Р Е Ш Е Н И Е
№ 970/27.5.2022г.
Град Пловдив, 27.05.2022
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на пети май две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 828 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
връзка с чл.155, ал.2 ЗОБВВПИ.
Образувано е по жалба на А.М.Т. от с. Стряма срещу заповед
за отнемане на разрешение за носене и съхраняване на късоцевно огнестрелно
оръжие рег.№ 329з-94 от 14.03.2022 г. на началника на РУ Раковски при ОДМВР
Пловдив, с която на основание чл.155, ал.1, пр.2, във връзка с чл.58, ал.1,
т.10, пр.1 ЗКВВООБ е отнето разрешението за носене на огнестрелно оръжие № 20210757121
от 09.04.2021 г. от А.М.Т..
Според жалбоподателя оспорената заповед е
незаконосъобразна като издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон,
поради което се иска нейната отмяна и присъждане на направените разноски.
Административният орган чрез процесуалния си
представител в писмено становище от 15.04.2022 г. оспорва жалбата и моли тя да
бъде отхвърлена. Счита, че издадената заповед е законосъобразна, защото
посочените мотиви за притежание на оръжие касаят служебни цели. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, имаща право на жалба, чиито права и законни интереси пряко
и неблагоприятно са засегнати от оспорената заповед, тъй като с нея е погасено едно
субективно право, т.е., налице е правен интерес от оспорването. Жалбата е
подадена в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено лично срещу
подпис на жалбоподателя на 16.03.2022 г. Жалбата е срещу административен акт,
който съгласно чл.155, ал.2 ЗОБВВПИ подлежи на обжалване по реда на АПК. Всичко
изложено налага извод, жалбата е допустима, но разгледана по същество, тя е
основателна поради следните съображения:
Административното производство е започнало по инициатива
на органа след извършена служебна проверка от полицейските органи (докладна
записка от 17.02.2022 г. – л.29) във връзка с получени оперативни данни, че
жалбоподателят притежава разрешение за носене и съхранение на късоцевно
огнестрелно оръжие за самоотбрана, като информацията за лицето опровергава
първоначалните мотиви. Установено е, че жалбоподателят е осъден на пробоция за
престъпление по чл.183, ал.1 НК, както и че е придобил оръжието си за
самоохрана като отговорник по охраната във фирма ЗД СОТ, обект Раковски, т.е.,
отпаднала е основателната причина за притежание на огнестрелно оръжие за
самоотбрана като физическо лице.
На същата дата 17.02.2022 г. на жалбоподателя е
изпратено уведомление, че срещу него започва производство по отнемане на
разрешителното за носене и съхранение на късоцевно оръжие за самоотбрана по
чл.155, ал.1 ЗОБВВПИ и му е дадена възможност да представи нови доказателства.
На 01.03.2022 г. жалбоподателят е подал писмено
възражение, в което посочва, че продължава да работи като отговорник на
охраната към охранителна фирма „Секюрити груп“ и не са настъпили нови факти и
обстоятелства, които да обосновават отнемането на разрешителното, като моли да
се прекрати производството.
На 14.03.2022 г. началникът на РУ Раковски е издал
оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство, с която е
отнето издаденото разрешение за носене на огнестрелно оръжие. Според
административния орган мотивите за притежание на огнестрелно оръжие касаят
служебни цели, каквито цели имат само физическите и юридическите лица,
извършващи съответната охранителна дейност, като редът за получаване на
разрешение за носене на оръжие за служебни цели е уреден в Закона за частната
охранителна дейност. Доколкото при извършената служебна проверка не са
установени данни за посегателства, закани и заплахи от какъвто и да е характер
спрямо А.Т., за които той да е търсил съдействие от органите на МВР,
административният орган е направил извод, че не съществува опасност за личния
живот, здраве и имущество на лицето, което да налага ползването на лично
огнестрелно оръжие за сочените граждански цели съгласно чл.6 ЗОБВВПИ, а нашето
законодателство не дава право на всеки човек да притежава оръжие превантивно,
не толерира саморазправата, а свързва притежаването и употребата на огнестрелно
оръжие с наличието на редица други условия, едно от които е да се докаже
необходимост. Като недоказани са преценени доводите на жалбоподателя относно
необходимостта от носене и употреба на огнестрелно оръжие, а допълнителните му
мотиви според административния орган не налагат промяна на първоначално
направените изводи за липса на необходимост. Направен е извод, че за лицето към
настоящия момент не съществува основателна причина, която да обоснове
необходимост от носене на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана.
В хода на съдебното производство не са събирани нови
доказателства, доколкото страните нямат спор по фактите.
При тези доказателства съдът намира, че оспорената заповед
е законосъобразна.
Съгласно чл.155, ал.1 ЗОБВВПИ при настъпване на някое
от обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.2-8 или при отпадане на основателната
причина по чл.58, ал.1, т.10 издаденото разрешение се отнема с решение на
органа, издал разрешението. Следователно оспорената заповед е издадена от
компетентния орган – началника на РУ Раковски, издал и отнетото разрешение за
носене на огнестрелно оръжие.
Оспорената заповед е издадена при спазване на
административнопроизводствените правила. Доколкото ЗОБВВПИ не съдържа специални
процедурни правила, следва да намерят приложение общите норми на АПК и в този
смисъл следва да се приеме, че са спазени императивните изисквания на чл.26 и
чл.34 АПК – жалбоподателят е бил уведомен за започване на административното
производство по издаване на заповед за отнемане на издаденото разрешение за
носене и употреба на огнестрелно оръжие, била му е осигурена възможност да се
запознае с материалите по административните преписка и да представи нови
доказателства, установяващи необходимостта от носене на огнестрелно оръжие.
Следователно в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати
такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които
да са ограничили или нарушили правото на защита на жалбоподателя или правото му
на участие в процеса.
Спазено е изискването за форма. В оспорената заповед
се съдържат фактическите констатации на органа, които са му дали основание да
издаде заповедта и от които може да се извърши преценка за нейната
законосъобразност. Безспорен е фактът, че жалбоподателят е поискал разрешение
за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие за самоотбрана на
самия него и на семейството му (заявление от 01.03.2021 г. – л.30), че е
осъждан за престъпление по чл.183, ал.1 НК и реабилитиран по право на
25.09.2014 г. (справка за съдимост – л.34), но в правомощията на полицейските
органи е след издаване на разрешенията да извършват проверки (чл.154, ал.1 ЗОБВВПИ), което в настоящия случай е направено и събраните доказателства при
тази последваща проверка не са доказали наличието на необходимост от
притежаване на оръжие за самоотбрана. Още повече, че в писменото си възражение
от 01.03.2022 г. жалбоподателят изрично посочва, че работи като отговорник на
охраната към охранителна фирма „Секюрити груп“, което обстоятелство категорично
налага извод за липса на основание за издаване на разрешение за носене и
употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице.
При издаване на оспорената заповед административният
орган е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ разрешения за
придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия,
разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна
причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели,
колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването
на разрешение. В настоящия случай предпоставките на визираната норма са
осъществени, тъй като жалбоподателят е поискал издаване на разрешение по
причина самоотбрана за себе си и за семейството си, докато в последвалата
проверка е посочил като причина за притежаването на оръжието работата си като
охранител в охранителна фирма. Следователно безспорно се доказва, че към
момента на издаване на оспорената заповед за жалбоподателя не е била налице
основателна причина за издаване на разрешение от вида на тези, изброени в
нормата на чл.58, ал.1, т.10
ЗОБВВПИ. Служебните задължения и длъжността, която заема лицето, не са сред
основанията и основателните причини за издаване на разрешение, поради което
обоснован и правилен се явява извода на административния орган, че получаването
на разрешение за носене на оръжие за служебни цели е уредено в Закона за
частната охранителна дейност, а липсата на данни за опасност за личния живот,
здраве и имущество на жалбоподателя категорично сочат за липса на основателна
причина за носене на огнестрелно оръжие към настоящия момент. Т.е., напълно
неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя за неправилно
приложение на материалния закон.
Предвид всичко изложено жалбата като неоснователна и
недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и на
основание чл.143, ал.4 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъде осъден жалбоподателят
да заплати на ОДМВР Пловдив, РУ Раковски сумата 100 лева. Затова и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.Т.,
ЕГН **********,***, срещу заповед за отнемане на разрешение за носене и съхраняване
на късоцевно огнестрелно оръжие рег.№ 329з-94 от 14.03.2022 г. на началника на
РУ Раковски при ОДМВР Пловдив.
ОСЪЖДА А.М.Т., ЕГН **********,***, да заплати на
ОДМВР Пловдив, РУ Раковски сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: