№ 902
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20231000500954 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №422/14.07.2022 г. по гр. д. № 54/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Благоевград е осъдено ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, да
заплати на Ф. Д. А., ЕГН **********, сумата от 7 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на
17.02.2020 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 14.07.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, като е отхвърлена исковата претенция за горницата над 7 000 лв.
до предявения размер от 26 000 лв., както и за законна лихва от 17.02.2020 г.,
като неоснователна.
Посоченото решение е обжалвано от Ф. Д. А., действащ чрез
процесуалния си представител, в неизгодната за него отхвърлителна част – за
сумата над 7000 лв. до пълния претендиран размер от 26000 лв. Във
въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в
обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че
първоинстанционният съд при определяне на дължимия размер на
обезщетението не се е съобразил с настъпилите в резултат на процесното
ПТП телесни увреждания, претърпените психически травми, принципът за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и установената съдебна практика,
която цитира. Излагат се и оплаквания относно началната дата, от която е
1
присъдена законна лихва върху определения размер на обезщетението, като
според жалбоподателя това следва да е 08.04.2020 г., а не 14.07.2020 г.
Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, а
предявеният иск да бъдат изцяло уважен, като се присъдят направените пред
двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство ЗД „БУЛ ИНС“ АД не е депозирал
отговор на въззивната жалба. В откритото съдебно заседание пред САС
процесуалният представител на ЗД „БУЛ ИНС“ АД изразява становище, с
което въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Претендира се
присъждане на сторените във въззивното производство разноски съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК и съответни доказателства за тяхното
извършване.
В установения от закона срок, третото лице помагач в
първоинстанционното производство ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“,
действащо чрез процесуалния си представител, е депозирало отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли се решението да бъде потвърдено, като му бъдат
присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, в
която искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинените на Ф. Д.
А. неимуществени вреди е уважен до сумата от 7000 лв., поради което в тази
част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Производството пред окръжния съд е образувано по предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
2
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която
е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно
събитие на 17.02.2020 г. – до сумата от 7000 лв. (в частта, в която
първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на
предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като
спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера
на заместващото обезщетение.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
пострадалия болки и страдания вследствие на причинените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – в началото на 2020 г., както и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени
вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите – в размер до 10, 400 млн. лв., независимо
от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция
на тази правна норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
3
От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и
неоспорена от страните автотехническа експертиза се изяснява по
категоричен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП и
конкретният механизъм на причиняване на увреждането на пострадалия. На
17.02.2020 г. вследствие от спирането на л. а. „МЕРЦЕДЕС“ и първоначалния
удар настъпил в преден ляв калник и продължил по цялата лява част от
купето, съчетано с отклоняване на автомобила в посока наляво, в центъра на
тежестта на пътника Ф. А. /пътуващ на задната лява седалка/ внезапно се е
породила значителна инерционна сила вектора, на която е бил насочен в
посока напред н наляво. Под действието на тази инерционна сила седалището
на А. се е плъзнало напред по седалката поради слабото триене на дрехите
вследствие, от което колената му се опират в облегалката към седалката на
водача. С достигане на колената до облегалката възникналото челно
съпротивление от неподвижното препятствие, води до рязкото навеждане на
горната част от тялото в посока напред и наляво последвано от ставане на
пътника А. от седалка. При това движение напред на тялото главата на
пострадалия е минала отляво на предпазната възглавница, монтирана върху
облегалката зад главата на водача. При това движение на тялото на А. в
посока напред, лявата страна на гръдния кош е достигнала до облегалката на
предната седалка и силно се удря в нея. Вследствие от контакта на гръдния
кош настъпват травмите описани като фрактури на 3-то и 4-то ребро и
контузия на лявата половина на бял дроб в зоната на счупване. След чупенето
на ребрата и травмиране на тъканите в зоната на контакт, под действието на
тежестта тялото на пострадалия Ф. А. се е върнало в посока назад и е паднало
върху задната лява част от седалката.
Въззивният съд кредитира също обсъдената автотехническа експертиза,
тъй като тя е изготвена след преценка на всички относими документи, като е
отговорила подробно на всички поставени релевантни въпроси.
От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и
неоспорена от страните СМЕ, извършила анализ на всички представени по
делото медицински документи, се установява, че вследствие процесното ПТП
на ищеца са причинени следните травми: получил гръдна травма - счупване
на две съседни ребра без разместване, контузия на левия бял дроб и частичен
подкожен емфизем, като оздравителният период за обективно установените
травматични увреждания е около 2-3 месеца. Изяснява се, че ищецът е бил
хоспитализиран за проведено болнично лечение за три дни с антибиотик,
обезболяващи и вливания на водносолеви разтвори и последващо
продължително шестмесечно домашно лечение. Категорично е установено, че
между получените травматични увреждания от Ф. А. и претърпяното ПТП
има пряка причинно-следствена връзка. В приложената медицинска
документация липсват данни за субективни оплаквания от страна на
пострадалия, както и обективно установени травматични увреждания в
областта на главата и шията.
При обсъждане на СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло
4
направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като тя е изготвена
след преценка на всички събрани по делото доказателства - медицинска
документация, като е отговорила подробно на всички поставени релевантни
въпроси.
От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното
производство свидетел И. П. - работодател на пострадалия и лице, което
познава А. от дълъг период от време, се установява, че след процесното ПТП
пострадалият е търпял болки, страдания, неразположения. Поради
травматичните му увреждания се е наложило за него да бъдат полагани
грижи в продължение на около един месец след произшествието, а именно -
полагане на грижи за домакинството му, неговото всекидневно обслужване, в
това число снабдяване с храна, съдействие при обличане. След оздравителния
период, който е продължил около половин година, А. при полагане на тежка
физическа работа изпитва болки, а също така и при влошаване на
метеорологичното време.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните
възприятия за последиците върху психиката на ищеца и изживените от него
болки и страдания са непосредствени.
При така изяснените правнозначими факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното
поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер на 15000 лв.
Наистина, законодателят е определил висок нормативен максимум на
застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице
неимуществени вреди – в размер на 10, 420 млн. лева при причиняване на
неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица – арг. чл.
492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но
заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да
бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – началото на 2020 г., и наложилите се морални
норми в обществото, самият механизъм на причиняване на увреждането;
респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (счупване на
две съседни ребра без разместване, контузия на левия бял дроб и частичен
подкожен емфизем, при възстановителен период от 6 месеца в конкретния
случай), на пострадалия в работоспособна възраст - на 41 години при
настъпване на процесното застрахователно събитие, настоящата съдебна
5
инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищеца
болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 15
000 лв. САС, при съобразяване с опитните правила, взема предвид и
правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП пострадалият
като пътник в лекия автомобил неминуемо е изживял силен стрес и уплаха -
за кратък период след инцидента е бил зашеметен.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди в резултат от
процесното ПТП, възлиза на сумата от 15000 лв., поради което предявеният
осъдителен иск следва да бъде уважен до този размер, а
първоинстанционното решение отменено в частта над присъдената сума от
7000 лева до този размер и съответно потвърдено в останалата отхвърлителна
част над 15000 лева до пълния предявен размер от 26000 лв.
По отношение на момента, от който е дължима законна лихва:
Настоящият състав възприема разрешенията, дадени в актуалната
практика на ВКС, обективирана в решение № 72 от 29.06.2022 г. по т. д. №
1191/2021 г. на I т.о. Според нея, Кодексът за застраховането, в сила от
01.01.2016 г., изрично диференцира отговорността на застрахователя за
собствената му забава – чл. 497 КЗ – от отговорността му за забава, като
функционално обусловена от отговорността на делинквента - чл. 494, т. 10
КЗ, чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3, вр. с чл. 430, ал. 1,
т. 2 КЗ. В решението е направен извод, че застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие, или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е
най-ранна. След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи
законната лихва върху обезщетението за собствената си забава. С решението е
изоставено разбирането, обективирано в решение по т.д. № 2013/2019 г., а от
друга страна, изцяло е възприето становището на ВКС в постановените
решения по т. д. № 2466/2018 г. и по т. д. № 122/2020 г. на I т.о. В
тълкувателната част на решението по т. д. № 2466/2018 г. изрично е отразено,
че: лихвите за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на
застрахователя не се покриват от застрахователя, а разликата в периодите по
отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от
делинквента и съответно - от застрахователя, се извежда не само от изричното
правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с КЗ, в сила от
01.01.2016 г., абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на пряк
иск срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
С оглед на посоченото в разглеждания случай застрахователят следва да
дължи законна лихва, считано от датата на която му е предявена претенцията
6
от уреденото лице за заплащане на застрахователно обезщетение. Ищецът в
първоинстанционното производство твърди, че на 08.04.2020 г. е поискал по
реда на КЗ, застрахователното дружество да определи и изплати обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди. По делото обаче липсва
подобно писмено доказателство за тази застрахователна претенция, като
единствено има приложено уведомление от застрахователното дружество от
13.04.2020 г. (л. 25 от делото пред Окръжен съд – Благоевград), адресирано
до ОД на МВР и копие до адв. Ч. Н. за предоставяне на допълнително
изискани доказателства. Поради изложените съображения въззивния съд
намира, че в разглежданият случай неправилно първоинстанционния съд е
определил, че законна лихва се дължи от застрахователя, считано от
14.07.2020 г. (считано от датата, следваща деня, в който е изтекъл 3-
месечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ), а не от 14.04.2020 г. - датата следваща
деня, в който е предявена претенцията от уреденото лице за заплащане на
застрахователно обезщетение.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивника – ищец трябва да се
присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК сторените по
делото разноски съобразно уважената част на подадената от него въззивна
жалба. Също така в полза на въззиваемия - ответник следва да се присъдят
сторените разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК
съобразно отхвърлената част на подадената въззивна жалба. Въззивният съд
определя дължимите разноски в минималните размери за адвокатски
възнаграждения съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и вземайки предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото. Също така, доколкото във въззивното
производство не е представена данъчна фактура за изплатено му адвокатско
възнаграждение на адв. М. Г., то в полза на ЗД „БУЛ ИНС“ АД следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение без начислен ДДС.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №422/14.07.2022 г. по гр. д. № 54/2021 г. по описа
на Окръжен съд – Благоевград, в частта, в която е отхвърлен предявеният от
Ф. Д. А., ЕГН:**********, срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:*********, иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над сумата от
7000 лв. до сумата от 15000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 17.02.2020
г. застрахователно събитие по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, както и в частта, с която е определена
дължима законната лихва, считано от 14.07.2020 г. до окончателното
заплащане на обезщетението, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
7
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:*********, да заплати на Ф. Д. А.,
ЕГН:**********, сумата от още 8 000 лв. или общо 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод
възникнало на 17.02.2020 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 14.04.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която е
отхвърлена исковата претенция на Ф. Д. А., ЕГН:**********, срещу ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК:*********, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД над сумата от 15000 лв. до пълния претендиран размер от 26000
лв., ведно със законна лихва от 17.02.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, да заплати по бюджетна
сметка на Софийски апелативен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от
160 лв. – дължима държавна такса за въззивното обжалване.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 273
ГПК ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:*********, да заплати на адв. Х. А. З.,
БУЛСТАТ:*********, сумата от 888 лв. – адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство пред САС съобразно
уважената част от въззивната жалба, както и още сумата от 1222 лева -
адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство пред окръжния съд на Ф. Д. А..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК Ф. Д. А.,
ЕГН:**********, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, сумата
от 1222 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред САС съобразно отхвърлената част на
въззивната жалба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК,
във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП Ф. Д. А.,
ЕГН:**********, да заплати на ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“,
ЕИК:*********, сумата от 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред САС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач - ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, действащо на страната на ответника ЗД
„БУЛ ИНС“ АД.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9