О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 949 Година 2020,10.03. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На десети март Година
две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело номер 1433 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата А.С.Г. *** чрез пълномощниците си адв. И.К. и адв. С.Г.
и двамата с адрес на кантората :
гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 5, ет. 1 е предявила частичен иск против Община Поморие с административен адрес гр.Поморие,ул.“Солна“
№ 5 за осъждането й да й
заплати сумата от 60 000 лева, представляваща
част от обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди-физически
и психически болки и страдания, произлезли от вещ-дърво,собственост на
ответната община,ведно с обезщетение в размер на законната лихва върху сумата на частичния иск,начиная от
датата на увреждането 25.10.2014 год. до окончателното му изплащане.Претендира разноски по делото. Представя и ангажира доказателства.
Бургаски окръжен съд,преди да пристъпи към разглеждане на делото съгласно
раздел ІІІ
на Глава 13 от Част Втора на ГПК,следва да извърши
предвидената в чл.140 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща
процесуалните действия,
посочени в този законов текст.
При проверка на редовността и допустимостта на
предявения иск съдът констатира следното:
За разглеждането на настоящият
иск с оглед предмета му– осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на вреди причинени от вещ , не е
въведено нарочно особено исково производство и следователно искът следва да се разглежда по правилата на общия исков ред съгласно Част II на ГПК.
На ответника е изпратен препис от
исковата молба заедно с приложенията към нея, като в указания срок в канцеларията на съда е
подаден писмен отговор и отделна молба по чл.219 от ГПК. В писмения отговор
ответникът е заявил , че счита исковата молба за недопустима и неоснователна.Възражението за
недопустимост е обосновано с твърдения,че съгласно обвързващата сила на
мотивите на постановените от БОС и БАС решения по гр.д.№ 2184 по описа за 2015
год. на първия и по гр.д. № 119 по описа за 2018 год. на
втория, размерът на обезщетението за претендираните и в настоящия процес вреди,е определен на 40000 лв.,от които са
присъдени 25100 лв,като този въпрос не може да бъде пререшаван,а ексцес не се
твърди.
По възражението на
ответника , представляващо предварителен въпрос по смисъла на чл.140,ал.1 от ГПК ,тъй
като е относим към допустимостта на предявения иск, съдът
намира следното:
Възражението е
неоснователно.Безспорно е между страните,че в предходен процес помежду им ,с влязло в сила решение ,е бил уважен предявен
частичен иск от ищцата за същото
материално право-обезщетение за неимуществени вреди произтекли от същата вещ на
същото основание.Искът е уважен за сумата от 25100 лв. И в производството по предходното
дело ищцата е твърдяла ,че дължимото й обезщетение е 150000 лв.,като в мотивите
съдебните състави са приели за основателен общ размер на обезщетението от 40000
лв., и са
уважили частичния иск в пълен размер,тъй като е бил в рамките на приетия
от тях доказан пълен размер .В
производството по настоящото дело ищцата отново претендира част от вземането за
обезщетение,което отново заявява,че в пълен размер възлиза според нея на сумата от 150000 лв. Недопустимост на производството по настоящото
дело би била налице само ,ако в предходен процес със сила на пресъдено нещо е
бил определен и присъден пълния размер
на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди. Обвързващата сила на
мотивите не е процесуална предпоставка и
не се свързва с допустимостта на съдебното производство.Тя има за предмет
всички становища на съда,намерили израз в мотивите на решението,доколкото те
обуславят изводите относно основанието на спорното право.В предмета й не се включва размера
на спорното право.Следователно, обвързващата
сила на мотивите на съдебно решение по предходен процес, не води до недопустимост на последващ процес. При уважаване на частичния иск по гр.д.№ 2184 по
описа за 2015 год. на Окръжен съд Бургас обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието
на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите
факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно
материално право.В настоящия процес се претендира размер на спорното субективно
материално право над признатата част от
25100 лв.,поради което настоящия частичен иск е допустим.
Не са констатирани служебно от съда отрицателни процесуални предпоставки
или липса на положителни процесуални предпоставки, нито са заявени други
възражения,извън обсъденото по-горе
,водещи до извод за недопустимост на предявения иск. При това положение, съдът
намира предявения иск за допустим.
С нарочна молба в срока за писмен
отговор ответната община е поискала в качеството на трето лице помагач на нейна
страна да бъде привлечено застрахователно акционерно дружество
„ОЗК-Застраховане“ АД,като твърди,че увреждането,за което ищцата претендира
обезщетение е възникнало в периода на действие на сключена застраховка „обща гражданска
отговорност“.Прилага доказателства.
Съдът намира,че следва да
конституира застрахователното дружество като трето лице помагач на
ответника,тъй като съгласно въведените
фактически и правни твърдения, застраховката „обща гражданска отговорност“,
покрива сумите,които застрахования следва да заплати като компенсация за
материални щети или телесни увреждания/имуществени и неимуществени щети/
причинени през срока на застраховката на трети лица.Следователно се твърди,че
производството по настоящото дело е от
значение за правоотношенията между ответника и застрахователя по сключената
помежду им застраховка и инцидента на 25.10.2014 год. представлява покрит
риск.Интересът на ответника е обоснован с преюдициалния характер на
производството по настоящото дело по отношение на бъдещ иск за заплащане на
застрахователно обезщетение.С оглед на горното искането е основателно и следва
да се уважи.Представена е писмена молба
за третото лице помагач,като към нея са приложени преписи от исковата молба и доказателствата към нея.
С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта
на предявения иск, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване
на делото в открито съдебно заседание –
на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК.
Съдът намира, че в
настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след
него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищцата А.С.Г. *** чрез пълномощниците си адв. И.К. и адв. С.Г.
и двамата с адрес на кантората :
гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 5, ет. 1 е предявила частичен иск против Община Поморие с административен адрес гр.Поморие,ул.“Солна“
№ 5 за осъждането й да
й заплати сумата от 60 000 лева, представляваща част от обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди-физически и психически болки и страдания,
произлезли от вещ-дърво,собственост на ответната община,ведно с
обезщетение в размер на законната
лихва върху сумата на частичния
иск,начиная от датата на увреждането 25.10.2014 год. до окончателното му
изплащане.Твърди,че по образувано гр.д.№
2184 по описа за 2015 год. на Окръжен съд Бургас е било постановено решение № 410
от 15.01.2018 год. , потвърдено с решение № 36 от 10.07.2018 год. по гр.д.№ 119
по описа за 2018 год. на Апелативен съд-Бургас,последното недопуснато до
касационно обжалване с определение № 358
от 09.07.2019 год. по т.д.№ 2941 по описа за 2018 год. на Върховен касационен
съд.Сочи,че с горното решение са й присъдени 25100 лв., претендирани и заявено от нея като част
от обезщетение за причинени й неимуществени
вреди,представляващи изживени от нея болки и страдания на основание чл.50 от ЗЗД във вр. с чл.52 и
чл.86 от ЗЗД.Заявява,че пълния размер на обезвредата си
оценява на сумата от 150000 лв.Посочва,че вредите са настъпили в
резултат на инцидент,случил се на 25.10.2014 год.,който описва така:докато се е
разхождала в градинка,част от зелена система ,собственост на ответната община,
клони на дърво-кипарис са се счупили и
са се стоварили върху нея,като са я притиснали.Описва травмите,които е получила
и тяхното лечение,както и търпените физически и психически болки,включително и до м. септември 2019 год.
Счита,че възстановяването й не е такова,че да може да води нормалния си начин
на живот,който е водила преди
инцидента,което намира,че я е лишило от възможността за социална
адаптация. Претендира разноски
по делото. Представят и ангажират доказателства.
Предявеният иск е с правно основание в чл. 50 от ЗЗД,а акцесорния таков-за
обезщетение в размер на законната лихва -с правно основание в чл. 86 от
ЗЗД.
Ответникът Община Поморие чрез пълномощника си адв. Юрий Бошнаков с адрес
на кантората гр.Бургас,ул.“Княз Борис I“,№
10,вх.Б,ет.1,Адвокатско съдружие „Ангелова,Бошнаков и сие“ оспорва
основателността на предявения иск за обезщетение за вреди.Твърди,че
вредите,описани в исковата молба са настъпили в резултат на непреодолима
сила-бурен вятър,обилни валежи от дъжд и тежки метеорологични условия,които са
пряка причина за настъпване на вредните последици.Позовава се на множество
доказателства.Счита,че по тази причина не е било във възможностите й да предотврати въздействието на неблагоприятните
последици от опасното атмосферно влияние върху дървото.Причините за случайното
събитие намира,че са извън вещта и свойствата й и са резултат изцяло на външни
фактори и непреодобила сила,като падането на дървото не се дължи на състоянието
му,то не е било увредено или болно.Сочи,че е положила дължимата грижа по закон
и,изпълнила е своите правно регламентирани действия по стопанисване и поддържане на зелените
площи на територията й,включително и градинката,посочена от ищцата,поради което не съществува причинна връзка между
евентуално бездействие на собственика на вещта и настъпилите вреди. Счита,че
ищцата е допринесла за причиняване на уврежданията си ,както и за
несвоевременното си възстановяване от тях като е пренебрегнала отправено
предупреждение чрез публикувано съобщение
на интернет страницата на общината
и не се е съобразила с влошените климатични условия,не се е движила по
пешеходна та алея,а в затревената площ между алеите,не е спазила медицинските
предписания наи указания на лекуващите лекари,което е наложило третата операция
на 21.10.2015 год. Намира,че следва да отговаря само за действителните
вреди,които са пряка и непосредствена последица от деянието.Заявява,че
претенцията е и прекомерна по размер,както поради изложените вече аргументи,така и поради несъобразяване с
обезщетенията,присъждани от съдилищата по аналогични случаи,несъответствие на
сумата със степента и характера на твърдените болки и страдания.Позовава се и
на мотивите на съдилищата по предходното дело,в които е приет
справедлин пълен размер на обезщетението от 40000 лв. Претендира
разноски.Представя и ангажира доказателства.
Не са налице признания на права.
Със сила на пресъдено нещо са установени следните факти и
обстоятелства, съгласно главните,съществени мотиви
на решение № 410 от 15.01.2018 год. по гр.д.№ 2184 по описа за 2015 год.
на Окръжен съд Бургас: на 25.10.2014 г. дърво
- кипарис в градинката на кв. „Свети
Георги“ в гр.Поморие е повалено
и е причинило счупване на лява бедрена кост и счупване на двете кости на дясната
подбедрица на ищцата; причина за изкъртване на дървото е съчетаване на силен и бурен
вятър, придружен с голямо количество дъжд, който е предизвикал напрежение върху
кореновата система, а последната е била мощна, но повърхностно развита и с не
добре развит дълбок централен корен;
дървото е част от растителността на градинката,
собственост на община Поморие;ищцата,в резултат на притискането от падналото
върху нея дърво, е претърпяла общо четири операции на 30.10.2014 год.,на
03.11.2014 год.,на 21.10.2015 год. и на 15.11.2016 год.;по време на лечението ,както в болничното
заведение,така и в периода между операциите е била обезболявана,тъй като е изпитвала силни болки и страдания ,следоперативните периоди са
протекли нормално; оперативната намеса през м. ноември 2016 год. се е наложила
поради установена липса на зарастване на счупените кости на
подбедрицата, удължен е бил срокът на гипсова имобилизация,налага
се нова оперативна
интервенция;ищцата не е могла
да се придвижва сама, необходима й е била чужда помощ, използвала е патерици и проходилка,;
Обективните предели на силата на пресъдено нещо на решение № 410 от
15.01.2018 год. по гр.д.№ 2184 по описа за 2015 год. на Окръжен съд Бургас се
разпростират и върху разрешеното с
него възражение за съпричиняване,обосновано
с няколко отделни обстоятелства,като е отречено ищцата да е допринесла за уврежданията си несъобразявайки
се със съобщението на интернет
страницата на община Поморие в деня на
инцидента за влошената метеорологична обстановка в района, преминавайки по затревените площи,а
не по
обозначените алеи,
имайки поведение ,
довело до продължаване на срока за оздравяване и наложило
някои от следващите операции,страдайки от заболявания,които са
повлияли върху степента и характера на получените при инцидента увреждания.
Горните обстоятелства съдът констатира въз основа на служебноизвестното му и
общодостъпно съдържание на постановените в производството по гр.д.№ 2184
по описа за 2015 год. на Окръжен съд Бургас съдебни актове-решение № 410 на
Окръжен съд Бургас,потвърждаващото го решение № 36 на Бургаски апелативен съд и
определение № 358 на състав на
Върховен касационен съд,които се намират на сайтовете на всеки от трите съдилища.
Ищцата носи
тежестта да установи
при условията на пълно и главно доказване търпените от
нея физически и психически болки и страдания
до момента.
На ответника не
следва да бъдат давани указания по разпределение на доказателствената
тежест,тъй като всички изложени от него
факти и обстоятелства,на които той основава възраженията си ,са разрешени в
производството по гр.д.№ 2184 по описа аз 2015 год. на Окръжен съд Бургас със сила на пресъдено нещо и не могат да бъдат
пререшавани.
Страните
заявяват,че сочат доказателства за
всички твърдени от тях факти.
Съдът намира направените от ищцата
доказателствени искания за приемане на
представени с исковата молба писмени доказателства и за прилагане на гр.д.№
2184 по описа за 2015 год. на Окръжен съд Бургас , за относими към предмета на делото, тъй като тя
заявява, че посредством тях ще установява наличието на посочените по-горе
факти, за които носи доказателствена тежест. Доказателствените искания са
допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на
тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им решението
ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Основателно се
явява и искането на ищцата за допускане
до разпит на двама свидетели,като в исковата
молба са посочени обстоятелствата, които ще се доказват с исканите гласни
доказателства и е видно, че те са такива,за които ищцата носи доказателствена тежест и е навела
твърдения в исковата молба.
Ще следва да бъде допусната поисканата от ищцата съдебно – медицинска експертиза, тъй като данните
от нея ще послужат като доказателство, преценено в съвкупност с останалите
ангажирани от нея доказателства, за
установяване на фактическите й твърдения, за които носи доказателствена
тежест- характера, интензитета и
продължителността на болките и страданията в следствие на
уврежданията.Не следва да бъдат допускани въпросите по т.1 , т.2 и последната
част на въпрос № 8,тъй като фактите,които се цели да се установят с тях са
предмет на главните, обвързващи мотиви
на решението по гр.д.№ 2184 по описа за 2015 год. на настоящия съд,поради което
не подлежат на допълнително доказване.Ще следва да се укаже на ищцата да
представи по делото рентгенографските снимки с които сочи ,че разполага,за да
може ответника да се запознае с тях и пълноценно да участва в изслушването на
допуснатата експертиза.
Ще следва да се приемат и представените от ответника писмени доказателства
към писмения му отговор,въпреки,че част от тях са ненужни,тъй като обстоятелствата,които ще се установяват с тях
вече са предмет на силата на пресъдено
нещо ,формирана в предходния процес между страните.Ще следва да се откажат
исканията на ответника за събиране на гласни доказателства и за възлагане на формулирани от него задачи на
съдебно-медицинската експертиза,тъй като фактите,които се цели да се установяват с тях вече са предмет на силата на пресъдено нещо,
формирана в предходния процес между страните и не могат да бъдат пререшавани в
настоящия процес.
По изложените
съображения и на основание чл.140 и
чл.219 от ГПК и по доказателствата съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за недопустимост на предявения
частичен иск.
КОНСТИТУИРА в
качеството на трето лице помагач на ответника община Поморие застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД,ЕИК ********* със седалище гр.София.Да
се връчат преписите от молба с приложения на община Поморие с
посочено правно основание в чл.219 от ГПК на конституираното трето лице помагач.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание за 06.04.2020 год. от 10,30 часа,за
която дата и час да се призоват страните и третото лице помагач на ответника ,като
им се връчи препис от настоящото определение,съдържащо и проект за доклад,а на ищцата
и
препис от писмения отговор на ответника
с приложения.
ДА СЕ изиска и приложи гр.д.№ 2184 по описа за 2015
год. на Окръжен съд Бургас.
ПРИЕМА всички представени при предварителната размяна на книжа писмени
доказателства от страните.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ищцата за установяване на
обстоятелствата, изложени в исковата молба. ,като разпитът следва да се проведе
в насроченото открито съдебно заседание при довеждането им от ищцата.
ОТХВЪРЛЯ искането
на ответника за допускане до разпит на свидетели за установяване на посочените
в писмения му отговор обстоятелства.
ДОПУСКА извършването на съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на въпросите
на ищцата, формулирани на лист 6 от
делото, от № 3 до № 9 вкл. ,като
вещото лице не следва да отговаря на
последната част на въпрос № 8.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Параско Георгиев Парасков.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за
възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лв., платими в двуседмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение от ищцата по депозитната сметка на Бургаски окръжен
съд.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищцата
и ответника за възлагане на останалите формулирани от тях въпроси, в исковата молба и писмения
отговор.
Определението е окончателно.
Съдия: