Р Е Ш Е Н И Е
№36
19.02.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина
Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №762 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.220, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по
жалба на „Елисе” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., представлявано
от управителя А. С. А., подадена чрез пълномощника му адвокат М.А., срещу
Решение с Рег.№32-229638/07.08.2020 г., към MNR 19BG002002000311R5 на Директора на Териториална дирекция
Северна морска към Агенция „Митници“.
Жалбоподателят намирал оспореното
Решение за незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалноправните
разпоредби. Излага съображения, че правилното определяне размера на
задълженията се обосновавало с точното определяне на митническата стойност (МС) на стоките, което
ставало при строго определен ред и правила, а в случая предвидената в съгласно
чл.74, пар.1 от МКС поредност била нарушена. Видно било от Решението, че митническата
стойност на процесната стока била определена съгласно чл.74, пар.2, б) от МКС – по „метода на сходните стоки“, позовавайки
се на неприложимост на предходните два последователни метода – този на
договорната стойност и този на идентичните стоки. Намират се несъстоятелни
аргументите, изложени в Решението, относно неприлагане на метода на договорната
стойност, посочен в чл.70 от МКС, като се твърди, че за да откаже приложението
на този метод, органът следвало да изключи неговото прилагане поради липса на
данни за договорената или реално платената стойност, а било недопустимо
приемайки доказателствата за договорната стойност, да се обосновава извод за
невярност (заниженост) на същата. Сочи
се, че нямало как да се сравнява стока, чието описание решаващият орган
определял като „недостатъчно“, с цената на стоки, които били „сходни“ на
недостатъчно добре описаната стока. Възразява се срещу аргументите за
неприлагане и на следващите по ред методи – на идентичните стоки и на сходните
стоки. Изложените в Решението аргументи за приложимост на метода на сходните
стоки били в пълно противоречие на аргументите за неприлагане на метода на
идентичните стоки. Сочи се, че преценката за сходство можела да стане само и
единствено при наличие на конкретни характеристични данни (авторитет, доверие, известност на стоките и
съществуването на търговската марка) за внесената
стока, които да послужат като база за сравнение за наличие или липсата на
сходство с други стоки. Твърди се, че в случая митницата не била описала
каквито и да било характеристики на процесната стока, за да се направи преценка
дали същите са сходни на сравняемите стоки. Това напълно обезсмисляло и
аргументите на решаващия орган за анализ на чл.141 от Регламент 2015/2447,
според който цената на сделката на сходни стоки трябвало да се определя
посредством стойността на сделката с подобни стоки при продажба на същото
търговско равнище и в приблизително същото качество като стоките, подлежащи на
обмитяване. При липсата на данни за внесените стоки, анализ на тези
обстоятелства не бил възможен. Твърди се също, че от Решението не ставало ясно
кои са тези сходни стоки, кога и от кои страни са внесени, в какви количества,
с какво качество и на какви цени и търговски равнища. Неправилно митническият
орган се позовавал и на решение по дело С-291/15, като в случая оспореният
административен акт не съдържал мотиви за извършено сравнение със
средностатистически размер на митническата стойност на конкретни сравними
стоки.
Претендира се обжалваното Решение да
бъде отменено изцяло.
Ответникът, Директор на Териториална
дирекция (ТД) Северна морска
към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител по делото и в писмени
бележки изразява подробно становище за неоснователност на жалбата, и претендира
същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
От жалбоподателя „Елисе” ООД, гр.Х., чрез
митнически представител „Експрес – експерт БГ“ ЕООД, гр.В., са декларирани пред
митническите органи на Митническо учреждение на подаване BG002002 и представени документи за поставяне на
стоки под митнически режим „Допускане за свободно обращение и специален режим –
употреба за специфични цели – декларация за специфична употреба“.
На 13.01.2019 г. е регистриран ЕАД MRN: №19BG0020020003111R5 за пристигнала с морски транспорт,
контейнер с идентификационен номер TТLU5744803, с държава на изпращане/износ – Китай и
държава на получаване България, местонахождение на стоките гр.Варна, Пристанище
Варна запад, стоки – 1 брой, общо опаковки 232, брутна маса 16914.000000 кг.,
на обща фактурна стойност 22 889.70 USD, с продавач/износител ШАНХАЙ ФЛАЙ ФАРТЕР ЛОГИСТИКС
КО, гр.Иву, и купувач/вносител „Елисе“ ООД, гр.Х.
В ЕАД е направено описание на стоката, като
„тънки полиестерни одеала – 18546 бр., (180 ⃰ 200 см.) РС=232“, посочен е Код на стоката – код по
Комбинираната номенклатура 63014090 и
Код на стоката – Код по ТАРИК – 99. Посочени са и: брутна и нетна маса; разходи
за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане, както и номерата на
представените документи: Търговска фактура Референтен номер ВА2018К013А;
Търговска товарителница Референтен номер 143883215039 и Търговска
фактура Референтен номер **********; 736.
До управителя на „Елисе“ ООД е изпратено
писмо изх.№32-45994/11.02.2020 г. от Началника на МП Пристанище Варна Запад, с което
го уведомява, че за нуждите на допълнителната проверка на четири митнически
декларации, включително MRN
19BG0020020003111R5/13.01.2019 г., съгласно чл.188 „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза и чл.140, пар.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447
на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 г., поради съмнения
относно декларираната стойност на стоката/ите, следва в 10-дневен срок от
връчване на писмото да представи подробно изброени документи и информация, в
подкрепа на декларираната митническа стойност. Писмото е получено на 20.02.2020
г.
Съставена е Служебна бележка
Рег.№32-134962/12.05.2020 г. от Началник сектор „МП“, отдел „МД“ до Началника
на МП „Варна запад“. В същата е посочено, че в определения 10-дневен срок от
горецитираното писмо, дружеството не е предоставило отговор. Посочено е, че
митническите органи не разполагат с мостри от стоката, няма протокол за
извършена проверка към момента на вноса, в придружаващата фактура няма условия
на плащане, няма представена проформа фактура или предварителен договор между
изпращача на стоката и получателя с количества и стойности, няма приложени
банкови документи за извършено плащане. Посочено е, че за Стока №1 по ЕАД
„Тънки полиестерни одеала – 18546 бр.“ код по ТАРИК **********, държава на
произход Китай, бруто тегло – 16914 кг., нето тегло 16691 кг., декларирана митническа
стойност за 1 бр. – 2,11 лв./бр., или 2,35 лв./кг.; условие на доставка CFR, справедливата
цена на ЕС е в размер на 7,86 лв./кг. Посочено е също, че за целите на
проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен
сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна
система, митническите органи използват оценки на групи месечни агрегирани
данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на
международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка
на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни
години – т.нар. „справедливи цени“. Същите се предоставят на разположение на
държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS)
на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre).
До управителя на „Елисе“ ООД е изпратено
писмо Рег.№32-137742/15.05.2020 г. от Директора на ТД Северна морска, с което по
реда на чл.22, пар.6 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл.8 от Делегирания
регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446, го уведомява за мотивите, на които ще се
основава решение на митническия орган относно митническа декларация с 19BG0020020003111R5/13.01.2019
г. В писмото се сочи, че са налице обстоятелства, които обосновават основателно
съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по цитираната
митническа декларация, поради което не следва да бъдат приложени разпоредбите
на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013. Посочено е, че предвид, че декларираната
цена на стоките е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС
и на база извършения сравнителен анализ, възникват съмнения относно
декларираната митническа стойност. Подробно са развити съображения, че за стока
№1 по цитираната митническа декларация на основание чл.74, пар.2, буква б) от Регламент (ЕС) №952/2013 следва да се определи
нова митническа стойност в размер на 67 136.52 лв.
С писмото дружеството се уведомява на
основание чл.26, ал.1 от АПК за започване на административното производство,
като на основание чл.22, пар.6 от Регламент (ЕС) №952/2013 му се предоставя
възможност да изрази становище по посочените мотиви в срок от 30 дни от
получаване на писмото. Съгласно представеното известие за доставяне, писмото е
получено от адресата си на 26.05.2020 г.
Под вх.№32-163334/10.06.2020 г. е
регистрирано подаденото от управителя на „Елисе“ ООД до Директора на ТД Северна
морска писмено Становище, в отговор на горецитираното писмо. В Становището се
твърди, че дружеството с писмо от 10.03.2020 г. е представило на митницата
изброени под опис документи, свързани с всеки от четирите вноса, предмет на
последваща проверка по чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, сред които и по конкретната ЕАД.
Дружеството възразява, че новата МС на стоката по ЕАД №19BG0020020003111R5/13.01.2019
г. е незаконосъобразно определена, като сочи, че цена от 67 136.52 лв. нито
била договаряна, нито плащана от вносителя, а декларираната от дружеството
митническа стойност била предварително договорена между страните, обективирана
в издадената от продавача фактура и реално платена на доставчика. Стоката вече
била реализирана и не можело три години по-късно да се вдига цената на същата,
като ѝ се определя цена, надвишаваща дори продажната такава.
С процесното Решение към MNR
19BG002002000311R5 от 13.01.2019 г., с Рег.№32-229638/07.08.2020 г., подписано
от Директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“, на основание
чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, във връзка с чл.74, пар.2, б) от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл.140 и чл.141 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл.77,
пар.1, вр. чл.85, пар.1, вр.чл.101, пар.1, вр. чл.102 от Регламент (ЕС)
№952/2013, вр. с чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ и чл.19, ал.1 и ал.7 от ЗМ, вр. чл.54, ал.1
от ЗДДС, вр. чл.59 от АПК, по митническа декларация MNR 19BG002002000311R5 от
13.01.2019 г. се отказва приемане на митническата стойност на стока №1 и се
определя нова митническа стойност на тази стока в размер на 67 136,52 (18 546 бр. х 3,62 лв./бр.).
Разпоредено е да се коригира митническата декларация в определените части, да
се вземе под отчет начисления с решението размер на държавните вземания – мита
4710,40 лв. и ДДС – 8907,80 лв., и са установени за досъбиране от длъжника
„Елисе“ ООД мита – 3345,98 лв. и ДДС – 6245,83 лв., ведно с лихва за забава,
като за дата на възникване на митническото задължение е определена 13.01.2019
г.
С писмо Рег.№32-230303/07.08.2020 г. на
Директора на ТД Северна морска, Решение №32-229638/07.08.2020 г. е изпратено до
„Елисе“ ООД, гр.Х., и видно от Известие за доставяне на Български пощи, писмото
е получено от адресата си срещу подпис на 12.08.2020 г.
Жалбата срещу
Решението е подадена чрез ТД Северна морска, където е регистрирана под
вх.№32-243477 от 20.08.2020 г.
По делото са приети като доказателства
представените в превод на български език документи от административната преписка,
включително цитираните в проверяваното решение фактури и MRN
18BG002002Н128250 от 11.09.2018 г.
По искане на оспорващия по делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изготвено от вещо лице Л.Й..
В констативно-съобразителната част от
заключението вещото лице е посочило, че в обжалваното Решение се сочи, че „В
придружаващата фактура няма условия на плащане“, но в приложената към
процесната митническа декларация търговска фактура №ВА2018К013А/28.11.2018 г.
се вижда „Т/Т“, което означава „telegraphic
transfer“
(телеграфен трансфер, превод или плащане), а в превода на посочената фактура на български
език се сочи „по банков път“.
След анализ на изброените документи,
относими към поставените задачи, включително Суифт за банков трансфер, издаден
от Райфайзен Банк, показващи извършено плащане на 29.07.2019 г. на сумата
55 075.00 USD от сметка на
„Елисе“ ООД към сметка на ШАНХАЙ ФЛАЙ ФАРТЕР ЛОГИСТИКС КО, платената сума се
отнася за посочените в суифта три фактури, между които и процесната
ВА2018К013А/28.11.2018 г. за 22 889.70 USD, както и аналитичната ведомост за
месец януари 2019 г., вещото лице е направило изводите, че на 13.01.2019 г. е
извършен внос на стока с наименование „полиестерно одеало“ МТН 6301 40 90 99.
Митническата стойност е определена по чл.70 от Кодекса. Процесната стока е
класирана в код по ТАРИК 6301 40 90 99 „- - - - Други“.
По представената по делото справка от „JOINT RESEARCH CENTRE JRC THESEUS-SITAF – статистика и
информационни технологии за борба с измамите“, в таблицата се сочи внос в
отделни страни на ЕС на артикули от продуктов код 63014090 – Одеяла и
пътнически одеяла от изкуствени влакна (различни
от плетени или трикотажни, електрически одеяла, покривки за маси и покривки за
легла, както и подобни артикули от позиция 9404).
Вещото лице сочи, че анализът на артикулите, посочени в този продуктов код 63014090,
използван основно в статистическата отчетност на външната търговия и
сравняването номенклатурата на митническата тарифа по ТАРИК, използван основно
от митническите органи за извършване на митнически контрол и събиране на
публични държавни вземания показва, че е налице разлика в обхвата на стоките,
която се вижда от представената на стр.5 от заключението на експертизата
таблица. Вещото лице сочи, че в продуктов код 63014090 от THESEUS, който
съответства само в цифрово изражение на подпозиция 6301 40 90 от ТАРИК, се
включват още артикули от „- - - От нетъкан текстил“ и „- - - Други“; „- - - -
Ръчно изработени“ и „- - - - Други“, които пък не са внесени с процесната
митническа декларация. Процесните стоки са декларирани в код по ТАРИК 6301 40
90 99 „- - - - Други“, следователно в така наречената „справедлива цена“ по
THESEUS, посочена от митническите органи 7.86 лв./кг, са включени видове
артикули от още три подпозиции на ТАРИК, които са различни от процесните стоки.
Използването на „справедливи цени“ съгласно Закона за митниците (ДР §1, т.40, в сила от 01.01.2020 г.), се базира на системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS), която пък е
предназначена за експертите за борба с измамите. В забележка 8 вещото лице
сочи, че след проучване на интернет страниците на THESEUS, освен за целите за
борба с измамите, не се намери друго конкретно приложение и/или препоръка за
използване на тази информация за определяне на митническа стойност и
определянето им като „справедливи“. Данните за сочената база от данни се
предоставят от страните – членки и следователно цените са отражение на
различните пазарни условия и равнища на стандарти в отделните страни – членки
на ЕС, като при сравняване на икономически показатели, цени и пазари не следва
механично да се сравняват статистически данни, а следва да се отчита, че
България е с най-нисък стандарт на живот спрямо всички страни – членки в ЕС.
В заключението е посочено, че като
причина за неприемането на декларираната митническа стойност според обжалвания
акт, митническите органи се „съмняват основателно, че декларираната стойност
представлява цялата платена или подлежаща на плащане сума по реда на чл.70 от
Регламент (ЕС) №952/2013 …“,
но не са констатирани измами или други митнически нарушения, поради което
ползването на данни от THESEUS за целите за определяне на митническата стойност
не би било приемливо. Сочи се също, че системата THESEUS в конкретния случай,
показан в обжалвания акт, предоставя средни цени (Приблизителна
справедлива цена) за групата
стоки от продуктов код 63014090. Предоставянето и използването на средна цена за
анализ на митническата стойност на стоки от този продуктов код от THESEUS,
които се различават по обхват от стоките от подпозиция 6301 40 90 от ТАРИК,
води до изкривяване на информацията и невъзможност за обективна цена на
конкретен продукт в конкретно състояние. Справката показва данни от THESEUS за
периода октомври 2014 – септември 2018 г., а процесният внос е регистриран на
13.01.2019 г.
