Решение по дело №1086/2019 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 20.06.2019г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1086/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Н.И.С., с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. В исковата молба се излагат твърдения, че на 01.04.2019г. ищецът е получил писмо от ответника, действащ като кредитор на вземане по Договор за целево финансиране *, прехвърлени му */с предходно наименование */, с което е отправена покана за доброволно изпълнение на задължението му от 3198,51 лв. и уведомление, че при неизпълнение същото ще бъде събрано по принудителен ред по изпълнително дело на *. Ищецът твърди, че е страна по договора за целево финансиране и че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по частно гражданско дело №3368/2010г., по описа на Великотърновския районен съд, спрямо него е издаден изпълнителен лист за заплащане в полза на * на сумите от 1837,39 лв. за главница, 77,61 лв. за обезщетение за забава и 138,30 лв. за разноски. Изтъква се, че след издаване на изпълнителния лист кредиторът е образувал изпълнително дело *, което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е прекратено на 10.12.2014г. Навеждат се доводи, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение е изтекъл предвидения в закона давностен срок, поради което вземанията за главница, лихви и разноски по процесния договор се явяват недължими. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 3198,51 лв. по сключения с * Договор за целево финансиране *, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е отправил искане до съда за произнасяне по реда на чл. 239 от ГПК.

Съдът, като взе предвид направеното искане от процесуалния представител на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, намира че са налице предпоставките по чл. 238 и 239 от ГПК, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 577,94 лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Приема за установено по отношение на * *, че Н.И.С. с ЕГН: ********** ***, не дължи поради погасяване по давност сумата от 3198,51 лв. /три хиляди сто деветдесет и осем лева и петдесет и една стотинки/, представляваща сбор от задължения по Договор за целево финансиране *, сключен с *.

Осъжда **, да заплати на Н.И.С. с ЕГН: ********** ***, сумата от 577,94 лв. /петстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/, представляващи направени по делото разноски.

 

На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да бъде указана възможността по чл. 240 от ГПК при връчване на препис от решението.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: