Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1186 01.06.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд ІІІ-ти граждански състав
На двадесет и първи май две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 9867 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по искова молба на С.Б. К.с ЕГН **********, К.Д.К. с ЕГН ********** и Б.Д.К. с ЕГН **********, всички с адрес: ***, действащи чрез
пълномощника си адвокат М.И.,***,
с която се претендира да бъде установено в отношенията между страните, че в
полза на Д.С.К.с ЕГН
**********, б.ж. на гр. Бургас, починал на ****г.– наследодател на ищците, е имало учредено право на
ползване върху поземлен имот с идентификатор ****.*** по КККР на гр. Бургас,
през 1984 г. на основание ПМС 11/02.03.1982 г.
Правният
си интерес от воденето на делото ищците обосновават с правото си да придобият имота
от Община Бургас, въз основа на започнала процедура в тази връзка от
наследодателя им от 1995 г. и при липсата на надлежно удостоверение за това по
кой нормативен акт е учредено това право.
Излага, че
на основание ПМС № 11/02.03.1982 г. на покойният им наследодател е било
учредено право на лично ползване върху парче земя от 0. 85 дка в м. „****“,
сега в.з. „****“, за което му било издадено и удостоверение с изх. №
991/26.08.1994 г. от Държавно лесничейство – Бургас. Ищецът и съпругата му
вложили много средства и труд в имота, свързани както с прилежащата към него
инфраструктура, така и по изграждане на сграда, която след това била узаконена,
трасиране и други дейности. Регистрирали имота в данъчното и редовно плащали
дължими за това данъци, като имали и официално доставка на ел. енергия и вода.
През 1995 г. стартирали процедура по закупуването му пред Община Бургас, която
не била финализирана към настоящия момент.
Правното основание на иска е чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответната община. Изразява се становище за недопустимост на
претенцията, тъй като се касаело до установяване на факт, което било допустимо
само в изрично предвидените от закона случаи.
Действително съгласно
разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК иск за установява
съществуването или несъществуването на факт с правно значение е допустимо само
в предвидените от закона случаи. Независимо от това съдът намира предявеният
иск за допустим, като предмет на установяване в случая е право на ползване към
минал момент, което съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК винаги може да бъде заявено,
при наличието на правен интерес, какъвто в случая е налице за ищците, които се
явяват наследници на носителя на това право, и могат в това си качество да се възползват
от вече стартираната приживе от наследодателя им процедура по закупуването на
терена, именно въз основа на учреденото право на ползване и при изпълнение на
другите изисквания на закона.
По същество се излага, че
искът е неоснователен и недоказан, като се излагат подробно доводите си в тази
връзка, като се сочи, че липсва валидно учредено право на ползване в
съответствие с относимата нормативна уредба. Липсвали доказателства за това, че
ищецът е носител на надлежно учредено право на ползване на соченото от него
основание за това, като излага подробно доводите си в тази връзка и моли за
отхвърлянето на иска. Моли се за присъждане на направените по делото разноски , в това число и
на юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, като
взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства,
становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и след като
съобрази закона, намира за
установено от
фактическа и правна страна
следното:
Съгласно удостоверение
№ 991 от 26.08.1994 г. на Д.С.К.и други лица, са предоставени за лично ползване
от пролетта на 1984 г. места в м. „****“ с площ от 0. 85 дка. Видно от
издадените скици от ответната община за процесния имот УПИ VI-*** в кв. 16 по плана на в.з. ****, е
че същият в разписния лист на в.з. **** е записан на името на ищеца с пл. № ***,
като с удостоверение № 991/26.08.1994 г. на РДГ-Бургас се удостоверява, че му е
предоставена земя от 0. 85 дка. Идентичността му с сегашният имот поземлен имот
с идентификатор ****.*** по
КККР на гр. Бургас
се установява от издадена скица от СГКК – Бургас, в която наследодателят на ищците
е отбелязан като носител на право на ползване, както и като носител на право на
собственост върху изградената в него сграда с идентификатор ****.***.1.
Наследодателят
на ищците, заедно със съпругата си С.К., са подали молба за закупуването на
земята още на 01.09.1995 г. Впоследствие Д.К.е подал и още една такава до
общинската администрация на 29.01.1998,
а след смъртта му и съпругата му е подала молба на 08.12.2008 г. Построили са вилна
сграда, с жилищно предназначение, която както стана ясно е нанесена в
кадастъра. Същата е и узаконена, видно от представения по делото акт за узаконяване
№ 10/13.03.2006 г. на главния архитект на Община Бургас.
По
делото ищците са ангажирали и гласни доказателства. От показанията на свидетеля
П.Д., които съдът изцяло кредитира, като изхождащи от лице незаинтересовано от
изхода на конкретното дело и поради съответствието им с останалия събран
доказателствен материал, се установява, че същият е не само съсед по място с ищците,
а и едно от лицата, което също е получило място по този ред и по-конкретно
както самият той заявява през пролетта на 1984 г. по раздали земи по
Постановление за самозадоволяване от управлението по горите на него и други
лица, които изброява, сред които и Д.К.. Земите били обрасли с драки и не били
годни за обработване. С много труд ги почиствали цяла година, след това
направили огради, канали, прекарали електричество и т.н. След комуникациите
направили и по една малка виличка. Отправяли искания до Общината за
закупуването на терените, но за сега проблемът не бил разрешен.
С оглед на така събраните
по делото доказателства, съдът намира, че се установи, че наследодателят на ищците
е получил правото на ползване по отношение на процесния имот, като може да
се обоснове и че това е станало именно по силата на ПМС № 11/02.03.1982 г., действало през пролетта на 1984
г., когато се е осъществило предоставянето на земята.
При този изход на
делото се явява неоснователна претенцията на ответника за присъждане на
разноски по делото.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Община Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул. „Александровска”
№ 26, представлявана от кмета Д.Н., че на Д.С.К.с ЕГН **********, б.ж. на гр. Бургас, починал на ****г., чиито законни
наследници са С.Б.К. с ЕГН **********, К.Д.К. с ЕГН ********** и Б.Д.К. с ЕГН **********, всички с адрес: ***, е било учредено право на ползване върху земя – УПИ V–***, в кв. 16, по плана на
в.з. ****, гр. Бургас, сега поземлен имот с идентификатор ****.*** по
КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с последно изменение със Заповед № 18-1465/20.02.2015 г. на началника на
СГКК- Бургас, находящ се в гр. Бургас, в.з. ****, с площ от 774 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за вилна сграда, при
съседи: ****.189, ****.175, ****.190 и ****.153, по силата на Постановление № 11/02.03.1982 г. на Министерския съвет.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.