Определение по дело №196/2021 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 132
Дата: 12 август 2021 г. (в сила от 12 август 2021 г.)
Съдия: Бисера Боянова Максимова
Дело: 20213500500196
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 132
гр. Търговище , 11.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на единадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500196 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
С Разпореждане № 1645 от 30.07.2021 г., постановено по ч.гр. дело №
1085/2021 година на Търговищкия районен съд, съдът е отхвърлил
заявлението, подадено от кредитора “Банка-ДСК” ЕАД, ЕИК *********
гр.Разград, ул.“Св.Кирил и Методий“, № 19, електронна поща
Svetlana_Petrova@dskbank.bg, представлявана от Юрий Благоев Генов и Арно
Рене Жулиен Льоклер, действащи чрез пълномощника си СВ. ПЛ. П. –
юрисконсулт, против М. СТ. М. от гр.Търговище, ул. “Адигея“, № 56, ЕГН
**********, за сумата от 20 469 лв. неизплатена главница, ведно със
законната лихва, считано от 29.07.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, договорна лихва в размер на 2 437.45 лв., сумата от 103.70 лв.,
лихвена надбавка, въз основа на извлечения от счетоводните сметки на
банката, на осн. чл. 60, ал.2 от ЗКИ, както и сумата от 462.60 лв.,
представляваща разноски по делото и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, въз основа на договор за
кредит за от 02.04.2020 г., обявен за предсрочно изискуем, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Срещу така постановеното разпореждане е постъпила частна жалба от
заявителя, с искане за отмяна на разпореждането като се излагат следните
съображения:
1
По отношение на реда за връчване на уведомлението за предсрочна
изискуемост, условията за обявяването й са ясно разписани както в закона и
съдебната практика, така и в договора за кредит. Съгласно чл. 18.2 от Общите
условия към договора за кредит за текущо потребление, поради допусната
забава в плащанията над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата
става предсрочно изискуем. Последицата по предходното изречение настъпва
автоматично, а ако законът го изисква - след уведомление до
Кредитополучателя, изпратено до последния посочен от него адрес за
кореспонденция. По отношение на редовността на поканата, в конкретния
случай волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост е оформено
в покана-уведомление. Видно от приложената покана съдебният изпълнител е
извършил посещение на настоящ и постоянен адрес на длъжника, с три
посещения на адрес, като едното е в неприсъствен ден. В ал. 5 е посочено, че
съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му.
Излагат се подробни съображения, че ЧСИ няма достъп до осигурителна
информация при връчване на покани за доброволно изпълнение и не е в кръга
от субектите, на които тя се разрешава по силата на чл. 74 от ДОПК.
Следователно с оглед спазването на процедурата по връчване на изявлението
за предсрочна изискуемост са налице предпоставките за издаване на заповед
за изпълнение.
Частният жалбоподател счита, че съдебният изпълнител е изпълнил
редовно процедурата по връчване на поканата, тъй като са спазени
изискванията за три посещения през интервал от поне една седмица, като
единият път е в неприсъствен ден, залепено е уведомление на необходимите
за това места. Моли за отмяна на постановеното разпореждане №1645 от
30.07.2021 г. по ч.гр.д. №1085/2021 на Р.С. Търговище и да бъде постановено
издаването на заповед за незабавно изпълнение в полза на „Банка ДСК“ АД.
След като се запозна с изложените в частната жалба съображения,
настоящият въззивен състав приема, че частната жалба е допустима, срещу
подлежащ на обжалване акт, подадена в срок от заявителя.
По същество частната жалба е неоснователна.
В случая настоящият съдебен състав приема, че вземането не се явява
изискуемо. Заявителят се позовава на неговата предсрочна изискуемост и
2
излага съображения, че тя е настъпила след проведена процедура за връчване
от страна на ЧСИ Загорова. По делото се установява, че служител на ЧСИ
Загорова е посетил адреса на длъжника, посочен в договора за кредит, на
21.06.2021 година, 03.07.2021 година и на 07.07.2021 година, но лицето не е
открито на адреса и е залепено уведомление на 12.07.2021 г. Лицето не се е
явило при ЧСИ, за да получи уведомлението от банката за настъпилата
предсрочна изискуемост.
Съгласно постановките на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., ОСГТК на ВКС
обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно
изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл. 418,
ал. 2 ГПК. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в
зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството
трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ -
чл. 418, ал. 3 ГПК. Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на
незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от
длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение.
Съобразно т.4б от ТР №4/2013г. на ОСГТК и трайно установената съдебна
практика /решение по т.д.№601/2014г. на ВКС; решение по т.д.№1717/2013г.
на ВКС; решение по т.д.№3780/2013г. на ВКС/ предсрочната изискуемост на
задълженията по договора за кредит настъпва от датата, на която заявлението
на кредитора е достигнало до длъжника – кредитополучател. В настоящия
случай заявителят – кредитор е избрал начин на връчване на изявлението си
за обявяване на процесния договор за кредит за предсрочно изискуем чрез
ЧСИ.
Първият въпрос е по какъв начин следва да бъде удостоверено връчването
3
на длъжника на документ съдържащ изявлението на банката, че счита кредита
за предсрочно изискуем, за да се приеме, че това изявление е достигнало до
длъжника и е настъпила предсрочната изискуемост. За да даде отговор на
същия, настоящият състав съобразява разрешението по него, дадено в
решение по т.д.№2072/2015г. на ВКС, 1-во т.о, а именно, че връчването на
документа и начинът на удостоверяването му е поставено в зависимост от
избрания от кредитора способ за уведомяване, който може да е уговорен в
договора или по възлагане да е предоставен на нотариус или на ЧСИ. В чл.16
от договора за кредит страните са уговорили, че всички съобщения,
уведомления и покани ще се считат за получени от кредитополучателя, ако са
изпратени от кредитора на посочения от кредитополучателя адрес за
кореспонденция, ако кредитополучателят не е уведомил кредитора за промяна
на адреса за кореспонденция или опитът за доставяне на съобщението е
удостоверен от пощенската или куриерската служба. Няма пречка кредиторът
да избере начин на връчване на изявлението за предсрочна изискуемост
различен от предвидения в договора за кредит, като в настоящия случай
банката заявител в заповедното производство е предприела връчване на
предизвестието за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ. В този случай, съгласно
съдебната практика, връчването следва да бъде извършено и удостоверено по
предвидения в ГПК процесуален ред. В хипотезата на възлагане се прилагат
разпоредбите на чл.37-58 от ГПК, като отказът от получаване на съобщението
или отсъствието на адресата по чл.47 от ГПК се удостоверяват от
длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.
При преценка обстоятелството дали ЧСИ може да връчва изявлението на
кредитора за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем, съдът
съобразява и разпоредбите на законите уреждащи неговите правомощия, а
именно: според чл.18, ал.5 от ЗЧСИ /след изменението й с ДВ, бр.86/2017г./
ЧСИ може да връчва всякакви покани и отговори във връзка с
гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и
призовки по граждански дела; в чл.43 от ЗЧСИ изрично е предвидено, че
„ЧСИ може да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва
призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от
Гражданския процесуален кодекс”; в чл.431, ал.3 на ГПК /след изменението й
с ДВ, бр.86/2017г./ е предвидено, че ЧСИ има право на достъп до информация
4
в съдебните и административните служби, в т.ч. органите на НАП,
поделенията на НОИ, на Централния депозитар, на лицата, водещи регистър
на държавни ценни книжа, на контролните органи по ЗДвП и др.лица, които
водят регистри за имущество или разполагат с данни неговото имущество.
Той може да прави справки и да получава сведения във връзка с
изпълнението, както и да иска копия и извлечения от документи”.
В съответствие с предоставения му достъп до информацията съхраняване в
масивите на НОИ е и разпоредбата на чл. 74, ал.1, т.4 от ДОПК, която
предвижда, че данни по представляващи данъчна и осигурителна
информация, се предоставят само по писмено искане на съдебни изпълнители
- във връзка с образувано пред тях дело.
Съобразно така очертаните правомощия на съдебния изпълнител,
настоящият състав намира, че същият има правомощия и е компетентен да
получава информация за постоянния и настоящ адрес и местоработата на
длъжника и може да връчва книжа извън образуваните пред него
изпълнителни дела. В този смисъл постановеното решение по г.д.
№60106/2016 г., на ВКС 2-ро г.о., в което е прието, че връчването на призовки
и книжа от ЧСИ се извършва в рамките на предоставената му компетентност
за извършване на принудително изпълнение и неговата компетентност е
ограничена до образуваните пред него дела или при изрично възлагане от
съда, е неотносимо към настоящия спор, доколкото е постановено преди
изменението на разпоредбата на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ.
Вторият въпрос е дали, при връчване чрез залепване на уведомление,
съдебният изпълнител е задължен да разпореди и предприеме връчване на
предоставените му книжа и по месторабота, местослужене или мястото на
осъществяване на стопанската дейност на адресата.
Предвиденият в чл.47 от ГПК ред за връчване на книжата представлява
разписана от законодателя фикция за получаване на съобщението, при
наличие на точно определени предпоставки. За да бъде приложена, ведно с
всички последици от това – изтичане на процесуални срокове, настъпване на
преклузии, упражняване срещу страната на преобразуващи права и
осигуряване участието й в процеса по начин, който да не препятства
изпълнението на решението по реда на Регламент (ЕО) № 44/2001, е
5
необходимо пълно и точно изпълнение на предпоставките за приложението й,
включително реда и условията за връчване. Още повече, че разпоредбата на
чл.43 от ЗЧСИ изрично предвижда връчването на призовки, съобщения и
книжа от съдебните изпълнители да се извършва по реда на чл.37-58 от ГПК,
без да е направено разграничение кои разпоредби, респ.коя част от правилата
на чл.47 са неприложими в това производство. Не е въведено ограничение в
приложението на този ред за връчване и по отношение на действията
предвидени в чл.18, ал.5 от закона, между които попада връчването на
изявлението за трансформиране на кредита за предсрочно изискуем.
Ето защо, съдът намира, че при връчване на книжата съдебният изпълнител
следва да приложи нормата на чл.47 от ГПК във всичките й хипотези, като
издири и връчи съобщението/книжата на постоянния или настоящ адрес на
адресата или по месторабота на същия. Неизпълнението на разписаната
процедура води до липса на редовно връчване по предвидения ред.
Така даденото разрешение е в съответствие и с постановките на решение на
СЕС по дело С-327/10 от 17.11.11 г., според което Регламент (ЕО) № 44/2001
допуска прилагането на разпоредба от вътрешното процесуално право на
държава членка, която поради заинтересованост да се избегне ситуация на
отказ на правосъдие позволява провеждането на производство срещу и в
отсъствието на лице, чието местоживеене не е известно, ако юрисдикцията,
сезирана със спора, се увери преди произнасянето по него, че за откриването
на ответника са предприети всички проучвания, изисквани от принципите на
дължимата грижа и на добросъвестността, а именно приложение на
разписаната процедура по връчване.
Допускането на различен ред за връчване на книжата според субекта
осъществяващ връчването и вида на връчваните книжа, както и възможността
да се достигне до различно тълкуване на вида на предпоставките, които
следва да са налице, за да се приеме, че е осъществено „достигане на
изявлението на банката до длъжника” в хода на заповедното и исковото
производство, означава страните по делото – както кредитора, така и
длъжника да бъдат поставени в неизвестност за това дали са упражнили
надлежно правата си, да се стигне до противоречиво прилагане на
разпоредбите на закона по отношение на едни и същи страни в различни
6
производства и да се наруши принципа на правната сигурност, според който
когато един спор се разрешава от съдилищата, той трябва да бъде разрешен
окончателно.
В конкретния случай съдът приема, че нередовното провеждане на
процедурата по връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост до
длъжника има за последица ненадлежното упражняване на потестативното
право на банката по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Липсата на доказателства за
настъпила изискуемост на удостоверените в документа по чл. 417 от ГПК
вземания към момента на подаване на заявлението обуславят неговата
неоснователност.
Като е достигнал до идентичен краен извод, първостепенният съд е
постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден като се остави без уважение подадената частна жалба.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от “Банка-ДСК” ЕАД, ЕИК
********* гр.Разград, ул.“Св.Кирил и Методий“, № 19, електронна поща
Svetlana_Petrova@dskbank.bg, представлявана от Юрий Благоев Генов и Арно
Рене Жулиен Льоклер, действащи чрез пълномощника си СВ. ПЛ. П. –
юрисконсулт, частна жалба против Разпореждане № 1645 от 30.07.2021 г.,
постановено по ч.гр. дело № 1085/2021 година на Търговищкия районен съд,
като неоснователна.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7