МОТИВИ по нчд№1040/21г. по описа на СГС, НО, 16
състав
От Окръжен
съд град Целийе е внесена молба СГС да упражни правомощията си по Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции (обн. в ДВ бр. 15/2010г., изм. ДВ бр.
55 от 19 юли 2011г. – ЗПИИРКОРНФС) по отношение на българския гражданин С.Б.Т. във
връзка с постановено срещу него Решение№20206000012 от 02.01.2020г. на DARS
d.d., град Целйе, Република Словения, влязло в сила на 11.01.2020г., за
налагане на финансова санкция.
В
производството пред съда прокурорът изразява становище, че съдът следва да се
произнесе с решение, с което да се признае решението, издадено от страна на чуждестранен
орган за налагане на финансова
санкция в административно-наказателното производство.
Засегнатото
лице Т. изразява становище, че не е разбирал словенски език, не е разбрал за
какво го обвиняват, не е знаел, че ще му наложат глоба и че има право да
обжалва.
СЪДЪТ, след
като се съобрази със становището на страните и доказателствата по делото и
разпоредбата на чл.10 от ЗПИИРКОРНФС /по по-нататък съкратено Закона/, по чл.30
от Закона относно условията за признаване и изпълнение по чл. 31 относно
подсъдността и чл. 35 относно основанията за отказ на признаване и изпълнение,
намира за установено следното:
Срещу С.Б.Т.,
роден на ***г***, български гражданин, разведен, средно образование, пенсионер
по болест, неосъждан, с ЕГН **********, е постановено Решение№20206000012 от
02.01.2020г. на DARS d.d., град Целйе, Република Словения, влязло в сила на
11.01.2020г., с което е признат за виновен по обвинението за извършено
административно нарушение по пар.1 на чл.50.а от Закон за пътните такси на
Република Словения, за това че на 02.01.2020г., 18.35ч., в Република Словения,
при граничния преход Каравнке, е управлявал четириколесно превозно средство с
ерг.№СВ ******, използвайки платен път А2 без валидна винетка за съответната
категория превозно средство, поставена по съответния начин, като му е
наложена финансовата санкция (дължими
съдебни разходи) в размер общо на 300 евро с левова равностойност в размер на
586,75 лв. (петстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и пет
стотинки).
В настоящия случай,
това е решение на чуждестранен съд от страна-членка на ЕС, за налагане на
финансови санкции по смисъла на чл. 3, ал.1 от Закона и финансовата санкция е
постановена по повод извършено административно нарушение. Този административен
акт е влязъл в сила, засегнатото лице, видно от представеното удостоверение по
чл.4 от Закона, е било уведомено за воденото срещу него административнонаказателно
производство, което може да завърши със съдебно решение, само е избрало да не
присъства по време на административнонаказателното производство и е знаело дали
има възможност за обжалване на решението. В този смисъл липсват основанията на
чл. 35, т.10 от Закона за отказ от признаване изпълнение на решение, с което се
налага финансова санкция, тъй като е спазена разпоредбата на чл.35, т.10, б.“А“
от ЗПИИРКОРНФС. Ето защо съдът отхвърля като неоснователно възражението на
защитата, че на това основание решението на словенския административен орган е
незаконосъобразно и затова не следва да се налага финансова санкция на
засегнатото лице. Съдебният акт по чл. 3, ал.1 от Закона е придружен с
удостоверението, което се изисква по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по
силата на чл.4 от Рамково решение 2006/783/ПВР, относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на решенията за финансова санкция и конфискации.
От
приложените доказателства се установява, че административно-наказателното
преследване във връзка, с което е постановен съдебният акт срещу засегнатото
лице, попада в едно от алтернативно предвидените в чл. 30, ал.1 и ал.2 от
Закона условия за признаване и изпълнение на решения за налагане на финансова
санкция, а именно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно тази разпоредба
двойна наказуемост не се изисква за деянията, съставляващи административно
нарушение според законодателството на издаващата държава, а именно поведение,
което нарушава правилата за движение по пътищата. Ето защо съдът отхвърля като
неоснователно възражението на защитата, че на това основание решението на словенския
административен орган е незаконосъобразно и затова не следва да се налага
финансова санкция на засегнатото лице.
С оглед
разпоредбата на чл.14, ал.8 от Закона левовата равностойност на глоби и
разноски в размер на 300 евро, следва да се изчисли по курса на БНБ към деня на
постановяване на решението за налагане на финансова санкция и тя е в размер на 586,75
лв. (петстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки).
В настоящия
случай не са налице основанията на чл. 33 от Закона за приспадане, тъй като
засегнатото лице, български гражданин, не е представил доказателства за пълно
или частично изпълнение.
Според
настоящия съдебен състав не са налице и основанията на чл.35 от Закона за отказ
от признаване и изпълнение на решението по чл.3 от същия закон, тъй като
представеното удостоверение по чл.4 от Закона отговаря на решението срещу
осъденото лице за същото деяние, не е постановено друго решение в Република
България или в друга държава, различна от издаващата и изпълняващата държава.
Не е изтекла давността за изпълнение на решението и деянието не е подсъдно на
български съд.
Мотивиран от
горното, съдът постанови своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….. ЧЛЕНОВЕ:1…………….. 2………………….