.276, №********.35, №********.34,
№********.33, на основание договор за дарение, обективиран в НА № ***,
том XVI, н.д.№***г. на Варненски нотариус, като ОТХВЪРЛЯ иска на Л. Г.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ***** № 1, ет. 5, ап. 8, срещу О. Л.
И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна ,ул. ****** № 13, вх. В, ет. 10, ап. 35,
за осъждане на ответника да предаде владението върху процесната реална
6
част с площ 38 кв. м., повдигната в червен цвят на приложената към исковата
молба скица, находяща се на л. 11 от делото, попадаща непосредствено пред
постройката в имота на Л. Д. с идентификатор ******36.2 и на няколко метра
по-надолу от постройка с идентификатор ******36.1, представляваща част от
имот с идентификатор № ********.36, на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА Л. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ***** № 1,
ет. 5, ап. 8, да заплати на О. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна ,ул.
****** № 13, вх. В, ет. 10, ап. 35, сумата 810 лв. /осемстотин и десет лева/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7