Р Е Ш Е Н И Е
№260194
гр. Русе, 26.02.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на седемнадесети
февруари, две хиляди двадесет и първа в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Галя Георгиева като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 1020 по описа за 2020 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
М. С. – юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, заявява, че на 09.04.2015г. между „Аксес файнанс“ ООД и О.Л.О. е сключен Договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който дружеството се задължило да предостави
на ответника револвиращ кредит в максимален размер 100 лева, под формата на
разрешен кредитен лимит, който би могъл да се усвои чрез международна кредитна
карта Access
Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателят - да ползва и
върне сумата, съгласно условията на контракта. При подписване на договора,
„Аксес файнанс“ ООД предоставило на О.О. кредитна карта №429971, издадена от
„Интеркарт Файнанс“ АД, посредством която, след активирането й, ответникът би
могъл да усвои изцяло отпуснатия кредит. Условията за ползване на платежния
инструмент визирали в Приложение №1 към договора за кредит.
Страните постигнали съгласие относно увеличаване максималния
размер на кредитния лимит в случай, че кредитополучателят извърши транзакции,
които надвишават разполагаемия остатък по кредита. Възползвайки се от
предоставената договорна възможност лимитът на кредитополучателя бил увеличен
чрез анекси, двустранно подписани в периода 19.06.2015г. – 31.05.2017г., като
достигнал 550 лева.
Кредиторът ежемесечно уведомявал ответника за задължението
му чрез извлечения, достъпни на персоналната страница на кредитополучателя,
съдържащи информация за транзакциите. В тази връзка, ищецът сочи, че О.О.
изразил писмено съгласие да получава на личния си акаунт всички съобщения
относно изпълнението на договора, както и документация, касаеща контракта
(стандартен европейски формуляр, общи условия към договора за кредит, данни за
извършени транзакции, месечни извлечения, съобщения за блокиране на картата и
намаляване на кредитния лимит и др.).
Заемът бил отпуснат при следните условия: вид на кредита –
револвиращ потребителски; срок на договора – 2 години; фиксиран ГЛП – 43.2%;
дневен лихвен процент върху усвоената сума – 0.12%; ГПР – 45.9%; обща сума,
дължима от кредитополучателя, съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК – сбор от
усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена
главница, такси за използване на картата, съгласно Тарифа; заплащане на текущо
задължение – до всяко 2-ро число на месеца.
Конкретизирани са заемните суми, които ответникът е усвоил в
периода 18.04.2015г. – 06.07.2017г. общо 8021.47 лева.
Поради забава при заплащане на текущото задължения,
кредиторът начислил 193.99 лева договорна лихва за периода 19.04.2015г. –
06.09.2017г.
В случай, че текущото си задължение не бъде погасено на
падежа, кредитополучателят поел задължение, в срок от 3 дни, да предостави на
кредитора обезпечение чрез поръчителство, а при неизпълнение, ответникът се
задължил да заплати неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена
главница, включително задължението за текущия месец. На посоченото основание
кредиторът начислил неустойка за неизпълнение в размер 235.85 лева за периода
06.02.2017г. – 06.09.2017г.
Съобразно клаузите на договора, при несвоевременно заплащане
за дължимите суми, кредитополучателят следвало да осигури освен обезпечение
чрез поръчителство и сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит за
частично погасяване на задължението. При забава дължал на кредитодателя разходи
за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден до
пълно погасяване на дълга. В случая кредиторът начислил такса разходи за
събиране в размер на 90 лева за периода 10.01.2015г. – 06.01.2018г.
Страните уговорили предсрочна изискуемост на вземането при
неплащане в рамките на два последователни месеца или невнасяне 15% от
максималния кредитен лимит. Предвид неизпълнение на договорните задължения от
страна на кредитополучателя, кредиторът приел, че предсрочната изискуемост е
настъпила автоматично на 06.11.2017г. и от тази дата ответникът дължал лихва за
забава върху общия размер на дължа – 207.93 лева за периода 06.11.2017г. –
09.12.2019г. вкл.
„Аксес файнанс“ ООД начислило на О. О. еднократна такса в
размер на 120 лева, включваща разходи на кредитора за дейността на лице, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението.
Ищецът пояснява, че ответникът заплатил 7676.11 лева, с
които са погасени: 10 лева – такса разходи за събиране; 74.33 лева – неустойка;
149.98 лева – договорна лихва и 7441.80 лева – главница, но не е заплатен
остатъка от 1161.83 лева, включващ: 548.37 лева – главница; 44.01 лева –
договорна лихва; 161.52 лева – неустойка; 80 лева – такса разходи за събиране;
120 лева – такса разходи за дейност на служител; 207.93 лева – законна лихва за
забава.
На 14.03.2018г. кредиторът прехвърлил изцяло вземането си,
произтичащо от Договор за
кредит „Бяла карта“ на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви.
По силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 03.05.2019г. и Приложение №1 от същата дата, „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД цедирало вземането си по процесния
договор на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД. Страните индивидуализирали вземането в Приложение №1. Въз основа предоставените пълномощия, в
изпълнение изискванията на закона, цедентът и ищцовото дружество изпратило до
длъжника уведомителни писма за извършената цесия, но пратката останала непотърсена от ответника.
Ищецът излага правни доводи, досежно уведомяването за
извършената цесия и автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на
чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
№3553/11.12.2019г., издадена по ЧГД №7413/2019г. по описа на РРС срещу О.Л.О.
за сумите: 548.37 лева – главница, дължима по
Договор за кредит „Бяла карта“ №429971/09.04.2015г., ведно със законната лихва,
считано от 10.12.2019г. до окончателно изплащане на вземането; 44.01 лева –
договорна лихва за периода 06.07.2017г. – 06.09.2017г.; 161.52 лева – неустойка
за периода 06.07.2017г. – 06.09.2017г.; 80 лева – такса разходи за събиране за
периода 06.08.2017г. – 06.01.2018г.; 120 лева – такса разходи за дейност на
служител; 207.93 лева – законна лихва за забава за периода 06.11.2017г. –
09.12.2019г. вкл.; 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта била връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което, заповедният съд, указал на молителя
възможността да предяви иск за установяване на вземането си и последиците при
непредявяване на иска.
По изложените съображения, М.С.моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че О.Л.О.,
ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София,
ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис
4, сумите: 548.37 лева – главница, дължима по Договор за кредит „Бяла
карта“ №429971/09.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от 10.12.2019г.
до окончателно изплащане на вземането; 44.01 лева – договорна лихва за периода
06.07.2017г. – 06.09.2017г.; 161.52 лева – неустойка за периода 06.07.2017г. –
06.09.2017г.; 80 лева – такса разходи за събиране за периода 06.08.2017г. –
06.01.2018г.; 120 лева – такса разходи за дейност на служител; 207.93 лева –
законна лихва за забава за периода 06.11.2017г. – 09.12.2019г. вкл.
Претендира направените в заповедното и настоящото
производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Х.М. –
особен представител на ответника О.Л.О. е депозирал отговор на исковата молба,
в който излага аргументи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Счита, че цесията не е редовно
съобщена на длъжника.
Оспорва качеството кредитор на
цедента „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.
Приема, че договорът за кредит, на
който ищеца основава претенцията си, е недействителен, поради нарушение
разпоредбите на ЗПК. Развива правни аргументи в тази насока.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
На 09.04.2015г. между „Аксес файнанс“ ООД и О.Л.О. е сключен
Договор за
кредит „Бяла карта“, по силата на който дружеството се
задължило да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер 100
лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който би могъл да се усвои чрез
международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателят - да ползва и върне сумата, съгласно
условията на контракта. При подписване на договора, „Аксес файнанс“ ООД предоставило
на О.О. кредитна карта №429971, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД, посредством
която ответникът би могъл да усвои изцяло отпуснатия кредит. Условията за
ползване на платежния инструмент са визирани в Приложение №1 към договора за
кредит. Кредитополучателят удостоверил, че е получил своевременно Стандартен
европейски формуляр по чл.5 от ЗПК и е запознат с всички условия по
индивидуално сключения договор (чл.1 от контракта).
Предвид регламентирана процедура ва Раздел ІV, с последващи
анекси, двустранно подписани в периода 19.06.2015г. – 31.05.2017г., кредитния
лимит е увеличен на 550 лева.
Заемът е отпуснат при следните условия: вид на кредита –
револвиращ потребителски; срок на договора – 6 години; валидността на
кредитната карта – 2 години; фиксиран ГЛП – 43.2%; дневен лихвен процент върху
усвоената сума – 0.12%; ГПР – 45.9%; обща сума, дължима от кредитополучателя,
съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК – сбор от усвоената и непогасена главница,
договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за използване на
картата, съгласно Тарифа; заплащане на текущо задължение – до всяко 2-ро число
на месеца.
В случай, че текущото си задължение не бъде погасено на
падежа, кредитополучателят поел задължение, в срок от 3 дни, да предостави на
кредитора обезпечение чрез поръчителство, съгласно чл.16 от Договора, а при
неизпълнение, се задължил да заплати неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница, включително задължението за текущия месец (чл.21 от
контракта).
При несвоевременно заплащане за дължимите суми,
кредитополучателят приел да осигури освен обезпечение чрез поръчителство и сума
в размер на 15% от максималния кредитен лимит за частично погасяване на
задължението.
Уговорена е предсрочна изискуемост на вземането при
неплащане в рамките на два последователни месеца или невнасяне 15% от
максималния кредитен лимит (чл.22 от контракта).
Предвидени са такси за разходи, свързани със събиране на
задължението и дейността на служители, свързана с извънсъдебно събиране на
вземането (чл.22, ал.4 и ал.5 от контракта).
Визирано е правото на кредитора да прехвърли правата си по
Договора на трето лице.
На 14.03.2018г. „Аксес файнанс“ ООД прехвърлило изцяло
вземането си, произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта“ на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
По силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 03.05.2019г. и Приложение №1 от същата дата, „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД цедирало вземането си по процесния
договор на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД. Страните индивидуализирали вземането в Приложение №1. Въз основа предоставените пълномощия, в
изпълнение изискванията на закона, цедентът и ищцовото дружество изпратило до
длъжника уведомителни писма за извършената цесия, но пратката останала непотърсена от ответника.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на
чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
№3553/11.12.2019г., издадена по ЧГД №7413/2019г. по описа на РРС срещу О.Л.О.
за сумите: 548.37 лева – главница, дължима по
Договор за кредит „Бяла карта“ №429971/09.04.2015г., ведно със законната лихва,
считано от 10.12.2019г. до окончателно изплащане на вземането; 44.01 лева –
договорна лихва за периода 06.07.2017г. – 06.09.2017г.; 161.52 лева – неустойка
за периода 06.07.2017г. – 06.09.2017г.; 80 лева – такса разходи за събиране за
периода 06.08.2017г. – 06.01.2018г.; 120 лева – такса разходи за дейност на
служител; 207.93 лева – законна лихва за забава за периода 06.11.2017г. –
09.12.2019г. вкл.; 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което, заповедният съд, указал на молителя
възможността да предяви иск за установяване на вземането си и последиците при
непредявяване на иска.
С оглед установяване претенциите по размер е възложена и
приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието
заключение съдът цени като пълно, ясно, всестранно и компетентно. След
извършена проверка на приетите по делото доказателства и документацията
предоставена от счетоводствата на „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, вещото лице е установило, че в периода 17.04.2015г. –
31.07.2017г. ответникът е усвоил 8008.07 лева, от които е възстановил 7776.11
лева. Към 10.12.2019г. задължението на кредитополучателя възлиза на: 548 лева –
главница; 44.01 лева – договорна лихва за периода 06.04.2017г. – 06.09.2017г.;
161.52 лева – неустойка по чл.21 от Договора за периода 06.02.2017г. –
06.09.2017г.; 80 лева – разходи за събиране, съобразно чл.22, ал.4 от Договора;
120 лева – такса администриране, дължима на основание чл.22, ал.5 от Договора.
Изчислен е размера на лихвата за забава: 28.50 лева за периода 06.09.2017г. –
14.03.2018г. (датата, на която задължението е прехвърлено на Агенция за контрол
на просрочени задължения); 63.21 лева за периода 14.03.2018г. – 03.05.2019г.
(датата, на която задължението е прехвърлено на Агенция за събиране на
вземания) и 33.66 лева за периода 03.05.2019г. – 10.12.2019г. (датата, на която
е депозирано заявление по реда на чл.410 ГПК).
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК –
установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумите: 548.37 лева – главница, дължима по Договор за кредит
„Бяла карта“ №429971/09.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от
10.12.2019г. до окончателно изплащане на вземането; 44.01 лева – договорна
лихва за периода 06.07.2017г. – 06.09.2017г.; 161.52 лева – неустойка за
периода 06.07.2017г. – 06.09.2017г.; 80 лева – такса разходи за събиране за
периода 06.08.2017г. – 06.01.2018г.; 120 лева – такса разходи за дейност на
служител; 207.93 лева – законна лихва за забава за периода 06.11.2017г. –
09.12.2019г. вкл., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №3553/11.12.2019г., издадена по ЧГД №7413/2019г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото
производство гражданско дело ЧГД №7413/2019г. по описа на РРС е видно, че
заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането
си.
Съдът намира претенцията за допустима,
тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се
явява частично основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът
следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които
изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за
изпълнение.
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД основава претенцията
си на цедирано вземане по договор, сключен на на 09.04.2015г. между „Аксес
файнанс“ ООД и О.Л.О.
Ответникът счита, че ищецът не се легитимира като неин
кредитор. Съдът намира доводите за неоснователни по следните съображения:
Разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗПК указва възможността на
кредитора да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето
лице, ако в контракта е предвидена такава възможност. В случая,
кредитополучателят се е съгласил „Аксес файнанс“ ООД да прехвърля правата си по
процесния договор без негово съгласие (чл.18, т.3 от Договора). Вземането е
цедирано на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
индивидуализирано в Приложение №1/14.03.2018г. и съобразно разпоредбата на
чл.99, ал.3 ЗЗД цедентът го е потвърдил. „Аксес файнанс“ ООД упълномощил
цесионера, да уведоми от негово име всички длъжници за сключения договор за
продажба и прехвърляне на вземания.
На 03.05.2019г. кредиторът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е
цедирал вземането, произтичащо от процесния договор на на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като
упълномощил ищцовото дружество, да уведоми от негово име всички длъжници за цесията.
Правата по прехвърленото вземане преминават върху цесионера
със сключване на договора, поради което цедентът вече не е титуляр на
вземането. Това налага извод, че ищецът е материалноправно легитимиран да търси
изпълнение на задълженията по договора за кредит, респективно установяване на
вземанията си.
Кредиторът е положил достатъчно усилия, за да достигне лично
до длъжника уведомление за цедиране на вземането. От приобщения по делото
договор за кредит е видно, че кредитополучателят е посочил два адреса за
връчване на съобщения и изявления: гр.Русе, ул.“Борисова“№87 и гр.Русе, ул.“Воден“,
бл.1, вх.В, ет.4, на които са изпратени уведомления, посредством „Български
пощи“. От приложената обратна разписка към товарителницата е видно, че ответникът
не е намерен на адреса.
Във формираната с редица решения на ВКС практика,
безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за цесията следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска.
Относно валидността на връчването на особен представител, в
Решение №198/18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на ВКС, І т.о. се приема, че
връчването на всички книжа по делото е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. Настоящият съдебен състав не намира основание да се отклонява от
тази практика, която макар и постановена по дело за банков кредит е относима и
към настоящият казус, тъй като се касае до правата на особения представител
надлежно да получава уведомления с материалноправни последици, адресирани до лицето, на което е
назначен процесуален представител.
Изхождайки от предмета на Договор за потребителски кредит „Бяла
карта“ и страните по него –
физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на
своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3,
ал.1 ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, съдът
приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски
кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят
предявява строги изисквания за форма и съдържание, уредени в глава трета, чл.10
и чл.11.
СЕС многократно е подчертавал, че
националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да
компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи
в този смисъл са изложени в редица решения.
Настоящият състав на съда счита, че
процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради
което е недействителен.
На първо място, в договора е визиран
годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност – 45.9%. Не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1
начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата
на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а
това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора
по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Неясното определяне на ГПР е
самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.
Нарушено е и законовото изискване за минимален
размер на шрифта, с който следва да бъде отпечатан договора и всички негови
елементи. Клаузите на договора не само трябва да бъдат формулирани по начин,
който е достъпен за средния потребител, но и следва да бъдат напечатани на
шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да
се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. В тази
връзка чл.10, ал.1 ЗПК изисква всички елементи на договора за кредит да са
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Неспазването на това изискване се санкционира с недействителност на договора за
кредит (чл.22 ЗПК).
В случая клаузите на договора са отпечатани с
шрифт, който очевидно е по-малък от 12. За извършване на подобно визуално
сравняване на два текста, очевидно различаващи се по размера на използваните в
тях шрифтове, не са необходими специални знания по смисъла на чл.195, ал.1 ГПК.
Използването на шрифт с по-малък размер от законоустановения е в нарушение
изискването по чл.10, ал.1 ЗПК и води до недействителност на договора.
По изложените съображения, съдът счита, че процесният
договор не отговаря на
изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с оглед което същият е недействителен. Последиците от
недействителността на договора са визирани в чл.23 ЗПК, а именно -
възстановяване само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други
разходи.
Процесният
договор съдържа клауза за заплащане
неустойка (чл.21 от Договора), която съдът определя като неравноправна, по
следните съображения:
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка
да откаже сключването на такъв. Клауза, като уговорената в чл.21 от Договора,
според която кредитополучателя дължи неустойка при непредставяне на обезпечение
чрез поръчителство на физически лица, които отговарят на определение условия се
намира в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел,
транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води
до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника
се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му
нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на
изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично
е посочено в чл.16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска
обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да
се сключи договора за кредит.
На следващо място, неустойка за неизпълнение на задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за кредитора да са
настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение
№1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
На последно място, по посочения
начин се заобикаля законът – чл.33, ал.1 ЗПК, който текст предвижда, че при
забава на потребител, кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната
клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение,
от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава
вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но
именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК.
Не са дължими и
претендираните разходи за събиране на вземането (чл.22, ал.4) и еднократна
такса, включваща разходи за дейността на служител, който администрира дейността
по извънсъдебно събиране на задължението (чл.22, ал.5). На практика тези задължения
се явяват такси, но срещу тях не се дължи никакво поведение от страна на
заемодателя, а точно обратно – изискуемостта на това вземане следва автоматично
от момента на изпадане на длъжника в забава, без значение дали са извършени
посочените действия.
Кредитополучателят е усвоил 8008.07 лева.
Заплатил е 7776.40 лева, с които кредиторът е погасил: 7459.70 лева – главница;
232.37 лева – договорна лихва; 74.33 лева – неустойка по чл.21 от Договора и 10
лева – разходи по чл.22, ал.4 от Договора. Предвид разпоредбата на чл.23 ЗПК,
ответникът дължи възстановяване само на чистата стойност по кредита, поради
което претенцията се явява основателна единствено досежно главница в размер на
231.67 лева (8008.07 лева – 7776.40 лева = 231.67 лева). Върху сумата следва да
се присъди законната лихва, считано от 10.12.2019г.
до окончателно изплащане на вземането. Претенцията в останалата част, като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на
ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
В хода на заповедното производство ищецът е направил
разноски в размер на 75 лева, от които ответникът следва да поеме 14.95 лева.
В исковото производство направените от ищеца разноски
възлизат на 1069 лева (заплатена
държавна такса, възнаграждения за процесуално представителство и вещо лице). С
оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер
на 213.16 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че О.Л.О., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Люлин 10“,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата 231.67 лева –
главница, дължима по Договор за кредит „Бяла карта“ №429971/09.04.2015г., ведно
със законната лихва, считано от 10.12.2019г. до окончателно изплащане на
вземането, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №3553/11.12.2019г., издадена по ЧГД №7413/2019г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* срещу О.Л.О., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване
установено дължимостта на сумите: над 231.67 лева до предявените 548.37 лева – главница, дължима по Договор за кредит „Бяла
карта“ №429971/09.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от 10.12.2019г.
до окончателно изплащане на вземането; 44.01 лева – договорна лихва за периода
06.07.2017г. – 06.09.2017г.; 161.52 лева – неустойка за периода 06.07.2017г. –
06.09.2017г.; 80 лева – такса разходи за събиране за периода 06.08.2017г. –
06.01.2018г.; 120 лева – такса разходи за дейност на служител; 207.93 лева –
законна лихва за забава за периода 06.11.2017г. – 09.12.2019г. вкл., предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение №3553/11.12.2019г.,
издадена по ЧГД №7413/2019г. по описа на
РРС.
ОСЪЖДА О.Л.О., ЕГН ********** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 213.16 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА О.Л.О., ЕГН ********** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 14.95 лева – разноски по ЧГД №7413/2019г. по описа на
РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: