О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 29.01.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен
състав, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Дончева ч. гр. д. № 10 по описа за 2020 г.
на Софийски окръжен съд и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274-278 ГПК.
Производството
е образувано по частна жалба от „М.Е.“ АД срещу определение № 588 от 21.10.2019
г. по гр.д. № 205/2018 г. по описа на РС – Костинброд, в частта, в която „М.Е.“
АД, ЕИК: ………,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г. Д.-изпълнителен директор е осъдено да
заплати на В.Е.П. с ЕГН: ********** *** сумата от 500, 00 лв. /петстотин/ лева
разноски за производството за адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят твърди,
че на ответника не е следвало да бъдат присъждани разноски, тъй като същият не
е следвало да бъде конституиран като страна, а в условията на евентуалност – не
били представени доказателства за извършването на такива.Излага съображения, че
В.П. не е надлежен ответник и като го е конституирал като такъв първоинстанционния съд е постановил неправилен акт. В.П. не
е направил възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК и по отношение на този ответник
заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради това в тази част производството
е следвало да бъде прекратено, поради липса на правен интерес. По същество
искането е за отмяна на обжалваното определение, алтернативно намаляване
размера на присъдените разноски.
Ответникът
по жалба В.Е.П., чрез адв. В. Н. изразява становище за неоснователност
на жалбата. Посочва, че са представени доказателства, от които е видно, че
сумата е платена. Неоснователно намира и възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като е в размер по-нисък от минималния
определен в Наредба №1 /2004 г., с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
От фактическа страна съдът констатира,
че с определение от 12.06.2019 г. е отменено определението за даване ход на
устните състезания и делото е насрочено за 02.09.2019 г. В о.с.з. на 02.09.2019
г. от процесуалния представител на ищеца юрк. С. е
направено искане да се конституира като ответник по делото В. Е.П. с ЕГН: ********** ***. С определение от
същата дата, РС-Костинброд е конституирал ответника В.П., като му е дадена
възможност да депозира отговор на исковата молба. На 18.10.2019 г. ответника В.Е.П.
е депозирал отговор, чрез адв. В.Ц.Н.. Към отговора е
приложен договор за правна защита и съдействие № 348/17.10.2019 г., от който се
установява, че договореното и платено в брой адвокатско възнаграждение е в
размер на 500, 00 лева.
На 18.10.2019 г. от ищеца „М.Е.“ АД е депозирана
молба, с която се прави отказ от иска, тъй като сумата е изплатена от В.П. на
10.05.2019 г.
С определение № 588/21.10.2019 г., РС-Костинброд е
прекратил производството по делото и осъдил ищеца да заплати на ответника В.Е.П.
разноски в размер на 500, 00 лева за адвокатско възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Частната
жалбата на „М.Е.“ АД срещу определението в обжалваната част по разноските е
подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по
следните съображения:
На
първо място, съдът не присъжда разноски служебно, а само по изрично искане на
страните, с оглед на
провъзгласения в чл.6 от ГПК основен принцип на диспозитивното начало, важащ за
всички съдебни производства. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване
на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за
разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а
въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран.
Правото на ответника на разноски възниква при три предпоставки:
отхвърляне на иска/респ. прекратяване на
спора, реализирани разноски и своевременно искане за присъждането
им – чл. 78
ГПК. В случая тези предпоставки са налице. Производството е прекратено, поради отказ
от иска, ответникът е направил
своевременно искане за присъждането на разноски в отговора на исковата молба от
18.10.2019 г. На следващо място от представения договор за правна защита и съдействие №
348/17.10.2019 г, се установява, че договореното адвокатско възнаграждение е в
размер на 500, 00 лева и е платено в брой. Ето защо правилно и законосъобразно
са присъдени разноски в претендирания размер.
Липсват
основания за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.
Минималния размер на адвокатското възнаграждение съобразно цената на иска от 10
000 лева, съобразно разпоредбата на чл. 7
ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза в размер на 830, 00 лева, поради което заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение от 500, 00 лева е под долната граница, определена с
Наредба № 1/2004 г. Оплакванията за неправилно конституиране на страна са ирелевантни, още повече, че дружеството е направило искането
за конституиране на тази страна като ответник.
По изложените съображения жалбата се явява
неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба „М.Е.“ АД срещу определение № 588 от 21.10.2019 г. по гр.д. №
205/2018 г. по описа на РС – Костинброд, в частта, в която „М.Е.“ АД, ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Г.
Д.-изпълнителен
директор е осъдено да заплати на В.Е.П. с ЕГН: ********** *** сумата от 500, 00
лв. /петстотин/ лева разноски за производството за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от съобщаването на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.