№ 4721
гр. *, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г. В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Г. В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110157819 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД от ***,със седалище и адрес на управление
гр.*****,представлявано от **** А.,против Г. И. В.,ЕГН **********,с адрес
гр.*,район *****,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде
признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 2957,27
лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021
г.,430,20 лева мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 02.08.2022 г.,34,32
лева сума за дялово разпределение за периода м.07.2019 г. до м.04.2021 г.,6,41
лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода
31.08.2019 г. до 02.08.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия и
ответницата В. като клиент на топлинна енергия е задължена да заплаща
цената на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Ищецът
сочи,че незаплатената цена за доставена топлинна енергия възлиза на 2957,27
лева. Предвид това,че цената не е заплатена в срок ищецът претендира
мораторна лихва в размер на 430,20 лева. С исковата молба са заявени и
искови претенции за сумите от 34,32 лева за дялово разпределение и 6,41 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение. Исковата претенция се
основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но с оглед депозирано възражение срещу заповедта за
изпълнение е налице интерес от предявяване на установителната искова
претенция. Ищецът моли съда да уважи предявените искове.
1
Ответницата Г. И. В. оспорва исковете като неоснователни и недоказани
с твърдения,че не съществува договорно правоотношение,тъй като вещният
ползвател,а не собственикът е задължен да заплаща цената на топлинна
енергия. Твърди се,че не е доказано молбата за откриване на партида да е
написана от ответницата,не е доказано доставеното количество топлинна
енергия и е оспорена дължимостта на паричната сума за дялово
разпределение. Формулирано е възражение за настъпила погасителна давност.
Ответната страна моли съда да отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „**** претендира от Г. И. В.
сумите от 2957,27 лева за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до
м.04.2021 г.,430,20 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия
за периода 15.09.2020 г. до 02.08.2022 г.,34,32 лева сума за дялово
разпределение за периода м.07.2019 г. до м.04.2021 г.,6,41 лева мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. до
02.08.2022 г. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 47404/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
От удостоверение от ГИС * се установява,че настоящ адрес *** е
идентичен с адрес ***.
С нотариален акт за замяна Г. И. В. се легитимира като собственик на
ап.17 в бл.10Б на ****.
С молба декларация от 30.08.1996 г. Г. И. В. е поискала от „****
откриване на партида за апартамент 17 на ет.6 в бл.137 на ****.
Представени са общи фактури,издадени от „**** за претендирани от Г.
И. В. парични суми.
По делото са приети общи условия на „**** за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че общият топломер се отчита на първо число всеки
месец,след което се приспадат технологичните разходи,които остават за
сметка на доставчика,топломерът е преминавал периодична метрологична
проверка със заключение за съответствие,което означава,че е годно средство
за търговско измерване,дяловото разпределение е реализирано при спазване
на нормативната уредба,дължимата главница,без да са включвани задължения
извън процесния период или просрочени задължения възлиза на 2957,24 лева.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява,че при проверка в счетоводството на ищеца не се установяват
данни за реализирани плащания,изравнителните сметки са въведени в
информационната система и е получена сума за възстановяване в размер на
127,06 лева,неиздължената главница за топлинна енергия е 2957,27 лева,а
сумата за дялово разпределение – 34,32 лева,начислената мораторна лихва
върху главница за топлинна енергия е в размер от 411,73 лева,а върху сума за
дялово разпределение – 7,25 лева.
2
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели
да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение или
е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Този иск има предмет,идентичен с
предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер. В конкретния
случай следва да бъде установено,че съществува договор за продажба и
доставка на топлинна енергия,да бъдат доказани правата и
задълженията,възникнали за всяка от страните,да бъде установено
доставеното количество топлинна енергия,да бъде доказана цената на същата.
Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на
31.08.2022 г.
Софийският районен съд счита,че от ангажираните по делото
доказателства може да бъде възприето,че между страните съществува
договорно правоотношение – ищецът е дружество,което доставя и продава
топлинна енергия,а ответницата В. е клиент на топлинна енергия като
собственик на топлоснабдения имот,в която насока съдът отчете представения
по делото нотариален акт. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна
енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот,а законът не поставя изискване за наличието на
сключен в писмена форма договор,тъй като по отношение на топлоснабдените
към влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и ЗЕ имоти договорното правоотношение
възниква при съобразяване притежаваното право на собственост или вещно
право на ползване. С оглед това,че ответницата е собственик на
имота,ответницата е пасивно легитимирана да изпълнява задължението за
заплащане на топлинна енергия. Не може да бъде споделен доводът на
ответницата В. в писмения отговор,че задължен да заплаща стойността на
доставена топлинна енергия е носителят на вещно право на ползване върху
имота. Принципно вярно е,че когато върху един и същи имот има носител на
вещно право на ползване и собственик,вещният ползвател е задължен да
заплаща цената на доставена топлинна енергия,но в настоящия случай в хода
на производството не са представени доказателства,от които може да бъде
възприето,че върху имота има учредено вещно право на ползване,а при липса
на доказателства за вещно право на ползване,собственикът на имота,каквато е
ответницата В.,реализира пълноценно правомощията си на собственик на
имота,респективно има задължението да заплаща консумираната топлинна
енергия. Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ регламентира,че правата и
задълженията на страните се уреждат според общите условия на дружеството
доставчик. Страните не твърдят,нито доказват да са уговорени индивидуални
условия,което означава,че приложение намират общите условия. За да бъде
изпълнението на задължението точно,необходимо е цената да е заплатена в
срока по общите условия. Провеждането на доказване,че цената е заплатена е
възложено на клиента на топлинна енергия,а в хода на производството
3
ответната страна не ангажира доказателства,че е заплатена цената или част от
същата. Анализът на доказателства,събрани по делото,позволява да бъде
възприето,че в сградата е въведена система за дялово разпределение на
топлинна енергия,което означава,че собственикът на индивидуален обект
дължи заплащане на цената на топлинна енергия,както е определена от
дялово разпределение като за процесния период разпределението на топлинна
енергия е възложено на дружеството ищец. Софийският районен съд
намира,че исковата претенция в частта за главницата за топлинна енергия
подлежи на уважаване за сумата от 2957,24 лева,в която насока взе предвид
заключението по съдебно-техническата експертиза,което определя главницата
за процесния период,без да са включени задължения извън процесния период.
Съдът счита,че посочената парична сума от 2957,24 лева представлява сума за
реално доставена топлинна енергия при съобразяване на обстоятелството,че
технологичните разходи са приспадани и са останали за сметка на
дружеството доставчик. Софийският районен съд приема,че е доказана по
основание и по размер и исковата претенция за сумата от 34,32
лева,представляваща сума за дялово разпределение при съобразяване
клаузата на чл.36,ал.2 от общите условия на доставчика,както и предвид
заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Изводът на съда,че
исковете за главница за топлинна енергия и за сума за дялово разпределение
са доказани по основание и по размер налага да бъде разгледано
своевременно формулираното в писмения отговор възражение за давност.
Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се
позове на настъпила давност,ако в определен период от време,считано от
настъпване изискуемост на вземането кредиторът не е предприел действия по
реализиране на вземането си. Приложимата погасителна давност за вземания
за топлинна енергия е тригодишната давност съгласно приетото
Тълкувателно решение по тълк.дело № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай ищецът е предприел действия по реализиране на
вземането си чрез предявяване на иска на 31.08.2022 г. Софийският районен
съд счита,че възражението за давност е основателно за главницата за
топлинна енергия за м.05 и м.06.2019 г.,както и за сумата за дялово
разпределение за м.07.2019 г. За да счете,че само тези парични вземания са
погасени по давност,съдът взе предвид,че съгласно чл.33 от общите условия
срокът за плащане на задължението за главница за топлинна енергия е 45
дни,считано от изтичане месеца на доставката,при което за задължението за
топлинна енергия за м.07.2019 г.,платимо в периода 01.08.2019 г. до
15.09.2019 г.,както и за всички по-нови задължения към предявяване на иска
не е изминал период от време,по-дълъг от три години. Съдът,съобразявайки
разпоредбата на чл.114,ал.1 от ЗЗД и като взе предвид,че за сумата за дялово
разпределение няма срок за плащане,приема,че задължението за дялово
разпределение за м.07.2019 г. е погасено по давност,докато задължението за
м.08.2019 г. и всички по-нови задължения не са погасени,тъй като не са
изминали повече от три години от възникването на задълженията. При това
положение съдът счита,че искът за главницата за топлинна енергия подлежи
на уважаване за сумата от 2733,11 лева,а за разликата до пълния претендиран
размер от 2957,27 лева подлежи на отхвърляне,както и искът за сума за
дялово разпределение подлежи на уважаване за сумата от 32,81 лева,а за
разликата до пълния претендиран размер от 34,32 лева подлежи на
4
отхвърляне.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че е допуснато забавено изпълнение във времево отношение на
парично задължение,при което за периода на забава кредиторът има право да
претендира от длъжника обезщетение. Когато изпълнението на задължението
има падеж или определен срок,без да е необходима покана длъжникът изпада
в забава и дължи мораторна лихва,а ако задължението няма определен срок,за
да бъде поставен длъжникът в забава е необходимо да му бъде отправена
покана. В настоящия случай задължението за заплащане на сума за дялово
разпределение няма срок за изпълнение,а ищецът не доказва да е отправил
покана до ответницата В.,с която да я постави в забава,при което искът за
мораторна лихва в размер от 6,41 лева върху сума за дялово разпределение
подлежи на отхвърляне. Софийският районен съд счита,че исковата
претенция за заплащане на мораторна лихва върху главница за топлинна
енергия е основателна – не са събрани доказателства ответницата да е
заплащала възникналите задължения за топлинна енергия в определения
според общите условия четиридесет и пет дневен срок,при което за периода
на забава клиентът на топлинна енергия дължи мораторна лихва. Съдът
счита,че по размер искът подлежи на уважаване за сумата от 368,95
лева,определена по реда на чл.162 от ГПК при съобразяване на факта,че върху
погасената по давност главница се явяват недължими и акцесорните
претенции,а за разликата до пълния претендиран размер от 430,20 лева искът
подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни в
производството претендират разноски съдът намира,че в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени 107,89 лева за заповедното производство и 909,75
лева за исковото производство,а предвид това,че ответницата е
представлявана от адвокат по реда на чл.38,ал.2 от ЗА в полза на адв. С. К. К.
следва да бъде присъдено възнаграждение в размер от 48,87 лева съответно на
отхвърлената част от исковете.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на Г. И. В.,ЕГН **********,с адрес гр.*,район *****,че
съществува вземане на ***,със седалище и адрес на управление
гр.*****,представлявано от **** А.,в размер от 2733,11 лева ( две хиляди
седемстотин тридесет и три лева и единадесет стотинки ) главница за
топлинна енергия за периода м.07.2019 г. до м.04.2021 г., 32,81 лева (
тридесет и два лева осемдесет и една стотинки ) сума за дялово разпределение
за периода м.08.2019 г. до м.04.2021 г., 368,95 лева ( триста шестдесет и осем
лева деветдесет и пет стотинки ) мораторна лихва върху главница за топлинна
енергия за периода 15.09.2020 г. до 02.08.2022 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска – на 31.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
5
изпълнение по ч.гражд.дело № 47404/2022 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля исковете в частта за разликата над 2733,11 лева до пълния
претендиран размер от 2957,27 лева главница за топлинна енергия,в частта за
разликата над 32,81 лева до пълния претендиран размер от 34,32 лева сума за
дялово разпределение,в частта за разликата над 368,95 лева до пълния
претендиран размер от 430,20 лева мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия,за сумата от 6,41 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение.
ОСЪЖДА Г. И. В.,ЕГН **********,с адрес гр.*,район ***** да заплати
на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на ***,със седалище и адрес
на управление гр.*****,представлявано от **** А. сумата от 107,89 лева ( сто
и седем лева осемдесет и девет стотинки ) сторени съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и
909,75 лева ( деветстотин и девет лева седемдесет и пет стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
ОСЪЖДА ***,със седалище и адрес на управление
гр.*****,представлявано от **** А. да заплати на адвокат С. К. К.,с адрес
гр.*,****сумата от 48,87 лева ( четиридесет и осем лева осемдесет и седем
стотинки ) адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ по реда
на чл.38,ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6