Решение по дело №1701/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 503
Дата: 6 август 2019 г. (в сила от 6 август 2019 г.)
Съдия: Анелия Цекова
Дело: 20191630101701
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2019 г.

Съдържание на акта

№. 503 / 6.8.2019 г.

Р Е. Ш Е. Н И Е.

 

06.08.2019 годинА. г. Монтана

 

В   И М Е. Т О   Н А    НА Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД Г. М. ІV-ти граждански състав, в СЪДЕБНО заседание при закрити врата о. 11.07.2019 годинА. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

 

при секретаря Татяна И. и с участието на прокурора....................................................................., като разгледа докладваното о. съдия Цекова гражданско дело №. 1701 по описа за 2019 годинА. за да се произнесе, взе предвид следното:

             

                        Производството е. по молба с правно основание чл.50 о. Семейния Кодекс, по реда на чл.330 ал.1 ГПК.

                        Молителите, Г.К.Ф., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и М.Л.Ф., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, двамата чрез процесуалния си представител адвокат К. xxx, молителката с изрично пълномощно, съгласно разпоредбата на чл.34 ал.2 ГПК, твърдят, че двамата сключили граждански брак на 1. година в г. М. област Монтана.

                       О. брака си имат едно навършило пълнолетие дете: П. Г. Ф., родена на xxx годинА. с ЕГН xxxxxxxxxx.

                       Първоначално отношенията им били нормални, но с течение на времето охпадняли един към друг и се загубила нормалната за едно семейство привързаност и уважение.

                      Убедени сА. че брачната им връзка не може повече да съществува.

                      Налице е. и у двамата сериозно и непоколебимо съгласие за развод.

                     Постигнали са споразумение относно личните си и имуществени отношения, съгласно разпоредбата на чл. 51 о. Семейния кодекс.

                     Молят съда да постанови решение, с което да се прекрати брака им с развод по взаимно съгласие, като се утвърди постигнатото между тях споразумение по чл.51 о. СК.

 

                     Доказателствата по делото са писмени и гласни.

                     Съдът, след като прецени доводите на молителите, представените писмени доказателства и установени обстоятелствА. приема следното:

                     Молбата е. допустима и основателна.

                     Двамата молители са съпрузи, сключили граждански брак, единствено признат за официален такъв за странатА. на 1. г., за което е. съставен АКТ за граждански брак №. 4. о. 1. г. на Община Монтана.

                     Съпругата е. приела да носи фамилното име на съпруга си.

                     Установено е. също такА. че в молителите е. налице сериозно и непоколебимо желание да се прекрати брака им. 

                     Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е. дълбокото и непоправимо разстройство в брака.

                     Дълбоко е. разстройството, което е. довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка е. само формална и не съответства на закона.

                     Непоправимо е. разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.

                     В настоящият случай, сериозното и непоколебимо решение относно прекратяването на бракА. без да се издирват и преценяват мотивите  за прекратяването му, е. налице.

                     Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава о. изложените лични обяснения на молителя Ф., представени непосредствено пред съда. Той е. категоричен, че решението им да се прекрати брака е. сериозно и непоколебимо, добре обмислено и преценено, известни са му последиците о. прекратяването на брака с допускането на развод. МолителкатА. чрез процесуалния си представител адвокат АтанасовА. с изрично пълномощно, съгласно изискването на законА. с изходящ №. 1322 о. 17.04.2019 година на завеждащ „Консулската служба при Посолство на Република България в г. Никозия е. удостоверила упълномощаването и съгласието си бракът им да бъде прекратен по заявеното взаимно съгласие, като е. отразено и постигнатото между съпрузите споразумение. Постигнатото между молителите - съпрузи споразумение по предвидения в чл.51 о. СК ред не противоречи на закона.

                     Предвид гореизложеното, съдът намирА. че бракът на Г.К.Ф. и М.Л.Ф. следва да бъде прекратен по заявеното взаимно съгласие, поради което следва да допусне развод, без да е. необходимо да се издирват мотивите за неговото прекратяване. Бракът на страните е. лишен о. съдържанието, което законът и моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е. формално, той не допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, липсва топлотата в отношениятА. вниманието, грижатА. уважението и обичтА. което и обуславя изводА. че следва да бъде уважена тяхната молба.

                     Постигнато е. споразумение, което е. потвърдено изрично о. страна на молителя непосредствено пред съдА. в проведеното съдебно заседание. Съдът считА. че следва да бъде утвърдено постигнатото между молителите споразумение, тъй като с него се уреждат всички последици о. прекратяването на брака и отговаря на изискванията на закона.  

                    Съдът не е. сезиран с иск по чл. 53 СК, тъй като преобразуващото право уредено в закона възниква само в случаите, когато съпругът, който е. сменил фамилното име при сключване на брака може да иска възстановяване на предбрачното си име. Понастоящем молителката е. променяла фамилното си име при сключването на бракА. но не желае промяна във фамилното име след прекратяването му, поради което и съда не следва да допусне такава промяна.

                    Държавната такса за допускане развод и прекратяването на брака е. внесена о. молителя при депозиране на молбата. Следва се изплати дължимата държавна такса о. страна на молителката.

                   

                    Предвид горното и на основание чл.50 о. Семейния Кодекс, съдът       

     

                                                Р   Е.   Ш   И:

 

                   ДОПУСКА РАЗВОД между Г.К.Ф., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и М.Л.Ф., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 1. г., за което е. съставен АКТ за граждански брак №. 4. о. 1. г. на Община М. при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, при условията на чл.50 о. СК.

 

                   УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите СПОРАЗУМЕНИЕ, по силата на което:

 

                   ОТНОСНО местоживеенето, упражняването на родителските правА. личните отношения  на детето и издръжката му:

                  О. брака няма родени децА. ненавършили пълнолетие.              

 

                  ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА между съпрузите:

                  Двамата съпрузи са категорични, че не си дължат издръжка един на друг след прекратяването на брака.

 

                  ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ

                  Семейно жилище, находящо се в г. М. б. Д. №. 1. в. А. е.. 3. а. е. собственост на родителите на Г.К.Ф. о. преди бракА. ще се ползва о. Г.К.Ф., като М.Л.Ф. няма претенции към жилището.

 

                  ОТНОСНО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ:

                  По време на брака не е. придобито недвижимо имущество и моторни превозни средства и нямат имуществени претенции един към друг.

                  Движимите вещи, които са придобили по време на брака са поделили извънсъдебно помежду си и нямат взаимни претенции о. имуществен характер.

                  Паричните влогове, набрани по време на брака остават в лична собственост на титулярите на съответните банкови сметки.

                   Изтеглените кредити по време на брака остават в тежест и продължават да се обслужват о. всеки един о. титулярите по кредитите.

 

                   ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА

                   След прекратяването на бракА. М.Л.Ф. ще продължава да носи  брачното си  фамилното име –  Ф..

         

                  ОСЪЖДА М.Л.Ф., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати  по сметка на Районен съд Монтана държавна такса за допускането на развода и прекратяването на брака в размер на 25.00лв. и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.

                

                                         

                  РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

                                    

                                             

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: