Присъда по дело №3017/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта:	49
Дата:	24 март 2022 г. (в сила от 9 април 2022 г.)
Съдия:	Николай Младенов

Дело:	20211100203017
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 49
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
СъдебниЗОЯ Л.А ВЕНКОВА

заседатели:РОЗКА ХРИСТОВА ЯКИМОВА
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
и прокурора Ант. Д. Б.
като разгледа докладваното от Николай Младенов Наказателно дело от общ
характер № 20211100203017 по описа за 2021 година

Както и с участието на секретаря Албена Арсова и Прокурора от СГП – Делчева, съдът
разгледа докладваното от СЪДИЯ МЛАДЕНОВ НОХД№ 3017 по описа на СГС за 2021 г. и като
взе предвид доказателствата по делото и закона,

1

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подс.ХР. ДР. Б. ,род. на **** г. в с.Бистрица,Софийска област,жив.с.Бистрица, ул.“Горски път“
№ 28,българин , български гражданин,средно образование ,шофьор към „К.Т. София Изток 1 ДЗЗД,неженен,
неосъждан /реабилитиран по право/,ЕГН-********** ,
За ВИНОВЕН в това ,че на 24.06.2019 г. около 10,50 ч. в с.Горни Богров , Столична Община при
управление на МПС-специален автомобил – сметосъбирач „ДАФ“ с рег.№ **** , движейки се по ул.“Васил
Левски“ с посока на движение от с.Яна към бул.“Ботевградско шосе“ и в района на кръстовището с
ул.“Воденицата“ нарушил правилата за движение/по чл.21,ал.1 от ЗДвП ,която гласи „При избиране на скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
км/ч., а именно 50 км/ч. за населено място ,за пътни превозни средства от категория „С“/, като реализирал ПТП с
попътно движещият се в ляватга част на лявата пътна лента и извършващ маневра десен завой/с посока от
ул.“Васил Левски“ към ул.“Воденицата“/ велосипедист Т.И.М. , ЕГН-********** , като по непредпазливост
причинил смъртта му ,настъпила следствие на съчетаната черепно-мозъчна, гръдна и коремна травми ,поради
което и за извършено престъпление по чл343,ал.1,б.“В“,вр.чл.342,ал1,вр.чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА НА 2
години „Лишаване от свобода“.
На основание чл.58А,ал.1 от НК,вр.чл.373,ал.2 от НПК съдът намалява така наложеното наказание две
години „Лишаване от свобода“ с една трета, като определя окончателния му размер на 1 година и 4 месеца
„Лишаване от свобода“
Съдът отлага изпълнението на така редуцираното наказание „Лишаване от свобода“ на основание
чл.66,ал.1 от НК за срок от 3 години , считано от влизане на Присъдата в сила.
На основание чл.343 Г,вр.чл.343,ал.1,б.“В“, вр.чл.37,ал.1,т.7 от НК съдът лишава подсъдимия ХР. ДР.
Б., със снета по делото самоличност , от право да управлява МПС за срок от 1 година , считано от влизане на
Присъдата в сила.-
На основание чл.189,ал3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия ХР. ДР. Б. , със снета по делото самоличност
, да заплати по сметка бюдоета на съд.власт разноските по водене на наказателното производство в размер на
2

1070,30 лв , както и 5 лв.ДТ за служ. издаване на изпълнителен лист, както ида заплати разноските направени от
частните обвинители за ангажиране на повереник в размер на 3300 лв , както и 5 лв. за сл. издаване на
изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 дн. срок пред САС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство
№ 11224/2019г. по описа на СРТП-ОР-СДВР (пр.пр.№13624/2019г. по описа на СГП)
срещу Х.Д. Б. за. за това, че на 24.06.2019 г., около 10:50 часа, в село Горни Богоров,
Столична Община, при управление на МПС – специален автомобил – сметосъбирач
марка „ДАФ“, с рег. № ****, движейки се по ул. „Васил Левски“ с посока на движение
от с. Яна към бул. „Ботевградско шосе“ и в района на кръстовището с ул. „Воденицата“
нарушил правилата за движение по пътищата и в частност разпоредбата на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, която гласи: „При избиране скоростта на движене на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч:
…50 км/ч за населено място за пътни превозни средства от категория С..“, като по този
начин реализирал пътнотранспортно произшествие с попътно движещия се в лявата
част на лявата пътна лента и извършващ маневра десен завой с посока на движение от
ул. „Васил Левски“ към ул. Воденицата велосипедист Т.И.М. с ЕГН **********, като
по непредпазливост причинил неговата смърт, настъпила следствие на съчета черепно-
мозъчна, гръдна и коремни травми - престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК.
Подсъдимия в съдебно заседание се призна за виновен по повдигнатото му
обвинение, като изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на
обвинителният акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тях,
производството е разгледано по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът, при наличието на направеното от подсъдимото лице самопризнание на
фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, депозирано по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК, след като установи, че самопризнанието кореспондира на събраните в
досъдебното производство доказателства, с определение, постановено по реда на чл.
372, ал. 4 от НПК, обяви, че ще ползва направеното самопризнание, без да събира
доказателства за тези факти.
В съдебното заседание, прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение
срещу подс. Б.. Намира, че авторството на деянието се доказва с изискуемата
категоричност от всички събрани по делото доказателства, както и от изготвените
експертни заключения. Представителят на държавното обвинение релевира доводи
касателно приложението на разпоредбата на чл. 58 а от НК. Акцентира също, че в
конкретния случай са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
поради което моли съда да наложи наказание в предвидения от закона минимум.
Конституираните като частни обвинители Е.М. и Т.М. са редовно призовани, но
не се явяват в съдебно заседание. В съдебно заседание не се явява и законния им
представител и родител – П.Б.. Упълномощеният защитник – адв. А. Б. също редовно
призован, не се явява, като вместо него с пълномощно за преупълномощаване се яви
адв. В.В.. Последната в ход по същество, заявява, че обвинението се е доказало по
безспорен начин. В тази връзка изразява становище, че на подсъдимият следва да му
бъде наложено наказание по справедливост. В заключение моли съда да бъдат
постановени в тежест на подсъдимия направените от страна на частните обвинители
разноски за защитник.
Защитата на подс. Б. – адв. П. посочва, че подсъдимият е направил всичко
възможно за разкриване на обективната истина в производството. Акцентира върху
многобройните, според него, смекчаващи отговорността обстоятелства, като в тази
връзка моли съда да приложи института на чл. 55 от НК, вместо разпоредбата на чл.
58а от НК, тъй като в конкретния случай така би се постигнало по-благоприятно за
подзащитния му положение. Релевира доводи и досежно наличието на предпоставки за
1

приложението на чл. 66 от НК.
В правото си на лична защита, подс. Б. се присъединява към становището на
защитника си.
В предоставената му последна дума, изразява съжаление за стореното, като
моли съда за снизхождение.

От фактическа страна

Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в
случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание на фактите, както и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят, настоящият състав приема за
установени следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт от фактическа страна, относими към повдигнатото обвинение:
На 24.06.2019 г. около 10.50 часа в с. Горни Богров, Столична община подс. Б.
управлявал МПС – специален автомобил /сметосъбирач/ марка „Даф ЛФ“ с
регистрационен № ****, по ул. „Васил Левски“ с посока на движение от с. Яна към
бул. „Ботевградско шосе“. Видимостта била добра, пътната настилка била с асфалтово
покритие, суха, без неравности и посипаности, без наклони, участък прав. Пътят се
състоял от едно платно с две пътни ленти разделени с единична прекъсната линия и
предназначен за еднопосочно движение на МПС.
На същия път в попътна за товарния автомобил посока и по същото време, но в
лявата част на лявата пътна лента се движел велосипедист – Т.И.М. на 85 г. със скорост
на движение около 12 км/ч. Приближавайки кръстовище, регулирано в пътни знаци и
образувано от училище „Васил Левски“ и ул. „Воденицата“ велосипедистът решил да
завие надясно по ул. „Воденицата“. Извършвайки маневра десен завой в изпълнение на
намерението си да навлезе по ул. „Воденицата“ велосипедистът пресякъл и лявата и
дясната пътна ленти, като по дясната пътна лента в същото време приближавал подс. Б.
с управлявания от него товарен автомобил, движейки се със скорост от 78 км/ч., при
максимална разрешена за населено място скорост от 50 км/ч. Това обстоятелство било
в нарушение на задължението на подс. Б., като водач, произтичащо от забранителната
норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която гласи: „При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в km/h: .. 50 км/ч. за населено място за пътни превозни средства от категория
С…“
Подс. Б. не спазил изискванията на цитираната бланкетна норма от ЗДвП като
опасната зона за спиране на управлявания от него автомобил при такава скорост била
78 м. С оглед характеристиката на пътния участък, подс. Б. имал видимост към
велосипедиста и в момента, когато възприел неговото отклоняване надясно предприел
аварийно спиране, но поради високата скорост настъпил удар първоначално между
предната част на товарния автомобил и задна дясна част на велосипедиста и
последствие между задните повърхности на тялото и главата отзад и вдясно от
срединната линия на жертвата и предната част на камиона. Така на тялото на жертвата
била предадена кинетична енергия, в резултат на което били получени тежка черепно-
мозъчна, гръдна и коремна травми с увреждания на вътрешните органи и анатомични
2

структури. След удара тялото на М. било отхвърлено напред и вдясно.
Допуснатото от подс. Б. нарушение на описаната норма от ЗДвП е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. В случай, че подс. Б.
се бе движил с разрешената скорост от 50 км/ч. удар не би настъпил, т.к. опасната му
зона би била 38 м. и което щеше да ми предостави техническа възможност да спре
преди мястото на удара и да предотврати настъпването на произшествието.

По доказателствата

Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на фактите
по обвинителния акт от подсъдимия, подкрепено изцяло от събраните в досъдебното
производство доказателства, закрепени в писмените доказателствени средства,
писмените доказателства и способи на доказване, проверени от съда при постановяване
на определението му по чл. 372, ал. 4 от НПК, а именно: протокол за оглед на
местопроизшествие от 27.06.2019 г. от 12:30 часа ведно с фотоалбум (л. 43-52),
протокол за оглед на местопроизшествие от 27.06.2019 г. от 12:15 часа ведно с
фотоалбум (л. 53 – л. 56), 9 бр. констативен протокол (л. 59 – л. 67), фиш за спешна
медицинска помощ (л. 70), протокол за разпит на обвиняем (л. 74), протокол за разпит
на свидетеля Б.А. М. (л. 76), протокол за разпит на свидетеля П. Т. Б. (л. 78), протокол
за разпит на свидетеля ЕЛ. М. МЛ. (л. 79), заверено копие на препис – извлечение от
акт за смърт (л. 81), заверено копие на удостоверение за наследници с изх. № 89 от
08.07.2019 г. ( л. 82), заверено копие на удостоверение за наследници с изх. № 6 от
19.02.2020 г. ( л. 83), заверено копие на препис – извлечение от акт за смърт на Б.А. М.
(л. 84), заверено копие на удостоверение за раждане (л. 85), протокол за разпит на
свидетеля М.А.Б. (л. 89), протокол за разпит на свидетеля В.Г.И. (л. 90), протокол за
разпит на свидетеля М.Б.Т. (л. 91), протокол за разпит на свидетеля Н.И.Н. (л. 92),
протокол за разпит на свидетеля Р.Р.Т. (л. 93), комплексна медико-автотехническа
експертиза (л. 95 – л. 114), допълнителна двойна автотехническа експертиза (л. 120 – л.
133), справка за съдебномедицинскааутопсия № 449/2019 г. (л. 138),
съдебномедицинска експертиза на труп №449/2019 г. (л. 139 – л. 150),
съдебнохимическа експертиза № А-405/2019 г. (л. 150), съдебнохимическа експертиза
№ 356/2019 г. (л. 154), справка картон на водача (л.164 – л. 165), съпроводително
писмо ведно със справка от Столична община (л. 168 – л. 170), л. писмо ведно със
справка от Областно пътно управление – гр. София (л. 171 – л. 172), писмо ведно със
справка от НЗОК (л. 182 – л. 191), справка за съдимост (л. 194).
Съдебното следствие е проведено по реда на диференцираната процедура на
глава 27 НПК, поради което и събирането и проверката на доказателства, касаещи
фактите по обвинението е обвързано с реда и условията на чл. 371, т. 2, вр. чл. 373, ал.
3 НПК. Направеното самопризнание от подсъдимия Б. в хипотезата на т. 2 от чл. 371
НПК- относно всички факти по обвинението, се подкрепя изцяло при съпоставяне и
след съвкупен анализ на събраните писмени доказателства и гласни доказателства -
свидетелски показания, обективирани в надлежните протоколи за разпит на свидетели,
както и обясненията на подсъдимия от ДП.
Предприетите действия по разследването са извършени при пълно спазване на
императивните процесуални правила, установени в НПК. Единствено за пълнота,
настоящият съдебен състав отбелязва, че между направеното самопризнание от
3

подсъдимия Б. по реда и правилата на чл. 371, т. 2 НПК и събрания и проверен
доказателствен материал в хода на досъдебното производство не се констатира каквото
и да е било противоречие. Нещо повече, между тях се установява пълна идентичност и
представляват едно хармонично цяло. Така направеното самопризнание от подс. Х.Б.
напълно и несъмнено се потвърждава от доказателствената съвкупност, без да е налице
нито едно доказателство или доказателствено средство, от което съдът може да
направи различни или противоположни изводи по фактите от тези, съдържащи се в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
По тези причини, съдът прие за установена по категоричен и несъмнен начин
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и намери, че следва именно въз
основа на нея да гради своите правни изводи.

От правна страна

При така изложената фактическа обстановка, съдът установи, че с деянието си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за това, че на
24.06.2019 г., около 10:50 часа, в село Горни Богоров, Столична Община, при
управление на МПС – специален автомобил – сметосъбирач марка „ДАФ“, с рег. №
****, движейки се по ул. „Васил Левски“ с посока на движение от с. Яна към бул.
„Ботевградско шосе“ и в района на кръстовището с ул. „Воденицата“ нарушил
правилата за движение по пътищата и в частност разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, която гласи: „При избиране скоростта на движене на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: …50 км/ч
за населено място за пътни превозни средства от категория С..“, като по този начин
реализирал пътнотранспортно произшествие с попътно движещия се в лявата част на
лявата пътна лента и извършващ маневра десен завой с посока на движение от ул.
„Васил Левски“ към ул. Воденицата велосипедист Т.И.М. с ЕГН **********, като по
непредпазливост причинил неговата смърт, настъпила следствие на съчета черепно-
мозъчна, гръдна и коремни травми.
На първо място, настоящата инстанция счита за установено, че подсъдимият е
нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - при максимално допустима скорост на движение от 50
км/ч се е движел с 78 км/ч. Настъпването на процесното пътно транспортно
произшествие е в резултат на допуснатите от подсъдимия Б. при управление на
моторно превозно средство – специален автомобил /сметосъбирач/ марка „Даф ЛФ“ с
регистрационен № ****, нарушения на правилата за движение по пътищата, визирани в
Закона за движението по пътищата /ЗДвП /, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗДВП.
На следващо място, настъпилият общественоопасен резултат - смъртта на
Т.И.М. е в пряка причинна връзка с допуснатото от подсъдимия нарушение на
правилата за движение.Това е така ,защото в случай че подс. бе управлявал МПС с
допустимата за населено място скорост , ПТП би било предотвратимо с аварийно
спиране.
От субективна страна, подсъдимият е действал при форма на вина
непредпазливост във вида небрежност - не е съзнавал общественоопасните последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати. Х.Б. не е могъл да
предотврати произшествието в момента, когато е възприел отклоняване от страна на
Траян М., въпреки предприетите от негова страна действия за аварийно спиране, но с
4

предходното си неправомерно поведение, изразяващо се в поддържаната превишена
скорост, сам, виновно, се е поставил в такава невъзможност.

По наказанието

За извършено деяние, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“,
за срок от две до шест години, а разпоредбата на чл. 343 г от НК задължава съдът при
всички случаи на осъществен състав на престъпление по чл. 343 б от НК да постанови
и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7, а именно да управлява МПС.
При определяне на наказанието, съдът съобрази разпоредбата на чл. 373, ал. 2,
пр. 2 от НПК, задължаваща го, ако постанови осъдителна присъда в случаите на чл.
372, ал. 4 от НПК, да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Съобразно тази норма, индивидуализацията на наказанието се извършва според
общите правила, след което се редуцира с една трета. Също така, в ал. 4 на същата
правна норма алтернативно е предвидена възможността за приложение на чл. 55 от
НК, ако едновременно са налице и условия за редуциране на наказанието, и за
прилагане на чл. 55 от НК, при положение, че последното е по-благоприятно за дееца.
В конкретния случай, настоящият съдебен състав счита, че следва да определи
наказанието на подс. Б. за извършеното от него престъпление с посочената правна
квалификация, при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, тъй като не констатира нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при което
и най-лекото, предвидено в закона наказание, да се явява прекомерно тежко спрямо
конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и дееца. Ето защо,
съдът намира че не следва да бъде определено на подсъдимия наказание при условията
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, в каквато насока бяха релевирани искания от страна на
защитата.
При индивидуализация на наказателната отговорност на подс. Б., съдът
намира,че наказанието му следва да се определи при значим превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства. Съдът съобрази като смекчаващи
отговорността му обстоятелства съдействието от страна на подсъдимия за разкриване
на обективната истина, изказаното съжаление, обстоятелството, че същият е
неосъждан (реабилитиран), както и оказаното съдействие от страна на Б. при
пристигане на екипа на спешна медицинска помощ. Като отегчаващо наказателната
отговорност на подсъдимото лице, съдът констатира факта, че същият в практиката си
на водач на МПС е допускал нееднократно нарушения на ЗДвП, видно от справка
картон на шофьора, находяща се на л. 164 – 165 от ДП.
С оглед установеното, съдът прецени, че наказанието „лишаване от свобода“
следва да се определи в минималния, предвиден в санкционната част на конкретната
материално – правна наказателна норма, размер при превес на смекчаващите
обстоятелства. Подходящ и справедлив размер на наказанието, според съда, се явява
две години години „лишаване от свобода“. Такъв размер се явява адекватен на степента
на обществена опасност на деянието и на дееца. Така наложена санкцията съответства
на характера и тежестта на престъплението, и е достатъчно за изпълнение целите по чл.
36 НК. Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 58, ал. 1 НК съдът намали
наказанието лишаване от свобода с една трета и наложи окончателно наказание от 1
година и 4 месеца. Предвид този размер, липсата на минали осъждания и възможността
5

целите на генералната и на индивидуалната превенция да бъдат постигнати без
ефективното му изтърпяване, следва да се приложи института по чл. 66, ал. 1 НК и
изпълнението на наказанието да се отложи за изпитателен срок от три години. Този
срок съдът счита за подходящ да осъществи необходимата превантивна функция.
Съгласно императивната норма на чл. 343г НК на подс. Б. следва да се наложи и
наказание лишаване от право да управлява МПС. Съобразно изискванията по чл. 37,
ал. 1, т. 7 и чл. 49, ал. 2 и ал. 3 НК и с оглед гореизложеното съдът определи срок на
лишаването от правоуправление 1 година.

По разноските
С оглед признаване на подс. ХР. ДР. Б. за виновен по повдигнатото му
обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът го осъди да заплати направените
по делото разноски, в размер на 1070.30 лв. (хиляда и седемдесет лева и тридесет
стотинки), в полза на държавата, по сметка на СДВР, както и, на основание чл. 190, ал.
2 от НПК, по 5 (пет) лева държавна такса за издаване на всеки един изпълнителен
лист, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд,
както и да заплати разноските, направени от частните обвинители за ангажиране на
повереник в размер на 3300 (три хиляди и триста лева), а също и 5 (пет) лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
6

Съобщи за изтекли лични данни