№ 195
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100509420 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 20103861 от 23.04.2021 г. по гр. д. № 23962/2019 г. по
описа на СРС, ГО, 159 състав, съдът е признал за установено по отношение
на Р. Л. Ц., с EГH **********, с адрес: гр. София, общ. Илинден, ж.к.
„*******, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* сумата от 1 039,97 лв., представляваща
стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, общ. Илинден, ж.к. „*******, аб. №
167669, за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 91,14
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 30.07.2015 г. до
31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 039,97 лв.,
считано от 13.08.2018 г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение е признато за установено по отношение на Л. Л. Ц.,
1
ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. Илинден, ж.к. „*******, че дължи
на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „******* сумата от 1 039,97 лв., представляваща стойност на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. София, общ. Илинден, ж.к. „ *******, аб.№ 167669, за периода
от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 91,14 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 30.07.2015 г. до
31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 039,97 лв.,
считано от 13.08.2018 г.
С решението са отхвърлени исковете на „Т.С.“ ЕАД за признаване за
установено по отношение на ответника Р. Л. Ц., че дължи на ищеца сумата от
23 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.06.2015 г. до 30.04.2017 г., сумата 5,26 лв. лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 30.07.2015 г. до 31.07.2018 г., ведно със
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение - 13.08.2018 г. до
окончателното плащане на дължимото, както и исковете на „Т.С.“ ЕАД за
признаване за установено по отношение на ответника Л. Л. Ц., че дължи на
ищеца сумата от 23 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.06.2015 г. до 30.04.2017 г., сумата 5,26 лв. лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 30.07.2015 г. до 31.07.2018
г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - 13.08.2018 г. до
окончателното плащане на дължимото.
С решението Р. Л. Ц. и Л. Л. Ц. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД
сумата от по 291,56 лв. за всеки един от тях, представляваща направени от
ищеца разноски в исковото производство и по ч.гр.д.№ 53582/2018 г. по описа
на СРС, съобразно изхода по делата, а „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на Р.
Л. Ц. и Л. Л. Ц. сумата от по 75 лв. за всеки един от тях, представляващи
направените от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение в
исковото производство и по ч.гр.д.№ 53582/2018 г. по описа на СРС.
Недоволни от така постановеното решение, в ЧАСТТА, с която са
уважени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са
2
останали ответниците Р. Ц. и Л. Ц., които в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, чрез
процесуалния си представител адв. Р. Р., го обжалват при твърдения, че
същото е неправилно и необосновано по подробно изложени съображения.
По-конкретно поддържат нарушение на материалния закон при изчисляване
на идеалните части на ответниците. Считат, че неправилно
първоинстанционния съд е кредитирал заключението на изслушаните
експертизи, тъй като вещите лица са работили по документи, съставени от
ищеца за нуждите на процеса, като не са имали възможност за оспорването
им. Заявяват, че общия топломер не е преминал метрологична проверка в
срок. Твърдят, че клаузите на ОУ на ищеца, въз основа на които се
претендира обезщетение за забава са недействителни и неравноправни.
Искането към съда е да се отмени обжалваното решение и исковете да бъдат
отхвърлени изцяло. Претендират разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД е депозирала молба от 14.11.2022 г., с
която иска съда да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба
и да потвърди обжалваното решение изцяло като правилно и
законосъобразно; да се даде ход на делото в отсъствие на процесуален
представител на въззиваемата страна; да се присъдят направените разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕАД не взема становище по
въззивната жалба и не представя доказателства.
Решението в отхвърлителната му част, като необжалвано от ищеца е
влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; №
702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
3
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
Предявените пред първоинстанционният съд искове са установителни,
при правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за дължимост на суми
начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях
топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива след постъпване на възражение против
заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.” ЕАД.
Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за
търсената защита, предвид което производството се явява процесуално
допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и
съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума,
заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените
установителни искове, а в тежест на ответниците е да установят
положителния факт на плащането й.
Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение на
материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
първостепенният съд приема за установено договорното отношение между
главите страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда
етажна собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея
топлоенергия за битови нужди. По делото е установено, че процесният имот е
бил топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира
процесният имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
представения пред първоинстанционния съд като доказателство Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 08.10.1990 г., въз
основа на Заповед № ДИ-84-00-375/15.08.1990 г. се установява, че Л. П. Ц., е
закупил процесния недвижим имот, в което жилище са живеели неговата
съпруга - Р.Б. Ц. и син - Р. Л. Ц.. В хода на първоинстанционното
производство ответникът Л. П. Ц. е починал, като на негово място са
4
конституирани наследниците му, а именно: Р. Л. Ц. и Л. Л. Ц.. Установява се
още от извършена служебна справка за предоставяне на данни по реда на
Наредба № 14/18.11.2009 г., че и Р.Б. Ц. е починала. Поради това и
съобразявайки анализът на събраните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав намира за обоснован извода на първостепенния съд, че
ответниците Р. Л. Ц. и Л. Л. Ц. са собственици на процесния топлоснобден
имот при квоти ½ ид.част за всеки от тях. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Закона за
наследството наследниците по закон отговарят за задълженията, с които то е
обременено, съобразно дяловете, които получават, а съгласно ал. 2 на същата
разпоредба, наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само
до размера на полученото наследство. След като по делото не са ангажирани
доказателства за отказ от наследство, или пък за наличието на други
наследници, то се налага извода, че ответниците са останали задължени за
дълговете на наследодателя си, преминали в патримониума им с приемане на
наследството.
Ето защо за настоящият съдебен състав се налага изводът, че
ответниците Р. Л. Ц. и Л. Л. Ц. са наследила процесния топлоснабден имот и
по този начин са станали съсобственици на същия при квоти ½ ид.част за
всеки от тях, а оттам имат качеството на потребители на енергия за битови
нужди по смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ /отм./, който предвижда, че потребител на
топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия.
Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42
(отм.) ЗЕ през 2006 г. е изменена първоначалната дефиниция от приемането
на закона, която гласи, че потребителят на топлинна енергия за битови нужди
е физическо лице, което е собственик или титуляр на вещното право на
ползване за топлоснабдения имот. Замяната на изискването лицето да е
титуляр на вещно право на ползване с по-широкото понятие ползвател, не
променя смисъла, който следва да се влага в понятието ползвател, т.е. само
лице, което е титуляр на вещно право на ползване, именно поради липсата на
промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е
променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на използвания в
закона термин от потребител на клиент. При все това и досега под клиент на
топлопреносното предприятие по отношение на имотите в сграда в режим на
етажна собственост се разбира собственикът на имота или лицето,
5
притежаващо вещно право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ
под потребители на топлинна енергия за битови нужди се разбират само
собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в този смисъл)
на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.
Договорът за възлагане на услугата топлинно счетоводство сключен
между етажната собственост от една страна и помагача на ищеца от друга има
действие и по отношение на ответниците. Валидната представителна власт на
лицето, което го е подписало за всички етажни собственици, е последица от
решението на Общото събрание на ЕС за избор на търговец, който да
извършва дяловото разпределение – дружеството помагач.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, в сила от
09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата
се уреждат от публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на
данни по делото за възражение от ответниците по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът
намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия,
действали за процесния период, публикувани най-малко в един местен и един
централен всекидневник са обвързващи между ищеца и ответника.
Следователно решението е обосновано в частта, с която СРС приема за
доказано основанието (източниците на вземанията, предмет на
установителните искове).
Решението е обосновано и правилно и в частта, в която районният съд
приема за доказан размера на задължението за цена на топлинна енергия по
отношение на ответниците за сумата от по 1 039,97 лв. за всеки от тях и за
периода от м.05.2015 г. до 30.04.2017 г.
Претендираните вземания не са установени единствено от счетоводните
записвания на ищцовото дружество и представените едностранно съставени
частни документи. Изводът на СРС е направен при съвкупна преценка на
събраните по делото писмени доказателства и изслушаните експертизи, които
съдът кредитира като обективни и компетентни, от които се установява, че
сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са начислени в
съответствие с действащата към съответния период нормативна уредба.
6
От заключението на СТЕ се установява, че технологичните разходи в
абонатната станция са определяни в съответствие с Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. Отразено е, че в имота се ползва топла вода и има водомер
за топла вода, по който се отчита разхода, има монтирани три отоплителни
тела, като процесния имот с аб. №167669, представлява апартамент и има
отопляем обем по проект 156 куб.м. Вещото лице дава заключение, че за
процесния период от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., сумата за изразходвана ТЕ
е 2 125,95 лв., с включени 46 лв. за дялово разпределение. Неоснователно е
възражението на въззивниците, че общия топломер не е преминал
метрологична проверка в срок. Видно от заключението на вещото лице по
СТЕ общия топломер като средство за търговско измерване е освидетелстван
по съответния ред през 2017 г. и това е било документирано със свидетелство
за метрологична проверка.
От заключението на ССчЕ се изяснява, че съгласно счетоводните
регистри няма данни за платени суми от ответниците, които погасяват
задължения за процесния период за топлоснабдения имот.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД настоящият съдебен състав намира следното:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия на ищцовото дружество
продавачът на топлинна енергия начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са
изплатени в срок, тоест само върху общо дължимата сума за съответния
отчетен период на база на изготвената изравнителна сметка, поради което и
правилно първостепенния съд е изчислил, че за периода 15.09.2016 г. –
31.07.2018 г. искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи за
сумата от общо 351,25 лв., но с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес при предявена претенция от 182,89 лв., то правилно е присъдена
сумата от общо 182,89 лв. или по 91,14 лева за всеки от ответниците.
Възраженията на въззивниците останаха недоказани и в настоящото
производство, като в заключение, съдът приема, че задължението на
ответниците е определено според отчетното количество и подадената
7
топлоенергия съобразно законовите изисквания и събраните доказателства.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната
инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваната му част.
С оглед изхода на делото, разноски следва да бъдат присъдени на
въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл.
37 ЗПП в размер на 100 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20103861 от 23.04.2021 година по гр.д.№
23962/2019 г. по описа на СРС, ГО, 159 състав, вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА Р. Л. Ц., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„******* да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул.
„******* сумата от 50 лв., представляваща сторените в производството
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л. Л. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул. „*******
сумата от 50 лв., представляваща сторените в производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8