Р Е Ш Е Н И Е
№ 333/23.5.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито
съдебно заседание на втори май, две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Десислава Ангелова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 157 по
описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 40, ал. 1 от Закона
за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалбата на Н.Б.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез процесуален представител адвокат Е.К.-П.,
срещу мълчалив отказ на Кмета на община Велинград да предостави достъп до обществена
информация по Заявление вх. № 94-00/222 от 16.01.2023 г. В жалбата се навеждат доводи
за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, по които се иска отмяната
му, както и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне.
В съдебно заседание процесуалният
представител адвокат К.-П. поддържа жалбата и сочи, че исканата информация е общественозначима.
Претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът – Кметът на община Велинград,
не се явява и не се представлява в съдебно заседание. По делото е постъпило писмено становище с вх.
№ 3616/28.04.2023 г., в което адвокат
Д.С., процесуален представител на ответника, излага съображения за неоснователност
и недоказаност на предявената жалба.
По делото са постъпили и писмени молби с вх. № 1697/22.02.2023 г. и вх. №
1826/01.03.2023 г. от Община Велинград, чрез пълномощника А. К., с което е
представено Заявление вх. № 94-00/222 от 16.01.2023
г., част от административната преписка.
Административен съд – Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна – заявител на искането за достъп до обществена информация и
адресат на обжалвания акт. Насочена е срещу акт, който подлежи на обжалване по
съдебен ред по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ и в законоустановения срок по
чл. 149, ал. 2 от АПК, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.
149, ал. 2 от АПК, срокът за обжалване на мълчаливия отказ е едномесечен и
започва да тече от крайната дата, на която е следвало да се произнесе органът –
30.01.2023 г. Жалбата е подадена на 16.02.2023 г., поради което е спазен срокът
за обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна по следните съображения:
Административното производство е
образувано по заявление за предоставяне на достъп до обществена информация с
вх. № 94-00/222 от 16.01.2023 г. от Н.Б.К., с което е поискано от кмета на
Община Велинград да бъде предоставена следната информация:
1.
Количествено-стойностна сметка за
изготвения от АА „Братя Кадинови“ ЕООД идеен проект за обект „Реконструкция на
комплекс за отдих, култура и развлечение парк „Клептуза“, находящ се в УПИ № VI-7229 с отреждане „За парк“, в кв. 394 и в УПИ
VI-5972 с отреждане „За парк“, в кв. 393 по плана на гр. Велинград;
представляващи имоти с идентификатор № 10450.503.997.1, № 10450.503.997.2 и №
10450.503.1241 съгласно КККР на гр. Велинград“.
2.
Проектните части на инженерните
специалности (Конструкции, ВиК, ОВК, Ел, Геодезия, Паркоустройство) от
изготвения от АА „Братя Кадинови“ ЕООД идеен проект за обект „Реконструкция на комплекс за отдих, култура и развлечение
парк „Клептуза“, находящ се в УПИ № VI-7229 с отреждане „За парк“, в кв. 394 и в
УПИ VI-5972 с отреждане „За парк“, в кв. 393 по плана на гр. Велинград; представляващи
имоти с идентификатор № 10450.503.997.1, № 10450.503.997.2 и № 10450.503.1241 съгласно
КККР на гр. Велинград.
3.
Изготвения финансов анализ за
посочения в пункт 1. Проект.
4.
Задание за изготвяне на проект
обект „Реконструкция на комплекс за отдих, култура и развлечение парк „Клептуза“,
находящ се в УПИ № VI-7229 с отреждане „За парк“, в кв. 394 и в УПИ VI-5972 с отреждане
„За парк“, в кв. 393 по плана на гр. Велинград; представляващи имоти с идентификатор
№ 10450.503.997.1, № 10450.503.997.2 и № 10450.503.1241 съгласно КККР на гр. Велинград“.
До изтичане на 14-дневния срок по
чл. 28 от ЗДОИ административният орган не се е произнесъл.
Нормата на чл. 58, ал. 1 от АПК е
фикция, поради което следва да се тълкува само стриктно ограничително, защото
приема за осъществил се един юридически факт, за който се знае, че не се е
осъществил. Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в
случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по
направеното пред него искане. Предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК,
този отказ представлява индивидуален административен акт и е напълно приравнен
към изричния такъв, който е не само липса на волеизявление от страна на
съответния административен орган, но е и отказ да се издаде съответния посочен
от молителя акт. Преценката включва налице ли е задължение на ответника да се
произнесе по Заявление вх. № 94-00/222 от 16.01.2023 г.
Компетентността на Кмета на община
Велинград е регламентирана в чл. 3 от ЗДОИ, където са посочени задължените да
предоставят информация субекти. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ,
този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава
или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на
местното самоуправление в Република България.
Предвид изложеното от фактическа
страна, съдът приема, че ответникът е надлежно сезиран от жалбоподателя със
Заявление вх. № 94-00/222 от 16.01.2023 г. и е следвало да се произнесе по
искането в 14-дневен срок с изричен акт, съдържащ изискуемите реквизити. До
30.01.2023 г. Кметът на община Велинград не е изпълнил задължението си да се
произнесе по заявлението.
Съгласно разпоредбата на чл. 58,
ал. 1 от АПК, непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ да се издаде
актът. Мълчаливият отказ е бездействие на администрацията в случаите, когато
административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него
искане. Следователно, за да се приеме, че такъв отказ е налице, е необходимо
компетентният административен орган да не изпълни задължението си за
произнасяне, въпреки сезирането му.
Редът и условията за предоставяне
на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в Глава трета на
ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ задължава органите или изрично
определените от тях лица, да се произнесат с решение за предоставяне или за
отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и да уведомят
писмено заявителя за своето решение.
Следователно единствената
призната от закона възможност за процедиране по заявление за достъп до
обществена информация е задълженият субект да постанови изричен акт – решение
за предоставяне (чл. 34 от ЗДОИ) или за отказ (чл. 38 от ЗДОИ) за предоставяне
на достъп до исканата информация, които следва да бъдат мотивирани.
Неспазването на формата, в която следва да се произнесе задълженият субект води
до основание за оспорване по чл. 146, т. 2 от АПК и е основание за отмяната на
оспорения акт.
При депозирано заявление, което
отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, органът е длъжен да се
произнесе с мотивирано решение, както когато удовлетворява искането (чл. 28,
ал. 2, вр. с чл. 34 чл. ЗДОИ), така и когато отказва да предостави информация
(чл. 38 от ЗДОИ). В случая липсва произнасяне по заявлението, което бездействие
на органа представлява мълчалив отказ да се произнесе по смисъла на чл. 58, ал.
1 от АПК, който е в противоречие с разпоредбите на чл. 28, ал. 2 и чл. 38 от
закона и на това основание подлежи на отмяна. Изискването за изрично
произнасяне в производството по ЗДОИ води до извод, че задълженото лице не може
да формира мълчалив отказ.
Постановяването на решение по
ЗДОИ изисква оценка от страна на административния орган включително и на
обстоятелствата, представляващи основание за отказ за предоставяне на
информация. След преценка на вида и характера на исканата информация и на реда,
по който тя може да се предостави, задълженият субект следва да постанови
писмено мотивирано решение по заявлението, с което да предостави или да откаже
да предостави исканата информация, ако са налице законови пречки за това,
включително и тези, посочени в чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че мълчаливият отказ на административния орган да предостави исканата
информация е незаконосъобразен, издаден при нарушаване на изискванията за форма
и следва да бъде отменен, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да
бъде изпратена за произнасяне по същество по подаденото заявление.
С жалбата е направено искане за
присъждане на разноски, като в представения договор е посочено, че адвокатската
защита и съдействие е извършена безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от
Закона за адвокатурата (ЗА), като съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г.
адвокатското възнаграждението за този вид дела е в размер на 1000 лева. В тази
връзка следва ответникът да бъде осъден да заплати на Н.К. сумата от общо 1010
лв., представляваща 10 лв. заплатена държавна такса и 1000 лв. адвокатско
възнаграждение в определен от съда размер.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, във вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик,
IІІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалбата на Н.Б.К. мълчалив отказ на Кмета
на община Велинград за предоставяне на достъп до обществена информация по
Заявление вх. № 94-00/222 от 16.01.2023 г.
ИЗПРАЩА преписката на Кмета на община Велинград за ново произнасяне по Заявление
вх. № 94-00/222 от 16.01.2023 г., съобразно дадените указания по тълкуване и
прилагане на закона.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на
административния акт, считано от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА Община Велинград да заплати на Н.Б.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 10 (десет) лева,
представляващи внесена държавна такса.
ОСЪЖДА Община Велинград да
заплати на Адвокатско дружество „Д-р Петков, Проданов & Партньори“ за осъществена адвокатска защита и съдействие по реда на чл.
38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, сумата от 1000 (хиляда) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: (п)