Определение по дело №153/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 150
Дата: 2 март 2020 г.
Съдия: Росина Николаева Дончева
Дело: 20201800100153
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 02.03.2020 г.

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, шести първоинстанционен състав, в закрито заседание на втори март две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                  СЪДИЯ: РОСИНА ДОНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 153 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от „А.С.“ АД, ***,  срещу „М Л.“ ЕАД, ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 537, ал. 2 от ГПК, чл. 88 и чл. 90, ал. 1 от ЗКИР за признаване за установено, че е недопустимо извършеното на 11.10.2016 год. вписване с вх. № …., дв.вх.рег.№ …., том ., акт № на съдията по вписвания към Служба по вписвания при РС-гр. Сливница на подновяване на договорна ипотека, вписана с акт № .., том ., дело № ……, вх. рег. № …. от ……….. год. по описа на нотариус Кирил Божков, гр. С., а в условията на евентуалност - за признаване за установено, че е недействително извършеното вписване.

Така предявените искове са подсъдни на районния съд като първа инстанция, поради което образуваното пред Софийски окръжен съд производство следва да бъде прекратено и делото изпратено по подсъдност на родово компетентния да ги разгледа Районен съд - гр. Сливница.

На основание чл. 103 от ГПК на районния съд като първа инстанция са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. В случая предмет на делото са неоценяеми искове, които са подсъдни на районен съд, доколкото разпоредбата на чл. 104, т. 5 от ГПК определя подсъдност на исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон.

Тази специална подсъдност обаче касае единствено исковете, предвидени в разпоредбите на чл. 595 и чл. 604 от ГПК, но не и подсъдността по исковете, предвидени в ЗКИР. С оглед на изложеното предявените искове не попадат в хипотезата на чл. 104 т. 5 от ГПК, поради което и специалната родова подсъдност, уредена в същата е неприложима спрямо тях.

 Горното разрешение е потвърдено и от задължената съдебна практика - Определение № 282 от 29.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 29/2011 г., II т. о., ТК, Определение № 561 от 19.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 954/2010 г., I т. о., ТК.

Предявеният иск е неоценяем, а освен това разпоредбата на чл. 90 от ЗКИР не предвижда подсъдност пред окръжен съд като първа инстанция, поради което родово компетентен да разгледа спора е районен съд. Предмет на иска не е спор за собственост върху недвижими имоти, а се иска установяване недопустимост на вписване на искова молба, т. е. дали са спазени правилата на ПВ и ЗКИР към момента на извършеното вписване.

По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК съдът

 

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 153/2020 год. по описа на Софийски окръжен съд.

 

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на  РС - гр. Сливница.

 

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя „А.С.“ АД, ***.

 

 

 

                           СЪДИЯ: