№ 3155
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20241110201502 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ТИТАН ПРОПЪРТИС” ООД,
представлявано от управителя Наталия Петкова Диновска, срещу наказателно
постановление № 38-151/12.12.2023г. на Председателя на Държавна агенция
„Национална сигурност”, с което за нарушение на чл.53, ал.1 вр.чл.15, ал.1 от
Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., на основание чл.116,
ал.1, т.2 ЗМИП. Съгласно мотивите на наказателното постановление „ТИТАН
ПРОПЪРТИС” ООД не идентифицирало клиента си Мария Валериева Кая
/чрез снемане на копие от официален документ за самоличност/ преди
установяване на делови взаимоотношения с нея /сключване на договор за
посредничество на 23.02.2023г./.
Жалбоподателят твърди, че при издаване на наказателното
постановление били извършени съществени нарушения на материалния закон
– констатациите в наказателното постановление не отговаряли на
фактическите обстоятелства - посочването на трите имена и данните за
1
самоличност в сключения договор за посредничество сочили, че било налице
надлежно идентифициране на лицето. Прави възражение за маловажност на
деянието, на основание чл.28 ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли съда
да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Представя писмена защита.
Въззиваемият Държавна агенция „Национална сигурност” се явява в
съдебно заседание и изразява становище за неоснователност на жалбата.
Депозира писмена защита, с която аргументира налагането на
административното наказание за констатирано нарушение на чл.53, ал.1
вр.чл.15, ал.1 ЗМИП. Моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Видно от разписка, наказателно постановление № 38-151 /12.12.2023г.
на Държавна агенция „Национална сигурност” е връчено на „ТИТАН
ПРОПЪРТИС” ООД на 15.12.2023г. Жалбата срещу наказателното
постановление е депозирана на 03.01.2024г. - в законния срок, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана.
От фактическа страна:
На 23.02.2023г. бил сключен Договор за посредничество между Мария
Валериева Кая в качеството на възложител и „ТИТАН ПРОПЪРТИС” ООД,
представлявано от управителя Никол Грошкова – като изпълнител. Със
сключването на договора „ТИТАН ПРОПЪРТИС” ООД приело да посредничи
на Мария Валериева Кая при придобиването на имот, описан в Регистъра на
предложените имоти, срещу определено възнаграждение. На 24.02.2023г. било
извършено плащане от страна на Мария Валериева Кая, като фактурата,
обективираща сделката, била издадена от „ТИТАН ПРОПЪРТИС” ООД. За
изпълнителя, в качеството му на задължено лице по чл.4, т.18 ЗМИП,
възникнало задължение да идентифицира клиента си Мария Валериева Кая,
2
като приложи разпоредбата на чл.53, ал.1 вр.чл.15, ал.1 ЗМИП – да изиска
документ за самоличност и да снеме копие от документа за самоличност на
Мария Валериева Кая като физическо лице.
За констатираното нарушение свидетелката К. Т. Д. съставила акт за
установяване на административно нарушение № ФР-10-8039/27.10.2023г.,
надлежно връчен на нарушителя на същата дата, като субсумирала
нарушението под текста на чл.53, ал.1 вр.чл.15, ал.1 ЗМИП. Жалбоподателят
се възползвал от правото си да възрази в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН като
представил писмено възражение срещу констатациите по АУАН.
Административнонаказващият орган не приел за основателно депозираното
възражение и издал наказателно постановление № 38-151/12.12.2023г., с което
наложил „ТИТАН ПРОПЪРТИС” ООД имуществена санкция в размер на
2 000 лв., на основание чл.116, ал.1, т.2 ЗМИП.
От правна страна и доказателствата
Съдът приема, че е спазена процедурата по съставянето на акт за
установяване на административно нарушение № ФР-10-8039/27.10.2023г. и
наказателно постановление № 38-151/12.12.2023г., същите отговарят по форма
и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 ЗАНН, издадени са от
надлежен орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното
нарушение е изчерпателно описано, съответно на фактическите
обстоятелства, подведено е под относимата норма на материалния закон.
Както в АУАН, така и в наказателното постановление, са посочени ясно датата
и мястото на нарушението – 23.02.2023г., гр.София. Акт за установяване на
административно нарушение № ФР-10-8039/27.10.2023г. и наказателно
постановление № 38-151/12.12.2023г. са надлежно връчени на нарушителя с
оглед гарантиране на неговите права във всички фази на
административнонаказателния процес.
По отношение на твърденията за нарушение на материалния закон
съдът намира:
Съгласно чл.53, ал.1 във връзка с §1, т.12 ДР ЗМИП
"идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на
официален документ за самоличност и снемане на копие от него". Изключение
от това правило е посочено в разпоредбата на чл. 53, ал. 5 ЗМИП, като се
допуска представяне на други официални документи за самоличност или
3
други официални лични документи, чийто срок на валидност не е изтекъл и на
които има снимка на клиента, и снемане на копие от тях /§1, т.4 ДР ЗМИП/, но
настоящия казус не попада в тази хипотеза.
Със сключването на Договор за посредничество между Мария
Валериева Кая в качеството на възложител и „ТИТАН ПРОПЪРТИС” ООД,
представлявано от управителя Никол Грошкова – като изпълнител, субектите
са установили делови взаимоотношения по смисъла на §1, т.З от ДР на
ЗМИП и за „ТИТАН ПРОПЪРТИС” ООД е възникнало задължение да
идентифицира Мария Валериева Кая чрез представяне на официален документ
за самоличност и снемане на копие от него, съгласно чл.15, ал.1 от ЗМИП.
Тази разпоредба задължавала лицата по чл.4 от ЗМИП да идентифицират
клиентите си и да проверят тяхната идентификация преди установяването на
делови взаимоотношения. В процеса на проверката „ТИТАН ПРОПЪРТИС”
ООД не е представило копие от официален документ за самоличност за Мария
Валериева Кая. След като не е могло да изпълни изискванията за
идентифициране на страна по договора за посредничество чрез представяне на
официален документ за самоличност и снемане на копие от него преди
сключването на 23.02.2023г. на договор за посредничество при покупка на
недвижим имот, на същата дата „ТИТАН ПРОПЪРТИС” ООД е извършило
административно нарушение по чл.53, ал.1 вр.чл.15, ал. ЗМИП.
Фактите и доказателствата по делото еднопосочно сочат, че се касае за
осъществено чрез бездействие от страна на санкционираното дружество
нарушение, тъй като при идентифицирането на физическото лице Мария
Валериева Кая дружеството не е събрало данни за официален личен
идентификационен номер или друг уникален елемент за установяване на
самоличността, съдържащ се в официален документ за самоличност, чийто
срок на валидност не е изтекъл. Поради тази причина съдът приема за
безспорно установено, че „ТИТАН ПРОПЪРТИС” ООД е извършил
нарушение на чл.53, ал.1 вр.чл.15, ал. ЗМИП.
По отношение на размера на наказанието, определен от
административнонаказващия орган, съдът намира:
Санкционната разпоредба на чл.116, ал.1, т.2 ЗМИП предвижда
налагане на имуществена санкция на виновните лица в интервала от 2 000лв.
до 20 000лв. Административнонаказващият орган е приложил правилно
4
закона като е наложил минималния размер на предвиденото административно
наказание – в размер на 2 000 лв.
Поради тези причини съдът намира, че наказателно постановление №
38-151/12.12.2023г. на Държавна агенция „Национална сигурност” като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
В случая не може да се приложи и институтът на „маловажен случай“
поради следните причини:
Разпоредбата на чл.28 ЗАНН урежда хипотезата на освобождаване от
административнонаказателна отговорност при маловажни случаи,
предоставяйки на наказващия орган възможността да не наложи наказание /по
арг. на чл.83, ал.2 ЗАНН/, като предупреди нарушителя, че при повторно
нарушение наказанието ще бъде наложено. Преценката на административния
орган, обаче, не е по целесъобразност, а представлява израз на възлагане на
компетентност и подлежи на общо основание на съдебен контрол за
законосъобразност.
По силата на §59 от Преамбюла на Директива (ЕС) 2015
/849 важността на борбата с изпирането на пари и финансирането на
тероризма следва да доведе до въвеждане от държавите членки в
националното право на ефективни, съразмерни и възпиращи административни
санкции и мерки за неспазване на национални разпоредби, с които се
транспонира настоящата директива. Съгласно чл.13, ал.2 от Директива (ЕС)
2015/849 държавите членки гарантират, че задължените субекти прилагат
всяко от предвидените в §1 изисквания за комплексна проверка. Според чл.58,
§1 от Директива (ЕС) 2015 /849 държавите членки гарантират, че задължените
субекти могат да бъдат подведени под отговорност за нарушения на
националните разпоредби, с които се транспонира настоящата директива, в
съответствие с настоящия член и членове 59—61. Всички произтичащи
санкции и мерки трябва да са ефективни и пропорционални и да имат
възпиращ ефект. Тълкуването на визираните норми на съюзния акт е указание
за безспорната обществена значимост на уредените отношения, както и
възможността за тяхното нарушение да бъде ангажирана отговорността на
задължените субекти.
За установеното нарушение на касатора е наложена минимална
санкция по чл.116, ал.1, т.2 ЗМИП. Липсват каквито е да било дани по делото,
5
че процесното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност
на деянието и дееца от други идентични нарушения. При този изход на спора
и на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, на въззиваемата страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв..
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-151 /12.12.2023г., с което
на „ТИТАН ПРОПЪРТИС” ООД със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Триадица”, ж.к.”Кръстова вада”, бул.”Черни връх” № 61,
ет.3, ап.24, представлявано заедно и поотделно от управителите Наталия
Петкова Диновска и Никол Николаева Грошкова, за нарушение на чл.53, ал.1
вр.чл.15, ал.1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лв., на основание чл.116, ал.1, т.2
ЗМИП.
ОСЪЖДА „ТИТАН ПРОПЪРТИС” ООД със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Триадица”, ж.к.”Кръстова вада”, бул.”Черни
връх” № 61, ет.3, ап.24, представлявано заедно и поотделно от управителите
Наталия Петкова Диновска и Никол Николаева Грошкова, да заплати на
Държавна агенция „Национална сигурност” разноски по делото в размер на
100 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София – град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6