№ 40
гр. Разлог, 12.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в закрито заседание на дванадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова, Гр. дело №
20221240101133 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М.В.К., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„П.“№1, е.2,
а.6, в качеството си на родител и законен представител на Н.Н.П., ЕГН*, против Н.И.П.,
ЕГН*.
Съгласно разпоредбата на чл.127а, ал.2 СК, спор между родителите за пътуване на детето в
чужбина се решават от районния съд по настоящия адрес на детето.
Визираната правна норма, регламентираща производство по съдебна администрация при
разногласие между родителите, предвижда специална местна подсъдност, дерогираща
общите правила за местна подсъдност, уредени в ГПК. Тази подсъдност е уредено изцяло с
оглед всестранна защита правата и интересите на детето, тъй като съдът по адреса, на който
детето пребивава, се предполага, че ще има най-добра възможност да изследва и защити
интересите на детето. Редица процесуални действия се извършват и по този адрес (изготвяне
на социален доклад от съответната Д"СП" и т.н.). В практиката на ВКС е разяснено, че под
настоящ адрес следва да се възприема мястото, където детето фактически пребивава към
момента на завеждане производството по чл.127а СК. Предвид динамиката на днешния
начин на живот е възможно детето да пребивава и извън пределите на страната, поради
обучение в чужбина или поради трудова заетост на родителя, с когото детето живее.
Видно от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и приложените
доказателства е, че детето е с обичайно местопребиваване на територията на ОКВ, т. е.
извън територията на Р.Б., поради което делото е с международен елемент и спора попада в
приложното поле на Хагската конвенция за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във вр. с родителската отговорност и
мерките за закрила на децата от 1996 г. (за по-кратко Конвенцията) към настоящия спор, тъй
като към момента на предявяване на исковата молба (25.10.2022 г.), ОКВ не е държава-
членка на ЕС. Този извод действително следва от разпоредбите на Споразумението за
оттеглянето на ОКВ и СИ от ЕС и Европейската общност за атомна енергия (2019/C 384 I/01
). Съгласно чл.67 от същото, за образуваните преди края на преходния период съдебни
производства е прилаган Регламент (ЕО) №2201/2003 г., но с оглед чл.126 от
споразумението този период е приключил на 31.12.2020 г. Следователно и предвид чл.5 от
Конвенцията българският съд не е компетентен да разгледа предявените искове за
родителска отговорност, в т.ч. и предявения иск по чл.127а, ал.2 от СК. Изрично в исковата
молба е посочено, че след раждането на детето ищцата се е установила заедно с него да
живее в ОКВ, като към момента детето е ученичка в 8 клас в г.Л.. По силата на постановено
решение от съда в Л., родителските права са предоставени на ищцата.
В случая съдът констатира, че не е компетентен да разгледа и реши делото, тъй като детето е
с обичайно местопребиваване във В., поради което производството следва да бъде
прекратено, като страните са свободни да сезират компетентния съд.
Мотивиран така, съдът
1
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №1133/2022 г. по описа на РС-Рг, поради липса
на международна компетентност на съдилищата на Р.Б. за разглеждане на предявените
искове.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Бл.ОС в едноседмичен срок, който
за ищеца тече от връчването му.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
2