Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 04.10.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ТЕОДОРА ИВАНОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор .…………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №6845 по описа за 2020г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №331475 от 06.02.2018г.,
постановено по гр.дело №18559/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 51-ви състав, е осъдена В.С.Р., с ЕГН **********, да заплати на „К.” ООД, с ЕИК ******, на
основание чл.61, ал.2 ЗЗД сумата от
630.05 лв.,
представляваща 1/2 от 1/10 от увеличената стойност на
лаборатория за радиоактивни изотопи, със
застроена площ от 448 кв.м., намираща се в град София, ж.к.“******, вследствие на направени от „К.” ООД, с ЕИК ******, подобрения
в имота в периода от 2006г. до 2014г. (монтаж на ПВЦ дограма, монтаж на алуминиева дограма, поставяне на
интериорни врати, поставяне на топлоизолация по външни стени, направа на външна
декоративна мазилка, обръщане около отвори, фаянсова облицовка по стени в
помещения 21 и 17, поставяне на настилка от теракотни плочи по пода в помещения
21 и 17 и ремонт на борд на покрив), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда -
12.02.2015г., до окончателното изплащане на сумата,
както и на основание члл.78, ал.1 ГПК сумата 602.91
лв., съдебни разноски, като отхвърля иска за
разликата над 630.05 лв. до
пълния претендиран размер от 1149 лв.. С решението е отхвърлено направеното от В.С.Р., с ЕГН **********, срещу „К.” ООД, с ЕИК ******, възражение за прихващане на сумата
630.05 лв. с
вземане на В.С.Р., с
ЕГН **********, срещу „К.” ООД, с ЕИК ******, за сумата
4259.50 лв., направени
разноски за изграждането на нов покрив на лаборатория за радиоактивни изотопи, със застроена площ от 448 кв.м., намираща се в град София, ж.к.“******, както и на
силова трифазна инсталация и табло в помещение 7 от лабораторията. С решението е отхвърлен предявения от „К.” ООД, с ЕИК ******, срещу Ж.Р.Р.,
ЕГН **********, иск по чл.61, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 1149 лв.,
представляваща 1/2 от 1/10 от увеличената стойност на лаборатория
за радиоактивни изотопи, със застроена площ от
448 кв.м., намираща се в град София, ж.к.“******, вследствие на направени от „К.” ООД, с ЕИК ******, подобрения
в имота в периода от 2006г. до 2014г. (монтаж на ПВЦ дограма, монтаж на алуминиева дограма, поставяне на
интериорни врати, поставяне на топлоизолация по външни стени, направа на външна
декоративна мазилка, обръщане около отвори, фаянсова облицовка по стени в
помещения 21 и 17, поставяне на настилка от теракотни плочи по пода в помещения
21 и 17 и ремонт на борд на покрив), поради погасяване чрез прихващане на част
от сумата в размер 630.05 лв. с насрещно вземане в размер на 3719.50 лв. на Ж.Р.Р., ЕГН **********, срещу „К.” ООД, с ЕИК ******, представляващо
направени от Ж.Р.Р., ЕГН **********, разноски за изграждането на нов покрив на лаборатория за радиоактивни
изотопи, със застроена площ от 448 кв.м., намираща
се в град София, ж.к.“******, а за остатъка от
630.05 лв. до
1149 лв. поради неоснователност. С решението е отхвърлено
направеното от Ж.Р.Р., ЕГН **********, срещу „К.” ООД, с ЕИК ******, възражение за прихващане с вземане в
размер на 540 лв. за разноски за
изграждане на силова трифазна инсталация и табло в помещение 7 от лаборатория
за радиоактивни изотопи, със застроена площ от
448 кв.м., намираща се в град София, ж.к.“******. С решението е осъден „КОНТРОЛТЕС” ООД, с ЕИК ******, да заплати на Ж.Р.Р., ЕГН **********, на основание чл.78, ал. 3 ГПК сумата 1425 лв., сторени по делото съдебни разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - „К.”
ООД, с ЕИК ******,
чрез процесуален представител адв.С.П., с която се обжалва решение №331475 от 06.02.2018г.,
постановено по гр.дело №18559/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 51-ви състав, в частта, в която
е отхвърлен изцяло предявения
срещу Ж.Р.Р., ЕГН **********, иск по чл.61, ал.2 ЗЗД за сумата 1149 лв. поради уважаване на възражение за прихващане и поради погасяване по давност, както и в частта,
в която частично е отхвърлен предявения срещу В.С.Р., с ЕГН **********, иск по чл.61, ал.2 ЗЗД за разликата над 630.05 лв. до пълния претендиран размер от 1149 лв. като
погасен по давност, както и мотивите на съда /уточнение направено от
въззивника-ищец с молба от 09.04.2019г./ в частта, в която е прието, че
претендираните вземания за заплащане на стойността на извършени подобрения за
настилка ламинат, облицовка по стени на помещение 18а и входна врата не следва
да се разглеждат, тъй като не са посочени в исковата молба. Инвокирани са
доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното
решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съдът е направил погрешна преценка кои
подобрения следва да бъдат оценени и тяхната стойност да се вземе предвид при
определяне на размера на обогатяването на ответниците и неправилно е приел, че претендираните вземания за
заплащане на стойността на извършени подобрения за настилка ламинат, облицовка
по стени на помещение 18а и входна врата не са посочени в исковата молба и като
такива не следва да се обсъждат от съда. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е
приел за основателно и като такова е уважено релевираното от ответниците възражение
за изтекла погасителна давност досежно претендирани подобрения, направени в
имота преди 12.05.2010г.. Твърди се, че неправилен е изводът на
първоинстанционния съд, че погасителната давност по отношение на извършените
подобрения е започнала да тече от датата на извършване на видовете СМР. Излага
се, че съгласно трайно установената съдебна практика началният момент, от който
започва да тече давностният срок, е датата когато владението на извършилия
подобренията съсобственик е смутено от съсобственика по исков ред или
подобрителят е предупреден да не извършва такива действия, като в случая това е
датата, на която ответниците са предявили срещу ищеца иск за делба по отношение
на процесния имот - 01.03.2007г., като съгласно чл.115, ал.1, б.„ж” от ЗЗД давност не тече докато
трае съдебния процес и като се вземе предвид, че стойността на подобренията е
заявена като претенция по сметки по реда на чл.286 от ГПК /отм/ и е приета за
съвместно разглеждане в делбеното производство с определение на 01.03.2012г.,
но с последващо определение от 10.07.2014г. е отменено определението, с което е
допусната за разглеждане заявената претенция по сметки за извършените
подобрения в имота, следва да се приеме, че след тази дата е започнал да тече
нов петгодишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на подаване на
исковата молба в съда - 12.02.2015г.. Поддържа се още, че
първоинстанционният съд неправилно е приел за основателно приетото за
разглеждане възражение за прихващане, наведено от ответника - Ж.Р.Р. с негово вземане към ищеца
за стойността на труда, положен за ремонт на покрива за сумата от 3719.50 лв..
Твърди се, че от събраните гласни доказателства се установява, че за направата
на ремонта на покрива е положен труд както от ответника - Ж.Р.Р., така и от
служители на дружеството-ищец, като по делото не е установено точното
съотношение между стойността на труда на ответника и това на служителите на
ищеца, поради което възражението за прихващане макар и доказано по основание следва
да се отхвърли като недоказано по размер. По изложените аргументи моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове
срещу двамата ответници като основателни и доказани. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответниците - Ж.Р.Р.
и В.С.Р., в
който е взето становище за неоснователност на въззивната жалба на ищеца. Изложени
са доводи в смисъл, че първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спора
факти и обстоятелства и е обосновал правилен и законосъобразен извод за неоснователност
на предявения иск срещу Ж.Р.Р., както и в частта, в която е приет за
неоснователен предявения иск срещу В.С.Р.. Поддържа се още, че
релевираното от ответниците възражение за
изтекла погасителна давност относно извършените в имота подобрения е основателно за тези видове СМР, които са направени
преди 12.05.2010г., като изложените от първоинстанционния съд
съображения относно началния момент, от който започва да тече погасителната
давност, съответстват на правилното тълкуване и прилагане на закона и са
съобразени с трайно установената съдебна практика. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно решение в частта, предмет
на обжалване с въззивната жалба на ищеца, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане
на разноски за въззивната инстанция, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение.
Постъпила
е въззивна жалба от ответницата - В.С.Р., с ЕГН **********, с която се обжалва
решение №331475 от 06.02.2018г., постановено по гр.дело №18559/2016г. по описа
на СРС, І Г.О., 51-ви състав, в частта, в която е уважен
предявения
срещу нея иск по чл.61, ал.2 ЗЗД за сумата
от 630.05 лв., представляваща 1/2 от
1/10 от увеличената стойност на имот - лаборатория за радиоактивни изотопи, със
застроена площ от 448 кв.м., намираща се в град София, ж.к.“******, вследствие на направени от ищеца
- „К.” ООД, с ЕИК ******, подобрения, с които се е увеличила стойността на
имота, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 12.02.2015г. до окончателното плащане, както и в частта
на присъдените в нейна тежест разноски
за сумата от 602.91 лв.. Релевирани
са доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните
части, като постановено в нарушение на материалния закон и при неправилен
анализ на събраните по делото доказателства. Наведени са аргументи, че в
обжалваното решение липсват изложени мотиви, на основание на които съдът е
приел, че стойността на извършените в имота подобрения възлиза на сумата от 12600.97
лв., каквато няма посочена в приетото по делото заключение на вещото лице инж.М.Младенов
по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Твърди се, че неправилно
първостепенният съд е приел за недоказано приетото за разглеждане възражение за
прихващане, поддържано от ответницата - В.С.Р., с нейно вземане към ищеца за
стойността на труда, положен за ремонт на покрива за сумата от 3719.50 лв.. Поддържа
се, че първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не
е разгледал и не се произнесъл по направено от ответницата възражение за
прихващане с нейно вземане към ищеца за стойността на извършени подобрения в
помещения 1 и 2. Оспорва се размера на разноските, присъдени в тежест на
ответницата, като се твърди, че първостепенният съд ги е изчислил неправилно.
Допълнителни конкретни пороци за незаконосъобразност на първоинстанционното
решение в обжалваната част са изложени в молба-уточнение от 29.03.2019г., но
доколкото същата е подадена след преклузивния двуседмичен срок за обжалване,
предвиден в нормата на чл.259, ал.1 от ГПК, въззивният съд не следва да ги обсъжда
в мотивите на настоящия съдебен акт. По изложените аргументи моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения
иск срещу ответницата - В.С.Р., като неоснователен и недоказан. Претендира
присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.
С
определение от съдебно заседание на 09.06.2022г. е прекратено производството по
делото по отношение на въззивната жалба вх.№5045136 от 19.03.2018г., подадена
от ответника - Ж.Р.Р., което е влязло в
сила като необжалвано.
В срока по чл.263,
ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца - „К.” ООД, чрез процесуален представител адв.С.П., в който е взето становище за
неоснователност на въззивната жалба на ответницата. Излага се, че при постановяване
на обжалваното решение в частта, в която е уважен предявения иск срещу ответницата -
В.С.Р., с правно
основание чл.61, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 630.05 лв., представляваща 1/2 от
1/10 от увеличената стойност на имот - лаборатория за радиоактивни изотопи, със застроена площ от 448 кв.м., намираща се в град София, ж.к.“******, вследствие на
направени от ищеца - „К.” ООД, с ЕИК ******, подобрения, с които се е увеличила
стойността на имота, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда – 12.02.2015г. до окончателното плащане, първоинстанционният съд е
приложил правилно материалния и процесуалния закон, съобразил се е и анализирал
релевантните за спора факти и доказателства като обоснования краен извод е
законосъобразен. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно решение в
частта, предмет на обжалване с въззивната жалба на ответницата - В.С.Р., като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Предявени са от „К.” ООД, с ЕИК ******, срещу В.С.Р., с ЕГН **********, и Ж.Р.Р., ЕГН **********, при условията на субективно и обективно съединяване искове с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД.
С оглед предмета на подадените въззивни жалби на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение.
Софийският
градски съд,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така
както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са
ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата
за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
В
конкретния случай не се спори между страните, а и от доказателствата по делото
- нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №8, том I, рег.№2733, дело №8/2005г.
от 21.02.2005г. на нотариус С.К., с район на действие СРС, се
установява, че страните са съсобственици на
недвижим имот – сграда, представляваща
лаборатория за радиоактивни изотопи, със
застроена площ от 448 кв.м., намираща се в град София,
ж.к.“******, при квоти: за ищеца - „К.” ООД – 9/10 ид.ч. от правото на
собственост, за ответниците - В.С.Р. и Ж.Р.Р. -
1/10 ид.ч. в режим на СИО от правото на собственост.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивните жалби са допустими -
подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледат по същество.
Разгледани по същество въззивната жалба на ищеца - „К.” ООД и въззивната жалба на ответницата - В.С.Р. са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т.1 - ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК
на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и
допустимо, като при постановяването
му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми на закона. Решението е и правилно,
като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод
за неоснователност на предявения от „К.” ООД срещу Ж.Р.Р. иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 1149
лв. поради погасяване чрез прихващане на част от сумата в размер на 630.05 лв.
с насрещно вземане в размер на 3719.50 лв. /при спазване на принципа за
диспозитивното начало в гражданския процес/, на Ж.Р.Р. срещу „К.” ООД, като за разликата над 630.05
лв. до пълния предявен размер от 1149 лв. е погасен по давност; както и за
частична основателност на предявения от „К.” ООД срещу В.С.Р. иск с
правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 630.05
лв., представляваща 1/2 от 1/10 от увеличената стойност на процесния съсобствен между
страните недвижим имот
вследствие на направени от „К.” ООД в имота подобрения, подробно описани по вид в диспозитива на постановения
съдебен акт, като е отхвърлен предявеният
иск за разликата над уважения размер от 630.05 лв. до пълния предявен размер от 1149 лв. като
погасен по давност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените
от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон. Доводите, изложени във въззивните жалби, са изцяло неоснователни.
В разглеждания случай
предявените от „К.” ООД срещу В.С.Р. и Ж.Р.Р. искове за заплащане на стойността на извършени
подобрения в процесния съсобствен между страните недвижим имот - сграда, представляваща лаборатория за радиоактивни изотопи, със застроена площ от 448 кв.м., намираща се в град София, ж.к.“******, които подобрения са
извършени без
съгласието на другите съсобственици, но в интерес на всички, следва да бъде квалифицирани по чл.61, ал.2 от ЗЗД. Отговорността за водене
на чужда работа без пълномощия съгласно чл.61,
ал.2 ЗЗД представлява разновидност на забраната за неоснователно обогатяване,
поради което (както е и посочено в цитираната правна норма) в тази хипотеза
следва да е налице обедняване на ищеца и настъпило във връзка с него
обогатяване на ответниците чрез повишаване стойността на имота. Размерът на
обезщетението се равнява на по-ниската сума между действителната стойност на
разходите и сумата, с която стойността на имота се е повишила към датата, на
която разходите са сторени, съобразно притежаваната от тях идеална част от
правото на соственост върху имота – 1/10 ид.ч.. Следователно, за да се приеме,
че е налице обогатяване на ответниците, следва да е изпълнен резултат от
предприетата от гестора работа. Подробно в мотивите
на обжалваното решение първоинстанционният съд е разгледал наличието на
всичките кумулативни предпоставки на сочената правна норма и след като се е
съобразил изцяло с константната
практика на ВКС е приел, че в хода на съдебното производство са доказани всяка от тях,
които аргументи
напълно се споделят от настоящия състав, поради което не следва да се
преповтарят и препраща към тях /чл.272 от ГПК/. В случая от анализа на събраните
по делото доказателства се установява, че са налице
елементите от фактическия състав на воденето на чужда работа без пълномощие в
хипотезата на чл.61, ал.2 от ЗЗД – по делото е доказано, че процесните подобрения са извършени
уместно и в интерес на двете страни. В конкретната хипотеза при неоснователното
обогатяване и гестията от значение е не толкова съгласието на съсобствениците на вещта с извършваните
подобрения, колкото налице ли е било противопоставяне от страна на
другите съсобственици на така извършваната
работа. Аргумент за този извод на съда е разпоредбата на чл.61, ал.2 и
ал.3 и чл.62 от ЗЗД. В случая въззивният съд приема, че претендираните от ищеца строителни
работи са били извършени от него, без да е налице противопоставянето на
ответниците в качеството им на съсобственици на процесния имот доколкото
доказателства в обратния смисъл по делото няма ангажирани. Доказани са всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.61, ал.2
от ЗЗД и ответниците отговарят само до размера на обогатяването им - т.е. дължи се по-малката сума между направените разходи и обогатяването - решение №461 от
12.05.86г. по гр. д. №570/85г. на ВС, ІІ Г.О., като под
обогатяване се има предвид увеличената стойност на имота. При определяне на
увеличената стойност на имота пък следва да се имат предвид разясненията,
дадени с т.ІІ.6 на ППВС №6/1974г. - трябва да се изследва каква би била цената
на имота без подобренията и каква е тя след подобренията, към момента на
разглеждане на спора.
В конкретния случай от анализа на
събраните по делото доказателства - разпит на
свидетели се установява по безспорен начин какви конкретно подобрения са
извършени от ищеца, в какво се изразяват същите, кога са
извършени и каква е тяхната стойност. В случая от приетото по делото заключение на СТЕ,
изготвено от вещото лице инж.М.Младенов, което следва да бъде кредитирано като
обективно и компетентно изготвено, подробно аргументирано, неоспорено от
страните,
се установява, че увеличението на
стойността на вещта е равно на
стойността на разходите за подобренията, в който случай обогатяването на
доминуса е до размера на увеличената стойност и която гесторът има право да
получи. Експертът уточнява в изготвеното
от него заключение, че не
всички извършени от ищеца строителни дейности са довели обективно
до увеличаване стойността на процесния имот. Според експертът изпълнените полезни разноски, които са увеличили
стойността на имота, са само монтаж на ПВЦ дограма, монтаж на алуминиева дограма, поставяне на
интериорни врати, поставяне на топлоизолация по външни стени, направа на външна
декоративна мазилка, обръщане около отвори, фаянсова облицовка по стени в
помещения 21 и 17, поставяне на настилка от теракотни плочи по пода в помещения
21 и 17 и ремонт на борд на покрив. Доколкото всички останали изпълнени
видове СМР не са увеличили
стойността на процесния имот, се налага извод, че същите не представляват
подобрения, а са текущи разноски, свързани с ползването на вещта, поради което ищецът няма право на вземане за тези
разноски срещу ответниците. В тази връзка съдът не следва да обсъжда факта дали по делото е доказано
извършването на тези видове СМР, които не са довели до увеличаване стойността
на имота, към които се включват видове СМР по направа на окачен таван тип Армстронг в помещения 1, 2, 3, 4, 12, 13, 14 и 15, както и видове СМР по направа
на дренажна система.
На
следващо място противно на доводите, изложени във въззивната жалба на ищеца,
настоящият състав счита, че изцяло законосъобразен е изводът на СРС, че
претендираните от ищеца разноски за извършени видове СМР за настилка ламинат в помещения,
непосочени в приложение 1 към исковата молба; облицовка по стени на помещение
18а; входна врата, се въвеждат за първи път с уточняваща молба от 21.10.2016г.. Така описаните видове СМР не са
посочени в Приложение №1, неразделна част от исковата молба, предвид на което
правилен е изводът на СРС, че е недопустимо чрез уточнение на исковата молба ищецът да въвежда нови искови претенции, поради което не са били предмет
на разглеждане в исковото производство.
По
горните съображения настоящият въззивен състав намира, че по делото е доказано,
че в полза на
ищеца е възникнало субективното
право да иска заплащане на сумата, с която ответниците са се обогатили, вследствие на изпълнените
видове СМР от ищеца, довели до увеличаване на стойността на имота, предвид на което съдът следва да се
произнесе по направеното възражение за погасяването им по давност. Съгласно разпоредбата
на чл.110 ЗЗД с изтичане на 5-годишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността според нормата
на чл.114, ал.1 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Погасителната давност по чл.110 ЗЗД за вземане за стойността на направени подобрения – необходими и полезни разноски,
в съсобствен
имот, извършени със знанието на останалите
съсобственици, какъвто е конкретният случай, започва да тече от момента за извършване подобренията. Само в хипотезата, при която съсобственикът е направил
разноските в качеството му на владелец на идеалните части на останалите
съсобственици, давностният срок тече от момента на загубване на владението, от
превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато
то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота – Постановление №6 от 1974г. на
Пленума на ВС. В конкретния случай въззивника-ищец не твърди и съответно не е ангажирал доказателства, че твърдените
от него подобрения в имота са направени в качеството му на владелец на
притежаваните от ответниците идеални части. От изложеното в исковата молба,
както и от събраните по делото доказателства, се установява, че извършваните от
него строително-монтажни дейности са направени в качеството му на държател на
идеалните части на
ответниците, които са знаели за извършените подобрения, като по никакъв начин
не са се противопоставили на извършването им. В тази насока по делото са
ангажирани гласни доказателства. По тези съображения въззивният съд счита за
неоснователен доводът на въззивника-ищец, че давностният срок досежно извършените от него
подобрения в съсобствения имот започва да тече не от датата на тяхното извършване, както е
приел СРС, а от един по-късен момент - датата, на която ответниците са
предявили срещу ищеца иск за делба по отношение на процесния имот - 01.03.2007г.,
като съгласно чл.115, ал.1, б.„ж” от ЗЗД давност не тече докато трае съдебния
процес и като се вземе предвид, че стойността на подобренията е заявена като
претенция по сметки по реда на чл.286 ГПК /отм./ и е приета за съвместно
разглеждане в делбеното производство с определение на 01.03.2012г., но с
последващо определение от 10.07.2014г. е отменено определението, с което е
допусната за разглеждане заявената претенция по сметки за извършените
подобрения в имота, се твърди от въззивника-ищец, че след тази дата е започнал
да тече нов петгодишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на
подаване на исковата молба в съда - 12.02.2015г.. В същия смисъл е направеният
извод и от първостепенния съд, който напълно съответства на съдебната практика
и се споделя от настоящия състав. В случая исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото производство, е депозирана на
12.02.2015г.,
предвид на което заявените от ищеца претенции за извършени от него подобрения в периода преди 12.02.2010г. са погасени по
давност. Правилно
СРС е преценил, че твърденията на ищеца, обективирани в молба от 29.08.2016г., относно
периода на извършване на заявените от него видове СМР, които представляват подобрения,
т.е. довели са до увеличаване стойността на имота, се доказват от представени
по делото писмени доказателства - договори
за доставка и монтаж на ПВЦ дограма, фактури, след което е приел, че част от ПВЦ дограмата е монтирана преди 12.02.2010г.; част от вътрешната алуминиева дограма (врати) е
поставена през 2006г., както и че преди
12.02.2010г. са монтирани част от интериорните врати, поставена е част от настилка от ламинат; част от окачения таван; част от облицовката с
гипсокартон на стените в коридора; част от настилката от теракотни плочи в
помещения 17 и 21; част от водопроводната инсталация; част от ремонтните
дейности в помещения 17, 18 и 21; както и част от ремонтните дейности по
електроинсталацията. Следователно вземанията за разноските за тези дейности са
погасени по давност, поради което последните не следва да бъдат взети предвид при изчисляване на стойността на
извършените подобрения от ищеца. Стойността на
подобренията (без да бъдат взети предвид тези от тях, които са извършени в
периода преди 12.02.2010г. и подробно описани по-горе)
възлиза в размер на 12600.97 лв., който размер е получен от
първостепенния съд след математически изчисления на извършените видове СМР -
подобрения, индивидуализирани по вид, количество и стойност в Таблица №1,
представляваща неразделна част от приетото по делото заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице инж.М.Младенов. Следователно ответниците дължат на ищеца
общо сумата 1260.10 лв.
(1/10 от 12600.97 лв.) или
всеки от тях дължи по 630.05 лв..
На следващо място правилно първостепенният
съд след като е обосновал правилен краен извод за основателност на предявените искове срещу ответниците до посочения по-горе размер от 630.05 лв. досежно
всеки от тях, е разгледал приетите за
разглеждане и поддържани от
ответниците възражение за прихващане със сумата 8519 лв. (уточнена с молба, представена в открито съдебно
заседание по гр.д. №6992/2015г., СРС, Г.О., 85 състав, проведено на 01.06.2015г.), представляваща
9/10 от стойността на труда за изградения от тях
нов покрив на сградата (7439 лв.), както и от
стойността на направена от тях силова трифазна инсталация и табло в помещение 7
(1080 лв.). Настоящият състав напълно споделя и препраща към
мотивете на СРС, който е приел, че от анализа на събраните по делото
доказателства – разпит на свидетелите Л.С.,К.Т.и Р.Р., чиито показания
кредитира като дадени в резултат на техни преки и непосредствени впечатления,
не са противоречиви, а напротив – взаимно допълващи се, се установява по
категоричен начин факта, че ответникът - Ж.Р.Р. е участвал като консултант и изпълнител на ремонта на покрива на
процесната сграда, а
материалите за ремонта на покрива са били отпуснати безвъзмездно от трето лице. Противно на твърдението на
въззивника-ищец, че за направата на ремонта на покрива е бил положен труд освен
от ищеца, така и от служители на дружеството-ищец съдът приема, че по делото се
установява от показанията на свидетеля Р.Р., че покривът на сградата е бил
направен от неговия баща – ответника по делото, така и от негови приятели,
които е ангажирал. В тази връзка съдът приема, че
ответникът - Ж.Р.Р. има право на вземане от ищеца за
стойността на положения от него труд за направата на ремонта на покрива,
съразмерно на притежаваната от него идеална част от правото на собственост,
възлизащо в размер на 4056 лв., цена на изработване на проект за покрив и
изграждането на самия покрив, изчислена в приетото по делото заключението на допълнителна съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж.М.Младенов. Следователно се налага извода, че ищецът - „К.” ООД дължи на ответника - Ж.Р.Р. сумата от 4056 лв. (която е в по-висок размер от предявения с възражението
за прихващане размер
от 3719.50 лв., която сума се равнява на 1/2 част от сумата 7439 лв., представляваща общия размер на заявеното от
ответниците възражение за прихващане).
На следващо място не намира опора
в закона и събраните по делото доказателства поддържаният от
въззивника-ответник - В.С.Р. довод, че е основателно и
доказано предявеното от нея възражение за прихващане с вземане, което има към
ищеца в размер на стойността
на труда за
изградения нов покрив на
сградата. В случая по делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установява, че ответницата - В.С.Р. е участвала с труд или с
парични средства при извършването на ремонта на покрива, поради което съдът
намира, че нейната претенция за заплащане стойността на ремонта на покрива е
неоснователна.
Във въззивната жалба на
ответницата няма наведени никакви конкретни оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на изводите на първоинстанционния съд в частта, в която е прието,
че приетото за разглеждане възражение за прихващане с вземане за стойността на направена от ответниците силова трифазна инсталация и табло в помещение 7 е неоснователно, тъй като сторените от тях разноски за
изпълненето на силова трифазна
инсталация и табло в помещение 7 не са довели до увеличаване на стойността на съсобствения
на страните имот, а са свързани с използването на съсобствената вещ. Доколкото въззивният
съд е обвързан само с доводите във въззивната жалба и при липса на такива по
аргумент на чл.269, изр.2 от ГПК препраща към мотивите на СРС, които счита за
обосновани при правилен анализ на събраните доказателства и при правилно
прилагане на материалния закон.
На
следващо място не може да бъде споделен доводът на въззивника-ответник, че първостепенният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение като не е разгледал и не се произнесъл по направено от
ответницата възражение за прихващане с нейно вземане към ищеца за стойността на
извършени подобрения в помещения 1 и 2. В случая исковата молба е постъпила в
съда при действието на ГПК, обн.ДВ, бр.59/2007г., поради което посоченото възражение за прихващане е следвало да бъде заявено с отговора на исковата
молба. Съгласно чл.133 ГПК крайният срок, до който ответникът може да
направи своите възражения срещу иска, включително и възражение за прихващане е срокът за подаване на
отговор на исковата молба, т.е. в едномесечен срок от получаване на препис от
исковата молба. В този смисъл са дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по
тълк.дело №4/2012г. на ОСГТК на ВКС, т.4, в което е прието, че възраженията на
ответника срещу предявения иск в това число и възраженията за прихващане се преклудират след изтичане на срока за
отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 от ГПК. В случая видно от данните по делото
се установява, че в депозирания отговор на исковата молба, с който отговор се
оспорва предявения иск не е релевирано възражение за прихващане с вземане, което ответниците имат към ищеца за стойността на извършени
подобрения в помещения 1 и 2. В приложения
отговор на исковата молба, т.8 са направени две възражения за прихващане общо
за сумата от 8519 лв., представляваща 9/10
от стойността на труда
за изградения от ответниците нов покрив на сградата (7439 лв.), както и от стойността на направена от ответниците силова трифазна инсталация и табло в
помещение 7 (1080 лв.), които са надлежно разгледани от първостепения съд при
постановяване на обжалвания съдебен акт. Доколкото соченото от ответницата възражение за прихващане с нейно вземане към ищеца за стойността на
извършени подобрения в помещения 1 и 2 не е направено с отговора на исковата молба, по
изложените по-горе съображения правилно първостепенният съд не го е разгледал и
не се произнесъл по същество на същото.
При така
изложените аргументи правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
отхвърлил предявения от „К.”
ООД срещу Ж.Р.Р. иск с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД като погасен чрез
прихващане и по давност, а искът
с правно основание
чл.61, ал.2 от ЗЗД срещу В.С.Р. е приел за
основателен и доказан и като такъв го е уважен за сумата от 630.05 лв. и е отхвърлен за разликата
над този размер до пълния претендиран размер от 1149 лв., като погасен по давност.
С оглед
изхода на спора следва да се потвърди постановеното решение и в частта на
разноските, възложени в тежест на ответницата. Доводите във въззивната жалба на
ответницата досежно неправилното изчисляване на възложени в нейна тежест разноски
са обсъди от първостепенния съд в производството по реда на чл.248 от ГПК и
доколкото няма подадена частна жалба срещу постановения в това производство
съдебен акт, настоящият съдебен състав няма правомощие по своя инициатива да
изменя решението в частта за разноските, без да се сезиран с надлежно искане за
това от страната.
По
горните аргументи обжалваният съдебен акт, в т.ч. и в частта за разноските,
като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден на основание на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По
разноските в настоящото производство:
С оглед
изхода на спора пред
настоящата инстанция – въззивните жалби, с които съдът е сезиран, са
неоснователни, поради което сторените от страните разноски следва да останат в
тежест на всяка от тях така както са сторени и съдът не следва да присъжда
такива в настоящото въззивно производство.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №331475 от 06.02.2018г.,
постановено по гр.дело №18559/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 51-ви състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./