Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 11.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на четиринадесети декември през две
хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 8672 по описа за 2020г.
на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет
на производството е предявен от Д.Б.Г. *** иск за сумата 120 000лв.,
представляваща направени разноски за ремонт и обособяване на ап.1 и ап.2 на
трети етаж на сграда в гр.София, ул.******.
Твърденията на ищцата са, че през
2006г. със заповед на кмета на район Оборище, заедно с малолетната си тогава
дъщеря, била настанена в общинско жилище в гр.София, ул.******, ет.3 и
конкретно в три стаи, кухня и общо ползване на сервизни помещения, за което
сключен договор за наем от 10.07.2006г. Жилището било в лошо състояние, негодно
за живеене и се нуждаело от основен ремонт, което било удостоверено от
служители на общината. Решила да направи ремонт и да го закупи след разговор с
родителите си, че може да направи това на цена по данъчна оценка, която към
този момент била сравнително ниска /под 30 000лв./, и че ще я подпомогнат
финансово. От общината й било казано, че може да бъде настанена след като
извърши ремонт, а да закупи жилището след разделянето му с одобрен архитектурен
проект. Така още през 2006г. подала молба до ответника за закупуване на имота с
образувана преписка, като през 2007г. била уведомена за одобрен проект за
разделяне на имота. Твърди в периода 01.11.2009г.-31.03.2010г. лично и с
помощта на своите родители и брат да е вложила труд и средства на обща стойност
120 000лв. за дейности по ремонт и преустройство на общинското жилище чрез
разделянето му на два самостоятелни апартамента, а именно: 1. За обособяване на
баня-нов водопровод от мазето до тавана
и нови щрангове ; смяна на каолинови тръби за обратна вода от мазето до
покрива; разбиване, зазиждане, мазилка, шпакловка, боя; 2. Антре-два зида с дебелина 25с., дължина
1.2м. и височина 3.1м.; мазилка, шпакловка, боя, латекс; монтаж на две нови
врати; демонтаж на врата и зазиждане на отвор, мазилка, шпакловка, боя;
допълнителен зид; 3.В Апартамент № 1: -преходна спалня-демонтаж на трикрила
врата; зазиждане на отвора; допълнителен зид на стената с дебелина 12см.;
мазилка, шпакловка, боя, латекс; демонтаж на врата между ап.1 и ап.2; зазиждане
на отвора със зид дебел 25см.; мазилка, шпакловка, боя, латекс; отваряне на
двукрила врата, зазидана с тухли между всекидневна и преходна стая; нова
ел.инсталация с ключове и контакти; зазиждане на ел.инсталация;
-всекидневна-хол-преместване на врата-нов отвор; мазилка шпакловка, боя латекс
на старото място; нова ел.инсталация с ключове и контакти; мазилка на нова
ел.инсталация; покриване следите от течове по тавана с мазилка, шпакловка с
мрежа, боя латекс; шпакловка на цялата стая, боя латекс; китосване и боядисване
на вратите и прозорците; -малка стая /детска/-мазилка на падналия таван,
шпакловка с мрежа, боя латекс; ел.инсталация на цялата стая с ключ и контакти; мазилка
на новата ел.инсталация; шпакловка и боя
латекс на цялата стая; кит и боя за вратата и прозореца; -кухня-гранитогрес за
изгнил под; плочки; нов водопровод с извод за пералня и обратна вода; нова
ел.инсталация с ключове и контакти; покриване следи от течове по тавана с мазилка, шпакловка с мрежа, боя латекс;
шпакловка и боя латекс на цялата кухня; китосване и боядисване на вратата и
прозореца; нова мивка; мазилка на новата ел. инсталация; -баня-нов водопровод
за тоалетна чиния, душ, мивка; изводи за обратна вода; плочки на цялата баня;
теракота на пода; нов прозорец-ламинат; нови тоалетна чиния, душ, мивка с
огледало, бойлер; шпакловка и боя латекс над плочките; кит и боя за вратата;
нова ел.инсталация, зазиждане, шпакловка, боя; -коридор-нова ел.инсталация с ключове;
електрическо табло; зазиждане на ел.инсталацията; шпакловка, боя латекс на
целия коридор; кит и боя за двойни врати; -тераса-теракота, блажна боя за
железния парапет; 4.В Апартамент № 2: -стая-отвор за врата към кухнята; монтаж
на нова врата; мазилка, шпакловка и боя на стената между ап.1 и ап.2;
шпакловка, боя латекс на цялата стая; китосване и боя на 3бр. врати и 1бр.
прозорец; -кухня-стена за отделяне на кухнята от банята; мазилка шпакловка и
боя латекс на стените; монтаж на нова мивка; монтаж на шкаф над мивката;
шпакловка и боя латекс на кухнята; кит и боя за прозореца; -баня-водопровод за
мивка, душ, тоалетна чиния; изводи за обратната вода; монтаж на нови мивка, душ
и тоалетна чиния; мазилка , шпакловка на стената към кухнята, плочки, теракота,
шпакловка, боя латекс над плочките; -антре-мазилка, шпакловка и боя латекс на
запечатаната врата към ап.1; кит и боя за вратата към банята и шпакловка и боя
за цялото антре. В резултат на това имала очакването, че ще закупи единия от
обособените апартаменти на цена не повече от 30 000лв. на база данъчна оценка
според действалата правна уредба към момента на образуваната въз основа на
молбата й преписка в Наредбата на СОС от 2005г. за продажба на общински имоти.
Вместо това през 2011г. била уведомена, че следва да заплати 152 913лв., тъй
като междувременно през 2008г. от СОС била приета нова наредба, с която се
променя базата на цените за общинските жилища /от данъчна оценка по пазарна
стойност/, а наред с това й било отказано приспадане на разходите за ремонт и
разделяне на имота, нито осигурена възможност за разсрочено плащане. В тази
връзка твърди, че от Столична община са знаели за готвените промени без да я
уведомят и умишлено бавили процедурите до влизането в сила на новата уредба,
като същевременно служители от администрацията я убедили да поеме посочените
разходи за своя сметка, а по изявление на началник отдел УОСЖФ Й.Р.трябвало да
плаща и по-висок наем според новите условия. Във връзка с желанието да закупи
единия от апартаментите твърди по давление на Р.и други служители да е била
заставена да сключи нов договор за наем за срок от поне пет години, което било
направено на 03.08.2011г., и да подаде нова молба за закупуване на жилището,
което направила на 29.06.2017г. Дори и след това молбата й не била
удовлетворена, вместо което служители я заплашили, че не само няма да закупи
жилището, но и ще бъде изгонена от него.
Въз основа тези фактически
твърдения навежда, че като последица от извършените ремонт и разделянето на
общинското жилище на две отделни Столична община се е обогатила за нейна сметка
със сумата 120 000лв., представляваща стойността на вложените труд и средства,
чието обезщетяване по чл.59 ЗЗД претендира с предявения иск.
Ответникът Столична община
изразява становище за недопустимост на иска, съответно неговата неоснователност
по съображения, че по силата на сключения договор ищцата има качеството на
наемател и в него е предвидено, че
текущите и основни ремонти на жилището са за сметка на наемателя. Отрича
да е извършвала описаните в исковата молба ремонтни дейности. Сочи още, че
разделянето на имота на два самостоятелни е било по изричното желание на ищцата
с цел ликвидиране съобитателството с трето лице и създаване възможност за
покупка, доколкото е налице забрана за продажба на общинско жилище на настанени
в тях наематели, които не са семейство и/или домакинство, и писмено
декларирала, че поема изцяло финансирането на всички строително-ремонтни и
монтажни дейности по изпълнение на проекта по разделянето за своя сметка. След
това единият апартамент й бил предложен за продажба, но не се съгласила с
определената според новата наредба на СОС цена.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
От фактическа страна не е предмет
на спор и от представените по делото писмени доказателства се установява, че със
Заповед № ЖД-77-00-126/30.06.2006г. на кмета на район Оборище, Столична община,
ищцата е настанена заедно с малолетната си дъщеря в общинско жилище в гр.София,
ул.******, в три стаи, кухня и общо ползване на сервизни помещения, със
застроена площ от около 138 кв.м. и жилищна площ 50.74 кв.м. Въз основа тази
заповед и на основание чл.22 от НРУУРОЖТСО е сключен на 10.07.2006г. договор за
наем без определен срок, по силата на който срещу предоставеното за ползване
общинско жилище ищцата заплаща месечна наемна цена. Към тази датата в една от стаите
е било настанено друго лице-Кирил Божилов, който не е член на нейното семейство
или домакинство.
В чл.5, т.5.1 от договора е
предвидено задължение на наемателя да извършва за своя сметка всички основни и
текущи ремонти на жилището, включително монтиране на уреди за дялово
потребление на топлоенергия.
При предаване на жилището е
съставен протокол-опис от 06.07.2006г., съдържащ изявлението на ищцата, че го
приема в отразеното в документа състояние. Видно от същия състоянието му е било
лошо и е бил ногоден за ползване по предназначение.
Продажбата на общински жилища е
регламентирана в Глава VI от Наредба на Столичен общински съвет за реда и
условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на
Столична община- НРУУРОЖТСО
/приета с Решение № 466 на СОС по Протокол № 53 от 14.07.2005г./. Съгласно
чл.35 от нея продажбата на общински жилища се извършва след решение на СОС,
който на основание чл.36 определя жилищата, които се продават на наемателите,
настанени в тях по административен ред; на наематели, правоимащи по ЗУЖВГМЖСВ и
свободните общински жилища, които се продават на търг. В чл.37, ал.2 се съдържа
забрана да се продават общински жилища, в които са настанени две или
повече семейства, които не представляват домакинство.
Процедурата започва с образуване
на преписка въз основа подадено от наемателя за закупуване на общинското жилище
заявление до кмета на района по местонахождението му или кмета на СО /чл.39/, извършване
на проверка от назначена комисия относно предвидените в наредбата условия
/чл.38 и чл.40-42/, и решение на СОС /чл.35 и чл.36/. Въз основа решението кметът
издава заповед за продажбата, съдържаща подлежащите на плащане суми и срока за
това /чл.43, ал.1-3/ и ако последното е изпълнено в указания срок се сключва
договор за продажба /чл.43, ал.4/. Съгласно чл.44 и чл.49 от наредбата кметът
на Столична община извършва след решение на СОС продажбата на жилища, чиито
наематели са правоимащи по ЗУЖВГМЖСВ, за което издава заповед и сключва договор
в сроковете по чл.43.
По делото не се спори, че ищцата
е настанена в общинското жилище като правоимаща по ЗУЖВГМЖСВ /притежател на
лихвоточки по жилищно-спестовен влог/, респ. негов наемател по сключения
договор за наем и с оглед посочената правна уредба има право да го закупи, за
което подала молба на 15.08.2006г. до
кмета на район Оборище, а след указания с писмо изх.№ ЖД-94-00-108/03.11.2006г.
подала заявление съгласно чл.39 от наредбата на 10.11.2006г.
Видно от представените писмени
доказателства въз основа заявлението в Столична община е образувана преписка,
по която била уведомена, че към този момент общинското жилище се ползва и от
трето лице в условията на съобитателство, съставляващо пречка за продажба по
чл.37, ал.2 от Наредбата, както и че такава би могла да бъде реализирана след
като докаже неговата делимост с одобрен архитектурен проект /стр. 159/.
По възлагане от ищцата е изготвен,
внесен от нея и одобрен през 2007г. архитектурен проект за разделяне на
общинския имот на две самостоятелни жилища, отговарящи на изискванията по чл.40 ЗУТ вр. §30 от ДР на ЗУТ-апартамент № 1 с площ 92.06 кв.м. и апартамент № 2 с
площ 45.31 кв.м.
На 21.05.2009г. на заседание на
Столичен общински съвет е взето решение за продажбата на общинското жилище на
третия етаж в гр.София, ул.****** /стр.183/, а на 06.10.2009г. издадено
разрешение за строеж за обособяването на двата апартамента. Във връзка с
последното, със заявление от 14.09.2009г. /стр.240/ ищцата декларирала, че ще
извърши от свое име и за своя сметка всички строително-ремонтни и монтажни
дейност по изпълнение на проекта във всичките му части, както и необходимото за
издаване на разрешение за ползване.
Не е спорно и представените
писмени доказателства установяват реализиране на проекта през 2009г. и 2010г. по
разделяне общинския имот на две жилища в съответствие с нормативните изисквания
и определяне на общите части, съставен е акт обр.15 от 16.04.2010г. за
годността за приемане на строежа и на 22.06.2010г. издаден акт обр.16 за
въвеждане в експлоатация. Строителните
дейности са осъществени от „Т.****“ ЕООД, съответно строителния надзор при
тяхното изпълнение от „Б.И.С-И.“ ЕООД по възлагане от ищцата въз основа
сключени с тези дружества отделни договори /стр.50-53/. В представените по
делото договори за строителство и за строителен надзор не е посочен размер на
възнаграждението на изпълнителите, както и липсват представени доказателства
дали и какво възнаграждение е платила по тях за извършената работа.
Строително-монтажните и ремонтни
дейности по вид и количества са удостоверени в приложените актове обр.12
/стр.38-46/, за направените разходи за които под формата на вложени труд,
средства и материали ищцата не е ангажирала писмени доказателства.
Остойностяването им е извършено чрез заключение на вещо лице по приета и
неоспорена от страните СТЕ, според което към 2010г. разходите по СМР за
апартамент № 1 възлизат на сумата 13 246.77лв. /включваща стойност на СМР
от 9885.65лв., 1977.13лв. ДДС и 1383.99лв. печалба от 14%/, а за апартамент № 2
сумата 8495.10лв. /включваща стойност на СМР от 6339.86лв., 1267.97лв. ДДС и
887.58лв. печалба от 14%/ или общо 21 742.18лв. Също според заключението
на вещото лице пазарната стойност на имота като цяло възлиза на сумата
79 463.43лв., а само на апартамент № 1-53 152.68лв.
След разделянето с
оценителен протокол от 30.05.2011г. разрешения за продажба апартамент № 1 с
площ 92.06 кв.м., който ищцата изявила желание да закупи, е оценен на сумата
152 913лв. Оценката е пазарна и определена в съответствие с Наредбата за
цените при сделки с недвижими имоти на Столична община /приета с Решение № 81
на СОС по протокол №7/28.02.2008г., влязла в сила от 28.02.2008г./-чл.61, ал.1
от НРУУРОЖТСО. Поради възражение на ищцата против оценката процедурата по
продажба не е завършена.
За настаняването на
ищцата в общинското жилище, представляващо апартамент № 1, е издадена нова
Заповед № ЖД 77-00-15/28.07.2011г. на кмета на район Оборище със сключен между
страните нов договор за наем от 03.08.2011г. Наемното правоотношение е
прекратено със Заповед № РО518-РД09-140/06.08.2018г., но същата отменена с
Решение № 2751/22.04.2019г. по адм.д.№ 9089/2018г. по описа на АССГ.
Междувременно ищцата подала ново заявление на 29.06.2017г. за покупка на този
имот с образувана преписка при липсата на спор, че продажба не е реализирана.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:
Съгласно ТР №
85/1968г., ОСГК на ВС, наемателят на недвижим имот има качеството на държател и
отношенията му по повод извършени в имота подобрения се уреждат в съответствие
с договора със собственика /наемодателя/, а при липса на такъв-по правилата за
водене на чужда работа без пълномощие или неоснователно обогатяване.
Установената съдебна практика приема, че когато правоотношението е породено от
договор, като договор за наем, заем за послужване или друг правен акт,
отговорността на наемодателя за следващото се на наемателя обезщетение за
направени разходи и подобрения в отдаден за ползване имот, се урежда съобразно
клаузите на договора за наем, а ако такива уговорки не са постигнати-съобразно
правилата за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД. В този случай на наемателя
се дължи по-малката сума от двете стойности на обедняването на наемателя
/извършените разходи/ и на обогатяването на наемодателя /увеличената стойност
на имота/. Отговорността на наемодателя за следващото се на наемателя
обезщетение за направени разходи е не за всички разходи, а само за ония, с
които наемодателят се е обогатил за сметка на наемателя.
Също според
установената съдебна практика, когато наемодателят не е изпълнил задължението
си по чл.230, ал.1 ЗЗД да предаде вещта в състояние, годно за нейното ползване
по предназначение или по уговорения начин, и наемателят е направил разходи за
това, той има право на обезщетение за тези разходи на основание чл.230, ал.2 ЗЗД /Решение № 81/18.07.2013г. по т.д. № 143/2012г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 120/01.07.2009г. по т.д.№ 21/2009г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 678/16.06.2015г. по
гр.д.№ 1551/2015г. на ВКС, I г.о. и др./.
В разглеждания
случай през 2006г. между страните е възникнало облигационно правоотношение по
сключен договор за наем на недвижим имот в гр.София, ул.******, ет.3,
собственост на ответника и наемодател Столична община. По настанителната
заповед и договора ищцата-наемател е имала право на ползване, съответно
задължение за плащане на наемна цена не за цялото общинско жилище, а на три
стаи, кухня и сервизни помещения, тъй като в друга част е било настанено трето
лице, което не е член на семейството или домакинството, при общо ползване на
сервизните помещения.
По делото е установено, че към
деня на сключване на договора състоянието на жилището е било лошо /напукани
тавани, олющена мазилка и тапети по стени със следи от течове и др./ и се е
нуждаело от ремонт за да бъде годно за ползване по предназначение. При
предаването му ищцата е знаела за това състояние, но не се е възползвала от
правата по чл.230, ал.2 ЗЗД, вместо което и с оглед желанието да притежава
собствено жилище непосредствено след сключване на договора за наем подала
заявление по НРУУРОЖТСО да го закупи от общината. Така при действието на
наемното правоотношение и във връзка с образуваната при ответника преписка,
освен ремонтни дейности в целия имот, са били извършени и СМР по разделянето му
на два самостоятелни обекта за да бъде възможно според изискванията на
наредбата продажбата на единия.
По общите правила на чл.231, ал.1
и ал.2 ЗЗД, в тази част чл.17, ал.1 и ал.2 ЗОС касаещи отдаване под наем на
имот-общинска собственост, дребните поправки свързани с повреди при обикновено
употребление са за сметка на наемателя, а всички останали извън тях за сметка
на наемодателя, освен ако не е уговорено друго. Такова друго е предвидено в чл.5,
т.5.1 от договора за наем от 10.07.2006г., според който в задължение на наемателя
е да извършва за своя сметка всички основни и текущи ремонти на жилището. Същевременно
договора не съдържа разграничение кой ремонт страните считат за текущ и кой
основен, респ. конкретизация на вида и обема ремонтни дейности попадащи в
обхвата на единия или другия, нито предвижда клаузи уреждащи отношенията им в
случай, че извършените от наемателя дейности съставляват подобрения и за чия
сметка са направените за това разноски.
От събраните по делото
доказателства е видно, че в наетия от ищцата общински имот са извършени СМР
обхващащи както дейности по привеждане в годност за ползване по предназначение
/мазилки по стени, боядисване с латекс в
помещенията, на врати, прозорци, поставяне теракот и санитарен фаянс,
ел. инсталация и др./, така и дейности по изпълнение проекта по разделянето му
на две самостоятелни жилища /отвори за врати, зидария и мазилки, изграждане на
отделни водопровод и канал, обособяване на отделните помещения и др./. Това изключва квалифицирането им като текущ
ремонт по смисъла на чл.231, ал.1 ЗЗД, защото очевидно не са дребни поправки
дължащи се на повреди възникнали при обикновено употребление, разходите за
които да са за сметка на наемателя. Касае се за ремонтни дейности, включващи и
преустройство на имота, в резултат на които отдадената под наем на ищцата част не
само е била приведена в надлежно състояние, но и ответникът е получил в своя
патримониум две отделни жилища, по своята същност представляващо подобрение.
При установеното, че при
предаването общинския имот е бил в лошо и негодно за ползване състояние, безспорно
сочещи на неизпълнение основното задължение на ответника по чл.230, ал.1 ЗЗД, не
може да се приеме, че направените разходи по привеждането в годно според
предназначението като жилище състояние, което дори е довело до увеличаване
стойността му, са предмет на клаузата по чл.5, т.5.1 от договора. Клаузата
визира единствено „основен ремонт“ без конкретизация и без наличието в договора
на други уговорки, които да определят неговото съдържание и обхват. Уговорена е
в съответствие с чл.17, ал.2 ЗОС, но с препращане към правилата на ЗЗД по
договора за наем, в случая на чл.231, ал.2 ЗЗД, според която поправките на
всички други повреди /извън дребните по чл.231, ал.1 ЗЗД/, ако не са причинени
виновно от наемателя, са за сметка на наемодателя. Ако наемодателят не извърши
тия поправки, наемателят има правата по чл.230, ал.2 ЗЗД, но той може да иска обезщетение само
когато повредата се дължи на причина, за която наемодателят отговаря. Ако
наемателят извърши сам поправката с грижата на добър стопанин, той може да
прихване стойността ѝ срещу наема. От самата разпоредба е видно, че касае
поправките /ремонт/ на вещта, които се дължат на повреди възникнали след
сключването на договора по време на ползването от наемателя. За повредите отпреди
това разноските са в тежест на наемодателя, което е пряко свързано със задължението
му по чл.230, ал.1 ЗЗД да предаде вещта в надлежно състояние. В съответствие с
принципа за свобода на договарянето по чл.9 ЗЗД няма пречка и тези разноски да
се поемат от наемателя, но това трябва да е изрично уговорено.
Когато наемателят извърши в имота
ремонтни дейности със знанието и без противопостяването на наемодателя съставляващи
подобрения, по начало разноските са за сметка на наемодателя, защото той се
ползва от тях. За да останат за сметка на наемателя е необходимо това също изрично
да е уговорено, като в този случай не би могъл да претендира от наемодателя
стойността им в обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД.
Въз основа посоченото съдържание
на клаузата по чл.5, т.5.1 и с оглед конкретните обстоятелства съдът намира, че
поетото от ищцата задължение се отнася само до ремонтни дейности /текущи или
основни/, необходимостта за които е възникнала след сключване на договора и в
рамките на ползването на имота. Разходите за привеждане на отдадената под наем
част в отговарящо за целите на ползването му състояние /макар и да попадат в
категорията „основен ремонт“/ не са такива, както и няма уговаряне да са за
сметка на ищцата. Следователно не са предмет на договора и за тях, при липса на
данни да е прекратен, има право на обезщетение на основание чл.230, ал.2 ЗЗД.
Извършените СМР по разделянето на
общинския имот и ремонтирането на частта, ползвана от трето лице /съобитател/ също
не са предмет на договора за наем, доколкото предприемането им от ищцата е за
целите на поисканата продажба, но в качеството на наемател. Безспорно
представляват подобрение, тъй като в резултат на преустройството ответникът е
получил в своя патримониум две самостоятелни жилища. За осъществяването им със
знанието и без противопоставянето на наемодателя-собственик е направила
разноски, които иначе биха били за негова сметка. Едностранното й изявление с
декларацията от 14.09.2009г., че поема тези разноски няма естеството на
споразумение да останат за нейна сметка предвид обстоятелството да е направено
с очакването, че ще може да закупи ползваната от нея част, обособена като отделно
жилище. Като последица е настъпило имуществено разместване с обедняване на
ищцата за направените разходи за СМР по разделянето и ремонтирането на частта попадаща
в апартамент № 2, съответно обогатяване за ответника с увеличената стойност на
имота в хипотезата на чл.59 ЗЗД.
По делото е установено всички
ремонтни дейности да са извършени към 2010г. от трето лице „Т.****“ ЕООД по
възлагане от ищцата с договор за строителство при липса на представени
доказателства за стойността на разходите за вложени труд, средства и материали,
респ. какво възнаграждение е заплатила на изпълнителя, поради което за определянето
им съдът изхожда от приетото заключение на вещо лице по СТЕ. От същото е видно,
че СМР по разделянето на общинския имот
и ремонта на двете обособени жилища възлизат на обща стойност 19 470.30лв.
/в тази сума не следва да се включва процент печалба/, от които 11 682.78лв.
за ап.1 и 7607.52лв. за ап.2, а стойността на имота като цяло е в размер на 79
463.43лв., респ. на апартамент № 1-53 152.68лв.
При горното в полза на ищцата
следва да се присъди сумата 19 470.30лв., от която 11 682.78лв. на основание
чл.230, ал.2 ЗЗД и 7607.52лв. на основание чл.59 ЗЗД. За разликата до
претендираните 120 000лв. исковата претенция е неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
С определение по делото ищцата е
освободена от заплащането на държавна такса по иска на основание чл.83, ал.2 ГПК.
Направила е разноски от 250лв. за
вещо лице, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК с оглед уважената част
ответникът следва да заплати 40.56лв. Представлявана е от адвокат безплатно при
условията на чл.38, ал.1 ГПК, поради което и съобразно уважената част от иска
ответникът следва да заплати на адв. С.К.-САК адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗА от 1533.29лв.
Ответникът е направил разноски за
адвокат в уговорен и платен размер от 3000лв., от които в съответствие с чл.78,
ал.3 ГПК ищцата следва да му заплати сумата 2513.24лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса за уважения иск от
778.81лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Столична община, гр.София,
ул.Московска № 33, да заплати на Д.Б.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от
19 470.30лв., от която 11 682.78лв. на основание чл.230, ал.2 ЗЗД,
представляваща обезщетение за направени разноски в общински имот в гр.София,
ул.******, ет.3 по договор за наем от 10.07.2006г. и сумата 7607.52лв. на
основание чл.59 ЗЗД, представляваща обезщетение за извършени подобрения по
преустройство на имота по разделянето му на две самостоятелни жилища, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер 120 000лв.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Д.Б.Г.,
ЕГН **********,***, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 40.56лв.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на
адв.С.К.-САС с адрес ***, кантора № 223, адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2 ЗА от 1533.29лв.
ОСЪЖДА Д.Б.Г., ЕГН **********,***, да
заплати на Столична община, ул.Московска № 33, разноски по делото на основание
чл.78, ал.3 ГПК от 2513.24лв.
ОСЪЖДА Столична община да заплати по
сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 778.81лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: