М О Т И В И към НОХД № 2387/2015 г.
Съдебното производство е образувано по
обвинителен акт на Бургаската районна прокуратура против Н.Г.М. *** с обвинение
за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Бургаската
районна прокуратура поддържа обвинението. Пледира подсъдимият да бъде признат
за виновен и му се наложи наказание пет месеца лишаване от свобода, изтърпяването,
на което да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Подсъдимият да бъде
лишен на основание чл.343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК от право да управлява
МПС за срок от една година и четири месеца, като се приспадне на основание чл.
59, ал. 4 от НК времето, през което за същото деяние подсъдимият е бил лишен от
това право по административен ред,
считано от 15.02.2014г.
Защитникът на подс. М. пледира за оправдателна
присъда, алтернативно за налагане на наказание, предвидено в НК.
Съдът след като се съобрази със
събраните на досъдебното и съдебното производство доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност приема за установено следното:
І.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Н.Г.М. е правоспособен водач на
МПС и притежава свидетелство за управление на МПС за категориите „В”, „АМ” и
„В”. Той се води на отчет в сектор КАТ - ПП ОДМВР Бургас.
На 13.02.2015г., след полунощ, подсъдимият
Н.Г.М. посетил дискотека „Ч. П.", намираща се в гр.Б., където празнували
негови приятели. До заведението подсъдимият се придвижвал със собствения си
л.а. „Мерцедес",модел „ЦА 500" с рег.№ ****. В дискотеката подсъдимият
М. консумирал алкохол. Около 02.00 часа решил да си тръгва и въпреки, че бил
употребил алкохол се качил в автомобила си на мястото на водача и го в привел
движение. Управлявайки
автомобила по улица „К." в посока ул." 24 П. П. П., до бл. ..., подсъдимият
М. бил спрян за проверка от свидетелите П. Р., Х. П. и Б. Г. - полицейски
служители в „СПС" при ОДМВР -Бургас. При проверката на документите на М.,
свид.Б. Г. усетил мирис на алкохол, което породило съмнило, че подсъдимият управлява
МПС под въздействие на алкохол. Поради това полицейските служители поискали
съдействие от служители на сектор „Пътна полиция" при ОД-МВР-Бургас. На
място пристигнали свидетелите С. И. и Тодор М. - на длъжност младши
автоконтрольори при Сектор„ПП” - ОД-МВР-Бургас. Подсъдимият бил изпробван с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510"с фабр. № ARB А 0084, който
отчел концентрация на алкохол в кръвта му 1,73 на хиляда. За констатираното
нарушение на подсъдимия М. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение серия Т № 804912/13.02.2015г, като едновременно с това му било иззето
свидетелството за управление на МПС и свидетелството за регистрация на МПС. В
съответствие с изискванията на Наредба №30/2001г, на подсъдимия М. бил издаден
талон за медицинско изследване. Същото било извършено в спешно отделение на
МБАЛ-Бургас, където от подсъдимия била взета кръвна проба за установяване на
употреба на алкохол или друго упойващо вещество.
В хода на досъдебното производство
е назначена химическа експертиза, чието заключение, обективирано в протокол №
108 / 13.02.2015 г. на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас е, че в кръвната проба, взета
от Н.Г.М. е констатирано съдържание на етилов алкохол в концентрация 1,75 на
хиляда.
По искане на защитата наблюдаващият
прокурор е допуснал назначаването на повторна експертиза. Заключението на
експерта по повторната експертиза - протокол № 123/19.02.2015г. на БНТЛ при ОД
на МВР Бургас е, че е алкохолната концентрация в кръвта на М. е 1,67 на хиляда.
Съдът приема, че подсъдимият М. е
управлявал МПС лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ЦА 500" с рег.№ ****
след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта му над 1,2 на
хиляда, а именно 1,67 на хиляда. Този извод се формира след анализ на
установените и проверените на хода на наказателното производство доказателства.
