№ 67
гр. Бургас, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело
№ 20212001000174 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на О. С., ЕИК ******, с
административен адрес: област Бургас, гр. С., ул. „Г.Д.” № 2, представлявана
от Г.С.К. - кмет, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „А.“ № 88, ет.1 – адв.
Г.К., против Решение № 188 от 31.05.2021 г., постановено по т.д. № 463/ 2020
г., с което Окръжен съд Бургас е осъдил О. С. да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК
****** със седалище и адрес на управление: с. П. 8456, О. С., област Бургас,
представлявано от В.Б.А. - управител, с адрес за връчване: гр. Сливен, ул. „Г.
С. Р.” № 11 – адв. Д.Й., следните суми, дължими по т.III от Споразумение
между страните № 455/ 20.12.2017 г. за разсрочване на парични задължения
по Договор № 161/ 22.12.2011 г. за продажба на дървесина на корен и
възлагане на маркиране на насаждения и дървета за сеч : 156 132,79 лв. –
главница, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на
иска на 26.11.2020 г. до окончателното й изплащане; 38 122,42 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 1.07.2018 г. - 25.11.2020 г., като искът за обезщетение за забава в
размер на законната лихва разликата над уважения размер от 38 122,42 лв. до
предявения размер от 38 125,47 лв. е отхвърлен.
1
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от О. С., в която решението се обжалва и се
въвежда искане за неговата отмяна, с постановяване на съдебен акт за
отхвърляне на исковите претенции.
Сочи се, че решението е неправилно и необосновано, в същото липсват
мотиви, налице е необсъждане на доказателства и неправилно възприемане от
съда на факти по делото.
Поддържа се във въззивната жалба, че съдът не е съобразил и анализирал
приетите като доказателства по делото справка от Министерството на
земеделието, храните и горите, Регионална дирекция по горите – Бургас, с
извлечение към нея, с които е доказано, в условията на пълно и главно
насрещно доказване, че договорените с процесния договор прогнозни
количества добив на дърва е вече реализиран от дружеството - въззиваем
изцяло. Подчертава се, че на въззиваемия не се дължи връщане на авансово
заплатените суми, тъй като той е отсякъл, извозил и продал договорените
количества дървен материал. Не е съобразено, според въззивника, че
въззиваемата страна е реализирала добиви в процесните подотдели, по
Договор № 161, видно от записванията в базата данни на ИАГ.
Изтъква се, че неправилно е отдадена в обжалваното решение правна
значимост на представеното по делото Споразумение № 455 от 20.12.2017 г.,
третиращо разсрочване на вземания по Договор № 161, който е прекратен.
Въззивникът поддържа, че споразумението няма предмет, липсва годно за
изпълнение облигационно вземане в полза на въззиваемия, тъй като неговото
право вече се е реализирало и е погасено, поради изпълнение и извършени
добиви на дървесина от процесните подотдели.
Претендира се нищожност на споразумението, както на основанията,
сочени в отговора, така и поради накърняване на добрите нрави, тъй като то
създава привидно състояние на дълг в полза на въззиваемия и неоснователно
го обогатява, в ущърб на общината, уговаряйки плащания за уж
нереализирани добиви, които вече са усвоени.
Преповтаря си възражението за погасяване по давност на вземането по
Договор № 161, към датата на споразумението.
Заявява се, че неправилно е прието от съда от първа инстанция, че няма
2
въведено в процеса твърдение за разваляне на договора.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „В.”
ЕООД, в който същата се оспорва, като неоснователна и се инвокира искане
за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Във връзка с оплакванията в жалбата, се сочи, че не е ясна връзката на
представените данни по справка, произлизаща от ДГС, с дружеството –
въззиваем, както и по какъв начин тези данни се свързват с Договор № 161 от
22.12.2011 г.
На следващо място се възразява, че сочените от въззивника писмени
доказателства се отнасят за период, предхождащ подписване на
споразумението за разсрочване на парични задължения, на което
въззиваемият основава исковите си претенции.
Акцентира се, че съдът следва да зачете материалноправния ефект на
спогодбата, като юридически факт, релевантен за спорното право, без да
обсъжда предхождащото я правно положение в отношенията между страните.
Изразява се позиция, че въззивникът не е провел доказване, че
дружеството - въззиваем е добило прогнозните количества дървесина.
Подчертава се, претенциите се основават на точка 3 от подписаното между
страните споразумение, а не точка 1 от същото, касаеща отношения по друг
договор.
Излагат се доводи, че споразумението не страда от пороци, които биха
довели до неговата недействителност и всички, събрани по делото годни
доказателства, сочат, че договор № 161 не е бил развален.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да
обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269
ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
3
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр.чл.288 ТЗ.
Не са налице разминаващи се становища на страните относно
обстоятелствата по сключване между тях на 22.12.2011 г. на Договор № 161 за
продажба на дървесина на корен и възлагане на маркиране на насаждения и
дърва за сеч, по силата на който продавачът – О. С., се задължава да
прехвърли на купувача – дружеството – въззиваем, собствеността върху
дървесина на корен, в съответни отдели на общинския горски фонд, която
купувачът, в определен срок, ще маркира, добие и извози, срещу заплащането
на договорената между страните цена от 325 800 лв., част от която платима
авансово, при подписване на договора, а останалата част, платима на равни
месечни вноски за времето от юни до декември 2012 г. Не е налице
разногласие и по въпроса, че към посочения краен срок, купувачът по
договора е изплатил цената в цялост.
По твърдения на въззиваемия, той не е реализирал в пълнота правото си
да добие уговореното количество дървесина, в сроковете по първоначалния
договор, и макар, срокът на действието му да е бил продължен, по съгласие на
страните, не са му били предадени уговорените в договора насаждения, нито
позволителни за сеч, което е довело до постигане на допълнително съгласие
между страните за уреждане на отношенията, материализирано в
Споразумение № 450 от 8.12.2015 г., Споразумение № 455 от 20.12.2017 г. и
Анекс № 1 от 13.08.2018 г. към последното.
В установителната част на представеното Споразумение № 450 от
8.12.2015 г. контрагентите са посочили съществуващата разлика между
платената цена и стойността на добитото (усвоено) количество дървесина и са
уговорили право на въззиваемия да добие допълнителни количества
дървесина, до изчистване на финансовите задължения на общината. Сочи се
от дружеството, че допълнителен добив не е осъществяван.
В Споразумение № 455 от 20.12.2017 г. страните са признали
съществуващо задължение на О. С. по процесния договор в размер на 201 104,
94 лв. с ДДС, като част от общ дълг на общината, формиран и от възникнали
на други основания вземания. По отношение на конкретно задължение по
4
Договор № 161, в размер на 161 132,79 лв. с ДДС, е постигнато съгласие
сумата да бъде изплатена еднократно или на части, по банков път по сметката
на „В.” ЕООД, в срок до 30.06.2018 г. Признава се от въззиваемия, че е
получил плащане на 1.03.2018 г. на сума в размер на 5000 лв. по
споразумението.
Искът на въззиваемото дружество се основава на неудовлетвореното
парично притезание за разликата между приетото за дължимо със
споразумението между страните и платеното от общината – въззивник, т.е.
като основание за претенцията си – предмет на делото, въззиваемото
дружество е въвело споразумението.
Приетото като доказателство по делото Споразумение № 455 разкрива
белезите на договор за спогодба, уреден в чл.365 ЗЗД. Спогодбата, като
автономен, неформален и консенсуален договор, на самостоятелно основание
представлява източник на облигационни права и задължения, и създава
обвързаност за страните да съобразят занапред поведението си с промяната в
съществуващите до този момент отношения, съгласно това, което, с взаимни
отстъпки и за целите на избягване на един съществуващ или възможен спор,
са приели за обвързващо ги. Единствено порок във волеобразуването, при
договарянето по спогодбата, може да накърни създадената договорна връзка и
да препятства реализирането на правата по нея.
Инвокирани са във въззивната жалба възражения за нищожност на
споразумението, поради накърняване на добрите нрави. При отсъствието, към
момента на произнасяне на настоящата инстанция, на задължително за
прилагане тълкувателно решение по въпроса относно задължението на съда
служебно да следи за нищожността на правни сделки, поради висящността на
Тълкувателно дело № 1/ 2020 г., апелативният състав изразява следното
становище:
Като въведено след настъпила процесуална преклузия, горното
възражение не следва да се обсъжда. Настоящата инстанция отбелязва, че по
така соченото основание за нищожност въззивникът е следвало да въведе в
процеса конкретни фактически твърдения за факти от обективната
действителност, от осъществяването на които, според него, се извежда
изводът за несъответствието на процесния договор с правилата на морала,
доколкото е недопустимо, при прилагане на принципите за диспозитивното и
5
служебното начало, съдът да попълва с факти бланкетни възражения на
страните. Въвеждането на подобни факти е следвало да стане в срока за
отговор на исковата молба, а не във въззивната жалба. Конкретно
поддържаното основание за нищожност, като непроизтичащо еднозначно от
съдържанието на договора, не би могло да се обсъжда служебно.
Останалите възражения по валидността на споразумението, въведени от
въззивника – за действия без представителна власт от кмета на общината, за
договаряне по прекратен договор, за договаряне след погасяване по давност
на вземането, не представляват уредени в закона основания за нищожност.
По оплакването за действия без представителна власт при сключване на
спогодбата, съдът отбелязва, че по смисъла на чл.44, ал.1, т.1 ЗМСМА кметът
на общината ръководи цялата изпълнителна дейност, като съгласно т.15 на
същия текст, той представлява общината пред всички физически и
юридически лица, следователно, може да встъпва във всякакви
правоотношения, с обвързваща за общината сила. Предвид изложеното,
възражението е неоснователно.
Във връзка с довода, че към датата на споразумението – 20.12.2017 г.
вземането на търговеца към общината е било погасено по давност, следва да
се изтъкне, че правната природа на спогодбата дава възможност да се поемат
и несъществували до този момент задължения, следователно, по аргумент за
по-силното основание, и задължения относно които срокът на погасителната
давност е изтекъл. Изтичането на давностния срок не заличава дълга, а
единствено отнема възможността за принудителното му удовлетворяване,
трансформиралото се в естествено задължение може да се погасява
доброволно – чл.118 ЗЗД, с него да се прави прихващане – чл.103, ал.2 ЗЗД,
по него страните могат да се спогодяват. Вън от горното, в конкретния
случай, със сключването на Споразумение № 450 на 8.12.2015 г., в което
вземането е признато, давността е била прекъсната.
Не се установи в настоящия процес прекратяване или разваляне на
договора, сключен на 22.12.2011 г., поради което повдигнатите възражения, в
този смисъл, във въззивната жалба са лишени от основателност.
В жалбата е налице позоваване на приета от първата инстанция справка
от Регионална дирекция по горите Бургас към Министерство на земеделието,
храните и горите, за издадени позволителни за сеч и протоколи по процесния
6
договор, за периода 1.01.2012 г. – 31.12.2012 г., с която въззивникът се
домогва да докаже, че е било налице пълно изпълнение по договора, като
уговореното количество дървесина е било добито от правоимащия. Както се
посочи по-горе, твърдяното нарушено право на въззиваемата страна, защита
на което се претендира в настоящия процес, се основава на спогодбата, като
самостоятелно правоотношение. Извън предмета на произнасяне на
решаващия съд е изпълнението по договора за добиване на дървесина.
Предвид самостоятелния характер на споразумението, предхождащото
спогодбата положение е загубило правната си релевантност, поради
конститутивния материалноправен ефект на новата обвързаност.
Крайният извод на съда е за основателност на претенцията в предявения
размер от 156 132,79 лв., при приспадане на извършеното извънсъдебно
плащане.
Основателен е и иска за присъждане на обезщетение за неточно във
времето изпълнение на паричното задължение, поето по спогодбата, в размер
на законната лихва от настъпване изискуемостта – падежа, уговорен в
споразумението - 31.12.2018 г., до деня, предхождащ завеждането на исковата
молба – 25.11.2020 г. Пресметната по правилата на чл.86, ал.1 ЗЗД и ПМС №
426 от 18.02.2014 г., с лихвен калкулатор, мораторната лихва възлиза на 38
125,47 лв. Изводът на съда за основателност до размера на 38 122,42 лв.
следва да се подкрепи, при липса на жалба от ищеца.
Изводите на настоящия състав съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, което обосновава потвърждаване на постановения съдебен акт.
При този изход от делото, въведеното искане и ангажирани доказателства,
на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски, платими от общината
– въззивник, в размер на 6480 лв., заплатеното адвокатско възнаграждение, с
ДДС.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 188 от 31.05.2021 г., постановено по т.д.
№ 463/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА О. С., ЕИК ******, с административен адрес: област Бургас, гр.
7
С., ул. „Г.Д.” № 2, представлявана от Г.С.К. - кмет, с адрес за връчване: гр.
Бургас, ул. „А.“ № 88, ет.1 – адв. Г.К., да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ******
със седалище и адрес на управление: с. П. 8456, О. С., област Бургас,
представлявано от В.Б.А. - управител, с адрес за връчване: гр. Сливен, ул. „Г.
С. Р.” № 11 – адв. Д.Й., сумата от 6480 лв. – съдебно-деловодни разноски
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8