Решение по дело №10/2023 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 29
Дата: 19 април 2023 г. (в сила от 19 април 2023 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20237120700010
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

     Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Кърджали, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и трета година в състав:

  

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР АТАНАСОВ

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:   АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                                                                                   МАРИЯ БОЖКОВА

      

при секретаря Мариана Кадиева

и с участието на Бонка Василева – прокурор в ОП Кърджали

като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 10 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН,  във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Фортех“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, подадена от процесуален представител, упълномощен от управителя на търговското дружество. Оспорва се Решение № 72/ 01.12.2022 г. по а.н.д. № 171/2022 г. по описа на РС – Момчилград.

Твърди се, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон.

Изразява се становище, че дружеството не е имало качество на „работодател“ спрямо лицето И. И. К., тъй като същия е осъществявал трудова дейност по граждански договор, т.е. „Фортех“ ЕООД не е нарушило разпоредба на чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда. Сочи се, че в този договор е определен конкретен резултат, противно на приетото от първоинстанционния съд.

Оспорват се изводите на Районния съд за наличието на трудово правоотношение между страните. Тези изводи съдът обосновал единствено със съдържанието на представената декларация по чл. 402 от КТ, която обаче била попълнена от лицето под диктовката на контролните органи. В хода на съдебното производство тази декларация била опровергана от събраните писмени и гласни доказателства, поради което не било безспорно установено наличието на трудово правоотношение с характерните за него елементи.

Искането е да се отмени оспореното решение и потвърденото с него наказателното постановление, издадено то директора на ДИТ – Кърджали. Претендират се присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се представлява.

Ответникът – Директор на Дирекция „ Инспекция по труда“ – Кърджали, редовно призован, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар при евентуално уважаване на касационната жалба. В писмена защита развива подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

 Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност и законосъобразност на оспореното решение.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 171/ 2022 г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

            Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

          С оспореното решение РС – Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № 09-2200169 от 01.07.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на „Фортех“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.З от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. Със същото решение касаторът е осъден да заплати на ИА ГИТ, София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РС – Момчилград е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя и които водят до отмяна на наказателното постановление. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е стигнал до извод, че е доказано обстоятелството, че на датата на извършената проверка – 10.05.2022 г., И. К. е извършвал трудова дейност по товарене на дървени трупи в полза на „Фортех“ ЕООД. В оспореното решение са изложени мотиви защо съдът приеме, че съществуващите отношение между посочените по-горе лица са трудовоправни, а не гражданскоправни. Посочено е, че определено от АНО наказание съответства на констатираното нарушение. Също така се съдържат съображения за липса на предпоставки за маловажност на установеното нарушение.

Решението е правилно. Не се установиха изложените касационни основания за неговата отмяна.

 При правилно установена фактическа обстановка РС –Кърджали обосновано е направил извод за законосъобразност на наказателното постановление на директора на ДИТ – Кърджали. В съответствие със събраните писмени и гласни доказателства решаващият съд е приел, че е доказано извършването на описаното в наказателното постановление нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Основният довод в касационната жалба, който е бил поддържан и пред първоинстанционния съд, че лицето И. К. е работило по граждански договор, поради което правоотношенията между него и касатора необосновано са приети за трудови, е неоснователен.

Към датата на проверката – 10.05.2022 г. горното лице е попълнило декларация по чл.402 от КТ, в която посочва за кого работи /в случая „Фортех“ ЕООД/, каква работа извършва, размер на получавано трудово възнаграждение, работно време, почивни дни в седмицата, като изрично отбелязва, че няма сключен трудов или граждански договор. На 18.05.2022 г. в Д „ИТ“ – Кърджали от жалбоподателя е представен граждански договор от 10.05.2022 г., сключен между И. К. и дружеството-касатор, т.е. ако такъв договор е съществувал към датата на проверката, логично би било лицето да го отрази в попълнената от него декларация.

Правилно от РС – Момчилград не са били взети предвид показанията на това лице, дадени в първоинстанционното производство и отричащи наличието на трудово правоотношение, защото няма никакви доказателства при попълването на декларацията по чл. 402 от КТ то да е било въведено в заблуждение или да му е оказан натиск от проверяващите органи на Д „ИТ“ – Кърджали.

Предвид горното, правилни са изводите в обжалваното решение, че лицето И. К., по време на проверката от контролните органи на ДИТ-Кърджали, е извършвал трудова дейност. В тази връзка следва да се отбележи, че характерно за трудовото правоотношение е предоставянето на работна сила за изпълнение на определена работа, при определено заплащане, работно време и др., а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. Такава самостоятелност в случая не е налице, още повече, че в представения граждански договор липсват и основни реквизити, като място на работа, както и данни за започнало изпълнение. Констатираната дейност сочи на задължение за спазване на трудова дисциплина, както и на зависимост между работника и работодателя по отношение на начина на извършване на работата.  

От изложеното се установява, че оспореното решение, с което е потвърдено, като законосъобразно, наказателното постановление на директора на Д „ ИТ“ – Кърджали е правилно, валидно и допустимо и следва да се остави в сила.

При този изход на делото и съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да се уважи, като се присъди такова в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

      

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

Оставя в сила Решение № 72/ 01.12.2022 г., постановено по а.н.д. № 171/ 2022 г. по описа на РС – Момчилград.

ОсъждаФортех“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Изпълнителна агенция „ Главна Инспекция по труда“ – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет лева).

          Решението е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

                                                                                         2.