Източници на тези факти са показанията на свидетелите П. Р., Х. П., Б. Г., С. И.,
Т. М. и Н. К., заключенията на вещите лица З. Л. и В.Б. и писмените документи
по делото.
Всички гласни доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство си кореспондират и са
непротиворечиви. От показанията на свидетелите П. Р., Х. П., Б. Г. и Н. К. е
безспорно установено, че на 13.02.2015г. в град Б., по улица „К.” в посока ул.
„24-ти П. П. П.”, до бл. ..., в гр. Б., подс. М. е управлявал лек автомобил
марка „Мерцедес”, модел „ЦА 500”, с peг. № ****. Свидетелите са категорични, че
по същото време и място автомобилът е бил управляван от подсъдимия. Това
обстоятелство не се оспорва и от защитата на подсъдимия. Спорно по делото е
дали анализът на кръвната проба е бил извършен съгласно изискванията на Наредба
№ 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.
Съдът положи необходимите усилия,
за да изясни това обстоятелства, като бяха изслушани вещите лица З. Л. и В.Б. относно
тяхното заключение, че в кръвта на подсъдимия е била установена концентрация на
алкохол над 1,2 на хиляда. От техните заключения се изяснява, че кръвната проба
на подсъдимия преди започването на изследването е отговаряла на изискванията на
Наредба № 30 от 27.06.2001 г. Разликата в двете заключения се дължи на това, че
при отварянето на шишето с кръвната проба концентрацията на алкохола в него намалява,
поради летливостта на веществото.
Изследвайки показанията на свидетелите
и вещите лица, съдът не откри никакви нарушения на Наредба № 30 от 27.06.2001
г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства. Всички действия на органите на полицията
и на съответните експерти са в съответствие с изискванията на Наредбата. Дори и
да има някакви несъответствия с изискванията на Наредбата, съдът не намира, че
те са се отразили в такава степен, че да доведат до опорочаване на съответните
процесуално-следствени действия. В този смисъл са Решение № 215/29.06.2011 г.
по н.д. № 1274/2011 г., ІІІ н.о. ВКС и Решение № 358/10.10.2011 г. по н.д. №
1894/2011 г., ІІ н.о. ВКС.
Към гореизложеното следва да се
прибави и следното: Наредба № 30 от 27.06.2001 г. е издадена на основани чл.
174, ал. 4 от ЗДвП. Предмет на настоящото дело е престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК. За доказването на това престъпление могат да се използват всички доказателствени
средства, предвидени в НПК. Наредбата е издадена, за да определи правилата, по
които се установява употреба на алкохол на водачите на МПС във връзка с
приложение на ЗДвП, но тя няма абсолютно действие по отношение на наказателния
процес и доказването на извършени престъпления. Доказването на управление на
МПС след употреба на алкохол по НПК може да се извърши с всички допустими по
процесуалния закон средства. В този смисъл е Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. №
8/82 г., Пленум на ВС, в чиято т. 4, б. д е посочено, че „Пияното състояние на
дееца може да се установява с всички доказателствени средства, предвидени в НПК
- химическо изследване на алкохолната концентрация в кръвта и урината,
медицинска експертиза за алкохолната концентрация, когато не е направено
химическото изследване, но има данни за поет алкохол, свидетелски показания и
др.
Химическото изследване на алкохол в
кръвта и урината на дееца следва да се извърши съгласно изискванията на Наредба
№ 9 от 1980 г. на МНЗ (ДВ, бр. 62 от 8.VIII.1980 г.)
Пияното състояние може да се
установи и само със свидетелски показания, ако не е възможно да се съберат
други доказателства. В тези случаи следва да се имат предвид някои особености
на външно видимото състояние или прояви на дееца, като типичното смущение на
говора, държане на тялото, походка, адекватност към околната среда и явления и
др., за да може да се направи положителен извод, че деецът действително е бил в
пияно състояние”.
От гореизложеното е видно, че
доказването на употребата на алкохол може да се извърши с всички допустими в
НПК процесуални средства. В този смисъл следва да се посочат показанията на
свидетелите П. Р., Х. П., Б. Г., които свидетелстват пред съда, че от
подсъдимия се е носил мирис на алкохол, както и възприятията на С. И., Т. М.
относно показанията на техническото средство, с което е бил изследван
подсъдимият. Според техните показания техническото средство е отчело показание
над 1,2 промили алкохол в кръвта. Съдът приема, че алкохолната концентрация в
кръвта на подсъдимия М. е била 1,67 на хиляда, тъй като такова е заключението
на повторната експертиза по делото, чието заключение следва да се приеме за
меродавно.
От установените чрез
доказателствените средства факти се налага извода, че подсъдимият Н.М. е автор
на деянието, описано в обвинителния акт.
ІІ.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
При така изяснената фактическа
обстановка съдът приема, че подсъдимият Н.Г.М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, за това, че на 13.02.2015г. в град Б., по улица „К.” в
посока ул. „24-ти П. П. П.”, до бл. ..., управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ЦА 500”, с peг. № ****, с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,67 (едно цяло шестдесет
и седем) на хиляда, установено по надлежния ред - с химическа експертиза -
протокол № 123/19.02.2015г. на БНТЛ при ОД на МВР Бургас.
Подсъдимият М. е осъществил от
обективна страна признаците на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. От
обективна страна подсъдимият М. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението. Той е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ЦА
500" с рег.№ ****. По време на управлението на автомобила подсъдимият е
бил в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а
именно 1,67 / едно цяло шестдесет и седем /промили. Алкохолната концентрация е
установена по надлежния ред с химическа експертиза - протокол №
123/19.02.2015г. на БНТЛ при ОД на МВР Бургас.
Деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Деецът е съзнавал всички
обективни признаци от състава на престъплението, а именно, че е управлявал
моторно превозно средство, след като преди това е употребил алкохол.
ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Съдът определи
на подсъдимия М. наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода. Отложи
на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване
от свобода за изпитателен срок от три години. Лиши на основание чл.343г, вр.
чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимия Н.М. от право да управлява МПС за срок от една
година. Съдът приложи спрямо подсъдимия нормата на закона действала по време на
извършване но престъплението, преди изменението и със ЗИДНК/ДВ бр.74/2015г./
Съдът приспадна на основание чл.59, ал.4 от НК
времето, през което подсъдимият Н.М. е бил лишен от правото да управлява
моторно превозно средство по административен ред, считано от 13.02.2015 година
до момента, в който свидетелството за
управление на МПС е било върнато на основание чл.171,т.1, б.”б” от ЗДвП.
При
определяне на наказанието съдът съобрази следното:
Подсъдимият
не е осъждан, което съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство.
От друга страна, съдът съобрази, че подс. М. не е дисциплиниран водач и на него
му са налагани наказания за нарушение на ЗДвП. Съобрази също така, че
управлението на МПС след употреба на алкохол е често извършвано престъпление,
което застрашава живота и здравето на гражданите. Съдът счита, че е необходимо
тези престъпления да се санкционират по-строго и като взе предвид тези факти
наложи на подсъдимия посочените по-горе наказания, за които счита, че ще
изпълнят целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК, а именно – да се
превъзпита подсъдимия в спазване на законите и добрите нрави; да му се отнеме
възможността да извърши друго престъпление по транспорта, тъй като е лишен за
продължителен период от време от правото да управлява МПС, както и да се
въздейства предупредително върху всички останали членове на обществото.
Съдът
осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Н.М., със снета по делото
самоличност да заплати по сметка на Районен съд гр.Бургас, сумата от 74,64
(седемдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки) лева, представляваща
направените по делото съдебни разноски, както и държавна такса в размер на 5,00
/пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Райна Жекова