№ 1606
гр. София, 16.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20221110211910 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Производството е образувано по реда на чл. 59-63 от ЗАНН въз основа на жалба на П. А. П.
против електронен фиш № 5861560, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Съдът с Решение № 1635/07.04.2023г. е отменил атакувания електронен фиш № 5861560,
като е пропуснал да се произнесе по направеното в жалба и в съдебно заседание искане за
присъждане на разноските от страна на жалбоподател.
По делото в срока за обжалване на въззивното съдебно решение е постъпила молба за
допълване на решението в частта за разноските, като се сочи, че при отказа на съда, същата
да се счита за касационна жалба в този смисъл.
В дадения от съда срок, ответната страна – СДВР не е изразила становище по подадената
молба.
Съдът намира, че подадената молба от процесуалния представител на жалбоподателя за
допълване на съдебното решение в частта за разноските е основателно.
С измененията на ЗАНН, публикувани в ДВ бр. 94/2019г. в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН е предвидена възможността в съдебните производства по ал. 1 страните да
претендират присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В
конкретния случай предвид изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1
АПК /съгласно която - когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ, като редът за произнасяне, доколкото
не е уреден в АПК е ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 144 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК, страната която е поискала присъждане на разноски,
1
представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание
в съответната инстанция. В настоящето производство в Договора за правна защита и
съдействие е отразено, че жалбоподател е заплатил договореното възнаграждение в размер
на 500 лв.на адв.Н. КР. И. при подписване на договора.
В този смисъл искането за допълване на решението в частта за разноските е основателно и
следва да бъде уважено, доколкото съдът е пропуснал да се произнесе с Решението по този
въпрос.
В конкретиката на казуса доколкото по съществото си, производството е с наказателно
административен характер и пред въззивната съдебна инстанция се развива по реда на НПК,
като по отношение на разноските важат и правилата на ГПК и АПК, то съдът намира, че има
правомощия да преценява съразмерността на разноските с фактическата и правна сложност
на делото, отчитайки и правилата заложени в Наредба № 1 от 2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения, каквато несъразмерност съдът не намира в настоящия случай.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 1635 от 07.04.2023г.., постановено по НАХД № 11910/2022 г. по
описа на СРС, НО, 130 състав, в частта му за разноските, КАТО:
ОСЪЖДА СДВР да заплати на П. А. П. сумата от 500.00 лева, представляваща сторените по
11910/2022 г. по описа на СРС, НО, 130 състав разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Административен съд София
град на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК по реда по който се обжалва решението в
четиринадесет дневен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2