№ 157
гр. Варна, 14.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Даниела П. Костова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600206 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 249, ал.3, вр. чл.345 вр. чл. 341 ал. 2
вр. от НПК.
Образувано е по частна жалба от упълномощения защитник на
подсъдимия К.П. - адв. Бр. Б. /АК-Варна/ срещу протоколно определение №
515 от 28.06.2022г, постановено в производство по реда на глава XIX НПК, с
което съдът в открито разпоредително заседание по НОХД № 564/22г по
описа на ВОС, се е произнесъл по т.6 на чл.248 ал.1 от НПК по отношение
МНО на подсъдимото лице, оставяйки без уважение молбата на защитата за
изменението й от " Домашен арест " в „Парична гаранция“.
В жалба се навежда довод за "неправилност и незаконосъобразност
на съдебния акт, постановен в нарушение на материалния закон, изразяващ се
в прекомерната тежест на мярка за неотклонение, която подс. П. от
17.08.2021г. търпи. Акцентира се на продължителния период, през който е
ограничено правото му на свободно предвижване, с оглед първоначалната
МНО „Задържане под стража“ от м. март 2021г и настоящата такава -
„Домашен арест“. Твърди се, че по делото не съществуват данни за наличие
на реална опасност подсъдимият да извърши престъпление, което само по
себе си обосновава извода за незаконосъобразност на МНО на този етап,
1
както и че същата не следва предварително да сакционира лицето. В молбата
е посочено /без налични доказателства/, че семейното положение на
подсъдимия е тежко – същият има три деца, за които сам трябва да полага
грижи, т. к. съпругата му го е напуснала. По тези причини се настоява за
определяне на по-лека мярка за процесуална принуда.
Жалбата, като подадена в срок и от процесуално легитимирано лице,
се явява допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
От материалите по делото се установява, че на 08.06.2022 г. в ОС
Варна е внесен обвинителен акт срещу подсъдимия КР. ХР. П. по обвинение
по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и пр.3 вр. чл.115 от НК. В хода на досъдебното
производство спрямо него първоначално – на 25.03.2021г е била взета МНО
"Задържане под стража", а впоследствие – на 17.08.2021г е била изменена в
„Домашен арест“ чрез прилагане на електронно наблюдение на обвиняемото
лице. С тази мярка е бил внесен обв. акт във ВОС, респ. е бил предмет на
преценка и произнасяне в проведеното разпоредително заседание от
първостепенния съд.
В рамките на проведеното разпоредителното заседание на
28.06.2022г, защитата на подсъдимия е направила искане за изменение на
мярката за неотклонение в по-лека. Първоинстанционният съд го е оставил
без уважение, като е приел липса на промяна на обстоятелствата по
отношение на МНО, включително и новонастъпили такива, които да налагат
нейното изменение.
Това виждане на първостепенния съд се споделя от ревизиращия съд
– АпС-Варна. В настоящата фаза на процеса, законови критерии за
адекватната обезпечителна провеждането на наказателното производство
мярка за неотклонение, са актуалността на обоснованото предположение за
извършване на деянието, вменено на подс., и опасността от укриване или
извършване на престъпление и в тази връзка относимите към тях фактически
обстоятелства. С оглед измененията на НПК /в сила от 05.11.2017 г./,
доказателствата по делото по съществото на обвинението вече могат да бъдат
обсъждани и преценявани от решаващия съд в тази фаза на процеса, което е
основание за ревизиращия съд да прецени, че и към момента събраната
доказателствена съвкупност в достатъчна степен налага извод за
обоснованост на предположението, че подс.П. е извършител на деянието, за
което е предаден на съд - тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93,
т. 7 НК, в конкретния случай наказуемо с лишаване от свобода за срок от 15
до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
2
В настоящият казус като ново обстоятелство, настъпило след
произнасяне по МНО на състава на АпС-Варна на 17.08.2021г, когато делото
е било на етап ДП, може да се разглежда новата фаза на процеса – съдебната
такава, в резултат на внасяне на обв. акт в съда.
Съвкупната преценка на фактическите данни обаче, касаещи
законността на задържането на подсъдимия, наложиха на въззивния съд
извода, че на настоящия етап от провеждане на наказателното производство,
не са налице процесуалните предпоставки за промяна на така определената
мярка доколкото същата се основава на реална опасност от извършване на
престъпления при по-лека такава. В тази връзка следва да се припомни, че
мярката за неотклонение не обслужва само нуждите на досъдебното
производство, тя обезпечава провеждането на цялото наказателно
производство.
Не се споделят доводите на защитата за „продължителен период“,
през който е ограничено правото на подсъдимото лице на свободно
предвижване и за интерпретирането му като трансформиран в предварителна
санкция. Този срок не може да се определя като „продължителен“, доколкото,
инкриминираното деяние е било извършено на 22.03.2021г, същият не е нито
прекомерен, нито неразумен, като се вземе предвид фактическата и правна
сложност на делото. В този смисъл действията на съда изпълняват критериите
на редица решения на ЕСПЧ, указващи че "съдебните органи трябва да
проведат наказателното производство с необходимото професионално
старание". В рамките на по-малко от година и половина е приключило ДП по
делото и материалите по него ведно с обв. акт са били внесени в съда. Тези
обективни критерии не могат да бъдат пренебрегнати при преценката относно
разумността на срока за задържане.
По изложените съображения, съдът намира, че при наличието на
обосновано предположение за съпричастност на подсъдимия към
приписаната му от обвинението дейност, тежестта на повдигнатото
обвинение, реалният риск от укриване и извършване на престъпление,
разумния срок на задържане и като цяло - ограничено право на свободно
предвижване на лицето, както и липсата на обстоятелства от медицински
характер, които да доведат до нужда от смекчаване на мярката за
неотклонение, с оглед опазване здравето и живота на подсъдимия, не са
налице основания за уважаване на частната жалба.
Предвид изложените съображения, определението на ВОС като
3
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло, с оглед на
което и на основание чл. 249 ал.3 и чл. 345 ал.1 от НПК настоящият състав на
АпС-Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 515 от 28.06.2022г,
постановено в открито разпоредително заседание по НОХД № 564/22г. по
описа на ВОС, с което е потвърдена мярката за неотклонение „Домашен
арест“ с прилагане на електронно наблюдение по отношение на подсъдимия
КР. ХР. П..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4