РЕШЕНИЕ
№ 12614
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110144461 по описа за 2022 година
Фирма е предявило срещу Л. Д. С. установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият
дължи на ищеца сумата от 211.64 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020г. за
топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № ******,
ведно със законна лихва от 27.10.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 34.77 лв. за
периода от 15.09.2018 г. до 19.04.2020 г., сумата от 25.51 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г.
до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 27.10.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 5.90 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 19.10.2020 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 52341/2020 г. по описа
на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
1
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът уведомен по реда на чл. 41, ал. 2
от ГПК не е депозирал отговор на исковата молба. Пред съда страната не се
явява и не изпраща процесуалния представител.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор от 30.09.2002 г. сключен между Фирма и
етажната собственост с адрес /административен адрес/, съгласно който
дружеството се е задължило да извършва индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
В случая горното се установява от постановление за налагане на
възбрана от 12.05.2014 г. на ЧСИ К. П. по изп. д. № ************, с което е
наложена възбрана на недвижим имот собственост на Л. Д. С., а именно
/административен адрес/. В разглеждания случай по делото се установява, че
ответникът притежава правото на собственост върху процесния имот, което
налага приемането на извод, че през процесния период ответникът е имал
2
качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го
поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за
пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия
и загубването на това качество става при настъпване на законоустановения
факти, прекратяващи облигационните отношения.
От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия е
ответникът по силата на притежаваното от него право на собственост върху
процесния недвижим имот. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да
необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни
за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен
договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в процесния имот
за двата отчетни периода 18/19 г. и 19/20 г. не бил осигурен достъп, за което
били съставени констативни протоколи, че имотът е необитаем, поради което
за процесния периода нямало начислена служебно СТЕ от радиатори, като
служебно начисление имало само за щранг-лирата в банята, която не можела
да се демонтира, което били извършено на база на инсталирана мощност.
Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация
била изчислена по формулата приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. на
база пълна отопляема кубатура 96 куб. м. През процесния период за двата
отчетни периода 18/19 г. и 19/20 г. не бил осигурен достъп, за което били
съставени констативни протоколи, че имотът е необитаем, поради което за
процесния периода нямало начислена ТЕ за БГВ. Вещото лице е посочило, че
изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с действащата Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата
суми през процесния период възлиза на 211.66 лв. Съгласно заключението
топломера за е преминал през метрологична проверка през две годишен
период и при проверките не били констатирани отклонения извън
допустимите стойности.
Настоящият състав намира, че по делото е установено реално
доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което
е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в
науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото
лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси,
предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във
връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При
извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и
при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът
приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника в процесния имот е
доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата
етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна
сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено
по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно
установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол
/при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите
стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия.
Същевременно за целия процесен период от ответника не са правени никакви
възражения по реда на общите условия. Няма основание да не се приеме
съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се
3
опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече,
че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не
са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни
документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от представените от
третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е
установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника
топлоенергия в определеното количество. Предвид изложеното и съдът
намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия за
процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 211.66 лв. В
случая с оглед диспозитивното начало доколкото се претендира сума в по-
малък размер, а именно от 211.64 лв. от дължимата топлинна енергия, то
именно в този размер следва да се уважи предявения иск.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че клиентът е
длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е
необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД се явява основателна за сумата от 34.77 лв. изчислена по реда на чл.
162 от ГПК, в който размер и предявения иск следва да се уважи.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на
продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира
от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
4
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на Фирма, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността
на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец.
В случая съгласно представените кредитни известия стойността на услугата
за дялово разпределение е 25.51 лв., поради което претенцията се явява
основателна. Действително след като ответникът не е изпълнил точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация би изпаднал в
забава и ще се дължат обезщетение в размер на претендираната законна лихва
за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово разпределение. За
цената за заплащане на лихвата за дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправени и получена покана от ответницата за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което претенцията за лихва в общ размер на 5.90 лв. се явява
неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като ищецът претендира сумите от 25 лв. държавна такса в
исковото производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 300 лв. депозити
за вещи лица, 25 лв. платена държавна такса в заповедното производство и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. С оглед
частичната основателност на исковите претенции на ищецът следва да му
бъде присъдена сумата в размер на 489.38 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Фирма ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/
срещу Л. Д. С., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, че Л. Д. С. дължи на Фирма сумата от 211.64 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
5
01.07.2017 г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № ******, ведно със законна лихва от 27.10.2020
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 34.77 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 19.04.2020 г., както
и сумата от 25.51 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва от 27.10.2020 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 5.90 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 19.10.2020 г.
ОСЪЖДА Л. Д. С., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, да
заплати на Фирма, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8
от ГПК сумата от 489.38 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6