Решение по дело №46161/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17254
Дата: 24 октомври 2023 г.
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20221110146161
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17254
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110146161 по описа за 2022 година
ЮЛ е предявило срещу Е. К. З. иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1
КЗ, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
3647.16 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета
№ 470321222200138 по застраховка „Каско Стандарт “, застрахователна
полица № 5С107254 за нанесени щети на МПС марка „***“, модел „***“ с
рег. № ***, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 23.01.2022 г.
/ПТП/, ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че на 23.01.2022 г., в *** с посока на движение към ***,
Е. К. З. в качеството си на водач на МПС марка „***“, модел „***“ с рег. №
***, поради неподсигурена ***евра реализира ПТП с движещият се пред него
автобус марка „***“, модел „***“ с рег. № ***. Поддържа, че към датата на
произшествието МПС марка „***“, модел „***“ с рег. № *** имал валидна
застраховка „Каско Стандарт“ при ищцовото дружество, а МПС марка „***“,
модел „***“ с рег. № *** нямал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. За причинените от ПТП вреди при ищеца била образувана щета
№ 470321222200138, като било изплатено обезщетение от 3647.16 лв.
Посочва, че ответникът в качеството си на виновен водач следвало да
отговаря за причинените вреди. Моли съда да уважаване на предявения иск.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата и претендират се разноски по делото, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Оспорва се размерът на претендираното обезщетение като недоказан, като
1
същият се явявал прекомерен. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
отговора на исковата и претендира разноски по делото, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 23.01.2022 г. е настъпило ПТП, наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“
между ищеца и увреденото лице, липсата на валидно към датата на ПТП
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на ответника,
настъпването и механизма на ПТП, вината на ответника, извършеното от
ищеца плащане на застрахователно обезщетение на увредения МПС марка
„***“, модел „***“ с рег. № *** в размер на 3647.16 лв. по образуваната щета
№ 470321222200138.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от
23.01.2022 г., в който е посочено, че на 23.01.2022 г. около 21.30 часа в ***,
***, е настъпило ПТП между МПС марка „***“, модел „***“ с рег. № ***,
управлявано от Е. К. З. и автобус марка „***“, модел „***“ с рег. № ***,
управлявано от Я. Н.. В протокола е посочено, че процесното ПТП било
реализирано при удар в задната част на друго превозно средство при
движение в една посока и в една и съща лента. В протокола са описани
щетите по автомобилите.
От представения по делото застрахователен сертификат № 5С107254
(001-179), ведно с приложение № 1 се установява, че автобус марка „***“,
модел „***“ с рег. № *** е било застраховано в ЮЛ по застраховка „Каско“
със срок на действие от 20.03.2021 г. до 19.03.2022 г.
Представена е и застрахователната преписка на ЮЛ във връзка с
настъпилото застрахователно събитие, като към нея е приложено заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение, опис на претенция №
470321222200138 от 27.01.2022 г., сервизна поръчка № 811353 от 28.01.2022
г., проформа фактура по поръчка № 811353, както и доклад по щета №
470321222200138 от 03.05.2022 г. Представено е възлагателно писмо до
автосервиз *** по щета № 470321222200138, както и платежно нареждане от
05.05.2022 г. за заплащане на *** сумата от 3647.16 лв., представляващо
плащане по щета № 470321222200138, МПС с рег. № ***.
С писмо, ищецът е поканил ответника да възстанови платената от
застрахователя сума в размер 3647.16 лв., като не са представени
доказателства същото да е било получено от ответника.
Представена е и справка от ГФ, от която е видно, че към дата 23.01.2022
г. МПС с ред. № *** нямало активна застраховка „Гражданска отговорност“.
Представени са и Общи условия по застраховка „Каско стандарт“ на ЮЛ,
както и Специални условия на ЮЛ към общите условия за застраховка
„Каско стандарт“.
2
Като свидетел по делото е разпитван А.Н., който посочва, че познавал
ответника от 10 г., тъй като били колеги. На процесната дата ми се обадила
неговата приятелка, която му казала, че били претърпели ПТП с ответника на
ул. „***“. Посочва, че ответникът управлявал кола с марка „***“, модел
„***“, а метеорологичните условия били лоши, било заледено, валяло сняг
през деня, като, дори в момента на пристигането му пак валяло сняг. Твърди,
че видял щетите по автомобила и автобуса, като по автобуса видял
одраскване на задна лява част от бронята, а по колата бил деформиран десен
калник, светлини, като автомобилът бил с работещ двигател.
Разпитван е и свидетелят Я. Н., който посочва, че до преди 5 месеца бил
работел към градския транспорт. Посочва, че си спомнял за процесното ПТП,
но не си спомнял кога се било случило, но имало сняг и било хлъзгаво, като
бил ударен автобусът отзад. След инцидента били дошли служители на ЮЛ и
бил съставен двустранен протокол. Посочва, че автомобилът, който го ударил
бил „***“, „***“. ПТП-то се случило по линия № *** от ул. „***“ посока към
ул. „***“, като самият удар бил отзад в лявата част ма бронята и бомбето.
Твърди, че се движел с ниска скорост може би около 30 км.ч., другият водач
го настигнал и го ударил. Посочва, че двигателят на автобуса работел
нормално и бил прибран на собствен ход. Посочва, че не си спомнял дали
другият автомобил можел да се движи на собствен ход, като му изтекла
течността от казанчето за чистачките.
Съгласно приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че причините за настъпване на ПТП били слените: на 23.01.2022
г. около 21.36 часа лек автомобил „***“, модел „***“ с рег. № *** се движел
по ***, с посока към ***, където водачът реализирал ПТП с намиращият се
пред него автобус марка „***“, модел „***“ с рег. № ***. Всички увреждания
по процесното МПС отразени в описа на застрахователя се намирали в пряка
и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Вещото
лице посочва, че стойността необходима за възстановяване на автобус марка
„***“, модел „***“ с рег. № ***, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП била 1076.65 лв. Вещото лице е посочили, че в проформа
фактура № 811353-21 от 30.03.2022 г. били включени изпускателна тръба
ауспух, ламарина под изпускателната тръба, облицовка задна броня – средна
част, капак страничен последен - ляв, стойка под светлоотразител заден ляв,
греда надлъжна задна лява, които не били отразени в описа на ЮЛ, поради
което тези детайли не били включени в изчисленията. Съгласно заключението
всички увреждания, отразени в описа на застрахователя можели да бъдат
получени при процесния механизъм на ПТП. Вещото лице в открито съдебно
заседание посочва, че всички увреждания в проформа фактурата от
30.03.2022 г., могат да бъдат получени по механизма на процесното ПТП, тъй
като те били в зоната на удара и било възможно установят след
разкомплектоване и след разоборудване на задната част на превозното
средство.
По делото е прието и допълнително заключение по съдебно-
автотехническа експертиза, от която се установява, че уврежданията на
лявото бомбе и левия стоп не позволявали отремонтирането на детайлите и
3
същите следвало да бъдат заменени с нови. Съгласно заключението
стойността необходима за възстановяване на автобус марка „***“, модел
„***“ с рег. № ***, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП
при включване на щетите, а именно изпускателна тръба ауспух, ламарина под
изпускателната тръба, облицовка задна броня – средна част, капак страничен
последен - ляв, стойка под светлоотразител заден ляв, греда надлъжна задна
лява възлиза на сумата от 3742.73 лв. Вещото лице в открито съдебно
заседание уточнява, че при изготвяне на заключението е използвало
снимковия материал предоставен от ищеца.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ ищецът следва да
докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и водача на увредения автомобил;
настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие
виновно и противоправно поведение на ответника; претърпени от
застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие;
стойността на вредите; платено застрахователно обезщетение.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на взе***ето и некасаещи неговия размер,
са безспорни между страните. За осъществяването им свидетелстват и
събраните писмени доказателства /застрахователна полица, двустранен
протокол за ПТП, преводно нареждане и др./. Ето защо и с оглед
разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема фактите, некасаещи размера на
взе***ето, за доказани.
Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на
застрахования при ЮЛ автобус, респ. в какъв размер е възникнало регресното
взе***е на ищеца.
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът
следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на
вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като
ползва заключение на вещо лице. Принципът на пълната обезвреда, означава,
че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото
състояние, в което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото
МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Следователно
ответникът в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на
вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на
нейната действителна стойност към момента на осъществяване на
застрахователното събитие. При нейното пълно или частично унищожаване
тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от
същото качество и вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение
не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента
на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не
може да надвишава пазарната му стойност.
В настоящият случай по делото е приетата съдебно-автотехническа
експертиза, която посочва, че стойността необходима за възстановяван на
автобус марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, изчислена на база средни
4
пазарни цени към датата на ПТП била 1076.65 лв. както и допълнителна
такава, съгласно която стойността необходима за възстановяван на автобус
марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП при включване на щетите, а именно изпускателна
тръба ауспух, ламарина под изпускателната тръба, облицовка задна броня –
средна част, капак страничен последен - ляв, стойка под светлоотразител
заден ляв, греда надлъжна задна лява, била 3742.73 лв. Настоящият състав
намира, че доколкото по делото вещото лице изрично посочва, че на
уврежданията по изпускателна тръба ауспух, ламарина под изпускателната
тръба, облицовка задна броня – средна част, капак страничен последен - ляв,
стойка под светлоотразител заден ляв, греда надлъжна задна лява могат да
бъдат получени по механизма на процесното ПТП, тъй като те били в зоната
на удара и е било възможно установят едва след разкомплектоване и след
разоборудване на задната част на превозното средство, то именно сумата от
3742.73 лв. представлява действителната стойност необходима за
възстановяване на процесния автобус. В случая е ирелевантно дали същите са
били включени в първоначалния или последващ опис на застрахователя след
като от събраните по делото доказателства се установява, че същите са били
реално претърпени в резултата на процесното ПТП и застрахователят е
възложил посредством писмо до автосервиз *** по щета № 470321222200138
тяхното отстраняване и съответно е заплатил обезщетение за същото. Следва
да се посочи, че и двамата свидетели посочват, че щетите са били в задната
част на автобуса, като вещото лице изрично посочва, че щетите извън бронята
и стопа се установяват едва след разкомплектоване и след разоборудване на
задната част на превозното средство, още повече, че вещото лице изрично
посочва, че е работило по представени снимков материал от ищеца, които не
само, че не беше оспорен, но и беше депозиран по изрично искане на самия
ответник. С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че
стойността необходима за възстановяван на автобус марка „***“, модел „***“
с рег. № *** при включване на всички щети, които се намират в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП била 3742.73 лв., то предявеният иск се явява основателен,
като с оглед на диспозитивното начало в процеса, доколкото ищецът
претендира сума в по-малък размер от 3647.16 лв., именно в този размер
искът следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в
производството, като на страната следва да се присъди сумата в размер на
145.89 лв., платена държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице и 582 лв. с
ДДС адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира, че не следва да
присъжда сумата от 40 лв., представляваща депозит за свидетел, доколкото
такива не са изплащани и не могат да бъдат поставени в тежест на ответника.
С оглед изхода на спора на ответника не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. К. З., ЕГН **********, с адрес адрес, да заплати на ЮЛ,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление адрес, по предявения иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, сумата от 3647.16 лв.,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета №
470321222200138 по застраховка „Каско Стандарт “, застрахователна полица
№ 5С107254 за нанесени щети на МПС марка „***“, модел „***“ с рег. №
***, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 23.01.2022 г. /ПТП/,
ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Е. К. З., ЕГН **********, с адрес адрес, да заплати на ЮЛ,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление адрес, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата в размер на 1077.89 лв. - разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6