РЕШЕНИЕ
гр. Павликени, 11.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на единадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Р.Цариградска
при секретаря Боряна
Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело N 714 по описа за 2020г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производство по делба на недвижими имоти във фаза по допускане.
Ищецът Р.И.И. *** против А.Р.И. *** за делба
на жилищен имот в гр.П., за които излага, че представляват съсобственост на страните,
като наследници на Ц. Г. И., починала ***г. Твърди, че по време на брака на наследодателката
с ищеца, същата е придобила процесния недвижим имот като лична собственост, а след
смъртта й е наследен от ищеца като неин съпруг и ответницата като нейна дъщеря при
равни права. Твърди, че живеят заедно в имота от 2010г., както и че не могат доброволно
да се поделят с оглед влошените им отношения.
Ответницата не оспорва иска за делба на недвижимия имот. От своя страна излага,
че в имота се намират движими вещи, собственост на наследодателката и предмет
на същото наследство, като за същите предявява претенция да й бъдат предоставени
в дял на основание чл. 12, ал. 1 от ЗНаследството. Твърди, че е живяла в сънаследственото
жилище през последните години и към датата на откриване на наследството, докато
ищецът се е завърнал в имота след смъртта на наследодателката, че процесните
вещи представляват обикновената покъщнина.
По претенцията на ответницата ищецът признава, че към датата на смъртта на
наследодателката не е живял в имота, но твърди, че полагал грижи като подпомагал
финансово семейството. Оспорва обикновената покъщнина да е собственост само на наследодателката,
като твърди, че е придобита в режим на СИО с него. Оспорва ответницата да е придобила
движимите вещи на основание чл. 12, ал. 1 от ЗН, вкл. и досежно само частта на наследодателката,
тъй като грижи за последната е полагало трето лице - сестра на наследодателката.
В условията на алтернативност, ако съдът не уважи първото възражение, моли съда
да приеме, че ако ответницата е придобила на основание чл. 12, ал. 1 от ЗН обикновената
покъщнина, то същата е станала отново съсобствена на страните при неговото завръщане
в имота, когато е установено общо държание на тази покъщнина.
Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложеното Удостоверение за наследници №***/20.10.2020г.
на Община П. наследодателката Ц. Г. И. с ЕГН ********** е починала на ***г. Оставила
е за свои наследници по закон ищеца Р.И.И. – неин съпруг и ответницата – А.Р.И.
– низходяща от първи ред -дъщеря.
По време на брака наследодателката е придобила в лична
собственост жилище, построено върху земя на ЖСК, видно от Нотариален акт за
собственост №***, том ***, дело №***/30.02.1980г. на ПРС, а именно: 1/8 ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел ***-*** в кв.*** – *** по
регулационния план на гр. П., на ул. „***“ №***, целият от 965 кв.м., при
граници: ЖСК ***, В. и В. Т. и А. и Д. Е., заедно с жилище в ЖСК „***“ в
югоизточното петно на *** етаж състоящо се от стаи, хол столова, черна кухня,
баня, тоалетна, дрешник и две тераси със засторена жилищна площ от 116,03
кв.м., ведно с избено помещение №*** от 13,93 кв.м.в същото петно, гараж №***
от 22.01 кв.м., втори таван и 12,76 ид.ч. от общите части на сградата. Страните
не спорят и съдът е приел за безспорно установено, че фактическият състав на
придобиване на имота е реализиран преди брака между наследодателката и ищеца,
поради което същият е станал нейна индивидуална собственост. Видно от скица №****/26.10.2020г.
на Община П., процесният имот понастоящем представлява УПИ *** в кв.*** по сега
действащия ПУП на гр.П. от 2001г. Ищецът е декларирал, че
е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот, общата данъчна оценка на който възлиза на 20 016,20лв.
Според
показанията на св. Б., родственица на ответницата, ищецът е напуснал жилището
много преди смъртта на наследодателката и се е върнал да живее там три години
след смъртта й – през 2010г. Към момента на смъртта на наследодателакта
единствено ответницата е живяла с нея и е останала в същото жилище и до днес,
като до завръщането на баща си е била сама там. Свидетелката дава информация,
че сестрата на наследодателката ѝ е оказвала помощ в последните дни от
живота ѝ – дошло от С., за да се грижи за нея. По отношение на
имуществото, намиращо се в жилището, св. Б.заявява, че обзавеждането е закупено
от бабата и дядото на ответницата, а самата ответница закупила преди около три
години бойлер и конвектор.
Ищецът
е представил по делото множество фактури за закупени движими вещи – за бойлер „***“
от 08.12.2017г. с гаранционна карта на негово име, без посочена стойност. Фактура
за закупена маса на стойност 265лв. от 16.03.1991г., от 26.02.1991г. за
закупуване на „г-ра“ на стойност 3380лв. Представени са и многобройни ръкописни
разписки за суми, давани от ищеца на наследодателката и на ответницата за
периода 1996-2007г. с неясно основание. Ищецът твърди, че това са средства,
давани на съпругата му в периода след фактическата им раздяла за подпомагане на
семейството. Съдът приема, че с посочените разписки се потвърждава факта, че
ищецът не е живеел в жилището на наследодателката, предоставял й е средства,
които е възможно да се са били за нейна и на детето /ответницата/ издръжка и
касаят други отношения между страните и между тях и наследодателката, но не е
установено да са целеви средства за закупуване на покъщнина и какво точно е
придобито с тях. Обстоятелството кой е заплащал водата, потребявана в жилището
също е неотносимо към делбата и свързаните с него разписки на л.55-57 от делото
не следва да бъдат обсъждани.
При
така установената фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:
Предявен е иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл.34, ал.1 от Закона за собствеността, като съсобствеността
е възникнала в резултат на наследяване и находящите се в него движими вещи,
представляващи обикновена покъщнина на наследодателя, за които ответницата
предявява претенция да й бъдат възложени по реда на чл.12, ал.2 от
ЗНаследството.
Не се спори от страните по делото и се установи от доказателствата, че
процесният недвижим имот е бил еднолична собственост на наследодателката към
датата на нейната смърт. Безспорно се установи също така, че ищецът е съпруг на
наследодателката към датата на откриване на наследството и в това си качество
неин наследник, а ответницата е нейна дъщеря. При липсата на други наследници
по закон, двамата са наследили имота при правата, предвидени в чл.5, ал.1 и
чл.9, ал.1 от ЗНасл. – при равни части или за всеки от тях по 1/2 ид.ч.
По отношение на обикновената покъщнина няма спор, че всички вещи, описани в
молбата на ответницата се намират в жилището, предмет на делбата, а именно –
готварска печка, находяща се в кухнята, кухненска маса за хранене, хладилник “***”,
пералня “***”, висока кръгла маса, 2 бр. ъглови легла с ракла, сервизен шкаф, 2
стола, холна секция, ниска холна маса, трапезна правоъгълна маса с размери
120х80 см, спалня „Приста“ с ракла, ученическо бюро, трикрилен гардероб с три
врати, телевизор „***“, спалня с нощно шкафче, ракла с двойно огледало,
трикрилен гардероб с една двойна и една единична врата, тръбно единично легло,
малка холна маса, голяма правоъгълна маса с размери 120х80 см. По отношение на
ниската холна маса претенцията е оттеглена. От признанията на страните е
установено, че в жилището се намира и друга покъщнина – бойлер, холна гарнитура
с масичка, за които ищецът твърди, че е закупил той и не са част от
наследството, но същите не се претендират от ответницата по реда на чл.12, ал.1
от ЗНасл.
Спорно е дали тези вещи следва да бъдат поставени в изключителен дял на ответницата
като наследник, който е живял с наследодателката и е полагал грижи за нея. От събраните
доказателства вкл. гласни такива се установява, че наследодателката е живяла само
с ответницата след 1997г., до смъртта й през 2007г. Ответницата е останала в
имота, а след 2010г. там се е завърнал и ищецът. Не се доказа конкретно
годината на закупуване на процесната обикновена покъщнина, но от свидетелските
показания се установи, че е закупувана в периода преди смъртта на наследодателката.
Ищецът твърди, че тези вещи, като придобити по време на брака му с наследодателката,
са съпружеска имуществена общност. Ответницата оспорва наличието на принос от
страна на баща й, който в последните десет години от брака не е живял със съпругата
си, което съдът приема за доказано. Ищецът от своя страна твърди, че има принос
в придобиване на обикновената покъщнина, тъй като е давал ежемесечно суми на
съпругата си. Съдът не приема за доказана връзката между предоставяните от
ищеца суми на наследодателката и закупената обикновена покъщнина. Установи се,
че макар и съпрузи, двамата са живели в отделни домакинства и вещите в имота за
закупувани от наследодателката или нейните родители. Средствата, предоставяни
от ищеца на съпругата и дъщеря му, доколкото не е посочвано основание за това, приоритетно
следва да се приемат като такива за издръжка, предвид възрастта на дъщерята към
момента на фактическата раздяла и здравословното състояние на
наследодателката-съпруга през голяма част от периода. Вещите са придобити,
ползвани и държани от наследодателката, а ищецът ползва част от тях едва след
2010г. Предвид изложеното съдът намира, че обикновената покъщнина в жилището,
описана в писмената молба и придобита от наследодателката като лично имущество,
без принос от страна на съпруга й и не представлява СИО, поради което е част от
останалото след смъртта ѝ движимо имущество.
По смисъла на чл. 12 от ЗН наследниците, които са живели заедно с наследодателя
и са се грижили за него, получават в наследство обикновената покъщнина. Целта на
тази норма е даде право на онези наследници, които приживе на наследодателя са живеели
в едно домакинство с починалия, да бъдат възмездени за изпълнението на този техен
морален дълг. И тази норма е най-вече продиктувана от понятието за справедливост
– да се запази покъщнината, която е служила за задоволяване на ежедневните нужди
на наследодателя и наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се
грижили за него, поддържали са едно домакинство или пък ако е бил в лошо здравословно
състояние, са полагали и физически грижи за него, да запазят в дома покъщнината
от починалия. Установи се, че ответницата и майка ѝ са обитавали едно жилище,
живели са в общо домакинство, първата се е грижили за майка си по време на
тежкото й боледуване, като само в последните седмица две от живота ѝ е
имала помощи от друг роднина. Налице е общността,
която има предвид законодателя и която мотивира съда да изключи от наследствената
маса гореизброените вещи. Последните следва да бъдат предоставени в дял на
ответницата на основание чл.12, ал.1 от ЗНасл.
Не се отправиха искания и представиха доказателства за други имоти и вещи, които
да подлежат на поделяне между страните.
Водим от горното Районният съд
Р Е Ш И
:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Р.И.И. ЕГН ********** *** и А.Р.И.
с ЕГН ********** ***, на следния жилищен недвижим имот, находящ се в гр.П., ул.
„***“ № ***, ет.***, а именно :
1/8 ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел *** - *** в кв.*** /***/ по регулационния
план на гр. П., на ул.„***“ №***, целият от 965 кв.м., при граници: ЖСК ***, В.
и В. Т. и А. и Д. Е., заедно с жилище в ЖСК „***“ в югоизточното петно на *** етаж
състоящо се от стаи, хол столова, черна кухня, баня, тоалетна, дрешник и две тераси
със засторена жилищна площ от 116,03 кв.м., ведно с избено помещение №*** от
13,93 кв.м.в същото петно, гараж №*** от 22.01 кв.м., втори таван и 12,76 ид.ч.
от общите части на сградата.
Делбата се допуска при права по 1/2 ид. ч. за всеки от съделителите.
На основание чл. 12, ал. 1 от Закона за наследството ПОСТАВЯ В ДЯЛ на А.Р.И.
с ЕГН ********** *** следните вещи, находящи се в делбения имот и представляващи
обикновена покъщнина: готварска печка в кухнята, кухненска маса за хранене, хладилник
„***”, пералня „***”, висока кръгла маса, 2 бр. ъглови легла с ракла, сервизен шкаф,
2 стола, холна секция, трапезна правоъгълна маса с размери 120х80 см, спалня „Приста“
с ракла, ученическо бюро, трикрилен гардероб с три врати, телевизор „***“, спалня
с нощно шкафче, ракла с двойно огледало, трикрилен гардероб с една двойна и една
единична врата, тръбно единично легло, малка холна маса, голяма правоъгълна маса
с размери 120х80 см.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
ИИ