ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 346
гр. Пловдив , 17.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501358 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна въззивна жалба от Адвокатско дружество „Г.“ БУЛСТАТ
*********, представлявано от С.Г., срещу определение № 262397/19.04.2021г. по гр.д.
№172/2020г. на РС Пловдив, ІХ гр.с., с което е изменена на основание чл. 248, ал. 1
ГПК Решение № 260390/10.02.2021 г, постановено по гр.д. № 172/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав, като е отменено решение №
260390/10.02.2021 г, постановено по гр.д. № 172/2020 г. в частта му, с която на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, „Изи Асет Мениджмънт“
АД е осъден да заплати на Адвокатско дружество „Г.“, адвокатско възнаграждение за
разликата над 150 лв. до присъдения размер от 300 лв.
Твърди се че решението е неправилно несъобразено с чл.2 ал.5 от Наредба №1
от 09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Твърди се че са предявени два комулативно съединени искове в едно производство
като за всеки иск се заплаща отделен адвокатски хонорар, чийто размер се определя по
чл.7 ал.2 от горната Наредба..
Постъпил е отговор от въззиваемия „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД
гр.София, с който жалбата се намира неоснователна иска се потвърждаване на
обжалваното определение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за
основателна. Първата инстанция е разгледала дело по заявени два отрицателни
установителни иска за недилъжимост на неустойка и възнаградителна лихва по
договор. Съгласно с чл.2 ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. на ВАС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, по граждански дела възнагражденията се
определят за всеки един иск поотделно. Неправилно е виждането на ПРС, че в случая
1
значение има осъществените действия от страна на процесуалния представител във
връзка с основанието, от което произтича твърдяното спорно право като критерий за
размера на възнаграждението. Критерият по горната нормативна уредба е само броя на
предявените искове и техните характеристики, видове, размер и др. Ето защо
обжалваното определение на ПРС по чл.248 от НПК е неправилно и следва да се
отмени, като в такъв случай в сила ще остане правилното решение на въпроса за
разноските дадено в постановеното решение по делото на първата инстанция.
Водим от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО определение № 262397/19.04.2021г. по гр.д. №172/2020г.
на РС Пловдив, ІХ гр.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2