Р Е Ш Е Н И Е
№ …………… 19.11.2020г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 05 октомври 2020 г.
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ИЛКОВА
гр. дело № 3630, по описа за 2019 година
Предявен е иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”
–клон България, чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че с Договор за
потребителски заем с номер HOUS-10680607 от 15.04.2014, дружеството отпуснало
паричен кредит в размер на 25000 лв. и
закупуването на застраховка от 0.00 лв.
Сумата,
предмет на горепосочения договор е изплатена от кредитора по начина, уговорен в
чл.1 от договора, с което БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България изпълнил
задължението си по него. Усвояването на посочената сума П.С.М. удостоверила с
полагането на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението”. Въз основа на
чл.З от същия, за ответника възниквало задължението да погаси заема на 84
месечни вноски- всяка по 389.64 лв., които вноски съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на
разходите и годишния лихвен процент, посочени в параметрите по договора.
Длъжникът
П.С.М. преустановила плащането на вноските по кредит номер HOUS-10680607 на
05.12.2016, като към нея дата били погасени 31 месечни вноски. На основание
чл.5 от договора вземането на ищеца става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да
изплати остатъка по заема в размер на 20640.80 лв., представляващ оставащите 53
броя погасителни вноски към 05.01.2017, към която дата станал изискуем в целия
му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателят не изпълнил задължението си. Това принудило кредиторът да
изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил вземането си за
изискуемо и го поканил да го погаси. Моли да се обърне внимание, че поканата е
изпратена на адреса, който е деклариран в договора, а съгласно чл.10 от същия,
всички изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат
изпратени на адреса, посочен в договора.
С
уточняваща молба от 01.08.2019г. ищецът посочва, че претенедира вземането по
процесния договор, като се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на
вземането.
Сочи, че ответницата дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва в размер на 2470.82 лв. за периода от
настъпване на изискумостта на кредита - 05.01.2017 до 14.01.2019. Според ищеца,
ответникът дължи на дружеството следните суми: Главница-17568.38лв.;възнаградителна
лихва - 3072.42 лв.; Законна лихва за
забава - 2470.82 лв.
Ищецът
подал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към
Районен съд - гр. Стара Загора. По гражданско дело № 602/2019 г. била издадена
Заповед за изпълнение, след което е постъпило възражение от П.С.М. срещу
издадената заповед. На основание чл.415, ал.1 от ГПК, ищецът предявява иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок. Моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено, че П.С.М. му дължи сума в размер на: 17568.38 лв.,
представляваща главница по цитирания по-горе кредит, 3072.42 представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.12.2016г. до 05.04.2021г., сумата
2470.82 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 05.01.2017 до 14.01.2019, ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира
за разноските по настоящото производство и тези по заповедното производство,
като предоставя банкова сметка ***.
В законоопределения срок, ответницата
П.С.М., не е депозирала писмен
отговор на исковата молба.
В
открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител, като взема становище
в писмен вид, като поддържа предявения иск. Ответницата се явява лично, като заявява
желанието си за доброволно уреждане на спора. Въпреки предоставената й
възможност, такова не се постигнато.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа и правна обстановка
:
Видно от приложеното
ч.гр.дело № 602/2019 г., по описа на
СтРС, образувано по подадено от ищеца заявление по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 375/04.02.2019г.,
с която е разпоредил длъжникът П.М. да заплати на заявителя „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж, чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” –клон България, сумата 17568.38 лв. – за главница,
сумата 3072.42 лв. – за възнаградителна лихва за периода 05.12.2016г. –
05.04.2021г., сумата 2470.82 лв. – за мораторна лихва за периода 05.01.2017г. –
14.01.2019г., за неизпълнено задължение по договор за потребителски заем № HOUS-10680607/15.04.2014г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда 31.01.2019г. до изплащането на сумата, както и разноски по
делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на осн. чл. 47, ал.5 от ГПК, като на заявителя е дадена възможност в едномесечен срок от съобщението да
предяви установителен иск за вземането си. В законоопределения
едномесечен срок, заявителят – ищецът по настоящото дело, предявява настоящия
иск против длъжника – ответник по настоящото дело.
Видно от представения по делото
Договор за потребителски паричен кредит HOUS-10680607/15.04.2014г.,
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД гр. София, са предоставили на ответницата П.М.
кредит, в размер на 25 000 лв., като е уговорено изплащането на месечни
погасителни вноски – 84 бр., всяка в размер на 389.64 лв. / последната е в
размер на 389.88 лв./. В чл. 3 от договора е посочено, че Кредитополучателят е
поел задължението да заплаща месечните погасителни вноски, указани по размер и
брой в Погасителния план – „Месечна погасителна вноска”. Изр. 3 от същия член
визира, че погасителните вноски съставляват изплащане на главница, ведно с
надбавка, покриваща разноските на кредитора. Съгласно чл. 5, изр. ІІ от
договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски. С
подписването на договора ответницата по делото е удостоверила, че се е запознала
с всяка от клаузите по договора, както и че е получила предоставената й в заем
сума.
Видно от представеното извлечение
от погасителен план, ответницата е извършила частично плащане по кредита, като „след
обявяване на кредита за предсрочно изискуем са постъпили няколко плащания, на
обща стойност от 1150 лв.“, като остава неплатена сумата от 17 568.38 лв.
за главница, сумата от 3072.42 лв. за възнаградителна лихва, сумата от 2 470.82
лв. за мораторна лихва.
С писмо, адресирано до ответницата, същата е поканена от ищеца, в
седемдневен срок, от получаване на уведомлението, да погаси задължението си,
като в противен случай, ще се прибегне до съдебно събиране. Липсват данни за
връчване на уведомлението.
В производството по чл. 422 ГПК взискателят
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът –
възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти
следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.
По делото не се спори относно
твърдението на ищеца за усвояването на отпуснатия кредит от страна на
ответницата, както и относно размера на претендираното вземане. В случая,
страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение по Договор за
потребителски паричен кредит HOUS-10680607/15.04.2014г., по силата на който ищецът предоставил на ответницата паричен заем, в размер
на 25 000 лева.
Правното твърдение на ищеца е, че ответницата
дължи заплащане на остатъка от неплатените суми по процесния договор, като се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост на претендираното вземане.
Съгласно т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск
по чл.422 ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за кредит с уговорка,
че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуеми е обявил на длъжника предсрочната изискуемост. Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а
финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото в цитираното ТР
разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на
длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е
принципно и следва да намери приложение по аналогия. Същото следва да се
прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по
договор за банков кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по
отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични
задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била
изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Няма основание
заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ и по
занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от
задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем,
защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо
банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и
на собствен риск. Отделно - кредитополучателите по договори, сключени с
небанкови финансови институции, биха били поставено в по-неблагоприятно
положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.
С оглед на горното, съдът счита, че и при
вземания по договор за кредит с кредитор финансова институция по смисъла на чл.
3 ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен
брой вноски, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо
преди подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление трябва
да е достигнало до длъжника. Срокът за изпълнение на задължението е съществен
елемент от съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е
необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление на правоимащия
/кредитор/, че се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно
изискуеми. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие, ако банката, съответно финансовата институция, изрично не е
заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. В този смисъл е и
Решение № 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по т.
д. № 1831/2017 г., II т. о., ТК.
В
настоящия случай не се установява при условията на пълно и главно доказване
приложеното към исковата молба уведомление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем да е достигнало до ответницата – кредитополучател, нито да
е налице фингирано връчване, доколкото липсват доказателства това уведомление
да е изпратено по пощата или по друг начин.
Производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК се
развива съобразно фактическото и правно основание, заявено в заповедното
производство с депозиране на заявлението. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено в един последващ
момент – с връчване на препис от исковата молба, или по друг начин,
в момент последващ подаване на заявлението, или в хода на исковото производство
биха имали за последица настъпване на предсрочната изискуемост към този момент,
но не и към момента на заявеното право на принудително изпълнение, удостоверено
с издадената заповед. Това от своя страна би довело до промяна на основанието
за възникване и съществуване на паричните задължения по заповедта за
изпълнение, което е недопустимо, съгласно разрешението дадено в т. 11б от ТР №
4/18.06.2014 г., т.д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС. Действително в рамките на
производството по чл. 410 ГПК не е налице изискване за доказване на
предсрочната изискуемост като предпоставка за уважаване на искането. При инициирано производство по чл. 422 ГПК в тежест
на ищеца е установяване на обстоятелството, че преди образуване на заповедното
производство кредиторът е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Началният момент на
изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ
договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на
определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил
длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, като позоваването на
предсрочна изискуемост в депозираното в съда заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК за цялото непогасено вземане, не би могло да
означава, че е надлежно съобщено на длъжника, нито, че е налице покана за
плащане/ Решение №
123/09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г. на ВКС/.
Като взе предвид изложеното, и при липса на
доказателства за уведомяване на ответницата за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземането по процесния договор, преди датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК, съдът намира предявения установителен иск за неоснователен и
като такъв подлежи на отхвърляне. Предвид отхвърлянето на главния иск, не
следва да се присъждат разноските в заповедното и в настоящото производство.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят направените
по делото разноски, но такива в случая не се установява да са направени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, жк „Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, против П.С.М., ЕГН **********,***, установителен
иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на П.С.М., че
същата дължи на"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, сумата 17568.38
лв. – за главница, сумата 3072.42 лв. – за възнаградителна лихва за периода
05.12.2016г. – 05.04.2021г., сумата -
2470.82 лв. – за мораторна лихва за периода 05.01.2017г. – 14.01.2019г., за
неизпълнено задължение по договор за потребителски заем № HOUS-10680607/15.04.2014г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда 31.01.2019г. до изплащането на сумата, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 375/04.02.2019г. по ч.гр.д.
№ 602/2019г. по описа на СтРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Старозагорски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :