РЕШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ
административен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от съдия Любомира Кръстева адм.дело №261 по описа за 2021 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 124б,
ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.
Производството е образувано по
жалба с вх.№ 2498/27.07.2021 г. подадена от "Петрол " АД, със
седалище и адрес на управление гр. Ловеч, хотел „Ловеч", ул.
„Търговска" №12, ЕИК *********, представлявано заедно от изпълнителните
директори Г.Т. и М.Д., чрез адв. Р.К. – пълномощник, против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ЗТД 3000 - 420 / 32 - 218040 от
08.07.2021 г., издадена от Е.Г.Х.- Директор на ТД „Тракийска" при Агенция
„Митници", сега Териториална дирекция Митница Пловдив, с която на
дружеството е наложена принудителна административна мярка „запечатване на
обект“ бензиностанция № 5102, находяща се в гр. Пловдив, община Пловдив, област
Пловдив, ул. *, и забрана достъпа до него за срок от 1 /един/ месец, на
основание чл. 22 от ЗАНН във вр. с чл.124б, ал.1 и ал.2 от ЗАДС, чл.124в, ал.1
от ЗАДС и чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК.
Жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от адв.К. от ЛАК. Поддържа жалбата и претендира деловодни
разноски.
Ответникът,
редовно призован, не се представлява в заседанието по същество на спора. Депозирано
е становище по съществото на спора от ю.к. Р.. Оспорва се жалбата. Претендира
се възстановяване на деловодни разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Твърденията в жалбата
са, че процесната заповед е незаконосъобразна.
Аргументите са, че издадената
заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна, тъй като посоченото в нея наказателно
постановление № 1377/2021г., послужило като основание за издаването й, е
незаконосъобразно. Според жалбоподателя от съдържанието на заповедта за налагане на ПАМ не
може да се установи какво е вмененото му нарушение. Излагат се твърдения за
незаконосъобразност на съставения АУАН – вземането на проби от резервоар №2 било
опорочено, поради което е направен извод, че продуктът има характеристики,
които в действителност не притежава.
Твърди се, че намиращото
се в резервоара количество гориво е в резултат от смесване на автомобилен
бензин и дизелово гориво, което е посочено в издаденото наказателно
постановление. Посочено е, че тази смес не може да се използва по
първоначалното си предназначение. Според жалбоподателя установената смес е
формирана след вливане и извеждане на количества, които са установени по
нивомерна система и надлежно са подадени данни към НАП, всички постъпили
количества горива са с установен произход и придружени с необходимите
документи, удостоверяващи заплащане на акциз, а органът претендира заплащане на
акциз за смес от горива, за всяко които акцизът вече е заплатен.
Моли се съда да
отмени заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна и да присъди
сторените разноски.
Ответната страна – директор
на Териториална дирекция Митница Пловдив при Агенция Митници, чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата, счита същата за неоснователна. Подробни
съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, на жалбата, събраните доказателства
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице - адресат на акта, за който същия е неблагоприятен, в рамките
на законоустановения 14 - дневен срок пред компетентния съд, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваната заповед
ответникът приложил спрямо „Петрол“ АД гр. Ловеч, хотел Ловеч, ул. Търговска
№12, ЕИК831496285, принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на
обект“ бензиностанция № 5102, находяща се в гр. Пловдив, община Пловдив, област
Пловдив, ул. *, и забрана достъпа до него за срок от 1 /един/ месец.
В мотивите на
заповедта като фактическо основание за издаването ѝ е посочено издаването
на Наказателно постановление № 1377/2021г. от 15.06.2021г. от с.д.началник на
отдел „МРР Тракийска" към Агенция „Митници", с което „Петрол“ АД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, хотел „Ловеч", ул.
"Търговска" № 12, управлявано и/или представлявано от Г.И.Т. и М.К.Д.
- заедно, е лишено от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от 1
/един/ месец на основание чл.124а, ал.1, във вр. с чл. 126, ал.1,т.2 от ЗАДС в
обекта, където е установено нарушението - бензиностанция №5102, находящ се в
гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, ул. *.
Съгласно чл. 124б, ал.1 от ЗАДС при
налагане на административно наказание по чл. 124а от същия закон се прилага и
принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е
установено нарушението, за срок един месец, а при повторно нарушение – за срок
от 2 до 6 месеца.
Чл.
124в, ал. 1 от ЗАДС регламентира правилото, че при налагане на ПАМ по чл. 124б,
ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на нарушителя, а наличните
стоки, с изключение на тези, които са предмет на нарушение, се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице в срок, определен от органа, наложил
принудителната административна мярка.
От
анализа на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС
следва изводът, че предпоставка за налагане на принудителната административна
мярка е преди това да има извършено деяние, за което е наложено административно
наказание "лишаване от правото да упражнява определена професия или
дейност" в обекта, в който нарушението е установено. Разпоредбата на чл.
124б, ал. 1 е императивна, т. е. административният орган действа в условията на
обвързана компетентност. По делото не са представени доказателства, че
наказателното постановление е обжалвано и е отменено.
Съдът
намира, че предвид съдържанието на цитираните разпоредби и установените по
делото факти, материално – правните предпоставки за налагане на ПАМ са налице. Разпоредбата
на чл. 124б, ал. 1 е императивна, т. е. административният орган действа в
условията на обвързана компетентност. Тази нормативна уредба не предполага
издаденото наказателно постановление да е влязло в законна сила, нито прилагането
на ПАМ е поставено в зависимост от проверка законосъобразността на издаденото
НП.
От
приложеното по административната преписка НП № 1377/2021 г. е видно, че преди
прилагането на ПАМ на дружеството жалбоподател е наложено на основание чл.
124а, ал. 1 от ЗАДС административно наказание "лишаване от правото да
упражнява определена професия или дейност" в обекта, където е установено
нарушение по чл. 126, ал. 1, т.2 от ЗАДС
за срок от 1 месец.
Наложената на основание чл. 124в,
ал. 1 от ЗАДС забрана за достъпа до обекта на нарушителя е несамостоятелна
мярка, чиято законосъобразност е обусловена от законосъобразното по
гореизложените съображения налагане на ПАМ по
чл. 124б ал. 1 от ЗАДС. С оглед последното, съдът намира за законосъобразна
наложената забрана по чл. 124в ал. 1 от ЗАДС.
Предвид горното, съдът намира
възраженията направени с жалбата за неоснователни, а процесната ПАМ за
материално законосъобразна.
Нормата е императивна.
Принудителната административна мярка се налага задължително при извършено
административно нарушение, за което е наложено административно наказание по
съответния ред. В случая административният орган действа при обвързана
компетентност. Посочената законова предпоставка е била налице. На „Петрол“ АД е
наложено административно наказание за административно нарушение с НП. При
налагане на принудителната административна мярка органът не може да извършва
контрол за законосъобразност на НП. Такъв не извършва и съдът при обжалване на
наложената ПАМ. Административно-наказателната отговорност е самостоятелна и
защитата по нея се осъществява по друг ред. Принудителните административни
мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях. Актът за налагане на принудителна административна мярка има
самостоятелен характер. Органът, който налага мярката, редът за налагане,
предпоставките за това и обжалването на акта са уредени в закон и защитата се
осъществява самостоятелно и независимо от тази при административно-наказателната
отговорност.
В случая страните не спорят, че
за констатираното нарушение е издаденото НП, с което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на търговеца и именно този релевантен
факт е обусловил и налагането на предвидената в
чл. 124б, ал. 1 ЗАДС принудителна административна мярка. Визираната
норма не съдържа изискване издаденото НП да е влязло в сила, респективно
неговият стабилитет е ирелевантен за издаване на оспорената заповед за налагане
на принудителна административна мярка. Наказателното постановление и процесната
заповед са наложени кумулативно, в съответствие с разпоредбата на чл. 124б, ал. 1 ЗАДС, при приложението на
която административно-наказващият орган действа при условията на обвързана
компетентност. Доводите на жалбоподателя относно законосъобразността на
наказателното постановление са ирелевантни, тъй като неговата законосъобразност
не е предмет на настоящото производство.
Предвид изложеното липсват основания
за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК и жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
При този изход на спора,
сторените от жалбоподателя разноски следва да останат за негова сметка, а
доколкото е приложим реда по АПК, то съгласно чл. 144, ал. 3 от АПК във вр. с
чл. 37 от ЗПП, за осъщественото от юрисконсулт Р. процесуално представителство
следва на ответника да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Предвид изложените съображения, Ловешки
административен съд, шести административен състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба
с вх.№ 2498/27.07.2021 г. подадена от "Петрол " АД, със седалище и
адрес на управление гр. Ловеч, хотел „Ловеч", ул. „Търговска" №12,
ЕИК *********, представлявано заедно от изпълнителните директори Г.Т. и М.Д.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗТД 3000 -
420/32 - 218040 от 08.07.2021 г., издадена от Е.Г.Х.- Директор на ТД
„Тракийска" при Агенция „Митници", сега Териториална дирекция Митница
Пловдив, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на обект“ бензиностанция № 5102, находяща се в гр. Пловдив, община
Пловдив, област Пловдив, ул. *, и забрана достъпа до него за срок от 1 /един/
месец, на основание чл. 22 от ЗАНН във вр. с чл.124б, ал.1 и ал.2 от ЗАДС,
чл.124в, ал.1 от ЗАДС и чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК.
ОСЪЖДА "Петрол " АД,
със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, хотел „Ловеч", ул.
„Търговска" №12, ЕИК *********, представлявано заедно от изпълнителните
директори Г.Т. и М.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Териториална дирекция Митница Пловдив сумата
от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: