Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 69 23.VII.2020 год. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, Наказателно отделение
в публичното заседание
на седми юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Членове : БОРЯНА БОНЧЕВА
КРАСИМИР ДИМИТРОВ
при секретаря Петя Делчева
прокурора Николай Гугушев
като разгледа докладваното от съдията Стр.Димитров
Внохд №209 описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 4/6.IІІ.2020 год. по нохд №162/2020 год. РС – Свиленград в
производство по реда на глава ХХVII
и при условията на чл.371 т.2 от НПК е признал подсъдимия К.М.Я., гражданин на *******, за виновен в това, че на 28.II.2020
год. през ГКПП “К. А. - шосе“, община С., област Х. влязъл през границата на страната от Р Т в Р
Б без разрешение на надлежните органи на
властта, поради което и на осн. чл.279 ал.1 вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК му наложил наказания: „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието
изтърпяване отложил по реда на чл.66 ал.1 от НК със срок от 3 /три/ години, и
наказание „глоба” в размер на 150 лв.
Със същата
присъда подс.Я. е бил признат за виновен и в това, че по същото време и на
същото място съзнателно ползвал неистински, официален, чуждестранен документ,
удостоверяващ лични данни – ******* Разрешение за пребиваване №******, издаден на негово име, като за самото съставяне от него не може да се
търси наказателна отговорност, поради което и на осн. чл.316 вр. чл.308 ал.2
вр. ал.1 вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК му наложил наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 8 месеца, чието изтърпяване също отложил по реда на чл.66
ал.1 от НК със срок от 3 /три/ години.
Най-после на осн.
чл.23 ал.1 от НК съдът наложил на подс.Я. едно общо наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 8 месеца, чието изтърпяване отложил по реда на чл.66 ал.1
от НК със срок от 3 /три/ години, а на осн. чл.23 ал.3 от НК присъединил към
така определеното общо наказание и наказанието „Глоба“ в размер на 150 лв.
В съответствие с
така постановеното е поставил в тежест на подсъдимия направените по делото
разноски, произнесъл се е и по вещественото доказателство.
Недоволен от така постановената присъда е
останал защитникът на подсъдимия, който в законния срок я обжалва с оплаквания,
че е неправилна, незаконосъобразна, а преценката на съда за определените
наказания – необоснована и изключително несправедлива. Поддържа, че независимо
от протичането на първоинстанционното производство по реда на съкратеното
съдебно следствие, при наличната доказателствена съвкупност не могло да се
установи по безсъмнен начин извършването на инкриминираните по делото деяния от
подсъдимия. Обвинителната теза не била доказана по категоричен начин нито
обективна, нито от субективна страна. Но дори това да било така, съдът следвало
да извърши преценка приложима ли е в случая националната уредба на престъпния
състав на чл.279 ал.1 от НК съобразно общностното право и неговите норми,
уреждащи преминаването на лицата през външна граница на съюза.Наложените
наказания били несправедливи и представлявали прилагане на свръх репресия
спрямо подсъдимия.
Поради това се отправят алтернативни искания
– да се отмени обжалваната присъда, или да се измени същата с произтичащите
законни последици.
Против въззивната жалба в законния срок не са
постъпили възражения.
По въззивната жалба не са били направени
искания за събиране на нови доказателства, такива страните нямат и пред
настоящата инстанция.
В с.з. пред
въззивната инстанция подсъдимият не се явява /установява се, че същият е подал
декларация за доброволно завръщане и е бил изведен от страната за Р Т, поради
което съдът прецени, че по отношение на него делото следва да се разгледа в
хипотезата на чл.269 ал.3 т.4 б.“а“ от НПК/, а неговият защитник поддържа
жалбата по изложените съображения, оплаквания и аргументи. Алтернативните си
искания конкретизира така – да се отмени присъдата и върне делото за ново
разглеждане, или да се отмени присъдата и се постанови нова – оправдателна
досежно обвинението по чл.279 ал.1 от НК, или да се намали размера на наложените
наказания. В пледоарията си по същество посочва, че е бил пренебрегнат от
районния съд Регламент 399 от 2016 год. относно изискването на същия да се
налага пропорционална санкция за деяние, свързано с режима на движение на лица
през шенгенските граници. Наложеното наказание „глоба“ не било такова и поради
това представлявало свръх репресия. Освен това от момента на задържането си
подсъдимият активно съдействал за разкриване на обективната истина на
разследващите органи.Ето защо всички наказания следвало да се отмерят в
минималния им размер.
Прокурор от ОП- Хасково намира жалбата
неоснователна, а наведените оплаквания - необосновани. Обръща внимание, че
разпоредбите на Регламент 2016/399 предвиждат допускане на граждани на трети
страни в ЕС след легитимиране с валиден, истински документ, а с такъв
подсъдимият не разполагал. Нормата на чл.16.1 от същия пък изрично сочела,
граничният контрол не засяга националния суверенитет за наказателно преследване
на лица, влезли незаконно от трети страни в съюза. Всички обстоятелства, имащи отношение към
индивидуализацията на наказанията били прецизно оценени. Пледира да се потвърди
обжалваната присъда.
Хасковският
окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените по
жалбата оплаквания и изтъкнати доводи, както и по реда на чл.314 от НПК - служебно и изцяло, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в
законния срок от процесуално легитимирано да обжалва лице, поради което е допустима.
По
фактическата обстановка:
Пред районния съд
се е развило съкратено съдебно следствие по искане на подсъдимия, като по реда
на глава ХХVІІ- чл.370 и сл. от НПК и при условията на чл.371 т.2 от същия, той се е признал за виновен,
признал е всички факти, изложени по обстоятелствената част на обвинителния акт
и се е съгласил за същите да не се събират доказателства. Въззивният съд
приема, че така предприетото самопризнание кореспондира със събраните на
досъдебното производство доказателства и се подкрепя от тях, което обосновано е
преценил и първоинстанционният съд.
При това
положение фактическата обстановка по делото правилно е била приета за
установена съобразно изложеното и поддържано по обвинителния акт.
Така обосновано и
в съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства първоинстанционния
съд е приел за безспорно установено следното:
Подс.К.Я., гражданин на ******, бил
професионален ***** и за последно живеел в гр.И., Т., където имал договор с ******* клуб „Е.“. От години живеел на семейни начала с жена,
която била ****** и ****** гражданка и от която
имал *****. Тя обаче не желаела да живее в Т., живеела в М., Ф. и настоявала да се установят
трайно в П. Преди около три години му изпратила ******** разрешение за пребиваване с цел да си намери работа в П. Същото не било
издадено по надлежния ред и начин, но въпреки това подсъдимият решил да се
ползва от него, за да предприеме пътуване до държава от ЕС – в случая Р Б. На
25.02.т.г. той си закупил билет за автобус от И. до
С., след което на 27.02.т.г. отпътувал от И.
На 28.02.2020
год. около 4:00 часа автобусът, в който пътувал подс.Я., марка „Темса“, турски
рег.№ ******** пристигнал на ГКПП“К. А.“ за влизане в страната. Свид.В. М.,
дежурен ******* ******, започнал паспортен контрол на пътниците в него. Подс.Я. представил притежавания
от него паспорт на гражданин на ******** №********* и ****** Разрешение
за пребиваване №******, двата документа – издадени на негово име. Свидетелят установил
идентичност на лицето от снимката в паспорта и пътуващият подсъдим, но като
разгледал внимателно ******* разрешително за пребиваване, констатирал , че този
документ е с лоша изработка и не отговаря на изисквания според спесимените за
този вид документи. Спрял подсъдимия от пътуване за вторична проверка. Извикал
дежурен експерт, който да провери представеното ******* разрешително за
пребиваване. Последният установил, че бланката е неистински документ.
Впоследствие със заключение на назначена на ДП техническа експертиза е установено, че ******* Разрешение за пребиваване №******, което подсъдимият сам, доброволно предал, не
съдържа изискуемите от спесимена защити и видове защитни печатни техники,
поради което е неистински. Същевременно същият е официален документ по смисъла
на чл.93 т.5 от НК.
Още на разпита си
на ДП подсъдимият се е признал за виновен и е направил подробни и пълни
самопризнания. Изразил е съжаление и разкаяние за стореното.
Гореописаната
фактическа обстановка непротиворечиво се установява от всички събрани на ДП
доказателства – обяснения на подсъдимия, разпити на свидетели, веществено
доказателство – ******** Разрешение за пребиваване №******, заключение на техническа експертиза, като признанието на подсъдимия
категорично се подкрепя от същите и изводът на районния съд в тази насока се
споделя изцяло и от настоящата инстанция.
По отношение на
така възприетата и установена от първостепенния съд фактическа обстановка няма
и оплаквания по въззивната жалба.
По правната
квалификация:
Оплаквания в тази
насока има по въззивната жалба, където се поддържа, че изяснената по реда на
проведеното съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК
фактическа обстановка не установявала по несъмнен и категоричен начин
извършването на деянията от страна на подсъдимия, без да е предприет анализ на
същата и без да са посочени конкретни аргументи защо това е така – напр.
аргументи за тяхната несъставомерност било от обективна, било от субективна
страна. В пледоарията си пред настоящата инстанция защитникът се позовава на Регламент 2016/399, но само формално,
отново без връзка със съставомерността на стореното от подъсдимия, като всички
изрични аргументи са единствено във връзка със справедливостта на наложените
наказания.
Следва да се
изтъкне, че дадената по обвинителния акт правна квалификация и на двете деяния
е коректна и прецизна и правилно и законосъобразно е била споделена от
първоинстанционния съд, чиито подробни мотиви не е нужно да бъдат приповтаряни.
******** Разрешение
за пребиваване №****** е документ, който не е бил издаден от съответни чуждестранни длъжностни
лица, от овластените затова органи на съответната държава и е поради това
неистински по смисъла на дефиницията по чл.93 т.6 от НК и официален по смисъла
на тази по чл.93 т.5 от НК. Няма съмнение, че е удостоверителен – удостоверява
право на пребиваване в държава – член на ЕС. С представянето му от подсъдимия
на български ****** ****** за гранична паспортна
проверка на български ГКПП е осъществен състава на престъплението по чл.316 вр.
чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК. В същото време поради факта, че разрешаващия
влизането му на територията на ЕС, респ. на Р Б
документ е неистински, той е осъществил състава и на престъплението по
чл.279 ал.1 от НК, като влязъл на територията на страната без разрешение на надлежните органи на
властта.
За пълнота на изложението следва само да се посочи, че никакви разпоредби
на Регламент 2016/399 не могат да обосновават
извод за несъставомерност на деянията на подсъдимия по повдигнатите му
обвинения, както се изтъкна никакви конкретни доводи в тази насока не бяха и
изтъкнати от защитата.
Ето защо
въззивната инстанция на свой ред приема и споделя изводите на
първоинстанционния съд, че стореното от подсъдимия от обективна страна
осъществява признаците на престъпленията по чл.279 ал.1 и по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК, а от субективна страна той е действал при
пряк умисъл.
По вида и
размера на наказанията:
В тази насока е
единственото оплакване по въззивната жалба, в подкрепа на което се сочат
по-подробни доводи. Въззивният съд го намира неоснователно.
Най - напред, разглеждането
на делото при условията на глава ХХVII от НПК в хипотезата на
чл.371 т.2 от същия задължава
съда при определяне на наказанието да приложи разпоредбата на чл.58а /така
съгл. чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 от НПК/, освен ако не прецени, че по делото
отделно са налице и предпоставките за приложение на чл.55 от НК.
За престъплението
по чл.279 ал.1 от НК са предвидени наказанията - „Лишаване от свобода“ за срок
до 5 години и „Глоба“ от 100 до 300 лв., а за това по чл.316 вр. чл.308 ал.2
вр. ал.1 от НК – „Лишаване от свобода“ за срок до 8 години.
Видно от
изложените от първостепенния съд мотиви, всички установени по делото смекчаващи
обстоятелства са били отчетени и обсъдени и няма такива, които да са убягнали
от вниманието на съда. Отделно е прието, че не е висока степента на обществена
опасност на самия деец, което обаче не може да се приеме за степента на
обществена опасност на деянията заради зачестилите случаи на нарушения на
държавната граница в последните години, която е при това външна граница на ЕС и
страната ни е поради това отговорна за сигурността ѝ. Взети са предвид
завишеното обществено недоволство и непоносимост на гражданите, особено на
живущите в пограничния район към подобни деяния. В резюме е мотивирал, че
смекчаващите обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях
изключително и най-лекото, предвидено от закона наказание в случая не би се
оказало несъразмерно тежко.
Като се изключи
това, че смекчаващите обстоятелства по делото всъщност са многобройни,
настоящата инстанция напълно споделя така изложените анализ и оценка на
законните основания и фактори, които
оказват влияние върху индивидуализацията на наказанието. Макар да са
многобройни обаче, смекчаващите обстоятелства действително не са такива, при
които и най-малкото предвидено наказание да се окаже несъразмерно тежко. И
двете наказания „Лишаване от свобода“ са наложени в размери, близки до законния
минимум, като специално за престъплението по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК следва да се има предвид, че законовият максимум е 8 години и то е тежко
умишлено по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Що се отнася до наказанието „Глоба“,
наложеният размер въобще не е непосилен дори за лице с ограничени материални
възможности.
Като се съобрази
всичко изложено по-горе, изобщо не може да се сподели оплакването, че като
краен резултат на подсъдимия е наложена непропорционална санкция, нито че
спрямо него е проявена свръх репресия. По-нататъшно намаляване на размера на
кое да е от наказанията определено не би допринесло за целите на индивидуалната,
а особено на генерална превенция.
При служебната проверка на правилността на
присъдата по реда на чл.314 от НПК - изцяло и независимо от наведените от
страните основания, въззивният съд не констатира други основания за нейното
изменение или отмяна. Поради това същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 вр. чл.334 т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда N 4 от 6.III.2020 год. по нохд N 162/2020 год. по описа на
РС- Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: