№ 1608
гр. Варна, 26.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500802 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК
Образувано е по частна жалба на „ОПТИМУС 2018" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Белоградчик, ул."Алеко Константинов" №1 срещу
определение №8907 от 21.12.2021г., постановено по гр.дело №5681/2021г. на ВРС, с което
производството е прекратено поради недопустимост. Твърди се, че обжалваното
определение е неправилно и незаконосъобразно.
В жалбата се поддържа, че предявените от „ОПТИМУС 2018" ЕООД срещу ЕТ
„АГРО - СВЕТЛОЗАР ДИЧЕВСКИ" и Б. Н. М. са допустими поради наличие на правен
интерес от разрешаване на спора относно действителността и съществуването на сключени
между ответниците арендни договори. Поддържа се, че правният интерес произтича от
придобитото от ищеца право на собственост върху 1/3 идеална част от поземлените имоти,
предмет на процесните договори. Претендира се отмяна на определението и продължаване
на съдопроизводствените действия по предявените искове.
Ответникът Б. Н. М. оспорва основателността на частната жалба, отправя се
молба за потвърждаване акта на ВРС.
При преценка редовността на жалбата съдът намира, че същата е подадена в срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и при спазване изискванията за
редовност на частните жалби. Производството по жалбата съдът намира за допустимо.
По същество на жалбата:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на „ОПТИМУС 2018"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Белоградчик, срещу ответниците ЕТ „АГРО -
1
СВЕТЛОЗАР ДИЧЕВСКИ", ЕИК *********, със седалище гр.Варна, и Б. Н. М., с постоянен
адрес в гр.София, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни
искове, както следва: за прогласяване на основание чл.26, предл. I от ЗЗД, във връзка с
чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието, за нищожни анекси към договори за аренда
на земеделска земя, вх. рer. №6556 и 6508 от 16.10.2009г., вписан в служба по вписвания
Лом, дв. вх. рer. №1006 и 1007 от 13.02.2018г., акт №122 и 121, том 3, с който договорите са
продължени за нов шестгодишен срок, считано от изтичане на първоначално договорения
30.09.2020г., а именно от стопанската 2020/2021 до стопанската 2025/2026г., по отношение
на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 18426 кв.м. с идентификатор №32295.24.2 в с.Игнатово,
общ.Вълчедръм, обл.Монтана и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 25685 кв.м. с идентификатор
№32295.38.47 в с.Игнатово, общ.Вълчедръм, обл Монтана, както и за приемане за
установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че арендни договори, вписани в служба по
вписвания - гр.Лом, дв. вх. рer. №6508 от 16.10.2009г., акт №241 и 284, том 14, са
прекратени поради изтичане на срока.
Твърди се, че през 2019г. ищцовото дружество е придобило права на собственост
върху 1/3 идеална част от поземлените имоти, предмет на процесните договори за аренда, с
което обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите искове.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска
и при липса на обоснован такъв, производството като недопустимо подлежи на
прекратяване. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че за ищеца следва да е
налице правен интерес за предявяване на установителен иск, като правният интерес е
специфичен за делото, т.е. преценката за него се извършва винаги конкретно въз основа на
фактическите твърдения и правни доводи в исковата молба, с оглед засегнатите от
възникналия правен спор права и от характера на спорното право. Или, за да е допустим
установителният иск на ищеца, последният следва да наведе конкретни твърдения за
наличие на спор и засягане на правната му сфера чрез конкретно поведение на ответника за
конкуриране или оспорване на правото му. Правен интерес от установяване действителното
положение имат субектите на спорното правоотношение и всички трети за
правоотношението лица, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на
спорното правоотношение.
В случая ищецът, въпреки че не е страна по процесните договори и анекси, е
обвързан от тях на основание разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ, според която договор за
аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване може да се сключи
със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто
идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или
съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от
съсобствения имот, като в тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат
съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. Доколкото ищецът е приобретател на
идеална част от арендуваните имоти, правата му по отношение на придобитите имоти
зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение, поради
2
което следва да се признае наличието на правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове.
С оглед на изложеното, настоящият състав не констатира липсата на абсолютна
процесуална предпоставка и съответно недопустимост на производството. Определението за
прекратяване следва да бъде отменено и делото върнато на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съобразно изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №8907 от 21.12.2021г., с което производството по гр.дело
№5681/2021г. на ВРС е прекратено поради недопустимост на осн.чл. 130 ГПК.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3