В заключението е посочено също, че в
обжалваното Решение митническите органи са определили нова митническа стойност в
размер на 3,62 лв./брой на база за определяне MRN 18BG002002Н12825-0/11.09.2018
г. По делото е приложена Таблица „Справка от 07.01.2019 г. до 13.01.2019 г.“,
анализът на данните от която таблица показва, че същата съдържа данни от 52
митнически декларации за периода 17.07.2018 г. – 13.01.2019 г., включително
процесната, и тази, която е послужила за база за определяне на новата
митническа стойност. В използваната за база митническа декларация са
декларирани 210 броя одеяла, докато в процесната са декларирани 18546 броя
одеяла, от което не би могло да се приеме, че са налице законовите изисквания
за сходни стоки. В обжалваното Решение не се намират данни за извършени
корекции на договорната стойност.
В експертизата се прави заключение, че
плащането на декларираните в МД 19BG0020020003111R5 от 13.01.2019 г. стоки е
извършено от вносителя към продавача по сметка, което се потвърждава от Суифт
за банков трансфер, издаден от Райфайзен Банк, който показва извършено плащане
на 29.07.2019 г., а анализът на данните от счетоводните документи на
дружеството жалбоподател показва, че е налице осчетоводяване, както на
доставката, така и на плащанията чрез регистриране на данните в съответните
счетоводни сметки, посочени в текста на заключението.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена при спазване
на 14-дневния срок за обжалване от датата, на която решението е получено от
дружеството жалбоподател, и е депозирана от надлежна страна, адресат на акта,
за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК,
счита жалбата за основателна.
Обжалваният акт е издаден от Директора
на Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“, който притежава
качеството „митнически орган“ по смисъла на член 5, т.1 от Регламент (ЕС)
№952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък Регламент (ЕС) №952/2013). Към датата на издаване на обжалваното Решение
– 06.08.2020 г., същият спада към митническата администрация на Р.България,
която отговаря за прилагането на митническото законодателство, както и има
качеството на орган, оправомощен съгласно националното законодателство да
прилага определени митнически законодателни разпоредби. В чл.19, ал.1 от ЗМ
(редакция изм.ДВ, бр.98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) изрично е
предвидено, че решенията по прилагане на митническото законодателство се
издават от директора на Агенция „Митници“ или от директорите на териториални
дирекции, а според ал.7 на същия член, решения, взети без предварително
заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са
възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако
не е предвидено друго.
С оспореното решение се извършва промяна
на обстоятелства в ЕАД във връзка с последваща проверка, от което възникват
задължения за дружеството жалбоподател и се определя размера на възникнало
данъчно задължение. Тъй като съгласно чл.56
от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл.16 се извършва от
митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда,
определен за митническото задължение, то актът и в двете му части е издаден от
материално и териториално компетентен административен орган.
Решението е валидно издадено по
прилагане на митническите разпоредби, поражда правни последици за адресата си и
представлява административен акт, който на основание чл.220, ал.1 от ЗМ подлежи
на обжалване по реда на АПК.
Актът е обективиран в писмена форма и в
него са посочени фактически и правни основания за издаването му.
Като фактическо основание административният
орган е посочил установеното от него обстоятелство, че на 13.01.2019 г. с
митническа декларация №19BG0020020003111R5 от дружеството вносител „Елисе“ ООД
са декларирани на режим „Допускане за свободно обръщение“ стока „тънки
полиестерни одеала – 18546 бр.“, 232 колета, 16914 кг. бруто тегло, държава на
износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна. Общата фактурна стойност в митническата
декларация е 22 889,7 USD при курс за
митнически цели 1,71489 за 1 USD, като за Стока №1 е декларирана митническа
стойност за 1 бр. в размер на 2,15 лв., или 2,39 лв./кг. нето тегло.
Предвид че декларираната цена на стоки с
№1 по цитираната митническа декларация е по-ниска от посочена справедлива цена,
валидна за тях в ЕС (в размер на 7,86
лв./кг.) и на база извършения сравнителен анализ,
възникват съмнения относно декларираната митническа стойност. След разглеждане
на допълнително представени от дружеството вносител изброени документи, съмненията
относно точния размер на митническата стойност на стоките остават и митническите
органи считат, че е налице достатъчно основание за отхвърляне на декларираната
по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013 митническа стойност, без да бъде
оспорвана автентичността на предоставените документи, в резултат на което
следва да се определи нова митническа стойност по един от вторичните методи.
В мотивите на решението е вписано, че когато
митническата стойност на стоките не може да се определи на основание чл.70 от
Регламент (ЕС) №952/2013, тя се определя по реда на чл.74, параграф 2 от
Регламента. Посочено е, че при изследване на метода, регламентиран в чл.74,
параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) №952/2013 е достигнат извод, че не може
да се определи митническа стойност въз основа на идентични стоки, тъй като
описанието на стоките в кл.31 на митническите декларации за допускане за
свободно обращение, регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно.
То не включва качество на изделията, изчерпателно описание на артикулите,
състава на материала и т.н., което от своя страна не позволява прилагането на
метода за идентичност на стоките по смисъла на определението, посочено в чл.1,
параграф 2, т.4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. При допълнително
проучване и анализ не е открита достатъчно информация за показателите,
необходими за да се приложи методът.
Посочено е, че при прилагане на втория
вторичен метод за определяне на митническа стойност, регламентиран в чл.74,
параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013, въз основа на сходни стоки,
следва да бъде анализирана информация за стоки с приети договорни стойности,
произведени в същата държава, които въпреки, че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали с декларираните стоки, което им дава
възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско
отношение, които са били допуснати до свободно обращение в приблизително същото
време. При изследване на този метод е направен анализ в митническата база данни
за декларации за допускане за свободно обръщение с крайно потребление на сходни
стоки „по същото или приблизително същото време“. Намерени са резултати за
декларирани и приети митнически стойности, от други вносители и от същия
вносител, които не са необичайно ниски. Посочено е, че новата митническа
стойност на Стока №1, описана в ЕД 6/8 „Тънки полиестерни одеала – 18546 бр.“ –
3,62 лв./бр. е на база за определяне: MRN 18BG002002Н12825-0/11092018 г. –
одеала от синтетични влакна – 210 бр. – 3,62 лв./бр.
При така изложената фактическа
обстановка административният орган е счел, че декларираната от вносителя
митническа стойност за стоката не може да бъде определена по метода на
договорната стойност, а същата следва да се определи съобразно чл.74, параграф
2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013, като при определения нов по-висок
размер на митническата стойност на стоката за дружеството възникват допълнителни
задължения за мито и ДДС.
В Дял II,
Глава 3 от приложимия Регламент (ЕС) №952/2013, озаглавена „Стойност на стоките
за митнически цели“, с член 69 е предвидено, че митническата стойност на
стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните
мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи
се до търговията със стоки, се определя в съответствие с членове 70 и 74.
В член 70 е регламентиран Метод за
определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, като в
параграф 1 е предвидено, че „базата за митническата стойност на стоките е
договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост“, а в параграф 2, че
„действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която
купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки. Изрично в параграф 3, букви „а“ до
„г“ са изброени условия, които следва да са изпълнени кумулативно, за да се прилага
договорната стойност.
В член 74 са регламентирани Вторични
методи за определяне на митническата стойност. Съгласно параграф 1, когато
митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се
определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките.
Правила относно стойността на стоките за
митнически цели са уредени и в Дял II, Глава
3 на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015
година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза (по-нататък Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447).
В
член 140 „Неприемане на декларираните договорни стойности“ от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 са определени подробни правила за прилагането на член
70, параграф 1 от Кодекса. Съгласно параграф 1 на член 140, „Когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в
член 70, параграф 1 от Кодекса, те могат да поискат от декларатора да
предостави допълнителна информация“. Според параграф 2, ако съмненията им не
отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може
да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.
В процесното Решение, за да мотивира
основателно съмнение, че декларираната от жалбоподателя договорна стойност на
стоката представлява общата платена сума, митническият орган се е позовал на Решение
на Съда на ЕС от 16 юни 2016 година по дело C‑291/15 Hungary
Kft. срещу Nemzeti Adó-és Vámhivatal Nyugat-dunántúli
Regionális Vám-és Pénzügyőri
Főigazgatósága. Цитираното решение е постановено по преюдициално
запитване, отнасящо се до тълкуването на член 181а от Регламент (ЕИО) №2454/93
на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на
Регламент (ЕИО) №2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Общността. Според диспозитива на същото, член 181а от Регламент (ЕИО) №2454/93
трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи,
съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на
договорната стойност на сходни стоки – метод, който фигурира в член 30 от
Регламент (ЕИО) №2913/92, изменен с Регламент (ЕО) №82/97 на Европейския
парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г., когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно
ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса
на сходни стоки, при положение че митническият орган не оспорва, нито по
друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и на
удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за
действително платената цена за внесените стоки, и вносителят не представя, в
отговор на искането в този смисъл на митническия орган, допълнителни
доказателства или сведения за установяване на точността на декларираната
договорна стойност на тези стоки.
Доколкото член 181а от Регламент (ЕИО) №2454/93
е сходен по своето съдържание с член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, то така направено тълкуване е приложимо и в настоящата хипотеза, при
която за митническите органи е допустимо да сравняват средностатистическия
размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и да мотивират основателните
си съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена сума,
макар да не поставят под съмнение автентичността на представената като
доказателство за заплащането ѝ фактура, както е в процесния случай.
Съгласно определението, дадено в член 1,
параграф 2, точка 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, „сходни стоки“
означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки,
произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
Според постоянната съдебна практика на
СЕС, цитирана в Решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09 Gaston Schul BV
срещу Staatssecretaris van Financiën и Решение от 19 март 2009 г. по дело C‑256/07
Mitsui & Co. Deutschland, правната уредба на Съюза относно митническото
остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система,
която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически
стойности.
При прилагането на методите за
определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да
положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните
стоки, а не произволно определена или фиктивна такава, а според член 15,
параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013, всяко лице, което участва пряко или
косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол,
предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове,
пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е основана и
процедурата по член 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
като се има предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г. на СЕС по дело
C-263/06 Carboni e derivati Srl/Ministero dell'Economia e delle Finanze,
Riunione Adriatica di Sicurtà SpA.
Задължението за мотивиране на решението
за стартиране на процедурата по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило
на член 22, параграф 7 от Регламент (ЕС) №952/2013, изискващо митническите
органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.
Освен това зачитането на правото на
защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се
прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме
акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2008 г. на
СЕС по дело C-349/07 Sopropé – Organizações de
Calçado Lda срещу Fazenda Pública.
Доколкото производството по член 140 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е специфично и цели преодоляване на съмненията
относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на
изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на
които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност.
Въз основа на изложеното, в тежест на
митническия орган е да обоснове на първо място „основателността“ на своите
съмнения, неприемането на декларираните договорни стойности на внасяните стоки
и решението си по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че
стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от
Кодекса, поради което я определя по вторичните методи на член 74 от Регламент
(ЕС) №952/2013, вр. член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Съгласно член 22, параграф 6 и 7 от
Регламент (ЕС) №952/2013 митническите органи са длъжни преди да вземат решение,
което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят мотивите, на които ще
се основа решението, съответно са длъжни да мотивират всяко решение, което е
неблагоприятно за него.
Съответно в процедурата по член 140, вр.
член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, лицата, адресати на решения
за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да
представят по надлежен и подходящ начин становището си относно елементите, на
които административният орган възнамерява да основе своето решение. За целта тези
лица следва да са надлежно уведомени за обстоятелствата, на които се основават
съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната
стойност. Нарушаването на правото им на изслушване е особено съществено
процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение –
Решение от 13 март 2014 г. на СЕС по обединени дела C-29/13 и C-30/13, Глобъл
Транс Лоджистик.
При регламентиране на общата процедура
във връзка с правото на изслушване, в член 8, параграф 1, буква „а“ от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението,
упоменато в член 22, параграф 6, първа алинея от Кодекса, се посочват:
документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват
като основание за своето решение.
Такива документи и информация не са
посочени в отправеното до дружеството – жалбоподател писмо изх.№32-45994/11.02.2020
г., с което от митническите органи му се изискват документи за нуждите на
допълнителна проверка по декларацията. В цитираното писмо на Началника на МП
Пристанище Варна Запад е посочено само, че за нуждите на допълнителната
проверка по конкретни митнически декларации, „поради съмнения относно
декларираната стойност на стоката/ите“, следва да бъдат представени изброени в
шест точки документи, сведения и данни, удостоверяващи стойността на
декларираните стоки, но не са посочени никакви документи и информация, въз
основа на които адресатът може да получи представа за обстоятелствата, на които
се основават съмненията на митническите органи.
Този процесуален пропуск в случая следва
да се отчете като несъществен, доколкото с последващото изпратено до управителя
на „Елисе“ ООД писмо Рег.№32-137742/15.05.2020 г. от Директора на ТД Северна
морска, административният орган е изпълнил задълженията си, предвидени с член
22, параграф 6 от Регламент (ЕС) №952/2013, да съобщи на дружеството мотивите,
на които ще се основава бъдещото му решение, както и е предоставил на същото
предвидения в член 8 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 година,
срок за изразяване на становище. Включително в писмото подробно е посочено от
какво произтичат съмненията на митническите органи в справедливостта на
декларираната митническа стойност.
Същите мотиви са възпроизведени от
административния орган и в процесното решение. Според тях, съмненията относно
декларираната митническа стойност на стоката произтичат от това, че декларираната
цена на стоките е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС.
В решението е посочено, че за целите на проверката на декларираната митническа
стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база наличната
информация в митническата информационна система, митническите органи използват
оценки на групи месечни агрегирани данни на сходни стоки, извлечени от СОМЕХТ
база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със
стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за
многогодишен период, обикновено четири последователни години – т.нар.
„справедливи цени“ (съгласно нормата
на параграф 1, т.40 от Допълнителните разпоредби на Закона за митниците). Посочено е, че основателните съмнения може да
съществуват конкретно, когато декларираната стойност е по-ниска от определена
рискова прагова стойност. За целите на управление на риска рисковата прагова
стойност може да бъде определена на база на тези справедливи цени. Същите се
предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“
(THESEUS) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint
Research Centre). Посочено е, че
за Стока №1 по ЕАД „Тънки полиестерни одеала – 18546 бр.“ код по ТАРИК
**********, държава на произход Китай, справедливата цена на ЕС е в размер на 7,86
лв./кг.
Въз основа на така изложените мотиви
може да бъде проверено дали в издадения акт митническите органи са обосновали
надлежно „основателни съмнения“ относно декларираната стойност на стоките, съобразно
разпоредбата на член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да
достигнат до извод за неприемане на тази декларирана договорна стойност.
В приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза изрично се посочва, че в
представената по делото справка от системата THESEUS се съдържат данни за
артикули от продуктов код 63014090 – Одеяла и пътнически одеяла от изкуствени
влакна (различни от плетени или трикотажни, електрически одеяла, покривки за
маси и покривки за легла, както и подобни артикули от позиция 9404), но е
налице разлика в обхвата на артикулите, посочени в този продуктов код 63014090
с процесните стоки. Според експертното заключение, продуктов код 63014090 от
THESEUS съответства само в цифрово изражение на подпозиция 6301 40 90 от ТАРИК,
в която се включват и други видове артикули, различни от внесените с процесната
митническа декларация. Вещото лице сочи, че процесните стоки са декларирани в
код по ТАРИК 6301 40 90 99 „- - - - Други“, откъдето следва, че в така
наречената „справедлива цена“ по THESEUS, посочена от митническите органи 7.86
лв./кг, са включени видове артикули от още три подпозиции на ТАРИК, които са
различни от процесните стоки. Според експертното заключение, използването на
„справедливи цени“ съгласно §1, т.40 от Закона за митниците (в сила от 01.01.2020 г.), се базира на системата THESEUS,
която пък е предназначена за експертите за борба с измамите, без да се
установява основание или препоръка за използването на същата за определяне на
митническа стойност и определянето на цените като „справедливи“. Според
експертизата, доколкото в процесния случай не са констатирани измами или други
митнически нарушения, ползването на данни от THESEUS за целите за определяне на
митническата стойност не е приемливо. Направено е и заключение, че системата
THESEUS предоставя средни цени за групата стоки от продуктов код 63014090, а използването
на средна цена за анализ на митническата стойност на стоки от този продуктов
код от THESEUS, които се различават по обхват от стоките от подпозиция 6301 40
90 от ТАРИК, води до изкривяване на информацията и невъзможност за обективна
цена на конкретен продукт в конкретно състояние. Освен това използваните данни
от THESEUS са за периода октомври 2014 – септември 2018 г., а процесният внос е
регистриран на 13.01.2019 г.
Въз основа на така приетото заключение
на експертизата, което съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно
изготвено, може да се направи извод, че митническите органи незаконосъобразно
са обосновали съмненията си с обстоятелството, че декларираната от дружеството
жалбоподател стойност на стоката е по-ниска от предоставената чрез системата THESEUS
цена от 7.86 лв./кг. Тази цена, съгласно новата разпоредба на §1, т.40 от ДР на
ЗМ, може да представлява „справедлива цена“, като средни цени за
групата стоки от продуктов код 63014090, но тя не може да се приеме за рискова
прагова стойност, нито
за средностатистически
размер на покупните цени при вноса на сходни на декларираните стоки, за да бъде
извършена преценка, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в
сравнение с нея. Не само, че понятието „справедливи цени“ е въведено в ЗМ в
сила от 01.01.2020 г., т.е. след момента на осъществяване на вноса по ЕАД MRN:
№19BG0020020003111R5 от 13.01.2019 г., но и използваните данни от THESEUS са за
различен период, несъвпадащ с датата на вноса. Освен това по несъмнен начин от
заключението на експертизата се установява, че извършеното сравняване с цената от
THESEUS води до изкривяване на информацията, тъй като същата е за стоки от
продуктов код, различаващ се по обхват от стоките от подпозиция 6301 40 90 от
ТАРИК, каквито са процесните. За настоящия съдебен състав остава необяснимо
защо мотивирайки „основателните си съмнения“ относно декларираната стойност на
стоката (2,15 лв./бр. или 2,39 лв./кг.)
с това, че същата е по-ниска спрямо „справедлива цена“ в размер на 7,86 лв./кг,
митническите органи са определили новата митническа стойност на 3,62 лв./бр.,
която също е по-ниска от този размер.
При липсата на други изложени в Решението
данни, неприемането от страна на митническите органи на декларираните договорни
стойности на стоката, се явява немотивирано и незаконосъобразно.
С неоспореното от страните заключение на
съдебно-счетоводната експертиза е установено, че плащането на декларираните в
МД 19BG0020020003111R5 от 13.01.2019 г. стоки е извършено от вносителя към
продавача по сметка, което се потвърждава от Суифт за банков трансфер, издаден
от Райфайзен Банк, показващ извършено плащане на 29.07.2019 г., а анализът на
данните от счетоводните документи на дружеството жалбоподател показва, че е
налице осчетоводяване както на доставката, така и на плащанията чрез
регистриране на данните в съответните счетоводни сметки.
С това заключение се опровергава като
неоснователно съмнението на митническите органи, че декларираната стойност на
стоките представлява тяхната действително платена цена при продажбата им за
износ с местоназначение в митническата територия на Съюза.
Като немотивирано е пристъпил към
определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74,
параграф 2 от Регламент (ЕС) №952/2013, вместо на базата на договорната им
стойност, административният орган е постановил обжалваното Решение и в
нарушение на материалния закон.
Настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че дори да се приемат за доказани предпоставките,
визирани в член 140 на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при които стойността
на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса, то
процесното Решение е постановено при неспазване на материалноправните
предпоставки и в частта му, с която митническата стойност на стоката е
определена съгласно вторичния метод по член 74, параграф 2, буква „б“ от
Регламент (ЕС) №952/2013.
Цитираната буква би намерила
последователно приложение, с оглед посочването в акта, че описанието на стоките
в ЕАД е недостатъчно и не позволява прилагането на метода за идентичност на
стоките по смисъла член 1, параграф 2, точка 4 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, както и че при допълнително проучване не е открита достатъчно
информация за показателите, необходими за да се приложи методът, предвиден в
буква „а“ на член 74, параграф 2 от Регламент (ЕС) №952/2013.
За да бъде определена обаче митническата
стойност по буква „б“ на член 74, параграф 2 от Регламент (ЕС) №952/2013 – като
„договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение
в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в
същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване“, административният
орган следва да установи и изложи данни относно договорната стойност на стоки,
които са „сходни стоки“ по смисъла на член 1, параграф 2, точка 14 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447, както и да съобрази разпоредбите на член 141 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Съгласно член 141, параграф 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при определяне на митническата стойност
на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса,
се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в
продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорна
стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се
на търговското равнище и/или количествата. Съобразно параграф 2, прави се
корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите
между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на
разликите в разстоянията и видовете транспорт. В параграф 5 е посочено, че
договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема
предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или
сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност
се определя.
В обжалваното Решение е посочен номерът
на митническа декларация от 11.09.2018 г., послужила за база за определяне на
новата митническа стойност, като е вписано, че същата е за „одеала от
синтетични влакна – 210 бр.“ Липсват изложени данни, от които да е възможно да
се установи дали тези стоки са произведени в същата държава, от същия
производител, дали имат подобни характеристики, да се прецени качеството и репутацията
им, включително съществуването на търговска марка. Няма възможност да бъде
преценено и установено дали стоките се търгуват на същото търговско равнище като
стоката, чиято стойност се определя. В случая не е извършен какъвто и да било анализ
на условията по доставката по процесната декларация и тези по взетата като база
друга митническа декларация. При тези установени обстоятелства, Решението се
явява недостатъчно мотивирано, тъй като не съдържа изложени факти, от които да
се направи обосновано предположение, че посочените в него договорни стойности са
именно на сходни стоки, за да се приложи хипотезата на член 141, параграф 3 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
В заключението на съдебната експертиза е
установено, че митническите органи са определили нова митническа стойност в
размер на 3,62 лв./брой на база за определяне MRN 18BG002002Н12825-0/11.09.2018
г., като в използваната за база митническа декларация са декларирани 210 броя
одеяла, докато в процесната са декларирани 18546 броя одеяла, от което не би
могло да се приеме, че са налице законовите изисквания за сходни стоки, а в обжалваното
Решение не се намират данни за извършени корекции на договорната стойност.
Въз основа на това заключение може да се
направи извод, че дори визираните в MRN 18BG002002Н128250 от 11.09.2018 г.
„одеала от синтетични влакна“ да се приемат за сходни стоки на процесните
„тънки полиестерни одеала“, то административният орган не е изпълнил
задължението си да коригира използваната за база за определяне стойност, като
вземе предвид значителната разлика между броя на декларираните от жалбоподателя
стоки (18546 бр.) и този на сравняваните
сходни стоки (210 бр.). Значителното
превишаване (повече от 85 пъти)
на броя на процесните стоки несъмнено води до визираните в член 141, параграф
1, изр.последно от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 разлики, които е
следвало да намерят отражение в акта чрез предвидената в параграф 2 на същата
разпоредба корекция, каквато в случая не е направена. Съответно обжалваното Решение
се явява издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като ако бяха съобразени посочените разлики и направена корекция,
тя безспорно би оказала влияние върху размера на определената митническа
стойност на стоката по процесната
митническа декларация, а оттам и върху размерите на определените за доплащане
мито и ДДС.
По изложените съображения, оспореното Решение
се явява незаконосъобразно по смисъла на чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Като немотивирано,
постановено при липса на материалноправните предпоставки за издаването му и при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същото следва
да бъде отменено.
Предвид изхода на спора, на основание
чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите
и действително извършени разноски за производството, платими от ответника. Направени
са разноски от 50 лева – внесена държавна
такса, 1050 лв. – внесен депозит за изготвяне на експертиза и 1200 лева –
заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 14.09.2020 г., което по своевременно направеното възражение на
ответника съдът не намира за прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, събрания обем доказателствен материал и
осъщественото процесуално представителство.
Водим от изложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение към MNR 19BG002002000311R5
от 13.01.2019 г., с Рег.№32-229638/07.08.2020 г., на Директора на Териториална
дирекция Северна морска към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Елисе”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Х., направените по делото
разноски в размер на 2 300 (две хиляди и триста) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: