Решение по дело №2604/2009 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ VIII-1219                           14.12.2009г.                          гр.Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                           ОСМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на седемнадесети септември                                   две хиляди и девета година

в публично заседание в състав:                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска

 

секретар С.Д.

като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска

гр.дело № 2604  по описа на БРС за 2009г.

 

Производството е по реда на чл. 318 от ГПК във вр. с чл. 99, ал. 1 от СК /отм./.

            Делото е образувано по повод исковата молба на А.М.Ш. с ЕГН **********,*** срещу В.Х.Ш. с ЕГН **********,***. Ищецът претендира настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните по вина на жената, като желае да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Б. Ищецът няма претенция да упражнява родителските права по отношение на родените по време на брака деца  И. А. Ш. с ЕГН ********** и Т.А. Ш. с ЕГН **********. Ищецът не се противопоставя жената да запази брачната си фамилия, ако желае това.

В съдебно заседание се поддържат така направените искания, като се ангажират доказателства. Иска се уважаване на претенциите и присъждане на разноски по делото.

            Ответницата също желае прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен, като твърди, че вина за това носи ищеца. Заявява се желание да упражнява родителските права по отношение на родените от брака деца, като и се предостави ползването на семейното жилище. Ответницата желае да запази брачната си фамилия. Ангажират се доказателства.

            Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Бургас не изпраща представител, но депозира изготвен социален доклад по делото.

            След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и законовите разпоредби, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за граждански брак А.М.Ш. с ЕГН ********** и В.Х.Ш. с ЕГН ********** са сключили граждански брак в гр.Б., на ....г. От брака си страните имат родени две деца И. А. Ш. с ЕГН ********** и Т. А. Ш. с ЕГН **********. Семейно жилище за страните се явява находящото се в гр.Б., което видно от представения по делото нот.акт за покупко-продажба № ....г. е собственост на майката на ищеца И. Ш. и се обитава от семейството на страните и собственичката Ш..

Предвид събраните по делото доказателства съдът намира, че действително е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка между страните. И двете страни не оспорват обстоятелствата, че в отношенията им от доста време е налице срив, като особено в последно време е налице ескалация на непоносимост на атмосферата в семейството. В тази посока са показанията на свидетелите и на двете страни, а именно на св.Ш., св.К. и св.М.. И двете страни не желаят и не намират смисъл да запазят брачната си връзка.

По отношение на причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и двете страни твърдят, че другият съпруг носи вината за това, като от страна на ищеца Ш. се изтъква алчност и ламтеж за пари от страна на съпругата и лошо отношение към него с неоснователни обвинения в изневяра. Ответницата Ш. счита, че ищецът не е допринасял достатъчно за издръжката за семейството, както и че се държи лошо с нея, като включително и е посягал физически. Съдът намира за недоказано твърдението, че изключителна вина за разстройството на брака носи ищецът. Недоказано остана твърдението, че същият има извънбрачна връзка, която е довела до срив в семейството. Действително свидетелката М. споменава, че е видяла ищеца веднъж с друга жена на заведение, но този факт не доказва наличието на  извънбрачна интимна връзка. Не се доказа и твърдението за осъществявано от ищеца спрямо ответницата физическо насилие, като представеното по делото решение по гр.дело № ....г. на БРС не е влязло в сила. Настоящата съдебна инстанция намира, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по вина и на двамата съпрузи, като и двамата са допуснали паричните затруднения и намесата на трети лица да повлияят на семейните им отношение и да ги лишат от нормалното съдържание на уважение, обич и разбирателство. При формиране на това си становище съдът е взел предвид свидетелските показания на св. Матева и както и обяснененията на децата на страните. Съдът не кредитира показанията на св.Ш. и К., които са съответно майка на ищеца и ответницата и съдът намра, че същите нямат безпристрастно отношение към причините за разстройството на брачната връзка на страните. Съдът кредитира показанията на св.М., която е семейна приятелка на страните и има неспоредствени впечетления от живота на семейството. Същата установява, че основния спор между съпрузите е бил за пари и имущество. Пак по впечетления на тази свидетелка, влошаването на семейните отношения се дължи на неразбирателството между ответницата и майката на ищеца, които обитават съвместно семейното жилище. Съдът намира, че показанията на св.Матева се подкрепят от впечетленията на децата на страните, които също считат, че споровете в семейството са породени от неразбирателство за пари и имоти, като и от намесата  на майката на ищеца в живота на семейството на сина и.

Съдът намира, че упражняването на родителските права относно родените от брака деца И. А. Ш. с ЕГН ********** и Т. А. Ш. с ЕГН **********, следва да се предостави на майката. На първо място единствено тя е заявила, че желае да се грижи за тях, както и не се спори по делото, че основно майката се занимава с възпитанието и отглеждането на децата. Също така съдът отчита и факта, че става въпрос за деца от женски пол на 16 и 13 години, като по подходящо предвид възрастта и пола им е, майката да е родителя, който непосредствено да полага грижи за тях.

На бащата следва да се определи обичайния режим на лични контакти с родените от брака деца И. А. Ш. с ЕГН ********** и Т. А. Ш. с ЕГН **********, а именно всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не ползва отпуск.

С оглед становището на съда за предоставяне на упражняването на родителските права на майката, бащата следва да бъде осъден да осигурява месечна издръжка за малолетното си дете Т.-13г. и непълнолетното дете И.-16г. По делото не се събраха доказателства за дохода на страните, като единствено от доклада на Дирекция “Социално подпомагане” се споменава за тяхната трудова заетост и реализирани доходи. Съдът намира, че и двамата родители са в трудоспособна възраст и са в състояния да реализират поне средномесечния доход за страната, който е около 400 лева. Съдът намира, че за детето И. следва да се осигуряват месечно 120 лева, като 80 лева следва да заплаща бащата, а остатъка майката. За детето Т. следва да се осигурява месечна издръжка от родителите в размер на 90 лева, от които 60 лева следва да заплаща бащата и 30 лева майката. Съдът при определяне на разпределението на издръжката между двамата родители и определянето на по-висока такава дължима от бащата отчита факта, че майката е тази, която ще полага непосредствените грижи за децата, което безспорно е свързано и с повече разходи от нейна страна за ежедневното осигуряване на издръжка за същите.

Съдът намира, че семейното жилище на страните по смисъла на закона се явявя това, находящо се в гр.Б.. Не се спори между страните, че това жилище е собственост на майката на ищеца, като в него живеят собственичката на апартамента-И. Ш. и семейството на страните. Видно от изготвения по делото социален доклад, жилището се състои от две стаи и кухня, като кухнята се ползва от ищеца, едната стая от ответницата и двете деца, а  другата стая от И. Ш..  Съдът констатира, че и двете страни по делото желаят да им бъде предоставено ползването на семейното жилище. Съобразно нормата на чл.107, ал.1 от СК /отм./, която е действала към датата на образуване на настоящото дело и последното съдебно заседание по същото, при допускане на развода съдът предоставя ползуването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата, като взема пред вид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. Съдът намира, че отношенията между съпрузите са конфликтни и не предполагат възможността жилището да се ползва от тях съвместно. Съдът намира, че при определяне на ползването на семейното жилище следва да се приложи разпоредбата на чл.107, ал.4 от СК /отм./, която предвижда, че когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да го предостави на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, за определен срок. Безспорно в настоящия казус сме изправени в хипотезата на цитираната норма, тъй като и двете деца на страните са непълнолетни, като семейното жилище на страните е собственост на майката на ищеца, а съдът намира, че ползването на жилището следва да се предостави на ответницата и децата. Съдът намира, че следва да определи срок за ползването му от ответницата от една година, който срок съдът намира за разумен такъв, в който последната да има възможност да потърси ново жилище за себе си и децата. Съдът при определяне на срока отчита и обстоятелството, че ответницата и третото лице-собственик на жилището не са в добри отношения, като в ущърб на децата би било по-продължително обитаване на жилището съвместно от тези лица, след като между тях има конфликти и неразбирателства.

Съобразно заявеното от ответницата, че желае да запази брачната си фамилия и с оглед съгласието на ищеца за това, съдът следва да постанови запазване на брачната фамилия от жената.  

Предвид разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК направените по делото разноски остават за всяка една от страните, така както ги е направила. Съдът определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50 лева, като при завеждане на делото ищецът е внесъл своята част от таксата в размер на 25 лева, а ответникът следва да бъде осъден да доплати остатъка от 25 лева. Ищецът следва да заплати държавна такса за присъдените издръжки в рзмер на 201,60 лева.

 

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 99, ал. 1 от СК /отм./ Бургаският районен съд

Р   Е   Ш   И   :

 

ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА БРАКА между А.М.Ш. с ЕГН **********,*** срещу В.Х.Ш. с ЕГН **********,***, сключен в гр.Бургас на ....г., поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брака носят МЪЖЪТ И ЖЕНАТА.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо родените по време на брака деца  И. А. Ш. с ЕГН ********** и Т. А. Ш. с ЕГН ********** на майката В.Х.Ш. с ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между родените по време на брака деца  И. А. Ш. с ЕГН ********** и Т. А. Ш. с ЕГН ********** и бащата А.М.Ш. с ЕГН **********: Бащата има право да вижда децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не ползва отпуск.

ОСЪЖДА А.М.Ш. с ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете Т. А. Ш. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.Х.Ш. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 60 /шестдесет/ лева, начиная от 08.04.2009г. до настъпването на обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

ОСЪЖДА А.М.Ш. с ЕГН ********** да заплаща на непълнолетното си дете И. А. Ш. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.Х.Ш. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 80 /осемдесет/ лева, начиная от 08.04.2009г. до настъпването на обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

 

ПРЕДОСТЯВА ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище, находящо се в гр.Б. на В.Х.Ш. с ЕГН ********** за срок от една година, считано от влизане в сила на решението по делото, където същата ще живее с родените по време на брака деца  И. А. Ш. с ЕГН ********** и Т. А. Ш. с ЕГН **********.

ПОСТЯНОВЯВА, че след прекратяване на брака жената запазва брачната си фамилия, като за в бъдеще ще се именува В.Х.Ш..

ОСЪЖДА В.Х.Ш. с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на БРС допълнителна държавна такса  за допускане на развода в размер на 25 /двадесет и пет/ лева.

ОСЪЖДА А.М.Ш. с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на БРС държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 201,60 /двеста и един лева и шестдесет стотинки/ лева.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валентина Кърпичева –Цинцарска

Вярно с оригинала:Елена Христова