РЕШЕНИЕ
№ 398
град Плевен, 06.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори
юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 446/2021 г.
Производството е по чл.285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Касационното административното дело е образувано по касационна жалба на Н.Д.Х.,*** чрез адв Д. срещу решение №148/17.03.2021 г. по адм. дело № 604 по описа за 2020 г. на АС Плевен, в частта,
в която е отхвърлена исковата молба и по касационна жалба на ГДИН –София чрез юрк у.срещу решение №148/17.03.2021 г. по адм. дело № 604 по описа за 2020 г. на АС Плевен, в частта,
в която е осъдена да заплати обезщетение в размер на 450 лева , за претърпени
неимуществени вреди в резултат на поставяне в неблагоприятни условия на живот в
нарушение на изискването за жилищна площ за периода от 10.05.2019 г –
14.02.2020 г..
В касационна жалба на Х. се посочва, че се обжалва
решението в частта, в която се отхвърля
иска му за присъждане на сумата 20 000лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия от
страна на затворническа администрация- Затвора Белене, изразяващи се в уронване
достойнството на ищеца пред останалите затворници, чрез отправяне на заплахи и
унизително оповестяване на исканията му, с цел да бъде дискредитиран и
игнориран от тях, за да бъде демотивиран за подаване на сигнали и жалби до
различни институции, за периода 07.07.2016г.-
14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба,
до окончателното й изплащане, решението в частта относно отхвърляне на иска за
присъждане на сумата от 20 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат на отказ да бъде дадена на ищеца подходяща за него платена
работа и неприспадането на положеният от него труд от наказанието му „лишаване
от свобода“ за периода 10.05.2019г.-14.02.2020г., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане, в частта
относно отхвърляне на иска на Х. за присъждане на сумата от 20 000лв.-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на
непредоставяне на необходимата му медицинска помощ, в т.ч. забавяне на
предоставяне на нужни лекарства, съобразно заболяването му, както и
неосигуряване на подходяща и предписана му Диета №1 и необходимият дневен
грамаж храна, за периода 10.05.2019-14.02.2020г., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане, и решението
в частта относно размер на присъдено обезщетение, като се посочва, че сумата от
450 лева е незначителна и се претендира обезщетение от 20 00 лева . Посочва, че
претенцията за изплащане на обезщетение за неосигурявяне
на подходяща диета с оглед заболяването му е основателна с оглед заключението
на вещото лице, че са налице пропуски в диетата и следва да се присъди обезщетение. Намира решението за
неправилно и в частта относно отхвърляне на исковата претенция за обезщетение
поради отказ да му бъде предоставена подходяща работа и неприспадане на положен
труд за периода 10.05.2019 г – 14.02.2020 година, тъй като същият е ощетен и не
може да упражни правото си на предсрочно освобождаване. Посочва, се че именно в
резултат на лошите условия лицето е заболяло от тежки хронични заболявания и са
причинени болки и страдания и след признаването , че не е осигурена достатъчна
жилищна площ, то и искът в тази част е основателен и следва да бъде присъдено
обезщетение. По отношение на определен размер на обезщетението от 450 лева,
посочва, че същият не е определен по справедливост и е прекомерно нисък и следва да се определи обезщетение в
по-висок размер.
В касационната жалба на ГДИН, гр. София в частта
относно обжалване на решението по отношение на размер на определеното обезщетение
от 450 лева се посочва, че неправилно съдът е приел, че не е осигурена
необходимата жилищна площ от 4 кв. м при площ на килията от 24 кв.м, тъй като
площта на тоалетната не следва да се приспада от квадратурата на помещението и
разпоредбата на §1, ал. 1 и ал. 2 от ДР на Наредба за жилищните нужди на
длъжника е неприложима . Счита, че жилищната площ от 3,92 кв.м на всеки лишен
от свобода в процесния период не е довела до
поставянето на лицето в лоши битови условия и не обоснована определяне на
обезщетение в размер на 450 лева. Моли за отмяна на решението в обжалваната
част или изменение на размера на обезщетението.
В съдебно заседание касаторът
и ответник по касационна жалба на ГДИН,
гр. София – Н.Д.Х.,*** се явява лично и
с адв. Д.,
като касаторът заявява, че решението следва да се
остави в сила, а адв Д. поддържа касационната жалба, и
намира жалбата на ГДИН за неоснователна.
В съдебно заседание касаторът
и ответник по касационната жалба на Н.Д.Х.,*** - ГД „Изпълнение на
наказанията“, гр. София, се представлява от юрк У.,
който поддържа касационната си жалба и намира, че предвид разликата от 0,008
кв.м до необходимата площ от 4 кв.м не
може да се приема за основателна исковата претенция на Х. в така определения
размер. Намира касационната жалба на Х. за неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че жалбите са неоснователни и решението като законосъобразно следва
да бъде оставено в сила.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационните
жалби са подадена в срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 285, ал. 1, изр. ІІ от ЗИНЗС, и са процесуално
допустими.
Разгледана по същество касационната жалба на Н.Д.Х.,***
чрез адв Д. е неоснователна.
Така постановеното
решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.
С посоченото решение предявеният от Х. иск за присъждане на сумата от 20 000лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни
действия от страна на затворническа администрация- Затвора Белене, изразяващи
се в уронване достойнството на ищеца пред останалите затворници, чрез отправяне
на заплахи и унизително оповестяване на исканията му, с цел да бъде
дискредитиран и игнориран от тях, за да бъде демотивиран за подаване на сигнали
и жалби до различни институции, за периода 07.07.2016г.-
14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба,
до окончателното й изплащане е отхвърлен.
Осъдена е
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, да заплати на Х.
сумата от 450лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия на живот, в нарушение на
изискването за достатъчна жилищна площ, за периода 10.05.2019г. -14.02.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба-14.02.2020г, до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния
предявен размер от 20 000лв. и за вреди, резултат от поставянето му в неблагоприятни условия на живот, изразяващи
се в неосигуряване на достатъчно осветление и проветрение,
и наличие на дървеници и хлебарки, за същия период е отхвърлена.
Отхвърлен е искът на Х. за присъждане на сумата от 20 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на отказ да бъде дадена на ищеца подходяща за него платена работа и неприспадането на положеният от него труд от наказанието му „лишаване от свобода“, за периода 10.05.2019г.-14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане,, като е отхвърлен и искът на Х. за присъждане на сумата от 20 000лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на непредоставяне на необходимата му медицинска помощ, в т.ч. забавяне на предоставяне на нужни лекарства, съобразно заболяването му, както и неосигуряване на подходяща и предписана му Диета №1 и необходимият дневен грамаж храна, за периода 10.05.2019-14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане.
Съдът е изяснил
напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите
за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна
връзка, при което е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло. Неоснователни
са и доводите в касационната жалба за необоснованост и неправилно приложение на
материалния закон. С обжалваното решение първоинстанционният
съд е дал подробен, ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора
приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства и правилно
е приложил закона спрямо установените факти. Настоящата инстанция споделя
изцяло мотивите на първоинстанционния съд, поради
което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не следва да ги преповтаря
в своя съдебен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава
необоснованост на съдебния акт.
Правилно е прието
от съда, че ищецът не доказва твърденията си , че администрацията на Затвора
Белене го е злепоставила пред лишените от свобода , като се оповестяват
исканията му и по този начин се цели да
бъде демотивиран за подаване на сигнали и жалби, а напротив по никакъв начин не
е ограничено правото му да подава жалби и сигнали до институции, които намира
за компетентни да решат проблемите му.
Неоснователна е и
претенцията за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди поради липса на
дневно осветление възможност за естествено проветрение,
липса на течаща вода, наличие на хлебарки и дървеници, тъй като от
представените писмени доказателства – докладна записка и становище на
ответника, договори за извършване на обезпаразитяване,
се установява, че е осигурена необходимата дневна светлина, предприемат се
мерки за дезинфекция, има течаща вода и Х. не
е поставен в унизителни условия при изтърпяване на наказанието. В случая
правилно съдът е приел, че не е налице осигурена от ответника необходимата
площ от 4 кв.м на всеки лишен от свобода
, като е обсъдил както писмените доказателства, така и свидетелските показания
и правилно е определил размер на обезщетението от 450 лева като е отчел период,
през който лицето е било лишено от необходимата жилищна площ и настаняването му
с още пет лица в килия от 23,51 кв. м. – м. май, септември –декември 2019 г.
Размерът е определен по справедливост като е прието, че периодът е кратък , а и жилищната площ на всеки е 3,92
кв.м, което отклонение е минимално, но въпреки това е налице несъответствие с
изискуемата площ съгласно ЗИНЗС.
Настоящата инстанция
намира за неоснователно соченото от Х., че не му е осигурена работа в Затвора и
не са му зачетени положените от него дни на работа. Правилно съдът е приел с оглед представени данни, че лицето
по никакъв начин не е ощетено и са му зачетени от началото на изтърпяване на
наказанието 885 работни дни, като полагането на труд не е задължение, а
възможност за лишените от свобода и при
наличните свободни места, като Х. не е подал заявление за работа, по което да е
налице отказ, нито са предприети действия от администрацията същият да бъде
поставен в невъзможност на изпълнява подходяща работа при наличие на такава.
Неоснователна е
касационната жалба на Х. и по отношение на твърдението, че същият е лишен от
медицинско обслужване и не му е осигурена подходяща храна с оглед заболяването
му. Напротив от събраните доказателства се установява, че същият е консултиран
с лекари специалисти, осигурена му диета според заболяването, като въпреки
предписаната такава, то и стриктното й спазване не води до излекуване на лицето
и решаване на здравословните му проблеми, но са предприети необходимите мерки
от ответника за осигуряване на лечение и подходяща диетична храна и претенцията
му правилно е приета за неоснователна.
Разгледана по
същество касационната жалба на ГДИН гр. София е неоснователна. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
отношение на жилищната площ, събрал е относимите за правилното решаване
на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в
тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни
правни изводи, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС- държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда,
че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е
установено изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки
лишен от свобода не може да е по-малка от 4 св.м.. Според
чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съдът правилно е приел,че претенцията относно
неосигуряване на площ от 4 кв.м. на
всеки лишен от свобода е основателна, тъй като макар и с незначителна разлика
от 0,008 кв.м. не е налице изискуемата такава от 4 кв.м.. и това е основание да се приема, че в
посочените от първоинстанционния съд периоди от време,
администрацията е поставила изтърпяващия наказание Х. в неблагоприятно
положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Съдът е обсъдил събраните писмени доказателства и
свидетелски показания и е изложил мотиви, както бе посочено по-горе, се
споделят напълно. Размерът на обезщетението е съобразен, както с период на
престой на ищеца в килия с още пет човека, така и с въздействието, което са
оказали върху него условията на живот в килията, при намалена площ.
С оглед на
гореизложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно
и не са налице сочените основания за отмяната му, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 148/17.03.2021
по и. адм. дело № 604/2020 година по описа на
Административен съд - Плевен.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати
на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.