№ 16925
гр. София, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110133307 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца „К. и К.“ АД срещу ответника И. К. И. установителен иск с
правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 59, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът И. К. И. дължи на ищеца сумата от
6845,40 лв., представляваща заплатена от банковата сметка на дружеството сума, за
която е издадена фактура № **********/04.02.2021г., послужила за заплащане на
учебна такса в Американския колеж в гр. София, с която ответникът неоснователно се
е обогатил, ведно със законната лихва върху главницата от 23.12.2022г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70779/2022г. по описа на СРС, 81
състав.
Ищецът „К. и К.“ АД твърди, че ответникът И. К. И. е бил изпълнителен
директор на дружеството до 21.04.2022г., когато е вписана промяна в представителната
власт по партидата на същото в Търговския регистър. Излага, че след посочената
промяна са извършени вътрешни проверки, които установили разпореждания със
средства от банковата сметка на дружеството без наличието на законово основание за
това. Твърди, че въз основа на издадена фактура № **********/04.02.2021г. на
стойност 6845,40 лв., с посочен в нея получател ответника И. И. и наименование на
стоката/услугата „учебна такса 2ри срок 2020г. – 2021г. към Американски колеж в
София, сумата е заплатена от банковата сметка на ищеца на дата 12.02.2021г.
Поддържа, че в резултат на проверките, инициирани от новия изпълнителен директор
се установило, че ищцовото дружество не е поемало задължение за заплащане
1
обучението на близки и роднини на ответника, както и че няма практика да поема
разходи за обучение на своите служители, членове на органи на управление и техни
роднини. С оглед на изложеното намира, че ответникът неоснователно се е обогатил с
посочената сума, поради което претендира присъждането , ведно със законната лихва
от депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 23.12.2022г. до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът И. К. И. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131
ГПК, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на издадена
фактура от Американския колеж в гр.София и извършеното във връзка с нея плащане
от ищцовото дружество, за което е дал разрешение. Излага съображения, че плащането
по счетоводния документ не е без основание. Счита, че не е налице основание за
ангажиране отговорността му, доколкото ищецът не излага факти, че процесното
плащане е извършено в негова полза. В допълнение посочва, че разрешавайки
плащането по процесната фактура е упражнил дадените му от закона и Устава права на
изпълнител директор без да извършва нарушения. С оглед на изложеното намира иска
за неоснователен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД спорното материално право се обуславя
от кумулативната даденост на следните предпоставки: 1.) наличие на обогатяване у
ответника и обедняване на ищеца, 2.) общ правопораждащ факт, причиняващ
едновременно обогатяването и обедняването, 3.) липса на основание (конкретен
юридически факт) за едновременното настъпване на обедняването и обогатяването и
4.) правен интерес от предявяването на иска, обусловен от липса на възможност за
защита с друг иск, установяването на които обстоятелства е в тежест на
ищеца.
По делото не е спорно между страните, че ответникът И. К. И. е бил
изпълнителен директор на ищцовото дружество „К. и К.“ АД до 21.04.2022г., когато е
вписана промяна по партидата на дружеството, което обстоятелство се установява и
при извършена служебно справка в Търговския регистър към Агенция по
вписванията.
По делото е приета неоспорена от страните фактура № **********/04.02.2021г.
с издател Американски колеж в София и получател „К. и К.“ АД, МОЛ: И. К. И., за
извършен от ищцовото дружество паричен превод на сумата в размер на 6845,40 лева,
с основание: учебна такса за 2-ри срок 2020г. – 2021г., и отразен срок за плащане –
26.02.2021г.
Видно от приложено извлечение по сметка на „К. и К.“ АД, открита в „ОББ“ АД
с IBAN: BG36UBBS88881000551742, за периода от 11.02.2021г. до 12.02.2021г.,
2
сметката е задължена със сумата от 6845,40 лева – изходящ превод в лева в полза на
Американски колеж в София с IBAN: BG07UNCR76301000312119, с основание
„учебна такса за 2-ри срок 2020/2021г.“
От заключението на допуснатата в производството по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че във връзка с процесната фактура №
**********/04.02.2021г., на дата 12.02.2021г. от банковата сметка на „К. и К.“ АД в
„ОББ“ АД е наредена сумата в размер 6845,40 лева в полза на Американски колеж в
София с основание „учебна такса 2-ри срок 2020-2021г.“ Вещото лице изяснява, че
първичният счетоводен документ и плащането във връзка с него са осчетоводени
първоначално със счетоводна статия **********/04.02.02.2021г., ДТ с/ка 401
Доставчици „Енеси газ АК“ ООД 6845,00 лева, като същевременно е извършена
корекция с операция: счетоводна статия ********** сторно на счетоводна статия
**********, ДТ с/ка 401 Доставчици „Енеси газ АК“ ООД - 6845,00 лева. В
допълнение експертът е отразил, че съгласно банковото извлечение процесната сума е
наредена на същата дата – 12.02.2021г. към Американски колеж в София. Съдът при
преценката си по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло заключението на допусната
ССЕ, доколкото вещото лице е отговорило пълно и обосновано на поставените задачи
в съответствие със своята компетентност след запознаване с писмените доказателства
и извършена проверка в счетоводството на ищеца, като същевременно липсват
доказателства, които да разколебават направените изводи.
С разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране
гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на
другиго, като бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, за да бъде
възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на
обедняването. Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари
и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в
намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи,
които той иначе е трябвало да понесе. За да се приеме, че е налице обогатяване чрез
спестяване на имуществени разходи е необходимо ответникът да е имал произтичащо
от закон или договор задължение да ги понесе от собственото си имущество. Съгласно
задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 4 и т. 5 от Постановление № 1
от 28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд, при хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което
се е обогатил, но само до размер на обедняването, като от значение е не причинната
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на
общ факт, или обща група от факти, от които произтичат обедняването и
обогатяването. Следователно общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59
от ЗЗД е налице, в случаите когато е увеличено без основание имуществото на едно
3
лице за сметка на имуществото на друго лице - обеднелият, като обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника, следва да произтичат от един общ факт или от
обща група факти. В конкретния случай тези предпоставки не са налице.
В настоящият случай безспорно доказан по делото е фактът на намаляване
имуществото на ищеца със сумата 6845,40 лева, чрез заплащането от сметката на
дружеството на дата 12.02.2021г. в полза на трето за спора лице – Американски колеж
в София. Същевременно ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на
вторият елемент от фактическия състав – обогатяването на ответника. За успешно
провеждане на исковата защита по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно главно доказване не само факта, че е намаляла
имуществената му сфера с процесната сума, но и че ответникът от своя страна се е
обогатил със същата, без правно основание за това, както и размерът на вредата.
Изложени са твърдения, че процесната сума е била лично задължение на ответника,
който в качеството си на управител на дружеството е разрешил извършването на
банковия превод. Последното обстоятелство от своя страна се явява разколебано с
оглед предоставените правомощия на изпълнителния член съгласно разпоредбите на
ТЗ. Не се доказва и твърдението, че посочената във фактура №
**********/04.02.2021г. сума е послужила за заплащане на обучението на ответника
или на негови близки и роднини. За установяване на това обстоятелство не са
представени доказателства, нито са релевирани своевременно доказателствени
искания от страната, чиято е доказателствената тежест, разпределена с доклада по
делото. Горните изводи на съда не се разколебават от отразеното в съдебно –
счетоводната експертиза, че платената сума към Американския колеж е заведена
счетоводно като вземане на ищцовото дружество към И. К. И., доколкото същото не
установява поемането на лично задължение или договорна връзка между ответника и
третото за спора лице /в полза на което е извършен паричния превод/, съответно и
твърдяното обогатяване. В допълнение към горното следва да се посочи, че в исковата
молба са изложени аргументи, сочещи на ангажиране отговорността на ответника в
качеството му на изпълнителен директор на ищцовото дружество към релевантния
период, която не може да бъде реализирана успешно на плоскостта на неоснователното
обогатяване. При така изложените съображения, предявеният установителен иск с
правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД като неоснователен следва да се
отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има
ответникът. Същият претендира разноски за сумата от 1000 лева, представляваща
действително заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 20.05.2023г. Релевираното възражение за прекомерност по
4
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно, доколкото договореният хонорар
е около минимума по Наредба № 1/09.07.200г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, към датата на уговарянето му. Поради изложеното в
полза на ответника следва да се присъди сумата 1000 лева, представляващи разноски
за процесуално представителство в настоящото исково производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "К. и К.“ АД, ЕИК ********* срещу И. К. И., ЕГН
**********, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал.1
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът И. К.
И. дължи на ищеца сумата от 6845,40 лв., представляваща заплатена от банковата
сметка на дружеството сума, за която е издадена фактура № **********/04.02.2021г.,
послужила за заплащане на учебна такса в Американския колеж в гр. София, с която
ответникът неоснователно се е обогатил, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70779/2022г. по описа
на СРС, 81 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „К. и К.“ АД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на И. К. И., ЕГН **********, сумата от 1000 лева, представляваща
сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5