Решение по дело №2140/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ХРН Лифт“ЕООД, подадена чрез адв.С. против Решение № 1117/24.07.23г. по НАХД №654/2023г. на ВРС, 22 състав, с което е потвърдено наказателно постановление №03-2201147/14.12.2022г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за извършено административно нарушение по чл.199 ал.1 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и за използване на работното оборудване.

Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли да бъде отменено обжалваното решение, както и да бъде отменено НП.

Ответната страна Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, редовно призован, не се явява представител в с.з. и не изразява становище по жалбата.

Представителят на ВОП изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да се остави в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „ХРН Лифт“ЕООД против наказателно постановление №03-2201147/14.12.2022г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за извършено административно нарушение по чл.199 ал.1 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и за използване на работното оборудване. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че обжалваното наказателно постановление е издадено против търговеца за това, че при извършена проверка на 02.11.2022 г. по повод настъпил инцидент в обект хотел „Плиска“ в к.к.“Зл.Пясъци“ е установено, че от страна на дружеството-работодател не са осигурени на работника Й. необходимите помощни средства за работа на височина за безопасно изпълнение на работата – предпазен колан, осигурително въже, с което да е закрепен към здрава и сигурна конструкция. ВРС е приел, че нарушението безспорно е установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като твърденията за наличие на сключен граждански договор между работника и дружеството не са доказани и правилно и законосъобразно АНО е преценил, че правоотношенията са трудови и е издадено постановление за обявяване на трудовото правоотношение. ВРС е приел, че случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по чл.28 ЗАНН, а размерът на наложеното наказание е към предвидения от закона минимум.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

Съгласно НП дружеството е санкционирано за това, че като работодател е допуснало до работа Й. да изпълнява трудови функции като „общ работник” в обект демонтаж на асансьорна клетка в хотел „Плиска“ без да са осигурени изискващите се за тази работа помощни средства- предпазен колан, осигурително въже, с което да е закрепен към здрава и сигурна конструкция, при което настъпва трудов инцидент с лицето- нарушение на чл.199 ал.1 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и за използване на работното оборудване.

Съгласно чл.199 ал.1 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и за използване на работното оборудване при извършване на работа на височина се осигуряват необходимите помощни средства /площадки, платформи, скелета, стълби, въжета, люлки и др./ за безопасно изпълнение на работата.

От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин е установено, че работникът е полагал труд за работодателя, като не са му били осигурени помощни средства- предпазен колан и осигурително въже, изискващи се за работата, която е извършвал Й.. Видно от представената заповед е разпоредено да се използват лични предпазни средства, като за техник асансьорна техника включват и оборудване за защита срещу падане от височина, но в представената заповед за списък на предоставено безплатно работно облекло /ЛПС няма отразяване да са предоставени такива.

Не се установиха по делото твърденията да е бил сключен граждански договор между касатора и Й..

От доказателствата по делото се установява, че дружеството като изпълнител по договор с „Моника – 91“ЕООД, в качеството на работодател е наело Й. да извършва трудови функции като общ работник при определено работно място, работно време и уговорено възнаграждение. Правилно съдът е приел, че работникът е престирал своя труд, като при изпълнение на трудовите му задължения не са му били осигурени помощни средства- предпазен колан, осигурително въже, изискващи се при изпълнение на работата му.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че ВРС правилно и законосъобразно с оглед събраните по делото доказателства е приел, че наказаното дружество е извършило вмененото му нарушение, за което е ангажирана и отговорността му с обжалваното НП.

В мотивите си ВРС е обсъдил в последователност представените писмени доказателства и възраженията на жалбоподателя и правилно въз основа на тях е възприел фактическата обстановка по делото. Съдът е изложил подробни и последователни правни изводи, съответстващи изцяло на възприетата правилно фактическа обстановка.

Правилно е определен и размера на санкцията, съобразно обществената опасност на деянието, към предвидения от закона минимален размер.

Предвид изложеното, наведените твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на ВРС са неоснователни.

Решението на въззивният съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не се констатират такива при извършената служебна проверка, поради което като законосъобразно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1117/24.07.23г. по НАХД №654/2023г. на ВРС, 22 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: