№ 1273
гр. Благоевград, 07.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500897 по описа за 2021 година
Производството е образувано по две частни жалби, подадени от
ИВ. АЛ. СТ. едната против разпореждане № 500642/2021 г., постановено по
ч.гр.д. 187 по описа за 2021 г. на РС-Разлог, с което срещу него е разпоредено
незабавно изпълнение на Заповед № 500643/4.2.2021 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издаване на
изпълнителен лист в полза на заявителя „Сити кеш“, ООД и втората - против
определение № 502706/20.7.2021 г., с което не е уважено искането му за
спиране на изпълнението.
В жалбата против разпореждането са наведени доводи за
незаконосъобразност на постановената незабавност, тъй като не е извършена
преценка от заповедния съд, въз основа на представения ипотечен акт, за
неналичие на договора за заем и за неравноправието на клаузите в него, в
съответствие с ЗЗП. Съображенията за повторени и в частната жалба срещу
определението, с което не е уважени искането за спирането му.
Въззивният съд счита жалбите за допустими. Подадени са от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения
в закона срок.
За преценка основателността на доводите в жалбата срещу
разпоредената незабавност въззивният съд съобрази следното:
Производството пред РС е образувано по подадено заявление по чл. 417 от
1
ГПК от „Сити кеш“, ООД за издаване на заповед за незабавно парично
изпълнение за следните парични вземания: 20 000 лв., представляваща
главница по договор за паричен заем; ведно със законната лихва, считано от
2.2.2021 г. до окончателно й плащане; 6 026,96 лв., договорна лихва за
периода от 21.1.2020 г. - датата на учредяване на договорната ипотека до
23.11.2020 г. - датата на връчване на нотариалната покана за обявяване на
задължението по договора за предсрочно изискуемо; 234,31 лв. - законна
лихва за забава, начислена съгласно пункт 1 от нотариален акт и чл. 17, ал. 1
от договора поради забава за плащане на погасителна вноска с повече от 3
дни от падежа на погасителната вноски до 30.10.2020 г. - датата на изготвяне
на нотариалната покана за обявяване на задължението по договора за
предсрочно изискуемо; 660 лв., разходи за периода от 28.2.2020 г. до
30.10.2020 г., начислени съгласно пункт първи от приложения към
заявлението нотариален акт и чл. 17, ал. 2 от договора.
РС е уважил заявлението като е издал заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
500643/4.2.2021 г., с която е разпоредил длъжникът ИВ. АЛ. СТ. и ЕЛ. ХР.
СТ. солидарно да заплатят визираните в заявлението суми на „Сити кеш“,
ООД, ведно с държавната такса от 674 лв. и юрисконсултско възнаграждение
от 100 лв. Издаден е и изпълнителен лист
Заявителят е посочил за документ, от който произтича
вземанията му - нотариален акт № 12/2020 г. за учредяване на договорна
ипотека.
Видно от съдържанието на нотариалният акт в полза на
кредитора „Сити кеш“, ООД е учредена договорна ипотека от ипотекарните
длъжници ИВ. АЛ. СТ. и ЕЛ. ХР. СТ. по вземанията на Кредитора за
главница, лихви, неустойки, разноски по евентуално принудително събиране
и други дължими суми по посочения в точка първа на нотариалния акт,
договор за паричен заем „Финстарт“ от 21.1.2020 г.
Според т. 1 на нотариалният акт по силата и при условията на
Договор за паричен заем „Финстарт“ от 21.1.2020 г. заемодателят и
ипотекарен кредитор „Сити кеш“, ООД предоставя по начина, посочен в чл. 1
и чл. 4 от договора за паричен заем от 21.1.2020 г. на заемателя ИВ. АЛ. СТ.
заем в размер на 20 000 лв., със срок за издължаване 60 месеца, при годишен
2
лихвен процент от 40.08%, която сума ведно с уговорената лихва в размер на
29 897,60 лв., възлизаща обща на сума в размер на 49 897,60 лв. заемателят се
задължава в срок от 60 месеца да изплати на ипотекарния кредитор по
следния начин: от 1-та до 20 –тата погасителни вноски сума в размер на 668
лв., а следващите 40 погасителни вноски всяка една в размер на 913,44 лв.
Първата вноска се дължи в срок от 30 дни, считано от датата на
усвояване на заемната сума съгл. чл. 6 от договора.
Заемателят се е задължил в срок до 20 дни, считано от датата на
предаване на заемната сума на заемателя съгл. чл. 6 от договора за паричен
заем от 21.1.2020 г. да предостави на заемодателя обезпечение физическо
лице солидарен длъжник, което да отговаря на посочените в чл. 11, ал. 1 от
договора изисквания. В случай, че не изпълни задължението в срока на
предходното изречение е уговорено заемателят да дължи неустойка в размер
на 21 142,40 лв. Уговорено е, че по желание на заемателят сумата за
неустойката да се плаща като към всяка от погасителните вноски се прибави
сума от 516 лв. към първите 20 вноски, а към следващите – от 270, 56 лв.
Уговорено е автоматично настъпване на предсрочната
изискуемост при неплащане на вноска с повече от 360 дни. Отделно от това е
уговорена възможност за заемодателя да обяви за предсрочно изискуеми
всички задължения, цялата неплатена главница и дължима договорна лихва
до настъпване на изискуемостта с изпращане на уведомление до заемателя,
при забава в плащането, на която и да е погасителна вноска с повече от 15
дни от датата на падежа на съответната вноска.
При забава на плащане на погасителна вноски с повече от 3
дни е уговорено да се дължи законна лихва за забава върху забавената сума.
При допусната първа забава в плащането на коя да е
погасителна вноска с повече от 90 дни, заемателят се задължил в срок от 10
дни, след настъпване на 90 дневния период на забавата да предостави на
заемодателя документите, визирани в чл. 17, ал. 4, т. 1 и т. 2 от договора. В
случай че не ги предостави, или ги предостави, но от тях е видно, че
заемателят има задължения към държавата и/или има срещу него заведени
изпълнителни дела, то той дължи неустойка в размер на 10% от отпуснатата
заемна главница.
При забава на плащането на погасителна вноска/включително
3
ако забави заплащането на цялото вземане в случай на настъпила предсрочна
изискуемост/ с повече от 3 календарни дни заемателят дължи заплащане на
разходи за събиране на вземането, посочени в Тарифа за дължими такси на
„Сити кеш“, ООД, неразделна част от договора за паричен заем от 21.1.2020
г.
При допусната първа забава на погасителна вноска /или на
цялото вземане в случай на предсрочна изискуемост/ с повече от 55
календарни дни, заемателят следва да предостави съгласие за директен дебит,
както и в банковата сметка по дебитното съгласие да има разполагаеми
парични средство, с който заемодателят да може удовлетврори вземането.
Ако не го изпълни и на 60-тия ден от забавата заемодателят не се
удовлетвори, то заемателят му дължи неустойка от 500 лв.
Съдът констатира, че така изложеното съдържание на
ипотечния акт съответства на съдържанието на подписания между страните
на същата дата договор за паричен заем.
Според чл. 6.4 Договора за паричен заем след заплащане и
прихващане на гореописаните суми заемодателят ще предаде остатъка от
заемната сума с извършване на банков превод по банкова сметка в срок до 2
работни дни след като бъде учредена и вписана ипотеката върху недвижимия
имот, съгл. чл. 9 в съответната служба по вписванията към АВп. и след
предоставяне на удостоверение за тежести от което е видно, че учредената в
полза на заемодателят по настоящия договор ипотека върху предоставеното
обезпечение е първа по ред.
Сумите за прихващане касаят такса за разглеждане на молбата
за сключване на заем от 500 лв., разноските за учредяване на договорната
ипотека и за скл. на застрахователна полица на имота - чл. 6.1, 2.2 и 6.3. от
договор за паричен заем.
За да постанови незабавно изпълнение при представен
документ по чл. 417 ГПК, съдът съобразно чл. 418, ал. 1 и 2 от ГПК проверява
дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника. Вземането подлежи на изпълнение,
ако е ликвидно т.е. определено по основание и размер и ако е изискуемо – с
настъпил падеж. Съгл. чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заповед за изпълнение се
издава, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите
4
нрави – по т. 2; или искането се основава на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това – по т. 3.
Представения със заявлението от „Сити кеш“, ООД документ
по чл. 417, т. 6 от ГПК е ипотечен акт по чл. 173 ал. 3 от ЗЗД.
Видно от съдържанието на същия, с него се обезпечават
вземания на „Сити кеш“, ООД по договор за паричен заем, сключен на същата
дата, когато е и учредена договорната ипотека 21.1.2020 г. Изводът на РС, че
вземането за сумата за цялата главница по обезпечение с учредената
договорна ипотека заем от 20 000 лв., взет от И.С. е ликвидно, тъй като е
определено по основание и размер и е изискуемо, БлОС споделя. В самия
нотариален акт за учредяване на договорната ипотека е преповторено
съдържанието на сключения договор за паричен заем по отношение на взетата
главница, условията при които се връща, посочвайки и конкретния размер на
погасителните вноски, техния брой, както и условията за предсрочната
изискуемост. За предсрочната изискуемост заемополучателят И.С. лично е
уведомен с връчване на съобщение от нотариуса на 23.11.2020 г., с което му
се указва, че „Сити кеш“, ООД обявява задължението му по договора за
паричен заем от 21.1.2010 г. за предсрочно изискуемо в пълен размер, в
случай, че не плати посочените в съобщението за дължими суми, в
предоставения му срок за доброволно изпълнение от 5 дни, считано от датата
на получаване на поканата. Следователно от 1.12.2020 г. /тъй като срокът
изтича в събота на 28 събота и съгл. закона изтича в първия присъствен ден
т.е. 30.11., /, заемът се е превърнал в предсрочно изискуем. Налице е
обективния факт на неплащане на погасителни вноски и изявление на
кредитора, достигнало до длъжника. При предсрочната изискуемост се дължи
остатъка от цялата главница. Но в случая заемополучателят е направил само
една вноска от 668 лв., която поради просрочието й не е могло част от нея да
бъде отнесено за погасяване на главницата.
Доводът в жалбата на С., че няма договор за заем, тъй като той
е реален, а няма доказателства за предаването на сумата, БлОС счита за
голословен. В чл. 6 от договора за заем, към който изрично препраща
съдържанието на нотариалния акт, е уговорено плащането да се извърши по
сметка изрично фиксирана в договора, като “Сити кеш“, ООД представя и
платежно, че е внесло сумата именно по тази сметка, като в платежния
5
документ е посочен за наредител -заемодателя, за получател - името на
заемополучателя, както и за основание на плащането: ипотечен заем съгл.
договор, като се цитира номера и датата на договора за заем. Ето защо за
БлОС не оставя никакво съмнение, че договорът за заем е сключен с
предаване на сумата чрез превеждане по сметка, визирана при подписване на
договора след прихващане, за което са се уговорили, на съответни суми като
такси.
Заемната сума от 20 000 лв., ведно с договорената лихва при
годишен лихвен процент от 40.08%, възлизаща на 29 897,60 лв. или общата
сума от 49 897,60 лв. е обезпечена с учредената ипотека
От договорената лихва се претендира за заплащане 6 026, 96 лв.
БлОС счита, че клаузата за лихва противоречи на добрите
нрави. Същата надвишава самата заемна сума с 1,5 пъти - при взет заем от
20 000 лв. е договорена е възнаградителна лихва от 29 897, 60 лв. Лихвата е
цената на кредита при съобразяване времето, за което заемодателят се е
лишил от ползване на сумата, като очевидно с така уговорения размер се
стига до несправедливо облагодетелстване на заемодателят, което е
основание да се счете клаузата за нищожна по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради
противоречието й с добрите нрави. Добрите нрави без да са писани
съществуват като общи принципи и правила, които бранят права и ценности,
които са общи за всички правни субекти и зачитането им е в интерес на
обществените отношения каквито са принципите на справедливостта, на
добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения,
с цел предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. По този начин се
защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се
търси максимално съчетаване на интересите на отделните субекти. Затова с
чл. 9 от ЗЗД добрите нрави са определени от законадателя и като граница на
свободата на договаряне. Ето защо БлОС счита, че искането за постановяване
на незабавно изпълнение за нея следва да се отхвърли
По арг. от чл. 145, ал. 2 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/ клаузата за договорна лихва, като част от основния предмет на договора
/цената на кредита/ след като е напълно ясна и разбираема не може да е
неравноправна по ЗЗП, което обаче не пречи да се съобрази за съответствието
й с добрите нрави.
6
Искането за постановяване на незабавно изпълнение на
законна лихва за забава от 234,31 лв., също следва да се отхвърли, тъй като
очевидно, че е начислена и върху частта от вноската включваща и договорна
лихва, уговарянето на която съдът счита, че е в противоречие с добрите
нрави. Следователно опровергава се от приетото от БлОС, че 234,31 лв. е
точния размер на претендираната законната лихва за забава.
Искането за постановяване на незабавно изпълнение по
отношение на вземанията за неустойка от 500 лв., от 2 000 лв. и от 4 256,96
лв., също не следва да се уважават. РС при уважаването им не е съобразил
неравноправието по ЗЗПотр. на клаузите, с които са уговорени.
ЗЗПотр. обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя - чл. 143 ЗЗП.
Преценка за добросъвестността като изискване за поведение от
търговеца по см. на чл. 143 ЗЗП е пряко свързана с правните й последици като
изискването за добросъвестност следва да се счита за нарушено при наличие
на значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя като
следва да се има предвид по арг. от т. 19 на чл. 143 ЗЗП, че е без значение
дали клаузата има за предмет или постига някой от изрично изброените в чл.
143, т. 1-18 конкретни резултати.
Видно е, че вземането за неплатените вноски от 4 256,96 лв. от
дължимата неустойка от 21 142,40 лв. е уговорена за неизпълнение на
задължението за осигуряване на физическо лице за солидарен длъжник като
обезпечение за връщане на заема, което връщане е обезпечено/гарантирано с
учредената ипотека. БлОС счита уговорената клауза за неравноправна по чл.
143 от ЗЗПотр.
Размерът на неустойката от 21 142,40 лв., надвишаващ
дадената в заем сума от 20 000 лв., сочи на безспорно необоснован висок
размер обезщетение за вреди, като очевидна е и вредата за заемополучателя
от клаузата, тъй като е уговорено да се дължи и при изправност от негова
страна за връщане на заема и без да се отчита, че изпълнението на договорът
за заем е обезпечен с ипотека. Клаузата е неравноправна по см. на чл. 143, ал.
7
2, т. 5 от ЗЗПотр.
Самостоятелно основание, че клаузата не следва да ангажира
отговорността на длъжника според съда е, че с нея той поема задължение на
основание чл. 23 ЗЗД да осигури действие на трето лице, което трето лице не
е конкретно посочено в договора, от което съда счита, че няма волеизявление
на длъжника, за задължаването му за извършване на действия от точно
определено лице, при съобразяване, че изпълнението на това задължение е
поставено в зависимост и от волята на насрещната страна – кредитор, който
преценява спазването на уговорените изисквания за това трето лице. В този
смисъл макар и по друг повод е произнасянето на ВКС в Решение № 39 от
15.05.2014 г. по т. д. № 1061/2013 г., I т. о., ТК.
Неравноправна е и клаузата, въз основа на която се претендира
незабавно изпълнение за вземането за неустойка /посочена в т. 9 от
заявлението пред РС като разходи, но пояснено в т. 14, че е неустойка/ от 500
лв., начислена на основание нотариалния акт и чл. 17, ал. 3 от договора.
Според уговорката при първа забава на погасителна вноска /или на цялото
вземане в случай на предсрочна изискуемост/ с повече от 55 календарни дни
следва да се представят от заемополучателя визираните в клаузата документи,
включваща и такъв, от който да е видно разполагането от потребителя-
заемополучатал с необходимата парична сума за изпълнение на
задължението. Ако не го изпълни и на 60-тия ден от забавата заемодателят
не се удовлетвори, то заемополучателя дължи неустойка от 500 лв.
Неравноправието й произтича от уговарянето й във вреда на потребителя като
е израз на значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя - чл. 143 ЗЗП, тъй като утежнява положението на
потребителя. Когато е в забава т.е. когато няма парични средства за връщане
на заема или е затруднен, му се вменяват допълнителни парични задължения
под формата на неустойка. Освен това тази клауза и клаузата за начисляване
на законна лихва при забава на редовните погасителни вноски, правят
вероятен извода за нарушаване на морала и принципа за добросъвестност и
затова нищожни, поради накърняване на добрите нрави, тъй като въз основа
на тях се начислят две суми за обезщетение при неизпълнение на едно и също
задължение, което законът не допуска, тъй като се стига до неоснователно
обогатяване. Това е самостоятелно основание за незаконосъобразност на
постановената незабавност на изпълнението по отношение както на вземането
8
за неустойка от 500 лв., така и на вземането за законна лихва за забава върху
просрочените погасителни вноски от 234,31 лв.
Изложените съображения за тази неустойка се отнасят и за
неустойката от 2000 лв., посочена за дължима от кредитора на основание
нотариалния акт и чл. 17, ал. 4 от договора за паричен заем.
Видно е, че дължимостта й е уговорена при допусната първа
забава в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 90 дни, при
което заемателят се задължава в срок от 10 дни, след настъпване на 90
дневния период на забавата да предостави на заемодателя документите,
визирани в чл. 17, ал. 4, т. 1 и т. 2 от договора. В случай че не ги предостави,
или ги предостави, но от тях е видно, че заемателят има задължения към
държавата и/или има срещу него заведени изпълнителни дела, то той дължи
неустойка в размер на 10% от отпуснатата заемна главница.
Макар и да е уговорена за непредставяне на документи или ако от
съдържанието на тези документи по отношение на налични задължения на
заемополучателят към държавата или образувани изпълнителни дела, то
първопричината за това, при която се начислява и лихва за забава, и
неустойка от 500 лв., е една и съща - забава на дължимите вноски за
погасяване на заема, при което се начислява лихва за забава; ако е първа
забава след 60 ден се начислява неустойка от 500 лв. и след 100 ден на
забавата се начислява и неустойка от 2000 лв. С начисляването им се стига до
недопустимо кумулиране на обезщетения за едно и също неизпълнение, и
като резултат възможност за неоснователно обогатяване. Клаузата по
уговаряне на неустойката при забава след 100 ден е неравноправна и защото
размера й не зависи от остатъка на неизпълнението, дължи се в размер на
10% от главницата.
По отношение на начислените разходи за събиране на
вземането, които се претендират в размер на 660 лв. БлОС счита издаването
на заповед за незабавно изпълнение за тях незаконосъобразно. Ликвидността
им и изискуемостта им, им не могат да се обосноват единствено и само от
представения ипотечен акт, каквото е изискването на чл. 418, ал. 1 от ГПК за
издаване на заповед за незабавно изпълнение. В ипотечния акт, е посочено
единствено, че такива се дължат и че размера им се определя от Тарифа за
дължими такси на „Сити кеш“, ООД, неразделна част от договора за паричен
9
заем от 21.1.2021 г., но от това съдържание не се установява нито да са
извършвани съответни действия, нито какъв е размера им, нито откога са
изискуеми. След като за ликвидността и изискуемостта на разходите се налага
да се съобразят факти, извън ипотечния акт, то исканото за тях издаване на
заповед за незабавно изпълнение не следва да се уважава. С оглед
гореизложеното БлОС отменя постановената от РС незабавност на
предявените от „Сити кеш“ вземания, с изключение на вземането му са
главница и постановява оставянето им без уважение.
Предвид частичната основателност на жалбата срещу
незабавността следва да се редуцират и размерите за държавна такса и
юрисконсултското възнаграждение, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение съотв. до 400 лв.за ДТ и до 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
По отношение на постъпилата частна жалба от ИВ. АЛ. СТ.
против определение № 502706/20.7.2021 г., постановено по ч.гр.д. 187/2021 г.
по описа на РС-Разлог.
Жалбоподателят сочи, че в акта на съда липса отговор на
направените от него възражения и доводи, като необсъждането им сочи на
липса на мотиви, опорочава вътрешното убеждение на съда и рефлектира
върху правото му на защита като страна в смисъл дали въобще съдът се е
произнесъл по неговото искане. Изтъква, че съдът не се е съобразил с
въведеното задължение на заповедния съд служебно да следи за наличие или
обосновано предположение за наличие на неравноправна клауза и наред с
това дали искането е в противоречие с добрите нрави – т. 2 на ал. 2 на чл. 411
от ГПК. Изтъкнал е конкретни съображения в тази насока.
БлОС счита определението на РС за незаконосъобразно, в
частта, с която е оставил без уважение искането за спиране на незабавно
изпълнение по отношение на вземанията за лихви /договорна и лихви за
забава/ и неустойки. Предвид становището на БлОС изразено по-горе, тези
вземания се основават на неравноправни клаузи. За тях обаче жалбоподателят
няма правен интерес от обжалване на определението и затова жалбата е
недопустима, тъй като незабавността спрямо тях се отменя от БлОС, какъвто
интерес той няма и по отношение на отменената от БлОС незабавност спрямо
вземането за разходите. С произнасянето от БлОС /по ЧЖ срещу
10
незабавността/ няма незабавно изпълнение, което да се спира по отношение
на лихвите, неустойките и разходите. По отношение на главницата искането
за спиране незабавността правилно е оставено без уважение. Съображенията
на РС, че за това вземане не са налице визираните в чл. 420 от ГПК
предпоставки при наличието на които се спира незабавното изпълнение е
правилно и законосъобразно. Поради непредставяне на доказателства, който
да се обсъждат от съда, БлОС препраща на основание чл. 272 от ГПК към
мотивите на РС. РС постановил незабавността не може да я спира след
повторна преценка на становището си, освен при условията на чл. 420, ал. 2
от ГПК - искането за спиране да е подкрепено с писмени доказателства, че
вземането не се дължи – т. 1; вземането се основава на неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител – т. 2; неправилно изчислен размерът на
вземането по договор , сключен с потребител – т. 3. Доводи по отношение на
главницата, които да са относими към предпоставките на цитираната алинея
не са наведени пред РС. Доводите срещу преценката на РС на предпоставките
на чл. 418, ал. 2 и 3 за наличието на редовен от външна страна документ по
чл. 417 от ГПК, в случая на документ по т. 6, удостоверяващ подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника, се разглеждат съгл. чл. 419, ал. 1 и 3 от
ГПК от въззивната инстанция при наличие на жалба срещу незабавността. Ето
защо съдът потвърждава определението, с което е оставено без уважение
искането за спиране на изпълнението по отношение на главницата.
БлОС констатира, че по двете жалби не са внесени държавни
такси, поради което осъжда жалбоподателят да внесе по сметка на БлОС
държавни такси от по 15 лв. за всяка една от двете жалби или общо сумата от
30 лв.
Водим от изложеното БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя разпореждане № 500642/2021 г., постановено по ч.гр.д. 187 по описа
за 2021 г. на РС-Разлог, в частта, с която е разпоредено незабавно изпълнение
на Заповед № 500643/4.2.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и издаване на изпълненителен лист в
полза на заявителя „Сити кеш“, ООД срещу ИВ. АЛ. СТ. за сумата от 6 026,96
лв. - договорна лихва от 21.1.2020 г. до 23.11.202 г.; за сумата от 234,31 лв. –
11
остатък от начислена законна лихва за забава, считано от 3 дни след падежа
на неизплатените погасителни вноски, съгласно погателния план до
30.10.2020 г.; за сумата от 660 лв. – начислени разходи към 3.10.2020 г.,
съгласно чл. 17, ал. 2 от договора за паричен заем от 21.01.2021 г. и раздел
Първи от нотариалния акт за договорна ипотека от 21.1.2021 г.; за сумата от
4 256,96 лв. – неуостойка за неизпълнение на договорно задължение съгласно
чл. 11, ал. 3 от договора за паричен заем от 21.01.2021 г. и раздел Първи от
нотариалния акт за договорна ипотека от 21.01.2021 г; за сумата за държавна
такса над размера от 400 лв. до размера от 674 лв. и за и дължимо
юрисконсултско възнаграждение над сумата от 50 лв. до размера от 100 лв. и
е разпоредено издаването на изпълнителен лист, като вместо това
постановява:
Оставя без уважение заявлението на „Сити кеш“ ООД, в частта,
с която е поискано допускане по реда на чл. 418 от ГПК на незабавно
изпълнение на заповед за изпълнение и издаване на изпълнителен лист
спрямо длъжника ИВ. АЛ. СТ. за сумите, за които с настоящия акт е
отменено разпореденото незабавно изпълнение.
Обезсилва изпълнителния лист, издаден въз основа на
разпореждане № 500642/2021 г., постановено по ч.гр.д. 187 по описа за 2021 г.
на РС-Разлог за сумите, за които с настоящия акт е отменено разпореденото
незабавно изпълнение.
Потвърждава разпореденото незабавно изпълнение на Заповед
№ 500643/4.2.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 187 по описа за 2021 г. на РС-Разлог за
сумата от 20 000 лв. – главница по договор за паричен заем „Финстар от
21.1.2020 г., обезпечен с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№ 12/2020 г., ведно със законна лихва, върху нея считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 2.2.2021 г. до окончателното изплащане
на задължението, за сумата от 400 лв. , представляваща заплатена държавна
такса и за сумата от 50 лв., представляваща дължимо юрисконсултско
възнаграждение
Оставя без разглеждане частната жалба на ИВ. АЛ. СТ. срещу
определение № 502706/20.7.2021 г., постановено по ч.гр.д. 187/2021 г. по
описа на РС-Разлог, в частта с която е оставено без уважение искането му за
12
спиране на незабавното изпълнение спрямо вземанията за лихви, неустойки и
разходи.
Потвърждава определение № 502706/20.7.2021 г., постановено
по ч.гр.д. 187/2021 г. по описа на РС-Разлог, в частта с която е оставено без
уважение искането за спиране на незабавно изпълнение спрямо вземането за
главници, законна лихва върху него, за разноските в заповедното
производство за държавна такса за сумата от 400 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение от 50 лв.
Осъжда жалбоподателят ИВ. АЛ. СТ. да внесе по сметка на
БлОС, в банка ЦКБ“, АД – клон Благоевград IBAN: BG 11 CECB 97903113
8353 00 и BIC: CECBBGSF сумата от 30 лв., представляваща дължимата
държавна такса от 15 лв. за всяка една от двете подадени частни жалби.
Определението, в частта с който частната жалба е оставена без
разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му
на страните пред САС, като в останалата част определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13