РЕШЕНИЕ
№ 540
гр. Плевен, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20244430106287 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Иск за делба – 1-ва фаза по допускане на делбата.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
депозирана от С. Х. П. с ЕГН **********, чрез адв.Г. Г. от *** против В. В. К.-
Ц. с ЕГН **********.
Твърди се, че ищцата е наследник на своята майка Е.И.К., б.ж. на ***,
починала на ***. Твърди се, че последната била собственик на следния
недвижим имот, находящ се извън строителните граници на ***:
НОВООБРАЗУВАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с *** от кадастралния район ***, в
местността *** с площ от 511 кв.м., вид на територията- земеделска и начин на
трайно ползване- лозови насаждения, пета категория, ведно с построената в
него СЕЗОННА ПОСТРОЙКА на два етажа със застроена площ от 38 кв.м. и
ЕДНОЕТАЖНА СЕЗОННА ПОСТРОЙКА с площ от 32 кв.м., при съседи:
север- имот №***.***, изток- имот ***, юг- имот №***.***, запад- имот
***.***. Сочи се, че имота бил придобит от майката на ищцата, съгласно
Заповед №РД-12-548/26.07.2005г. на ***, на основание Параграф 4к, ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с Параграф 4а, ал.1 от ПЗР
1
на ЗСПЗЗ. С протокол от 12.03.2005г. Е.К. била въведена във владение по
отношение на същия имот.
Твърди се, че освен дъщеря /ищцата С. П./, наследодателя Е.К. имала и
син - В-Х.К., б.ж. на ***, починал на *** и оставил като наследник по закон
своята дъщеря- ответницата В. К.-Ц..
Твърди се, че гореописания имот се ползвал от семейството на ищцата
още от нейните детски години. През 1992г. в имота били построени описаните
сгради със средства на нейната майка и с помощта на нейния брат и син.
Първоначално имота не се използвал за жилищни нужди, а като място за
отдих. Впоследствие - от пролетта до месец септември, Е.К. пребивавала в
този имот и живеела там, а през зимните месеци се прибирала в ***. През 1985
година, след тежък пътен инцидент, братът на ищцата - В.К., се развел със
съпругата си и заживял със своята майка в семейната къща, находяща се в ***
на улица ***. След нейната смърт на ***., децата й С. П. и В.К. продължили
да посещават имота и да се грижат за него. През 2011г. В.К. провел разговор
със сестра си и я помолил да се установи да живее в процесния имот, т.к.
бащината им къща на улица *** се нуждаела от основен ремонт, обстановката
му напомняла за покойната им майка, както и искал да живее сред природата.
Ищцата се съгласила, т.к. между нея и брат й съществувала изключително
силна връзка на обич и привързаност. При това, В.К. се установил да живее в
процесния имот. Ищцата посещавала имота ежеседмично, а понякога и по-
често. Помагала на своя брат и в работната му дейност, приготвяла храна,
чистела, поддържала градинката в имота, садила цветя, отглеждали заедно
домашни животни, а от време на време пренощувала в стаята на своята майка
на втория етаж на къщата. Между брата и сестрата нямало никакви претенции
един към друг и за тях имота бил съсобствен, останал в наследство от тяхната
майка.
Сочи се, че ответницата В. К.-Ц. живеела в ***; рядко посещавала ***; в
период от 2005 година до 2010 година не поддържала никакви контакти със
своя баща, който много страдал от настъпилия срив в отношенията. По молба
на ищцата, ответницата възобновила контактите с баща си. През 2020 година
В.К. бил диагностициран с тежко заболяване и опериран през месец юни
същата година. През лятото на 2021г. ответницата се преместила да живее в
*** със семейството си, като целта била да продължи бизнеса на своя баща.
2
Установили се да живеят в процесния имот, т.к. имота на улица *** бил
отдаден под наем. Ищцата не се противопоставила на това, т.к. била
изключително привързана към своя брат и племенница; продължила да
посещава имота без никой да й пречи. След смъртта на брат й В.К. на ***, в
имота продължила да живее ответницата и семейството й, а ищцата не
спирала да го посещава. През месец януари 2023г., ответницата се обадила на
ищцата и казала, че заплащала много средства за използвана ел. енергия,
поради което желаела да постави фотоволтаици. Ищцата заявила, че нямала
нищо против това, а ответницата поискала леля й да й прехвърли своята
половина от имота. Последната отказала. Впоследствие ответницата била
споделила за необходимост от ремонтни работи и ищцата заявила готовност да
участва в тях, като предостави необходимите суми. Твърди се, че през
пролетта на 2024г. ищцата предложила на ответницата да направят
доброволна делба на имота, но тя отговорила, че предложения вариант не бил
възможен; предложила да плати парична сума за дела на леля си; последната
предложила да установят пазарната цена с помощта на вещо лице.
Ответницата се съгласила с последното предложение и през месец април
2024г. ангажирали инж. Р. К., която през месец юни 2024г. предоставила
готово заключение. Ответницата отказала комуникация по въпроса и при
справка в Службата по вписванията се установило, че на 02.07.2024г. същата
се била снабдила с Нотариален акт за собственост по отношение на целия
недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение *** по описа
на Нотариус М.М..
Навеждат се доводи, че констатациите в посочения нотариален акт не
отговаряли на действителността. Ответницата в качеството си на наследник на
своя баща притежава единствено 1/2 идеална част от процесния имот, а
другата 1/2 ид. част била собстеност на ищцата, придобита по наследство от
нейната майка- Е.И.К. и чрез добросъвестно владение.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ищцата е собственик на ½
ид.ч. от процесния имот, както и да се допусне и извърши съдебна делба на
имота между страните при равни права.
Ответницата В. В. К.-Ц. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131
от ГПК, с който оспорва исковите претенции.
3
Твърди, че още приживе на своята майка, В.К. построил сградите, които
и към момента се обитавали, и се грижел за имота, като го поддържал и
подобрявал със свои средства и труд; ангажирал се с изготвяне на
необходимите строителни книжа и разрешения за строителството в имота,
както и с финансирането строежа на сградите, негова била инициативата за
подаване на заявление от страна на майка му за придобиване на собствеността
на имота по предвидения в ПЗР на ЗСПЗЗ ред, като той заплатил от нейно име
необходимата сума съгласно определената от *** оценка на имота. Сочи се, че
ищцата не се интересувала от имота по този начин, посещавала го само по
празници при изрична покана. Затова още приживе на майка им, двамата с
ищцата се споразумели, че процесния имот ще остане за В.К., като той се
ангажирал да намери и да плати със свои средства друг подобен имот в
същата местност, който да бъдел придобит от сестра му, вместо полагащия й
се наследствен дял от имота на майка им. През 2004год. разбрал, че през три
имота от процесния се продавал парцел, доста по-голям по квадратура от него
и след съгласието и одобрението на сестра си се свързал със собственичката на
имота Т.Т.Г., заплатил й продажната цена, а тя на свой ред предала владението
на този имот на ищцата. От този момент бащата на ответницата владеел
процесния имот като свой със съзнанието, че със сестра му са си уредили
отношенията по повод на наследствения имот. Той го поддържал и
подобрявал, а ищцата никога не била предявавала претенции за имота, защото
знаела, че срещу полагащата й се половина от наследствения имот била
получила друг поземлен имот, който бил и с по-голяма площ. Сочи се, че още
на другата година след като бащата на ответницата платил продажната цена на
имота на продавачката Т.Т.Г. и предал имота на ищцата, тя го обявила за
продан и на 13.12.2005г. го продала на лицето В. Д. К.. На самата сделка пред
нотариуса, за продавач се подписала собственичката по документи Т.Т.Г., но
продажбата била извършена от ищцата, която се била договорила с купувача
В. Д. К., определила продажната цена и получила същата, като му обяснила,
че имотът бил неин, купен от бившата собственичка, но без нотариално
изповядване, за да не давали пари за прехвърлянето му.
Твърди се, че от смъртта на наследодателката Е.К. бащата на ищцата
владеел целия имот със съзнанието, че е негова собственост, тъй като с
покупката на също такъв имот в близост до процесния с негови средства и за
сестра му, отношенията между тях във връзка с наследствения имот били
4
уредени и тя била обезщетена от брат си за наследствената й част от
процесния имот.
Твърди се, че ищцата не била идвала в имота, освен ако не била изрично
поканена по някакъв повод. До смъртта на брат си не била предявявала
претенции за дял от имота, не полагала грижи за него, тъй като знаела, че чрез
плащането на другия имот от брат си, получила това, което й се полагало като
наследствен дял от майка им.
Твърди се, че след смъртта на наследодателката Е.К., бащата на
ответницата преустроил имота, пригодил го за целогодишно ползване и от
2010г. постоянно живеел в него, поддържал го, подобрявал го със съзнанието,
че е негова изключителна собственост, което заявявал както пред дъщеря си,
така и пред ищцата, а също пред техни познати, съседи и роднини.
Ответницата също посещавала процесния имот, като преди да роди дъщеря си
В., род. на ***, се преместила в *** на вилата при баща си и по-голямата част
от отпуска за раждане и отглеждане на дете до 3-годишна възраст била при
него в имота в ***. През 2017г. родила синът си В. и след раждането му цялото
семейство прекарвало летните месеци на вилата при баща й. През 2020г. той се
разболял, претърпял операция и ответницата се преместила със съпруга и
децата си в имота в ***, за да се грижи за него и бизнеса му, като напуснали
работата, която имали в ***, преместили децата да учат в *** и се установили
постоянно в имота на баща й. След неговата смърт — на ***, семейството й
останало да живее в процесния имот.
Оспорват се твърденията на ищцата, че се била грижила за брат си; че
след смъртта му посещавала имота без никой да й пречи. Твърди се, че
ответницата знаела, че имота бил собственост само на баща й, а след неговата
смърт — нейна собственост, че леля й получила от брат си повече от това,
което й се полагало като наследство от майка им, че са имали уговорка, че
процесният имот остава за брата и както той, така и дъщеря му след неговата
смърт упражнявали владението върху имота със съзнанието, че е тяхна
собственост. Ищцата не била полагала грижи, нито правила каквито и да било
разходи за имота, не плащала данък за него, не била включена в списъка на
член-кооператорите, собственици на имоти в ***, не внасяла в кооперацията
годишна такса за поддръжка на инфраструктурата, ползвана от собствениците
на имоти - членове на кооперацията, не участвала финансово при
5
асфалтирането на улицата пред него и другите съседни имоти, не участвала
нито финансово, нито с труд при изграждането на ВиК мрежата, изграждане
на трафопост и др.
Твърди се, че се през 2023г. ищцата и съпруга й решили да поставят
слънчеви колектори на покрива на сградата. Тъй като по документи имотът
все още се водел на общата наследодателка, ответницата се обадила на ищцата
и й казала, че трябвало да уредят официално въпроса със собствеността и да й
прехвърли половинката, за която вече била получила полагащото й се за
наследствения й дял. Ищцата била заявила, че щяла да го направи, но
пожелала ответницата да й прехвърли собствената къща на баща й, находяща
се в гр.***, на ***.
Твърди се, че ответницата била предложила да даде 20 000лв. на
ищцата, за да ги оставела на спокойствие, но тя отказала, а впоследствие по
съвет на съпруга си предложила 40 000лв.
При изложените обстоятелства, ответницата счита, че ищцата нямала
никакви права върху процесния имот, същият бил само и единствено
собственост на ответницата, тъй като бил владян от баща й и то със знанието
и съгласието на ищцата спокойно и необезпокоявано за себе си като свой
повече от 10 години след смъртта на общата им наследодателка, а след
неговата смърт на свой ред ответницата продължила владението му, със
съзнанието, че целият имот бил само неин по наследство от баща й, като
присъединила своето владение към това на прекия й наследодател.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Не се спори между страните и се установява от приложените преписи на
Заповед № РД 12 – 548 от 26.07.2005г. на *** и Протокол за въвод във
владение на новообразуван имот, съставен от Общинска администрация при
***, че Е.И.К. е придобила правото на собственост върху новообразуван имот
извън строителните граници, определени с подробен устройствен план, с
номер 16, кадастрален район ***, местност ***, в землището на гр.***, с площ
от 511кв.м. На 04.04.2008г. същата се е снабдила с констативен нотариален акт
за собствеността върху този имот *** на нотариус с рег.***.
Не се спори също така и е видно от приложения препис на
удостоверение за наследници №14-5886/19.12.2022г. на ***, че Е.И.К. е
6
починала на ***. и е оставила за свои наследници по Закон две деца – ищцата
С. Х. П. и син В-Х.К.. Последният е починал на ***, видно от същото
удостоверение и е оставил за свой наследник една дъщеря – ответницата В. В.
К.-Ц..
Видно е от приложения препис на извлечение от акт за смърт на Х.В.К.
(на л.201) – съпруг на наследодателката Е.К., баща на ищцата и дядо на
ответницата, че същия е починал на 23.06.1986г.
Безспорно е и е видно от приложената Скица ***., че по действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри на *** гореописания имот
съставлява поземлен имот с идентификатор ***.***.***с изградени в него
сграда с идентификатор ***.***.*** и сграда с идентификатор ***.***.***.
Установява се от представения препис на нотариален акт за собственост
на недвижим имот *** на нотариус с рег.***, че със същия ответницата е била
призната за собственик на процесния имот по наследство и давностно
владение, въз основа на обстоятелствена проверка. По делото е приложено в
цялост и нотариалното дело, по което се е развило охранителното
производство.
От приложения препис на Решение от 12.09.1996г. по гр.д.№3787/1993г.
по описа на РС-Плевен е видно, че при извършена делба на имот,
представляващ дворно място в ***, ***, заедно с построените в него жилищна
сграда и стопански постройки, който е бил съсобствен между ***, В-Х.К., С.
Х. П. и Е.И.К., имота е бил поставен в дял на В.К., а същия осъден да заплати
на останалите съделители парични суми за уравнение на дяловете им.
Ответницата е представила и разписка за платена присъдена с решението
държавна такса, която е била дължима от съделителите физически лица (на
л.234)
От приложения препис на констативен нот.акт за собственост *** на
нотариус с рег.*** (на л.74) е видно, че В-Х.К. е придобил на основание §4“к“,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ новообразуван поземлен имот *** с площ от 521 кв.м. в
***, кадастрален район ***, който е бил съседен на процесния. Разпоредил се
е със същия на 30.05.2008г., продавайки го на друго лице, видно от
приложения препис на нот.акт за продажба *** на нотариус с рег.№*** (на
л.82-л.83).
Ответницата е представила преписи на Заповед №РД 12-92/18.02.2005г.
7
на *** и нот.акт за придобиване право на собственост върху недвижим имот
по §4а ЗСПЗЗ №91, *** на нотариус с рег.***, от които се установява, че трето
за спора лице Т.Т.Г. също е придобила имот в *** в землището на *** с площ
от 867кв.м., който е продала в годината на придобиването му на свидетеля В.
Д. К..
Ответницата е представила и Становище, дадено от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за условията и начина за
присъединяване на клиенти към електрическата мрежа, дадено по възлагане
от В. К.-Ц..
Представеното от ответницата в о.с.з. на 24.01.2025г. Разрешително от
1984г. установява, че към сочения период В-Х.К. е подал физически молба за
присъединяване на процесния имот към мрежа НН. Това писмено
доказателство е оспорено от ищцата, като оспорването не е проведено
успешно. Съдът обаче намира, че същото не установява релевантни за
настоящия спор факти, т.к. е относимо за период, когато наследодателите на
страните са били ползватели на имота и придобиването му по давност не е
било възможно. Липсата на релевантност за настоящия спор се отнася и за
представената молба от В-Х.К. до председателя на дружеството в ***“ от
01.06.1989г. за прикачване на сезонна постройка в парцел 16 към
енергостопанството, собственост на Дружество ***, както и за представените
в о.с.з. на 10.03.2025г. писмени доказателства, приложени на л. 221 – л.233,
които са относими за периода от 1984г. до 1990г., през който придобивна
давност не е текла.
Представените от ответницата в о.с.з. на 24.01.2025г. писмени
доказателства - приходни квитанции за заплатен данък върху недвижими
имоти и такса битови отпадъци; разписка от 29.11.2022г от Изипей АД за
заплатена вода за ***; списък на собствениците в *** за показанията на
водомерите им и размера на дължимите суми за консумация на вода за
м.ноември.2022г.; списък на собствениците от *** за показанията на
електромерите им и размера на дължимите суми за консумация на ел. енергия
за март 2024г.; квитанции за заплащани консумативи и такса поддръжка за
имота; списък на собствениците на имоти за дължимите от тях суми за вода за
периода 2013г. - 2017г., ф-ра №237/05.03.2020г. за покупка на пелетен котел и
протокол за въвеждане в експлоатация подкрепят твърденията на ответницата,
8
че наследодателя й е заплащал дължим данък, консумативни разходи и такси,
свързани с ползването на процесния имот през периода, през който е живял в
него, че се е вписвал в списъците на собствениците дължащи такива суми,
както и че е закупил пелетен котел, свързан с отоплението в имота.
Касае се за частни свидетелстващи документи (с изключение на
приходните квитанции за платен данък), които нямат обвързваща съда
материална доказателствена сила, но ищцата твърди още в исковата молба, че
от 2011г. наследодателя на ответницата е живял постоянно в процесния имот,
а това неминуемо е свързано с консумативни разходи и такси, както и със
съставяне на списъци на живущите в тази местност, плащащи сумите. От
друга страна ищцата не твърди да е заплащала такива за имота през сочения
период и не представя доказателства в тази насока. При това, твърдения от
ответницата факт, че баща й В.К. е заплащал възникналите разходи, свързани с
ползването на имота кореспондира с безспорния между страните факт на
ползване на имота от него и съдът го приема за установен.
Представените от ответницата и приложени на л.141 – л.192 писмени
доказателства, представляващи списъци на собственици от *** за показания
за консумирана ел.енергия и вода, установяват, че за имоти, обитавани от
сочените от същата страна свидетели В.С., Б. Б. и В. Л. са правени такива
записвания през период от 2013г. до 2022г.
От представения препис на удостоверение за раждане на дъщерята на
ответницата – В. Й.Ц., е видно, че същата е била родена на ***.
От приложения препис на разпечатка от електронния портал на НАП за
актуално състояние на трудовите договори на ответницата за периода от
20.05.2003 г. до 25.04.2024г. (на л.198 – л.199) е видно, че е била в трудово
правоотношение с ЕТ В. – В.К. през периодите от 20.05.2003г. до 01.09.2003г.,
от 09.06.2004г. до 09.09.2004г., от 05.05.2005г. до 26.08.2005г. и с „В. ВК“
ЕООД-*** за периодите от 16.06.2022г. до 30.08.2022г. и от 02.10.2023г. до
25.04.2024г.
От представените преписи на удостоверение за актуално състояние на
*** и Протокол от общо събрание на кооперация ***, проведено на
20.11.2022г. е видно, че сочената кооперация е с предмет на дейност
изграждане, поддръжка и стопанисване на електроинсталация и водопроводна
мрежа, осигуряващи подаването на ел.енергия и питейна вода до недвижимите
9
имоти на член кооператорите за битови нужди, находящи се в *** ***, както и
отчитане на консумираната питейна вода и събиране на дължимите суми, а
ответницата е била избрана за касиер с решение, взето на соченото общо
събрание.
По искане на страните са събрани и гласни доказателства, като е
проведен разпит на сочените от ищцата свидетели Л.А.Д., В.Х.Б.-С., И.И.И.,
П.Г.И.., Б.Т.П., Д. Г.Д. и Р. Д.К., както и на сочените от ответницата свидетели
И. Д. П., О. М. Н., Й.Ц.Ц., В. Д. К., А. И. А., Б. К. Б. и В. П. Л..
Свидетелката Л.Д.а твърди, че познавала ищцата и нейния брат В.К.,
както и тяхната майка баба Е.от около 2001г., откогато имала и вила в
местността ***, намираща се в близост до процесния имот. Твърди, че докато
била жива майка им, ищцата ходела много често в имота, грижела се заедно с
брат си за къщата и двора, а след като баба Е.починала В.К. се установил да
живее целогодишно там, бил председател на образувано местно обединение на
живеещите в местността, грижел се за множество общи дейности, в това число
свързани с отчитане и плащане на ток, вода. Сочи, че след преместването на
брат й в имота, ищцата ходела по-рядко там, но двамата били в много добри и
близки отношения, не била чувала брата да е казвал, че сестра му не можела
да ходи там, че имота бил негов. Свидетелката излага, че към 2003г. основните
сгради в процесния имот били изградени, а В.К. впоследствие изградил
пристройка, извършвал ремонтни дейности. Пояснява, че от 2003г. живеела
основно там.
Свидетелката В.Б.-С. твърди, че познавала ищцата, нейния брат и майка
им от около 1980г., откогато със съпруга й също ползвали имот в ***,
намиращ се в близост до процесния. Твърди, че жилищната сграда в този имот
била построена около 1990г. Излага, че след смъртта на майката Е., синът В.К.
започнал да живее в имота, той движел основни общи дейности в местността –
събирането и плащането на сметки за ток и вода по списъци, кастрене на
клони, пречещи на електропороводници, настилане на улици с камъни и др.
Твърди, че ищцата продължавала да идва там и с брат й били в много близки
отношения. Виждала ищцата да пере одеяла в къщата, знаела, че работила и в
заведението с басейн на брат си. Сочи, че видяла ответницата за първи път
преди няколко години, когато станала касиер.
Свидетелката И.И. също твърди, че познавала ищцата и наследодателя
10
на ответницата от 1970г., знаела и имота в *** и била ходила в него, но не
живеела в тази местност. Твърди, че след като В.К. заживял в имота, ищцата
ходела там, помагала му с пране, готвене, работела в търговския му обект с
басейн. Твърди също, че брата и сестрата били в много близки отношения,
помагали си взаимно Сочи, че ответницата започнала да живее в имота, след
като баща й се разболял.
Свидетелката П.И. излага, че познава ищцата, с която били приятелки от
младежките си години, а съпруга й бил в приятелски отношения с
наследодателя на ответницата В.К.. Твърди, че правели приятелски събирания
в процесния имот, на които ищцата също присъствала и домакинствала, като
последното такова събиране било към м.февруари 2021г. Твърди още, че
отношенията между брата и сестрата били много близки и с взаимно
уважение.
Свидетелят Б.П. - син на ищцата, твърди в показанията си, че
жилищната сграда в имота била строена около 1989-1990г. Твърди, че баба му
живеела там през лятото, като ищцата и брат й гостували в имота, работели по
него. Излага, че бащата на ответницата трудно приел смъртта на майка си и
около година –две след това разговарял със сестра си дали щяла да има нещо
против да отиде да живее в процесния имот. След преместването му там,
св.П.и майка му продължавали да ходят, като при тези ходения тя полагала
грижи за домакинството, помагала в грижите за отглеждани домашни птици.
Свидетелят твърди, че помагал на вуйчо си в изграждането на допълнителна
стая към основната вила, като поставил и ламинирания паркет в нея. Сочи, че
вуйчо му сменил дограмата, плочките, правил ремонт на терасата, по двора.
Твърди още, че ответницата била във влошени отношения с баща си около
2004-2005г., а по-продължително през летните месеци започнала ходи от около
2018г., за да помагала в работата на басейна, като от 2020г. заживяла там за
постоянно. Св.П.твърди също, че майка му възприемала този вилен имот за
общ, имала ключ за входната му врата. Сочи, че спорове относно имота
започнали след като вуйчо му починал. Знаел, че ответницата се била обадила
на ищцата и предложила 20 000лв. за да прехвърли правата си на собственост,
но не било постигнато съгласие. Впоследствие предложила 40 000лв., но
ищцата поискала да бъде направена експертна оценка. След това ответницата
казала, че нямало за какво да говорят. Св.П.сочи още, че майка му помагала
през някои периоди в работата на басейна. Сочи, че ползвали заедно някакво
11
място в близост до процесния имот, което вуйчо му казал, че бил взел,
обработвали лозето там.
Свидетелката Р. К., разпитана в о.с.з. на 10.03.2025г. излага в
показанията си, че по уговорка с ищцата през 2024г. трябвало да извърши
пазарна оценка на имот, за да се разберяло каква била стойността му за
евентуална делба. Твърди, че когато отишли в имота ги посрещнали
ответницата и съпруга й. Приели ги и общували нормално, нямало грубо
отношение. Ответницата ги водела, а съпруга й и синът на ищцата правели
замервания. Впоследствие ответницата й се била обадила и я питала дали била
готова с оценката, предала ли я е на ищцата, а св.К. отговорила, че не я била
завършила. Разбрала, че и другата страна била ангажирала оценител.
Свидетелят Д. Д., разпитан също в о.с.з. на 10.03.2025г., излага, че
познавал ищцата от 1979г., като познавал също и брат й. Сочи, че закупил
имот в *** през 1999г. Твърди, че тогава в процесния имот била изградена
жилищната сграда. Излага още, че ищцата, брат й и майка им били в много
близки отношения. Твърди, че майката през летните месеци живеела
предимно в процесния имот, а ищцата я посещавала почти всеки ден. Двете
заедно ходели на гости на съседки. Св.Д. твърди още, че след смъртта на
майка си, ищцата продължавала да ходи в имота, вършела женска работа там,
виждал я да копае в градината, да сади цветя, да чисти при кокошките. Синът
й също ходел там. Св.Д. твърди, че В. К. не бил казвал в негово присъствие, че
имота е само негов. Знаел от него, че бил купил гарсониера на дъщеря си и
почерпил приятелите си по този повод. Свидетелят сочи също, че знаел, че
през два три парцела имали и друг имот, но мислел, че е на майката Е.. Не бил
виждал документи и не бил чувал да е купен за ищцата. Излага още, че В.К.
отчитал контролните електромери на отделните имоти в местността и събирал
дължимите суми, водел списъци в специални книги, като приложените на
л.168 – л.192 били такива.
Свидетелката Б. Б. излага, че от 13 години семейството й живеело в
съседство на процесния имот и познавала бащата на ответницата. Твърди, че
той постоянно подобрявал имота – направил пристройка, вертикална
планировка на къщата, плочки. Твърди също, че той казвал, че имота е негов,
не бил споменавал някой да имал претенции. Виждала, че сестра му идвала
там и пиели кафе навън на двора, но не я била виждала да работи по двора.
12
Твърди още, че от 2014г. ответницата идвала през летните месеци и помагала
на басейна, а след като баща й се разболял се преместила трайно със
семейството си. Св.Б. сочи, че В.К. бил председател на кооперацията на
собствениците в ***, събирал дължими от собствениците суми и такси и
плащал тези за процесния имот. След като ответницата се преместила,
свидетелката знаела, че имота е неин и тя заплащала дължимите такси. Преди
година и нещо разбрала за възникнал спор с ищцата.
Свидетелят В. К. твърди в показанията си, че познава страните. Твърди,
че през 2008г. купил имот в *** с площ от около 1 дка и бунгало в него и го
продал впоследствие през 2014г. Твърди, че за продажбата се разбрал с
ищцата, която му дала ключа и на нея платил продажната цена, но пред
нотариуса се подписало друго лице като продавач, защото формално не била
прехвърлена собствеността преди това. Твърди, че когато бащата на
ответницата разбрал за тази продажба се бил ядосал, но се успокоил, че познат
е станал собственик. Казал бил, че го купил за сестра си, за да му е чиста
съвестта. Св.К. твърди още, че той знаел, че имота в *** бил на В. К.и всички
наоколо така знаели. Той плащал разходите и таксите за този имот, извършвал
ремонтни работи в него. Свидетелят сочи, че виждал един-два пъти през
летните месеци ответницата в имота, когато и той бил ходил там.
Свидетелят В. Л. твърди, че родителите му от 1986г. имали имот в ***, а
след това през 2007г. и той закупил такъв в близост до процесния, построил си
къща и живеел със семейството си. Твърди, че в имота винаги имало
постройка, но не била в същия вид, а В.К. изградил сегашната сграда след
2000г., като знаел, че имало проблеми и с Общината, която искала да я събори.
Строил я бил сам с приятели и съседи. Бил платил на Общината за мястото,
когато му било дадено към 2006-2007г. Св.Л. твърди още, че по същото време
В.К. бил закупил още две места там – едното за себе си, а другото за ищцата.
Впоследствие продал своето, за да довършел къщата. Свидетелят излага, че
виждал ищцата да идва в имота по празници, но синът й не бил виждал там.
Сочи, че В.К. споделял пред него, че искал да направи къщата за децата си, за
да дойдели да живеят при него и да се грижели заедно за басейна. Знаел от
него също, че бил купил на ищцата място в същата местност, за да я
обезщетял за земеделската земя, върху която била построена неговата къща,
като бил ядосан, че тя го продала. Свидетелят твърди още, че всички в
квартала, знаели, че имота бил на В.К.. Твърди, че ответницата се преместила
13
да живее в него през 2020г., направено било ново остъкление.
Свидетелят О. Н. излага в показанията си, че познава страните по делото
и наследодателите ми, т.к. имал имот в *** от около 20години. Сочи, че знаел,
че процесния имот бил на ответницата по наследство от баща й. Твърди, че
живеещите в местността били като общност, бил и в приятелски отношения с
В.К.. Твърди, че той бил направил подобрения в имота – направил пристройка,
направил вътрешни баня и тоалетна, веранда, която затворил като кухня.
Твърди, че бил виждал там ищцата и сина й, но не били участвали в ремонтни
работи. Св.Н. сочи още, че ответницата се преместила да живее в имота, след
като баща й се разболял, но и преди това също идвали. Твърди, че знаел, че
В.К. бил купил за сестра си имот в *** и се ядосвал, че тя го била продала за
малко пари. Твърди също, че бащата на ответницата бил председател на
кооперацията в *** и събирал парите за разходи и поддръжка. Излага, че
ищцата също ходела в имота и се събирали с брат й редовно по поводи.
Разбрал, че тя имала претенции за имота около два месеца преди даване на
показанията му, т.к. тя го потърсила да го попита дали щял да се съгласи да
стане свидетел по делото, но той отговорил, че бил свидетел по
обстоятелствената проверка.
Свидетелят А. А. сочи, че баща му е първи братовчед на ищцата и
бащата на ответницата. Твърди, че посещавал В.К. в процесния имот и му бил
помагал за ВиК дейности. Помагал му и за други ремонтни работи. Твърди, че
не бил виждал ищцата и синът й да участват в ремонтните дейности. Твърди
също, че В.К. му бил казвал, че купил на сестра си къща с лозе в близост,
защото не можело единия да има, а другия да няма. След това бил казал, че тя
го продала и се ядосвал. Св.А. твърди още, че бащата на ответницата казвал,
че правел ремонтите, за да е добре на децата и внуците му, когато си идвали.
Излага, че ответницата помагала лятото на баща си за басейна.
Свидетелят И. П. излага, че от 2006г. имал място във вилна зона *** и
оттогава познавал В.К.. Помагал му бил за ремонтни дейности в имота – за
разширение отзад, поставяне на ламперии вътре, поставяне на бетон около
къщата, хидроизолация на приземния етаж, изолация на втория етаж и плочи
по стълбите. Твърди, че виждал ищцата там няколко пъти, като в тези случаи
идвала с такси, а по-късно си тръгвала, не знаел да е преспивала там. Твърди
също, че знаел, че В.К. закупил за сестра си друг имот, за да останел
14
процесния за децата му, но тя го била продала и той се ядосвал. Сочи, че
бащата на ответницата плащал таксите и сметките за имота и самия той
събирал дължимите за останалите имоти.
Свидетелят Й.Ц. – съпруг на ответницата, излага в показанията си, че
през 2010г. сключили брак, а още през 2009г. ходил в имота. Твърди, че от
бащата на съпругата си знаел, че този имот бил негов и всичко правел за
дъщеря си и внуците си. Излага, че ищцата идвала в имота при брат си по
време на празници и на гости. Твърди, че от три-четири години с ответницата
живеели постоянно в имота, а преди това идвали през летните периоди, за да
помагат на басейна и по празници. Твърди още, че след като се преместили
правили подобрения – укрепвали къщата, т.к. се била пропукала, отстранявали
теч и мухъл, сменили дограма, боядисали. Сочи, че съпругата му се обадила
на ищцата по повод имота, за да оправят отношенията си, т.к. документално и
тя фигурирала като негов собственик. Станало въпрос за оценка и даване на
пари. Идвал оценител, доведен от ищцата и ответницата била предоставила
документи, но не била съгласна да плаща.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Установи се и е безспорно между страните, че ответницата В. К.-Ц. се е
снабдила на 02.07.2024г. с констативен нотариален акт за собственост върху
процесния имот.
Както е разяснено в Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията
на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване
на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна.
От обсъдените писмени доказателства се установи, че процесния имот е
бил реституиран на наследодателя Е.И.К. със Заповед на *** №РД-12-548 от
26.07.2005г. по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Установи се също така, че Е.К. е починала на ***.
15
В писмения отговор на ответницата са изложени твърдения за
извършени редица действия от наследодателя й още приживе на сочения
наследодател за поддържане и подобряване на имота, както и за снабдяване с
необходими за реституцията документи. Ангажирала е и доказателства в тази
насока.
Съдът намира, че ирелевантни за осъществяване фактическия състав на
придобивната давност са действията, извършени преди реституирането на
имота, т.к. дотогава давност не е текла. Според трайната практика на ВКС,
имот, който евентуално подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, респективно би
представлявал остатъчен фонд на общината не може да бъде придобит по
давност докато ПНИ не е влязъл в сила респ. не е издадена заповед на кмета
на съответната община по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Съдът намира, че релевантен за началото на придобивната давност, като
правопораждащ юридически факт на правото на собственост на
наследодателя на ответницата, преминало и в нейния патримониум е момента
на смъртта на наследодателя Е.К.. Преди този момент тя е била единствен
собственик на имота и наследодателя на ответницата В.К. не е могъл да
демонстрира намерение за своене по отношение на своята сестра, която не е
имала никакви права върху имота.
След смъртта на наследодателя Е.К. правото на собственост върху имота
е преминало в патримониума на нейните наследници по закон при равни права
– С. П. и В.К..
От този момент наследодателя на ответницата В.К. е станал собственик
на ½ ид.ч. от имота и с преместването му да живее там е станал държател на
притежаваната от другия сънаследник ½ ид.ч.
Настоящият състав съобразява съдебната практика, приемаща, че когато
един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство
имот, той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална
част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За
да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните
от другите наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да
упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо
освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е
манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен
16
имот само за себе си. Това следва да стане с конкретни действия на отричане
правата на останалите сънаследници върху имота, които действия да са
станали достояние на тези сънаследници.
След като фактическата власт върху притежаваната от ищцата част от
имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да
е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт може да
доведе до придобиване на собственост по давност само ако държателят
промени намерението си по недвусмислен начин и превърне държането във
владение.
При такова разбиране, съдът изследва, въз основа на ангажираните от
страните доказателства, дали наследодателят на ответницата е демонстрирал
по отношение на сестра си, че е отблъснал нейното намерение по отношение
на съсобствената вещ и е започнал да свои нейната част за себе си.
Фактът на настаняване на съсобственика В.К. да живее постоянно в
съсобствения имот не представлява демонстриране на намерение за своене
частта на другия сънаследник, още повече, че от всички събрани
доказателства се установи, че брата и сестрата са били в много близки
отношения и по общото им съгласие първия се е преместил да живее в имота
след смъртта на майка им.
От показанията на всички свидетели стана ясно, че съсобственика В.К. е
извършил множество подобрения в процесния имот след трайното си
установяване да живее постоянно в него, създал е свой кръг от приятелства
там, поел е извършването на дейности, свързани със събиране на дължими за
отделните имоти части от разходите за вода и ел.енергия, за подобряване на
инфраструктурата и други подобни, необходими за нормалното съществуване
на установилите се да живеят в местността.
Всички тези дейности, обаче, очевидно са насочени към подобряване на
собствените му условия за живот на мястото, където е избрал да се установи и
не могат да бъдат квалифицирани като демонстриращи намерение за своене и
недвусмислено отблъскващи правата на невладеещия съсобственик.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, сочени от
ответницата, в частта, в която твърдят, че нейния наследодател В.К. е заплатил
за имот в същата местност, който да бъде придобит от сестра му, както и че тя
е съдействала за продажбата му на друго лице преди да се изповяда сделката
17
за прехвърляне в нейна полза на правата на собственост. В тази част те са
безпротиворечиви и кореспондират с приложения препис на нот.акт за
покупко-продажба *** на нотариус с рег.***, който обективира сделката, по
която св.К. е купил имот в ***. Не се опровергават и от показанията на
свидетелите, сочени от ищцата, т.к. същите не твърдят да са узнали факти,
свързани с обстоятелствата по тази продажба.
Това обаче е факт, който се е осъществил към 2005г., когато С. П. и В.К.
все още не са придобили правата си на собственост върху процесния имот, а
негов собственик е била тяхната майка. Поради това няма как да се приеме, че
по този начин е демонстрирано спрямо ищцата намерение за своене на
имущество, което тя не е притежавала.
Съдът приема за достоверни също така показанията на свидетелите,
сочени от ответницата, относно твърденията им, че наследодателя й В.К. е
споделял, че имота е негов и ще остане за дъщеря му. Същите тези показания,
обаче, не установяват по никакъв начин да е правил подобни изявления в
присъствието на своята сестра, показващи й, че е започнал да владее нейната
част от имота с намерението за своене.
Установи се от показанията на свидетелите, сочени от ищцата, а и на
тези, сочени от ответницата, свидетелстващи за отношенията между брата и
сестрата, че те не са се променили през всичките години, за които свидетелите
имат впечатления, като са били на взаимно уважение и разбирателство. Стана
ясно, че до смъртта на майка им, заедно с нея те са ходели в имота и всеки от
тях, според възможностите си, е участвал в поддръжката и подобряването му.
Стана ясно също така, че след смъртта на наследодателката им, близките
родствени отношения между двамата наследника са се запазили и ищцата е
продължила да ходи в имота. Нормално е, когато единия от наследниците
живее в наследствения имот, посещенията на другия да не са ежедневни и
извършваните от него дейности в имота да се отличават от тези на
съсобственика, който е установил домакинството си там. Тази разлика, обаче,
не установява демонстриране на намерение за своене частта на другия
съсобственик.
Поведението, демонстриращо такова намерение следва недвусмислено
да показва на другия съсобственик, че държането на неговата част е
превърнато във владение и едва тогава бездействието на невладеещия може да
18
ползва владелеца.
Съдът приема за установено също така от гласните доказателства, че
през летни периоди ответницата е живяла със семейството си при своя баща и
му е помагала в развиван бизнес, както и че са гостували на празници и
различни поводи, но това са нормални семейни и родствени отношения, които
не установяват упражняване на давностно владение.
При съобразяване на изложеното по-горе, съдът намира, че след
възникване на съсобствеността на основание наследствено правоприемство,
упражняването на фактическата власт от наследодателя на ответницата върху
частта на ищцата от наследствения имот е започнало за нейна сметка и не се
установи недвусмислено демонстрирана спрямо съсобственика проява на
намерение за своене на неговата част.
Установи се, че след смъртта на наследодателя си, ответницата е
започнала да демонстрира такова намерение за своене частта на другия
съсобственик, но срокът изтекъл след установяване на това владение не е
достатъчен за придобиване на собствеността.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищцата е собственик на ½ ид.ч.
от процесния имот, която е придобила по наследство от своя наследодател
Е.К., а исковата й претенция по чл.124, ал.1 от ГПК се явява основателна и
доказана и следва да бъде уважена, като се признае за установено в
отношенията с ответницата, че ищцата притежава сочените права на
собственост.
Както е разяснено в Тълкувателно решение №3 от 29.11.2012г. по тълк.
д. №3/2012г., ОСГК на ВКС, констативните нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост върху недвижим имот подлежат на отмяна
по реда на чл.537 ал.2 от ГПК, като последица от постановяването на съдебно
решение, с което се признават правата на ищеца по предявения от него иск за
спорното материално право.
Ето защо, с оглед изхода на спора по иска по чл.124, ал.1 от ГПК следва
да се отмени издадени в полза на ответницата нот.акт за собственост на
недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение *** на
нотариус с рег.***, за 1/ 2 ид.ч. от имота.
При приетото по иска по чл.124, ал.1 от ГПК, че ищцата е собственик на
19
½ ид.ч. от процесния имот и установеното, че ответницата В. К.-Ц. е
собственик на останалата ½ ид.ч., която е придобила по наследство от своя
баща В.К., съдът намира, че основателна е и претенцията за допускане на
съдебна делба на имота и следва да бъде уважена като такава. Делбата следва
да се допусне при равни права на страните.
Съдът обсъди и заявеното от ищцата искане с правно основание чл.344,
ал.2 от ГПК. Съгласно сочената разпоредба ако всички наследници не
използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на
някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването.
Безспорно е между страните в настоящото производство, че делбения
имот се ползва единствено от ответницата В. К.-Ц.. Съдът приема, с оглед
липсата на спор между страните в тази насока, че не е възможно ползването на
жилищния имот и от двете страни до приключване на делбеното
производство.
Поради това следва ответницата да продължи да го ползва и да заплаща
на ищцата месечно обезщетение, съответно на пазарния наем за съсобствената
й част.
За установяване размера на пазарния наем са изслушани експертни
заключения по допусната съдебно оценителна експертиза и допълнителна
такава.
От изслушаното в о.с.з. на 28.01.2025г. експертно заключение се
установява, че месечния пазарен наем за процесния имот се изчислява на
675лв. Съдът кредитира и съобразява при произнасянето си това заключение,
т.к. при формирането му вещото лице е съобразило вида и състоянието на
имота, каквито са били установени при огледа.
Експертното заключение по допълнителната експертиза, изслушано в
о.с.з. на 10.03.2025г. сочи размер на пазарен наем от 700лв., но същото при
изчисленията съобразява предназначението на имота като вилен и
съответното предназначение на земята, а не вида, в който се ползват реално.
Съдът обаче счита, че следва да бъдат съобразени именно вида на имота,
в който се ползва към момента и състоянието му в същия момент, каквото
20
съобразяване е направено при изготвяне на експертизата, чието експертно
заключение е изслушано в о.с.з. на 28.01.2025г.
При такова съобразяване, съдът приема, че следва да се постанови
ответницата да заплаща на ищцата месечно обезщетение в размер на 337,50лв.
до окончателното извършване на делбата. Това обезщетение е дължимо,
считано от влизане в сила на определението, с което е присъдено до
окончателното й извършване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по
отношение на В. В. К.-Ц. с ЕГН **********, че С. Х. П. с ЕГН ********** е
собственик на 1 / 2 ид.ч. от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ***.***.***по кадастралната карта и кадастралните регистри
на ***, одобрени със заповед ***, последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 31.05.2023 г., Адрес
на поземления имот: ***, с площ: 511 кв.м., трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Изоставена орна земя,
категория на земята: 5, предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 22а, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, заедно с
разположените в имота СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта
и кадастралните регистри на ***, одобрени със заповед *** последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
сградата е от 29.06.2011г., Адрес на сградата: ***, разположена в поземлен
имот с идентификатор ***, със застроена площ от 38 кв.м, , брой етажи: 2,
брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: вилна
сграда — еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма и СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед ***, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо,
сградата е от 29.06.2011г., Адрес на сградата: ***, разположена в поземлен
имот с идентификатор ***, със застроена площ: 32 кв.м., брой етажи: 1, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение:
селскостопанска страда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
21
няма.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение
***на нотариус с рег.***, вписан в *** с вх.рег.№6660 от 02.07.2024г., Акт ***,
по отношение на 1/2 ид.ч. от недвижимото имущество, за което е съставен.
ДОПУСКА, на основание чл. 344, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.34 от ЗС, да
се извърши СЪДЕБНА ДЕЛБА между С. Х. П. с ЕГН ********** и В. В.
К.-Ц. с ЕГН **********, на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на ***, одобрени със заповед ***, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот е от 31.05.2023 г., Адрес на поземления имот: ***, с площ:
511 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на
трайно ползване: Изоставена орна земя, категория на земята: 5, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 22а, при съседи: имоти с
идентификатори: ***, заедно с разположените в имота СГРАДА с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***,
одобрени със заповед ***, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо сградата е от 29.06.2011г., Адрес на
сградата: *** разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със
застроена площ от 38 кв.м, , брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение: вилна сграда — еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и СГРАДА с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
***н, одобрени със Заповед ***, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо, сградата е от 29.06.2011г., Адрес на
сградата: ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** със
застроена площ: 32 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, с предназначение: селскостопанска страда, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.
От допуснатото до делба недвижимо имущество да се образуват ДВА
РАВНИ ДЯЛА, от които ЕДИН ДЯЛ за С. Х. П. и ЕДИН ДЯЛ за В. В. К.-Ц..
ОСЪЖДА В. В. К.-Ц. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на С. Х. П. с
ЕГН **********, сумата от 337,50лв. месечно, на основание чл.344, ал.2 от
22
ГПК, за ползването на 1/2 ид. част от делбения недвижим имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***,
заедно с изградените в него сгради, считано от влизане в сила на
определението по чл.344, ал.2 от ГПК до окончателното извършване на
делбата.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба. В частта,
относно обезщетението по чл.344, ал.2 от ГПК, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване пред ПлОС с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му, както и може да бъде изменяно от
първоинстанционния съд при промяна на обстоятелствата.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
23