Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 08.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, II-ри състав, в публичното заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 582 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ (Закон за устройство на
територията), вр. с
чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от И.Б.Е., лично и в качеството си на
Управител на ЕС(Етажната собственост) на вх. А, жил. блок „Петко Д. Петков“ по
ул.„Петко Д. Петков“ №6, гр. Русе, ет.
7, ап.17, Ц.Д.А., в качеството си на Управител на ЕС на вх. Б, жил. блок „Петко
Д. Петков“ по ул.„Петко Д. Петков“ №6,
гр. Русе, ет. 7, ап.18 и А.К. ***., против Разрешение
за строеж №369/28.08.2019г. на Главен архитект на Община
Русе, с което на основание чл.148, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 и чл.
38, ал. 5 от ЗУТ на И.Н.М. *** е разрешено да извърши строителство на обект
„Преустройство, промяна предназначението и обединяване на търговски обекти с
идентификатори 63427.2.1595.2.57 и 63427.2.1595.2.58 в игрална зала за хазартни
игри с автомати и кафе – клуб“.
Оспорващата
страна, собственици на самостоятелни обекти (апартаменти) в етажната
собственост в същата сграда и входове, считат издаденото разрешение за строеж
за незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие на материалноправни
разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила
и в несъответствие с целта на закона. Наведени са доводи за нарушение на
разпоредбите на чл. 185 ал. 1 т. 3 ЗУТ, ал. 2 и ал. 3, тъй като общото събрание
на ЕС не е давало съгласие за изменение на общите части – премахване на
вътрешна разделителна стена между вх.А и вх.Б на ж.б.“Петко Д.Петков“, както и
не са представени съответните съгласия от непосредствените съседи. Като
най-съществено нарушение при издаването на процесното административен акт се
сочи разрешеното премахване на двойния разделителен вътрешен зид, отделящ вх.А
от вх.Б, като се твърди, че същия играе ролята на противоземетръсна шайба.
Твърди се, че през 2018г. са предприели изследване на сградата за деформации,
като било установено 2.64 пъти по-голямо отклонение от допустимото по
вертикалата С/З ъгъл, като с оглед на тези констатации считат, че предвиденото събаряне на разделителната
вътрешна стена ще доведе до нарушаване на конструктивната устойчивост на
сградата и строежът нямало да отговаря на изискванията на императивната норма
на чл. 169 ЗУТ.
В подробна
писмена защита по съществото на спора, чрез процесуален представител –
упълномощен адвокат, не поддържат твърденията си, че процесната разделителна
стена е носеща и представлява и играе ролята на противоземетръсна шайба.
Същевременно считат, че пълното премахване на преградните стени между двата
входа ще повлияе на сеизмичната устойчивост - поведение на сградата и модела й
на разрушаване, а освен това по този начин се изменят съществено общите части
на сградата. Излагат се подробни съображения за нарушение на материалния и
процесуален закон.
Направено е
искане оспореното разрешение за строеж да бъде отменено като незаконосъобразен
акт. Претендира се присъждане на сторените деловодни разноски.
Ответникът по
жалбата – Главният архитект на Община Русе, чрез своя процесуален представител,
оспорва жалбата и я счита за неоснователна, тъй като в случая при издаване на
оспореното РС са спазени изискванията на чл. 185 ал. 1 т.2-4 ЗУТ, поради което
в конкретния случай не е законовоизискуемо съгласието на Етажната собственост
за извършване на преустройството, предмет на процесното РС. В писмени бележки
по съществото на спора излага подробни съображения по наведените в жалбата и в
хода на устните състезания доводи от оспорващите. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованото лице, чрез упълномощен адвокат, оспорва жалбата. Счита, че
издаденото разрешение за строеж е съобразено с всички изисквания на закона и
подзаконовите актове, тъй като при съдебния контрол не са доказани твърдяните
нарушения. В писмени бележки по съществото на спора излага подробни съображения
по наведените в жалбата доводи. Иска от съда да отхвърли жалбата както и да
присъди направените по делото разноски, за което представя списък.
След като
прецени представените с преписката доказателства, както и събраните в хода на
съдебното производство писмени и гласни доказателства, при направената проверка
съобразно изискванията на чл.168 АПК, съдът приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По
допустимост на производството
Оспорването е от заинтересована
страна, посочена в чл. 149, ал. 2, т. 3 ЗУТ, жалбата е срещу индивидуален
административен акт, посочен в чл. 214, т. 2 от с.з. и в срока по чл. 215, ал. 4,
предл. 1 ЗУТ, тъй като съобщенията за издаденото строително разрешение са
връчени на председателите на УС на етажната собственост - И.Б.Е. и Ц.Д.А. на 30.08.2019
г., лично – л.2 от преписката. Двамата председатели на ЕС, И.Е. в лично
качество и А.К.А. - като собственици на апартаменти във вх.А и вх.Б на
ж.б.“Петко Д.Петков“ са депозирали и жалбата след решение на Общото събрание на
етажната собственост – л.8-10 от делото.
По фактите
Не се спори, че в
периода 1966-1970г. е строена и въведена в експлоатация сграда със смесено
предназначение – жилищен блок „Петко Д.Петков“, с три секции, със седем етажа и
сутерен, като жилищните етажи са шест, а приземния етаж е с обществено –
обслужващо предназначение, с административен адрес в гр.Русе, ул. „Петко
Д.Петков“ №6. В подкрепа на този факт са Строително разрешение № 567/7.08.1967г.
(л.283), обяснителна записка към идеен проект на жил.блок „Петко Д.Петков (л.284), както и заключението на вещото лице по назначената комплексна
съдебно-техническа експертиза.
Също безспорен
факт е, че от около 1970г. ТПК „Съгласие“ – Русе, за развиване на своята
дейност, ползва едно от помещенията, находящо се на първи етаж на ж.б.“Петко
Д.Петков“, което се състои от две шивашки работилници, две пробни, два приемни
салона, тоалетна. През 1994 г. ТПК „Съгласие“ – Русе е признат за собственик на
цитираното помещение с Нотариален акт (НА) за собственост на недвижим имот по давностно владение № 142, том VIII, дело 6837/94 г. от 21.10.1994г. на Ц. М. - нотариус при Русенски районен
съд. Съгласно този НА имотът е описан по следния начин: Шивашко ателие на I етаж в жилищна сграда по ул.“П.Д.Петков“ в гр.Русе със застроена площ от
176.44 кв. м., състоящо се от две работилници, две пробни, два приемни салона,
тоалетна, избено помещение от 23 кв. м., заедно с 4.61% идеални части от общите
части на сградата (л.56 от делото).
С НА за
покупко-продажба на недвижим имот № 045, том IV, рег.№ 4743, дело № 367/2018 г. от 26.10.2018 г. на А. *** действие
Районен съд – Русе, вписан в регистъра на НК под № 433, Кооперация „Трудово-производителна
кооперация – Съгласие – Русе“ продава на И.Н.М. следните недвижими имоти: 1. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.2.1595.2.57, с адрес : гр.Русе, общ.Русе, обл.Русе,
ул.“Петко Д.Петков“ № 6, вх. 1, ет. 0, който самостоятелен обект се намира в
сграда № 2, разположена в поземлен имот 63427.2.1595, с предназначение : за
търговска дейност, брой нива на обекта: 1, посочена документна площ 94.45 кв.
м., с прилежащи части : Изба 23 и 2.47% ид.ч. от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 63427.2.1595.2.55,
63427.2.1595.2.58, под обекта: няма, над обекта: 63427.2.1595.2.2,
63427.2.1595.2.3, съгласно Схема № 15-775405-24.10.2018 г. на АГКК - Русе и 2. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.2.1595.2.57, с адрес : гр.Русе, общ.Русе, обл.Русе,
ул.“Петко Д.Петков“ № 6, вх. 2, ет. 0, който самостоятелен обект се намира в
сграда № 2, разположена в поземлен имот 63427.2.1595, с предназначение : за
търговска дейност, брой нива на обекта: 1, посочена документна площ 81.99 кв.
м., с прилежащи части : 2.14% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 63427.2.1595.2.57,
63427.2.1595.2.59, под обекта: няма, над обекта: 63427.2.1595.2.20,
63427.2.1595.2.19, съгласно Схема № 15-775416-24.10.2018 г. на АГКК – Русе, а съгласно НА за собственост на недвижим
имот по давностно владение № 142, том VIII, дело 6837/94 г. от 21.10.1994г. на Русенски нотариус, имотът представлява
: Шивашко ателие на I етаж в жилищна сграда по
ул.“П.Д.Петков“ в гр.Русе със застроена площ от 176.44 кв. м., състоящо се от
две работилници, две пробни, два приемни салона, тоалетна, избено помещение от
23 кв. м., заедно с 4.61% идеални части от общите части на сградата, при
граници: ул.П.Д.Петков и вътрешен двор.
Със заявление вх.№
УТ-59-43/26.06.2019 г. по описа на Община Русе (л. 9 от преписката), третото заинтересовано
лице И.М. е поискала от гл. архитект на общината да одобри проект и да издаде
разрешение за строеж за обект „Преустройство, промяна предназначението и
обединяване на търговски обекти с идентификатори 63427.2.1595.2.57 и
63427.2.1595.2.58 в игрална зала за хазартни игри с автомати и кафе – клуб“ в имот
2.1595.2, кв.250 по плана на гр. Русе, ул.П.Д.Петков“ № 6, застроена площ –
176.44 кв. м. Към заявлението били приложени изискуемите по закон документи -
за собственост, част архитектурна, с приложени обяснителна записка и конструктивно
становище, становища по част електрическа, В и К, пожарна безопасност, ОВК, ПБЗ, част „Технологична“, договор за
присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа, фактури (л.29 - л.131 от преписката). В тези документи е
посочено първоначалното предназначение на обекта – търговски обекти(идентификатори 57 и 58), л.33 от преписката,
първи абз. от част Архитектурна. Ясно е записано местоположението и площта на
частта, предмет на преустройството – обект
57, в който има изградени търговско помещение и тоалетна с предверие и обект 58, в който има изградени приемна,
шивашко помещение, тоалетна, пробна. Посочени са предвидените работи за
преустройството на помещението – основното е демонтиране на част от преградни
стени и изграждане на нови стени с гипсофазер. Предвиждат се окачени тавани от
гипсофазер на метална конструкция, в които ще се разположи ОВК инсталацията.
Фасадата на игралната зала се запазва без промяна, като съществуващите прозорци
и витрини се подменят с PVC, а входът към залата е
решен с плъзгащи врати. Изрично е отбелязано, че при строителството няма да има
конструктивни промени, няма да се засягат носещи стени и конструктивни елементи
– л.33 – л.37 от преписката. По новото му функциониране е отразено, че в игралната
зала се обособяват следните помещения: входно предверие, игрална зала с
автомати, две тоалетни с предверие, три сервизни помещения – л.33 - л.34 от
преписката.
На 10.07.2019г.
третото заинтересовано лице е депозирало заявление до Главния архитект на
Община Русе, с което е изтеглило приложената преписка по първоначалното заявление,
за доокомплектоване – л.8 от преписката. С искане вх.№ 94И-3407-4#/13.08.2019 г. И.М. е внесла отново
преписката за одобряване, като са приложени становище за шум и комплексен
доклад относно оценката за съответствие,
изготвен от фирма – консултант с изх.№ 02-184/13.08.2019г. – л.7, л.41-л.44,
л.11-л.28.
На 28.08.2019 г.
третото заинтересовано лице подава заявление и за издаване на разрешение за
строеж, вх.№УТ-41-328 (л. 6 от преписката), след като проектът бил одобрен на 14.08.2019 г. Въз основа на
представените документи в т.ч. комплексния доклад по проекта, изготвен от 6-ма
специалисти, с извършената оценка на съответствие, съгласно чл. 142, ал. 6, т.
2 от ЗУТ и предложеното с него одобряване и издаване на разрешение за строеж,
като преценил приложимите в случая норми, главният архитект на Община Русе, на
основание чл. 148, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, вр. с чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, издал
оспореното пред настоящия съд разрешение за строеж № 369/28.08.2019 г. (л. 1 от
преписката).
В хода на съдебното
дирене са събрани множество писмени доказателства и гласни такива – показанията
на трима свидетели – Д. Т. Л. и Е. Ц. М., които в различни периоди през
годините са работили в ТПК „Съгласие“ и конкретно в двете процесни помещения.
Св. Д. Л. твърди, че помещението в ж.б.“Петко Д Петков“ е било предадено на ТПК
„Съгласие“ през 1969 г. - 1970 г., като в предната част били обособени две
приемни – мъжка и дамска, с отделни входове, тъй като такива били изискванията
тогава, но отзад обекта е бил един. За нуждите на производството – дамско и
мъжко облекло, в последствие работилниците били разделени с лека преградна
остъклена стена с врата, за да могат работещите да ползват общия санитарен
възел. Обектът бил с един електромер, един водомер, с един адрес, от който се е
водела комуникацията. Скоро след като свидетелката станала председател на
кооперацията през 1991 г. били оформени и документите за собственост с
нотариален акт. Съгласно издадения НА ТПК „Съгласие“ била собственик на един
обект в ж.б.“Петко Д. Петков“, така както е било и по първичните документи,
които са им били дадени при първоначалното предоставяне на помещението да
ползване. Разделянето по вид услуги е било направено в последствие, за да
задоволят изискванията на мъжкото и дамското шиеене, а и с оглед различията в
технологичния процес.По отношение на процента съсобственост свидетелката
посочва, че същия е взет от наличните към момента на издаване на НА документи.
Св.Е.М. от своя
страна допълва, че е работила в ТПК“Съгласие“ от 1995г. като главен
счетоводител. Твърди, че процесния обект се състои от две ателиета, с два
различни входа с две приемни, като вътрешното помещение – работилницата е било
разделено с врата. Работниците от двете ателиета ползвали общ санитарен възел,
а обекта винаги е имал една партида за вода, за ел.ток и за топлоенергия. В НА,
който притежавала кооперацията обекта бил един с обща площ от 176 кв.м., така е
бил ползван през годините от построяването на блока. Тъй като не им се било
налагало да си вадят скица за обекта, не са отишли в кадастъра своевременно, за
да видят как е било заснето помещението. Едва при продажбата му на И.М. се
наложило да се снабдят със скица и тогава разбрали, че са обособени две
помещения.
По делото е
изслушано и прието заключение на комплексна съдебно-техническа експертиза.
Изготвена е от специалисти - строителен инженер, геодезист и специалист ОВКХТ, които
след преглед на представените доказателства, оглед на място, справка в Община
Русе и справка с нормативната база, действаща към момента на построяване на
сградата и към настоящия момент, изготвят заключението си, като са отговорили подробно
на всички поставени от страните въпроси. Вещото лице – строителен инженер сочи,
че от проверката в Община Русе се установява, че за ж.б.“Петко Д.Петков“ е
издадено Строително разрешение № 567/07.08.1967 г., като от одобрените към това
разрешение проекти в архива на общината се съхраняват само малка част – проект
по част „Електроинсталации“, чертеж на първи етаж (л. 131 от делото), идеен проект с обяснителна записка (прил.5 от експертизата), чертежи на фасади (прил.6 от експертизата) и разпределение на
етажи (л. 132 от делото). Документи за въвеждане в експлоатация на жилищния блок
не са намерени и не са приложени по делото. Въз основа на наличните документи
вещото лице е направило извод, че сградата е строена и въведена в експлоатация
в периода 1966-1970 г, като е изпълнена в съответствие с издаденото Строително
разрешение № 567/07.08.1967 г. Предвид височината на процесната сграда – 20м. и
действаща към него момент нормативна уредба, същата е изпълнена с монолитна
скелетна стоманобетонова конструкция, включваща плочи, греди, колони и
фундаменти. При сгради с такава конструкция вертикалните и хоризонтални натоварвания
се поемат от стоманобетоновия скелет, без участието на преградни тухлени стени.
Стената между двата обекта с идентификатори 63427.2.1595.2.57 и
63427.2.1595.2.58 се състои от два тухлени зида, всеки с дебелина 12см.,
обрамчени със стоманобетоновия скелет на сградата, като между стените е
оформена дилатационна (деформационна) фуга между секции А и Б на жилищната сграда. Тухлената зидария е изпълнена
с плътни тухлени стени на варов разтвор. Този начин на изпълнение на процесните
тухлени стените между двата търговски обекти е основание да се даде заключение,
че тези стени не са носещи и не са част от носещата конструкция на сградата, а
представляват вътрешни преградни стени между помещенията от двете им страни.
От приложените
по делото документи, както и от проведен на място в обектите оглед, вещото лице
е констатирало, че при първоначалното проектиране на сградата в процесните два
зида е бил наличен отвор с дължина 3.60 м., отстоящ на 0.80 м. от външната
стена на южната фасада (л.131 от делото). Този отвор е проектиран за функционална връзка между двете помещения,
разположени от двете страни на дилатационната фуга, които към настоящия момент
се явяват помещения от обекти с идентификатори 63427.2.1595.2.57 и
63427.2.1595.2.58. Част от този отвор в последствие е бил зазидан, като е
оставен отвор за портална врата. Вещото лице подробно е анализирала начина на
изграждане на тухлените зидове и свързването
им с елементите от стоманобетоновата кострукция, като е стигнала до
извода, че към момента на проектиране, а в последствие и при въвеждане в
експлоатация на сградата, помещенията от двете страни на стените са били
функционално свързани части от един обект, а не два самостоятелни обекта.
Имайки предвид
изискванията на нормативната уредба, действала за времето на строителство на
процесния обект (Правилник за строителство в земетръсните райони от 1964
г.) и издаденото Строително разрешение № 567/07.08.1967 г., вещото лице
извежда извода, че сградата на ж.б.“Петко Д Петков“ е проектирана и изпълнена
без да се вземат предвид натоварванията от земетръсни въздействия, в
съответствие с нормативните изисквания, тъй като съгласно цитирания правилник
гр.Русе попада в район със степен на сеизмичност по-малка от VII степен, а съгласно т.1.1 правилата и нормативните указания от Правилника
следва да се прилагат за строежи, „които се строят в сеизмични райони от VII,
VIII и IX степен“. Тъй като
стените между двата търговски обекта не се явяват носещи, съгласно действащите
към момента на строителството норми и не са част от носещата конструкция, премахването им не би
повлияло на конструктивната устойчивост и сеизмична осигуреност на сградата.
Вещото лице уточнява, че към настоящия момент е в сила Наредба за
проектиране на сгради и съоръжения в
земетръсни райони № РД-02-20-2 от 27.01.2012 г., като е разгледала
съответствието на проекта към Разрешение за строеж № 369/28.08.2019 г. и
предвиденото в него премахване на стените между двата търговски обекта, с
изискванията на тази наредба. Анализирайки начина на изграждане на процесната
сграда, височината й, броя на етажите и отделни елементи от настоящото
състояние на двете стени (наличието на дървен
щурц над порталната врата) и съотнасяйки този
анализ към съответните разпоредби на Наредбата (табл. 5 към чл. 33 ал. 1, чл. 91 и т. 9 от ДР), вещото лице стига до извода, че процесните преградни стени между двата
обекта с идентификатори 63427.2.1595.2.57 и 63427.2.1595.2.58, които са
предвидени за премахване, отговарят на всички показатели по т. 9 от ДР на
Наредбата, което ги определя като „неконструктивни елементи“, от което следва,
че не могат да се приемат като носещи елемент при сеизмично въздействие.
Допълва, че по смисъла на т. 4 от ДР на Наредбата и предвид времето на
изграждане (преди 1987 г.), сградата на ж.б.“Петко Д .Петков“ е неосигурена на
сеизмично въздействие. Според вещото лице разпоредбата на чл. 5 от Наредба за
проектиране на сгради и съоръжения в
земетръсни райони № РД-02-20-2 от 27.01.2012 г. дава възможност в неосигурени
на сеизмична въздействия сгради да се извършват СМР, свързани с промяна на
конструкцията им при определени условия. В случая, с оглед извършените от
експертизата констатации, проектът към Разрешение за строеж № 369/28.08.2019 г.
предвижда извършване на СМР в неосигурена на сеизмично въздействие сграда, които
не са свързани с промяна в конструкцията на сградата, с премахването на
зидовете между двата обекта не се увеличава натоварването на сградата, а
обратно – намалява се натоварването върху плочата на сутерена, нормативното
натоварване в помещенията не се променя, не се променя и предназначението на
сградата – тя остава с жилищно предназначение. Променят се само нежилищни
помещения, като не се променя съотношението между площите на жилищната и
обществено обслужващата част на сградата. По този начин проектът за
преустройство не нарушава носимоспособността на конструкцията, същият е
изпълнен в съответствие с изискванията на чл. 169 ал. 1 т. 1 ЗУТ.
С оглед
изложеното вещото лице счита, че след изпълнение на предвидените в Разрешение
за строеж № 369/28.08.2019 г. СМР, не би се променила диктилността на сградата,
тъй като не се предвижда промяна в конструкцията и в нейното натоварване, а от
там и носещата й способност. По отношение на количествената оценка за
определяне на критериите за регулярност на сградата, вещото лице счита, че
такава би могла да се даде след цялостно обследване на сградата, което не е
обект на настоящата експертиза. По отношение на въпроса доколко демонтирането
на процесната тухлена стена между секции А и Б би се отразило на регулярността
на сградата по смисъла на Наредба за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони №
РД-02-20-2 от 27.01.2012 г., вещо лице е посочило, че един от критериите за
регулярност в план съгласно Приложение № 2 от
цитираната наредба, е „Равномерно разпределени в план маси“. В резултат
на извършени от експерта изчисления е изведено заключение, че при общ обем на
тухлените зидове около 81.00 куб.м. и обем на зидовете, които следва да бъдат
премахнати – 4.10 куб.м., промяната в обемите, респективно в масите на
тухлените зидове, е 4.9%, което е по-малко от 5%. Останалите критерии за
регулярност според вещото лице би следвало да останат непроменени, поради
факта, че с преустройството не се променя конфигурацията на сградата, нейните
размери и носеща конструкция. Освен това, тъй като проектът за преустройство и
промяна на предназначението на търговски обекти с идентификатори
63427.2.1595.2.57 и 63427.2.1595.2.58 не засяга конструктивни елементи и
конструкцията на двете секции А и Б от сградата, не се променя и изчислителната
коравина и функционалност на конструкцията.
Според експерта
проектът за преустройство и промяна на предназначението на търговските обекти с
идентификатори 63427.2.1595.2.57 и 63427.2.1595.2.58 не предвижда отнемане на
общи помещения или на части от тях. Вътрешните инсталации на помещенията,
предвидени след преустройството, се свързват с общите инсталации на сградата в
местата на съществуващи връзки, като не преминават през обслужващи помещения,
които са обща част.
В съдебно
заседание вещото лице – строителен инженер допълва експертното си заключение,
отговаряйки на зададените от страните въпроси.
По отношение на
ОВК проекта вещото лице е посочило, че изпълнението на предвидените инсталации
– общообменна вентилация и климатичната инсталация следва да се извърши
съгласно изискванията на Наредба 15 за техническите правила и нормативи за
проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за
производство, пренос и разпределение на топлинна енергия и Наредба 6 за
показателите за шум в околната среда. Отбелязал е, че фасадната решетка, през
която се засмуква пресен въздух и се изхвърля замърсения такъв следва да е с по-големи
размери от предвидените в проекта. А по отношение на климатиците да се подберат
такива производители, които притежават сертифакт за европейски произход на
продукцията, за да се гарантират нивата на шум. В с.з. вещото лице допълва, че
няма пречка в следващите фази на реализиране на проекта да бъдат направени
промените, за да отговаря степента на шумово замърсяване на нормативните
изисквания.
Вещото лице –
геодезист от своя страна посочва, че на процесната сграда са правени две
прецизни геодезични измервания и изчисления за наличие на деформации и улягания
на сградата, едното на 13 – 16.04.201 г. и второто – на 24.07.2018 г. При
второто измерване е направено предписание да се ремонтира и уплътни тротоара
около ю/з ъгъл. Същият е отремонтиран, но не е правено следващо геодезично
замерване, за да се установи дали продължава процеса на улягане и неговия
характер на затихване или активизиране.
Само от тези две измервания не може да се направи извод дали процесите
се активизират или вървят към затихване. Необходими са три и повече измервания,
за да се направят анализи и съответните изводи. По отношение на възможността да
се извършват строителни интервенции от всякакъв тип, извън дейностите по чл.
151 ЗУТ, в сграда с активни деформационни процеси, вещото лице е посочило, че
първо следва да се установят причините, довели до тези деформации, размерът на
деформациите и какво е състоянието и носимоспособността на конструкцията
вследствие на тези процеси. Същевременно в сградата могат да се извършват СМР,
с които не се увеличава натоварванията, не се засягат конструктивни елементи,
не се засягат общи В и К инсталации, особено тези, които са до фундаментите и
земната основа на сградата.
По правото
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Обжалваното
разрешение за строеж на обект от четвърта категория е издадено от компетентен
орган – главния архитект на Община Русе, на основание чл. 148, ал. 2 от ЗУТ. Спазено
е изискването за писмена форма, като разрешението за строеж съдържа всички
необходими реквизити съобразно изискването на чл. 148, ал. 9, т. 1 от ЗУТ. В
хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Разрешението за строеж е издадено след одобряване на инвестиционен
технически проект, послужил като предпоставка за издаване на оспорения
административен акт, станал неразделна част от него и след положително
становище за съответствие от регистрирана фирма-консултант.
Неоснователно е
възражението на оспорващата страна, че при издаване на оспореното разрешение за
строеж административният орган е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Според жалбоподателите двете преградни
стени, предвидени за премахване, съгласно оспореното Разрешение за строеж №
369/28.08.2019 г., представляват общи части по смисъла на чл. 38 ал. 1 Закон за
собствеността. При това положение, с оглед посоченото в разрешението за строеж
правно основание - чл. 38 ал. 5 ЗУТ и
неспазване на изискванията на чл. 185 ал. 1 т. 3 от с.з., Главният архитект бил
длъжен да укаже на възложителя необходимостта от представяне на документите,
визирани в разпоредбата на чл. 185 ал. 2 ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на чл.
38 ал. 5 ЗУТ самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена
сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия
ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при
условие че се спазват изискванията на чл.
185, ал. 1, т. 2 – 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване.
Нормата на чл.185 ал. 1 т.2-4 ЗУТ от своя страна предвиджада, че не се иска
съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства
на собствени обекти, помещения или части от тях, когато: не се отнемат общи
помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им; не се
изменят съществено общите части на сградата; се свързват вътрешни инсталации с
общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи
помещения по една вертикална ос. Когато не са налице тези условия, съгласно чл.
38 ал. 5 изр. 2-ро ЗУТ се спазват изискванията на чл.
185, ал. 2 и 3.
В настоящия
случай в хода на съдебното дирене не се спори, че процесните два обекта с идентификатори
63427.2.1595.2.57 и 63427.2.1595.2.58 са за
нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, както и че съгласно
проектната документация, послужила за издаване на оспореното Разрешение за
строеж, се предвижда преустройство и промяна на предназначението на двата
търговски обекта. Спорният въпрос е дали са спазени изискванията на чл. 185 ал.
1 т. 2- 4 ЗУТ, за да се заключи, че не е необходимо съгласието на етажната
собственост. Според жалбоподателите ответната страна не е успяла да докаже
наличието на тези предпоставки, тъй като с пълното премахване на преградните
допълнителни стени се изменят съществено общите части на сградата.
Съдът не споделя
тезата на жалбоподателите, че двете преградни стени представляват общи части по
смисъла на закона. На първо място следва да се отбележи, че в първоначалната
жалба се поддържаше тезата, че двете преградни стени са носещи и играят ролята
на противоземетръсна шайба. В този смисъл предвиденото събаряне на
разделителните вътрешни стени щяло да доведе до нарушаване на конструктивната
устойчивост на сградата и строежът нямало да отговаря на императивните
изисквания на чл. 169 ЗУТ. Във връзка с тези твърдения на жалбоподателите бяха
поставени и по-голямата част от въпросите по назначената СТЕ.
Тук е мястото да се
отбележи, че настоящият съдебен състав изцяло кредитира заключението на вещите
лица по назначената комплексна експертиза във всичките му части, като пълно,
обосновано и компетентно изготвено. Възраженията на оспорващата страна,
направени както в хода на съдебното дирене, така и в хода по същество, за
неправилност и необоснованост на заключението в частта, изработена от строителния
инженер, съдът намира за неоснователни. Основният аргумент на процесуалният
представител на жалбоподателите е, че вещото лице, при отговора на поставените
въпроси не била съобразила основния унифициран стандарт за строителство в
земетръсни райони в държавите – членки на ЕС, в каквато зона попада и гр.Русе,
а именно- Еврокод 8 и Еврокод 8- 3, издадени от Комитета по Европейска
стандартизация, на която е член БИС. С Наредба № РД-02-20-19 от 29.12.2011 г.
се определят условията и редът за проектиране на строителните конструкции на
строежите (сгради и строителни съоръжения) чрез прилагане на европейската
система за проектиране на строителни конструкции, която включва частите на БДС
EN от 1990 до 1999, наричани за краткост "Еврокодове" (чл. 1 ал. 1).
Разпоредбата на чл. 1 ал. 2 от Наредбата регламентира реда за проектиране според
категорията на строежите - 1. за строежите от първа и втора категория – по
Еврокодовете; 2. за строежите от трета, четвърта и пета категория, които се
възлагат при условията и по реда на Закона за обществените
поръчки (ЗОП) – по Еврокодовете, с изключение на строежите, възлагани по
реда на глава
осма "а" ЗОП; 3. за строежите от трета, четвърта, пета и шеста
категория, които не се възлагат при условията и по реда на ЗОП – по
Еврокодовете или по действащите национални нормативни актове за проектиране на
строителни конструкции, без да се смесват методите за изчисляване и
конструиране, определени в Еврокодовете и в националните нормативни актове. В
чл. 1 ал. 3 от Наредбата е уточнено, че реконструкция, основно обновяване,
основен ремонт или преустройство на съществуващи строежи, чиито
конструкции са проектирани и изпълнени в съответствие с нормативните актове за
проектиране на строителни конструкции преди
влизането в сила на тази наредба, се проектират по действащите национални
нормативни актове при спазване изискванията на чл. 1а. Видно е от съдържанието
на цитираните разпоредби, че прилагането на Еврокодовете е задължително само в
случаите на възлагане на обществени поръчки по ЗОП, а когато става въпрос за
преустройство на строежи, чиито конструкции са проектирани и изпълнени преди
влизането в сила на Наредбата, какъвто е настоящия случай, Еврокодовете са
неприложими. Следователно правилно и законосъобразно вещото лице не е взело
предвид изискванията на Еврокод 8 и Еврокод 8-3 при изготвяне на експертното
заключение.
Колкото до твърдяното от
адвоката на жалбоподателите наличие на вътрешно противоречие в експертното
заключение, което било довело до необоснованост на крайните изводи, съдът
счита, че такова не е налице. Вещото лице подробно е описало всички изследвани
документи, констатациите при извършения оглед и позовавайки се на съответните
правни норми, действащи както към момента на изграждане на процесната сграда,
така и на действащото към настоящия момент законодателство, е извело своите
отговори на поставените въпроси. Обстоятелството, че жалбоподателите не са
съгласни с изводите на вещото лице не означава, че заключението е вътрешно
противоречиво…
Съгласно експертното
становище процесните две стени не са носещи и не са част от носещата
конструкция на сградата, а представляват вътрешни преградни стени между
помещенията, разположени от двете им страни. С проектираното преустройство не
се засягат конструктивни елементи и носещата конструкция на сградата, не се
променя категорията на сградата и не се увеличава нормативното натоварване,
което не налага преизчисляване на конструкцията. Проектът за преустройство не
нарушава носимоспособността на конструкцията, същият е изпълнен в съответствие
с изискванията на чл. 169 ал. 1 т. 1 ЗУТ (л. 265 от делото т. 5). В този смисъл е и становището на
Комплексния доклад за оценка за съответствие на проектната документация със
съществените изисквания към строеж, дадена по реда на чл. 142 ал. 4 и ал. 5 ЗУТ
(л. 14 и л. 20 от
преписката),
в който е отбелязано, че при строителството няма да има конструктивни промени и
няма да се засягат носещи конструктивни елементи, както и че при проектирането
са спазени действащите норми и изисквания за носимоспособност, устойчивост и
дълготрайност. С оглед цитираните заключения на специалисти, а и предвид
изразеното в хода по същество становище на процесуалния представител на
жалбоподателите, че не спорят, че процесните стени не са носещи и не играят
ролята на противоземетръсна шайба, съдът приема за категорично установено в
настоящото производство, че двата зида между секции А и Б на ж.б.“Петко Д
Петков“ не са част от носещата конструкция на сградата и представляват вътрешни
преградни стени.
По отношение на възражението
на жалбоподателите, че тези две стени представляват общи части по смисъла на
закона следва да се отбележи следното: Съгласно т.3 от заключението на вещото лице, при въвеждане
на сградата в експлоатация помещенията от двете страни на стените са били
функционално свързани части на един общ обект, а не два самостоятелни обекта.
Изследвайки начина на изпълнение на стените между двата търговски обекта и
наличната част от проектната документация, експерта е установил, че част от
тези стени са били изградени при строежа между оси А и В, а между оси С и D е съществувал отвор с дължина
3.60м., отстоящ на 0.80м. от външната стена на южната фасада. Според експерта
този отвор е проектиран именно за функционална връзка между помещенията от
двете страни на стените. Обстоятелството, че този отвор е бил наличен и при
въвеждане на сградата в експлоатация са показанията на св.Донка Лазарова, която
посочва, че действително в предната част на обекта са били обособени два
отделни входа за мъжката и дамската приемна, тъй като такива са били
изискванията по него време, но в задната част обекта е бил само с преградна
лека остъклена стена, на която имало врата и която стена е разделяла
работилницата на мъжко и дамско облекло. Работниците от двете работилници са
ползвали един санитарен възел. Свидетелката е категорична, че през годините ТПК
„Съгласие“ е ползвала един самостоятелен обект с един адрес, един електромер и
един водомер и така е описан този обект и в НА, с който се е снабдила
кооперацията през 1994 г. (л.225
гръб – л.226 от делото).
Св.Е.М. от своя страна също
потвърждава, че и след 1995 г., до продажбата на обекта на И.М. през 2018 г.,
същият е бил владян и ползван от кооперацията именно като един самостоятелен
обект с обща площ от 176 кв.м., а не като два отделни. Разделянето на приемните
и работилницата е било с оглед нуждите на производството, но функционалната
връзка между двете помещения е била запазена. Освен това и в този период обекта
е имал една партида за ел.енергия, вода и топлоенергия. Обстоятелството, че от
този обект са били обособени два самостоятелни обекта са го разбрали едва през
2018 г., когато са стигнали до продажбата му (л. 227 от делото).
В подкрепа на свидетелските
показания, че от момента на въвеждане в експлоатация през 1969 г- 1970 г. до
продажбата им през 2018 г. помещенията от двете страни на процесните стени са
били част от един търговски обект и именно по този начин са били ползвани и
стопанисвани от кооперацията, са и писмените документи – писмо от
Об.ф.“Инвестстрой“ – Русе до ТПК „Съгласие“, ТПК „Солидарност“ и ТПК „Елхим“ с
изх.№2736/17.12.1990 г. (л. 55 от делото), НА № 142 от 21.10.1994 г. (л. 56 от
делото). Видно е от цитираните документи, че ТПК „Съгласие“ е ползвала
помещение на 1-ви етаж в ж.б.“Петко Д.Петков“ със застроена площ 176.44 кв.м.,
кубатура – 675.76 куб.м., избено помещение от 23 кв.м. (59.36 куб.м.) и 4.61 %
идеални части от общите части на сградата. Представената от жалбоподателите
Справка за процента на съсобственост между кооперациите на ГПК в жилищен блок
„П.Д.Петков“ гр.Русе (л. 287 от делото) по никакъв начин не оборва извода, че
процесните два търговски обекта с идентификатори 63427.2.1595.2.57 и
63427.2.1595.2.58, съгласно проектната документация и начина на изграждане на
стените, още от момента на въвеждане в експлоатация на сградата са съставлявали
един търговски обект, в който са били обособени с течение на времето две
помещения от двете страни на съществуващата частична преградна стена, с оглед
нуждите на производството. Действително в цитираната справка са посочени две
помещения съответно с размери 94.45 и 81.99, който отговарят на размерите на
настоящите самостоятелни обекти с идентификатори 63427.2.1595.2.57 и
63427.2.1595.2.58, но видно е и от самата справка, че размерите са сумирани, за
да се изведе общата квадратура на обекта – 176.44кв.м. и именно върху тази обща
площ е изчислявана кубатурата, респективно процента на съсобственост към целия
блок. Т.е. и към момента на издаване на тази справка обекта е възприеман като
един с две помещения. Напълно погрешен и противоречащ на изложеното в справката
е извода на процесуалния представител на жалбоподателите, че процента от общите
части на сградата бил определен поотделно за всяко помещение. В справката е
посочен процента на общите части, изчислен именно върху общата площ от
176кв.м., а не поотделно за 94.45кв.м и 81.99кв.м. Друг е въпроса, че на тази
справка липсва достоверна дата, самата тя не в оригинал, а е копие на фотокопие
и в този смисъл не може да се установи кога и по какъв повод е била издавана.
Освен това посочените в нея проценти на съсобственост към целия блок специално
за ТПК „Съгласие“ са по-малко в сравнение със залегнали в другите два
документа, които са с достоверна дата -
писмото и НА.
От представеното
Удостоверение от СГКК – Русе и приложените към него справки (л.228 – л.290 от
делото) е видно, че самостоятелните
обекти с идентификатори 63427.2.1595.2.57 и 63427.2.1595.2.58 са нанесени в
кадастралната карта при изработването й и не са били предмет на проекти за
изменения на КК от 16.05.2007 г. до настоящия момент. Обособяването на два
самостоятелни обекта през 2007 г. съгласно КК и КР обаче, по никакъв начин не
променя факта, че от построяването на сградата и въвеждането й в експлоатация и
дълги години след това обекта е бил един.
От изложеното за съда се
налага извода, че процесните две стени не представляват общи части по смисъла
на чл.38 ал. 1 ЗС, тъй като те са вътрешни преградни в един обект, а не
вътрешни разделителни стени между отделните части. След обособяването на двата
обекта с идентификатори 63427.2.1595.2.57 и 63427.2.1595.2.58, подлежащите на
премахване вътрешни зидове не се трансформират в общи на етажните собственици
на вх.“А“ и вх.“Б“ на ж.б.“П.Д.Петков“, съгласно ЗС и ЗУЕС. Те се явяват
съсобствени такива съгласно ЗС само между двата обекта, които принадлежат на И.М..
Следователно те на се общи и премахването им не попада в приложното поле на чл.185
ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 3 ЗУТ.
Дори и да се приеме, че тези
две стени представляват общи части на
етажната собственост с оглед разположението на двата обекта в различни секции
на ж.б.“П.Д.Петков“, то с премахването им не се изменят съществено общи части
на сградата. Константна е практиката на ВАС, че нормата на чл. 185, ал. 1, т. 3 ЗУТ е бланкетна и дали
измененията са съществени се изяснява за всеки отделен случай (Решение № 4480
от 18.05.2005 г. на ВАС по адм. д. № 2460/2005 г., II о., Решение № 9306 от
28.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3370/2016 г., II о. и др.). В настоящия
случай видно е от т. 8 на заключението на вещото лице, което се позовава и на
разпоредбата на чл. 6 ал. 2 от Наредба № РД-02-20-2/27.01.2012 г., че проектът
за преустройство и промяна на предназначението на търговски обекти с
идентификатори 63427.2.1595.2.57 и 63427.2.1595.2.58 не се засяга някои от
конструктивните елементи и конструкцията на двете секции А и Б от сградата,
поради което не се променя и изчислителната коравина и функционалност на
конструкцията. Липсата на съществено изменение по смисъла на чл. 185 ал. 1 т. 3 ЗУТ изключва приложението на ал. 2 от същата разпоредба.
Колкото до наведените доводи
в писмената защита на жалбоподателите за промяна на предназначението на
помещенията по смисъла на § 5 т. 4 (вероятно се има предвид т. 41) ДР на ЗУТ, следва да се отбележи,
че в проекта изрично е отбелязано, че се предвижда такава промяна на предназначението
на двата обекта. Освен това наличието на промяна на предназначението на обекта
не е предпоставка за приложението на чл.185 ал. 2 ЗУТ. Зададените от адвоката
на жалбоподателите в тази насока въпроси към вещото лице в с.з. по никакъв
начин не навеждат на извод за некоректност на заключението в тази му част.
Вещото лице изрично посочи, че не се променя нормативното натоварване, като е
уточнило, че има предвид предназначението на помещенията за обществено
обслужване (нежилищни нужди) както към момента на строителство и въвеждане на
сградата в експлоатация, така и към настоящия момент
Не е налице и твърдяното от жалбоподателите нарушение на материалния закон.
Оспорващите считат, че с премахването на двете стени на дилатационната фуга на
партерния етаж, без да се извърши обследване на сеизмично неосигурена сграда,
се нарушава и материалния закон – чл. 5 и чл. 6 ал. 2 т. 3 от Наредба за
проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони № РД-02-20-2/27.01.2010
г.
Съгласно разпоредбата на чл. 5 от № РД-02-20-2/27.01.2010 г. в строежите (осигурени и неосигурени на сеизмични въздействия) се
разрешава да се извършват строителни и монтажни работи, свързани с промяна в
конструкцията им, в т.ч. реконструкция, основно обновяване, основен ремонт,
надстрояване и вътрешно преустройство на сграда, при което се променят
предназначението на помещенията и натоварванията в тях, при следните условия:
1. извършено обследване на целия
строеж и регистриран технически паспорт съгласно наредбата по чл. 176а, ал. 6 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ);
2. положителна оценка за
сеизмична осигуреност в съответствие с чл. 6, ал. 2;
3. спазване на допустимата
височина и етажност на сградите съгласно чл.
33;
4. инвестиционен проект,
съгласуван, оценен и одобрен по реда на ЗУТ.
Не се спори по делото, че
процесната сграда – ж.б.“п.Д.Петков“ е сеизмично неосигурена. В този смисъл е и
заключението на вещото лице. За да е налице задължение за Главния архитект да
изиска от възложителя на строежа, в случая третото заинтересовано лице И.М.
спазване на разпоредбите на чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Наредба № РД-02-20-2/27.01.2010 г., следва предвидените в проекта СМР да са
свързани с някоя от хипотезите, визирани в цитираната разпоредба. В настоящия
случай към одобрения проект е представено Конструктивно становище от инженер –
конструктор в съответствие с изискванията на чл. 38 ал. 7 ЗУТ, съгласно което
„при строителството няма да има конструктивни промени, няма да се засягат
носещи стени и конструктивни елементи; не се променя категорията на сградата и
с предвиденото оборудване не се увеличава нормативното натоварване, не се
налага преизчисляване на конструкцията; конструкцията не се засяга и не се
нарушава нейната носимоспособност съгласно изискванията на чл. 169 ал. 1 т. 1 ЗУТ“ (л. 36 – л. 38 от преписката). В този смисъл е и „Оценката за
съответствие“ на инвестиционните проекти, извършена на основание чл. 142 ал. 4
и ал. 5 ЗУТ.
Тези становища бяха подкрепени от заключението по назначената СТЕ. Нещо
повече, вещото лице строителен инженер в констативно-съобразителната част
подробно е анализирала съответствието на проекта към оспореното Разрешение за
строеж и предвиденото в него премахване на стените между двата обекта с идентификатори
63427.2.1595.2.57 и 63427.2.1595.2.58, с изискванията на
Наредба № РД-02-20-2/27.01.2010 г., стигайки до следните заключения: 1.
Предвидените в проекта СМР не са свързани с промяна на конструкцията на
сградата; 2. С премахването на процесните зидове не се увеличава натоварването
на сградата, а обратно – намалява се натоварването върху плочата над сутерена;
3. Нормативното натоварване в помещенията не се променя съгласно табл.2 от
Натоварване на сгради и съоръжения – Правилник за проектиране в сила от
01.07.1964 г.; 4. С проектното решение не се променя предназначението на
сградата – тя остава с жилищно предназначение, защото се променя само
предназначението на нежилищните помещения, като не се променя съотношението
между площите на жилищната и обществено обслужващата част на сградата (л.261 от
делото).
С оглед изложеното за съда се налага извода, че нито в хода на
административното производство, нито в хода на съдебното производство се събраха доказателства за
наличието на някоя от хипотезите, визирани в разпоредбата на чл. 5 ал. 1
от Наредба № РД-02-20-2/27.01.2010 г. При
това положение за Главния архитект в случая не е било налице задължение да
изиска от възложителя обследване на целия строеж и положителна оценка за
сеизмичната осигуреност съгласно
изискванията на чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Наредба № РД-02-20-2/27.01.2010 г.
В обобщение на всичко казано до тук съдът намира, че Разрешение за строеж №
369/28.08.2019 г., издадено от Гл. архитект на община Русе се явява правилен и
законосъобразен административен акт, издаден в съответствие и при спазване на
приложимите в случая норми на чл. 148 и чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, а подадената
срещу него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.
143, ал. 3 и ал.4 от АПК, жалбоподателят ще следва да заплати на ответника по
жалбата Главния архитект на Община Русе разноски в размер на 599.00лв. - за платен
депозит за изготвяне на експертизата в размер на 399.00лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200.00 лв., определено от съда по реда на чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, както и направените от заинтересованата страна разноски в размер на 999.00
лева, включващи депозит за вещо лице в размер на 399.00 лв. и за адвокатски
хонорар в размер на 600.00лв., заплатен в брой по договор за правна защита и
съдействие № 003010 от 24.10.2019 г. (л. 48 от делото). При определяне на
възнаграждението на процесуалния представител на третото заинтересовано лице
съдът е взел предвид възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
направено от адвоката на жалбоподателите, както е съобразил фактическата и
правна сложност на делото от една страна и разпоредбите на чл. 8 ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в най-новата й редакция ДВ бр.45 от 15.05.2020г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Етажната собственост на вх. А, жил. блок
„Петко Д. Петков“ по ул.„Петко Д. Петков“ №6,
гр. Русе, чрез управител И.Б.Е., И.Б.Е., лично като собственик на жилище във вх.А, жил. блок „Петко Д.
Петков“, ет. 7, ап.17, Етажна
собственост
на вх. Б, жил. блок „Петко Д. Петков“ по ул.„Петко Д. Петков“ №6, гр.Русе, чрез управител
Ц.Д.А. и А.К.
***, против Разрешение за строеж №369/28.08.2019г. на Главен
архитект на Община Русе, с което на
основание чл.148, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 и чл. 38, ал. 5 от ЗУТ на И.Н.М. *** е
разрешено да извърши строителство на обект „Преустройство, промяна
предназначението и обединяване на търговски обекти с идентификатори 63427.2.1595.2.57
и 63427.2.1595.2.58 в игрална зала за хазартни игри с автомати и кафе – клуб“.
ОСЪЖДА Етажната
собственост на вх. А, жил. блок „Петко Д. Петков“ по ул.„Петко Д. Петков“
№6, гр. Русе, чрез управител И.Б.Е., И.Б.Е., лично като собственик на жилище във вх.А, жил. блок „Петко Д.
Петков“, Етажна собственост на вх. Б, жил. блок
„Петко Д. Петков“ по ул.„Петко Д. Петков“ №6, гр.Русе, чрез
управител Ц.Д.А. и А.К. *** да заплатят СОЛИДАРНО на Община Русе направени по делото
разноски в общ размер на 599 (петстотин деветдесет и девет) лева - за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 (двеста) лева и 399 лв. платен депозит за изготвяне на експертиза.
ОСЪЖДА Етажната
собственост на вх. А, жил. блок „Петко Д. Петков“ по ул.„Петко Д. Петков“
№6, гр. Русе, чрез управител И.Б.Е., И.Б.Е., лично като собственик на жилище във вх.А, жил. блок „Петко Д.
Петков“, Етажна собственост на вх. Б, жил. блок
„Петко Д. Петков“ по ул.„Петко Д. Петков“ №6, гр.Русе, чрез
управител Ц.Д.А. и А.К. *** да заплатят
СОЛИДАРНО на И.Н.М. *** сумата от 999 (деветстотин деветдесет и девет) лева деловодни
разноски – 600 лв. за адвокатско възнаграждение и 399 лв. платен депозит за
изготвяне на експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в срок от
14 дни от съобщаването му.
Съдия: