Р Е Ш
Е Н И Е
№ 349
гр. Русе, 15.X.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в открито
заседание на 17 септември 2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА като
разгледа докладваното от съдия ГАВРАИЛОВА
в. гр. д. № 400 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Д.И.С.,***, е обжалвал решение №664 от 19.04.2019г. на
Русенския районен съд, постановено по гр.д.№ 8321/2018 г. по описа на РРС, с
което е уважен предявеният срещу него иск с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД
и е осъден да заплати разноските по делото. Излага оплаквания за неправилност и
необоснованост на съдебното решение и моли въззивният съд да го отмени и да постанови друго, с което искът да бъде
отхвърлен. Претендира разноските по делото.
Ответникът по въззивната жалба А.М.Д.,***, изразява
становище, че жалбата е неоснователна.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата
и провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения
срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
В първоинстанционното производство не е било спорно и
от представените писмени доказателства и
приложените изпълнителни дела се установява, че по реда на чл.237 ГПК/отм./ въз
основа на решение № 49/14.02.2006 г. по гр.д. № 797/2006г. на Русенския районен
съд е издаден изпълнителен лист от 16.02.2006г., от данните по който е видно,
че Й. К. Д., от гр.Р. е осъден да заплати на Д.И.С.,***, сумата от 7500лв., представляваща
задължение по запис на заповед от 09.01.2004г. с падеж 10.02.2006г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 13.02.2006г. до окончателното заплащане,
както и
сумата 307,50лв. разноски по делото. По молба на кредитора Д.С.-
жалбоподател в настоящото производство, е било образувано изп. д. № 12148/2006г.
по описа на СИС при РРС. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на
длъжника на 24.05.2006г. Последното поискано от взискателя изпълнително действие
по делото било извършено на 13.03.2006 г. С постановление от 12.12.2012 г. изп. дело 12148/06 г. по описа
на СИС при РРС е прекратено, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК / когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години/.От представеното удостоверение за наследници
изх.№2-3241/20.06.2017г. се установява, че преди този момент - на 07.05.2012 г.,
длъжникът Й. К. Д. е починал и оставил за свои наследници по закон ищцата -
преживяла съпруга и низходящи – К. Й. Д., В. Й. Д. и К. Й. Д. – синове.
От приложеното изпълнително дело № 1699/2014 г. по описа на ЧСИ И. Х. с рег. № *** и с район на действие
Окръжен съд – Русе, се установява, че на 09.07.2014 г. е представен същият
изпълнителен лист от 16.02.2006г. и е
образувано изпълнителното дело срещу длъжника Й. К. Д. за събиране на посочените в
изпълнителния лист суми
в полза на взискателя Д.И.С..На ищцата, в качеството и на
длъжник били удържани вноски по изп. дело № 20148320401699 по описа на ЧСИ И. Х.,
сума в общ размер от 11 742,98 лева, считано от 24.09.2014 г. , което
обстоятелство не е спорно по делото.С постановление от 19.12.2018 г. ЧСИ е
прекратил изпълнителното дело спрямо ищцата на основание чл.433, ал.2 от ГПК/поради
изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението/.Според
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза размерът на направени вноски, чрез запор от
трудовото възнаграждение на ищцата по № 20148320401699 по описа на ЧСИ И. Х.
възлизат в общ размер на 11 742,98 лева, а обезщетението за забава от датата на
постъпване по сметка на ЧСИ до 11.12.2018 г. била в размер на 2228,86 лева. За
претендирания период от 14.12.2015 г. до 11.12.2018 г. същата е в размер на 1358.48 лв.
Както беше посочено, длъжникът Д. е починал на
07.05.2012г.-това е видно и от удостоверението за
наследници, и от справката в НБД Население, приложена по изпълнителното дело.
Следователно към датата на образуване на изп.д.
№1699/14г., длъжникът е бил починал, поради което делото е образувано срещу
длъжник без процесуална правоспособност. Липсата на процесуална правоспособност,
предхождаща процеса, е процесуална пречка за възникване на валидно процесуално правоотношение. То не е
възникнало както в лицето на починалия, така и спрямо неговите наследници – в
случая ищцата А.М.Д.. В този смисъл
всички доводи на жалбоподателя за прекъсване на давността, поради предприетите
действия за принудително изпълнение, са несъстоятелни. Освен това, А.М.Д. е конституирана
като страна по невалидно процесуално правоотношение, поради което за нея
не е възникнало задължението да удовлетворява по принудителен ред вземането на Д.И.С..
Следва да се отбележи, че е изтекла предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесното вземане. Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а в чл. 117, ал. 1 от ЗЗД е предвидено, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност.Както беше посочено, жалбоподателя – Д.С., в качеството на взискател е поискал образуване на изпълнително производство за събиране на вземането и такова е било образувано под № 12148/2006 г. по описа на СИС при РС – Русе.По това дело е било налице бездействие от страна на взискателя. В
съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.Ето защо предпоставките за прекратяване на
изп.д.№12148/06г. по описа на СИС при РРС са настъпили в един по-ранен момент,
тъй като прекратяването на производството от съдебния изпълнител с нарочно
постановление от 12.12.2012г. има декларативно, а не конститутивно действие.
Последното изпълнително действие прекъсва давността и това е моментът, от когато
е започнала да тече нова погасителна давност за вземането по чл. 117 от ЗЗД –
т.10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС. И тъй като вземането е установено със
съдебно решение, то новата давност е 5 години и е изтекла на 13.03.2011 г. Няма събрани
доказателства в този срок давността да е била прекъсвана. Или към момента на образуването на изп.д. № 1699/2014 г. давността
за събиране на процесното вземане е била изтекла. Правилно е посочено в
първоинстанционното решение, че сумите
не са заплатени доброволно от ищцата, а след наложен запор, както и че
отговорът от 27.08.2014 г. на работодателя В. А. Б. ЕООД на ищцата на изпратеното от ЧСИ запорно
съобщение от 14.08.2014 г., не
представлява нейно признание на дълга /л.31-а от изп.д./. Тава е така,
тъй като съгласно чл.272, ал.1, т.5 от КТ без съгласие на работника или
служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за
…, запори, наложени по съответния ред, т.е. в конкретния случай без съгласието
на ищцата са направени удръжки от трудовото й възнаграждение.Изложеното във въззивната жалба твърдение,
че „всяко тълкувателно решение поражда правни последици след приемането му“, е
несъстоятелно. Тълкувателните решения не са нормативни актове, а актове на ОС
на ВКС, които дават разяснения по конкретни правни въпроси за преодоляване на
противоречива и неправилна практика за решаване на идентични спорове и имат
характера на задължителен акт за правораздавателните органи по тълкуването и
прилагането на закона.
Предвид изложеното въззивният съд приема,
че ищцата не дължи изпълнение на задължението по изпълнително дело № 1699/2014
г., като погасено по давност и като образувано против процесуално неправоспособен
длъжник, когото ищецът не би могъл да замести като негов правоприемник.Решението,
с което искът за връщане на получената от ответника без основание сума е
уважен, е правилно.
В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемата
разноски за адвокатско възнаграждение, които следва да бъзат присъдени в пълен
размер, предвид липсата на възражение по чл.78,ал.5 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 664 от 19.04.2019г. по гр. д. № 8321/2018г.
по описа на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА
Д.И.С., ЕГН ********** *** да заплати на
А.М.Д., ЕГН ********** ***, сумата от
1200лв. разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: