Решение по дело №40/2020 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 септември 2020 г. (в сила от 20 ноември 2020 г.)
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20201310200040
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

гр.Белоградчик,  09.09.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Белоградчишкият районен съд, 4 – ти състав в публично съдебно заседание на трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА КАЙТАЗКА

 

 

при  участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 40 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на И.Т.К. ***, с ЕГН **********, срещу НП № 1019/23.01.2020 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ.

          В жалбата се излагат доводи за не законосъобразност на наказателното постановление и иска отмяната му, поради допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и  издаване на НП. Иска се допускането до разпит на двама свидетели, които обаче впоследствие не са осигурени за с.з., респ. такива не са разпитвани. В с.з. жалбоподателят се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата, сочи , че деянието не е извършено умишлено, т.е. отрича се вина на автора, също така – че квалификацията на нарушението не съответства на обстоятелствената част на издаденото НП и като цяло – моли да бъде отменено издаденото НП.

          Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по казуса.

           Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

         Жалбоподателят И.Т.К. е лицензиран лесовъд по смисъла на ЗГ, регистриран като такъв в нарочният регистър към ИАГ / видно от представеното към админ.нак.преписка Удостоверение № 3607 издадено на 29.06.2011 г., като справката в регистъра е от 07.02.2020 г./

         Същият, в това си качество, на 26.08.2019 г. е получил позволително за сеч № 0517418, с очакван добив на 13.8 плътни куб. м. дърва, от видовете благун, габър и цер, от отдел 167 ”и”, имот № 248010 / собственост на ФЛ, в землището на с. Средогрив, обл.Видин. Съгласно даденото позволително, сечта е следвало да се извърши в периода 29.08.2019 г. до 31.10.2019 г., като добитите материали да се извозят от сечището в същия период.

                          По повод посоченото позволително имeнно, след посещение на временния склад, определен за сечището по позволителното, Ив.К. издал на два пъти превозни билети, чрез които намиращата се в склада дървесина можело да бъде транспортирана извън него. По – конкретно издал превозен билет № 7705/00330 от 31.10.2019 г. / за 6,60 пл.куб.м. дървесина/ и билет № 7705/00301 от 18.10.2019  г. /за 2,2 пл.куб.м. дървесина/, за които се позовал именно на позволително за сеч сеч № 0517418/26.08.19 г.

На 19.11.2019 г. св. Д.В. и колегите му И. Иванов и Ал.Пенчев – горски инспектори при РДГ-Берковица, извършвали обход и проверка на място на имоти – горски, за които има издадени позволителни за добив на дърва – за сеч,  в землището на с.Средогрив, общ.Чупрене, обл.Видин. Така проверили и сечището в отдел  „167 и“, имот № 248010, за което жалбоподателят имал получено позволително за сеч /цитираното по-горе/. Били констатирали нередности относно сечището – там всъщност нямало извършвана никаква сеч, а чрез достъпа до електронната система на ИАГ, инспекторите на РДГ-Берковица установили, че лесовъдът К. е издавал посочените по-горе превозни билети – от които би следвало вписаната в тях дървесина да е добита именно в сечището.

 Своите констатации Д. В. отразил в Констативен протокол - № 141596, ведно с указания за съставяне на АУАН спрямо К. по чл.108 ал.3 от ЗГ. Последният не присъствал на проверката на място в сечището.

  Именно в изпълнение на разпреденото в констативния протокол, на 22.11.2019 г. и предвид констатираното  от служителите на РДГ-Берковица на място -  че лицензираният лесовъд  К. е извършил нарушение по ЗГ – като е издал два превозни билета, удостоверяващи добива на дървесина от определен имот, респ. сечище, посочено в издаденото на К. позволително за сеч, а на практика – непровеждана въобще в сечището такава, Д. В. съставил АУАН № 1019 от същата дата на К., в неговото присъствие :  за това, че “  на 18.10.2019 г. и 31.10.2019 г. / моментите на издаване на превозните билети/, като лице, получило позволително за сеч № 517418, е  издал превозни билети № 7705/00330 от 31.10.2019 г. за 6,60 пл.куб.м. и № 7705/00301 от 18.10.2019  г. за 2,2 пл.куб.м. дърва, които не са добити от имота“ . В реквизита “законови разпоредби, които са нарушени от извършителя”, В. посочил чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ. Свидетелят, отбелязан като такъв на констатиране на нарушението и същевременно и съставяне на акта, е единият от присъствалите на проверката на място и фигуриращ в констативния протокол – Иво Бл. Иванов. Нарушителят  подписал акта и получил копие от него, като написал възражения – че е бил заведен в имота от собственика му, а след това билетите – нарушителят издал от временния склад.

На 23.01.2020 г. въз основа на акт № 1019/22.11.2019 г. на св.Д. В., е издадено обжалваното НП № 1019/2020 г. на Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото.

          При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

          Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, макар и поради аргументи, различни от навежданите от жалбоподателя.

          При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяната на атакуваното наказателно постановление.

         Относно довода за липса на умисъл у дееца, съдът намира същия за неоснователен. За разлика от деянията по НК, административните нарушения, съгл. чл.7 ал.1 от ЗАНН се наказват , когато са извършени виновно, без значение формата на вината принципно – умишлени или непредпазливи. По изключение, непредпазливите провинения, квалифицирани като админ. нарушения, могат да не се санкционират само, ако това изрично е предвидено - в специалните закони. В приложимия към случая нормативен акт – ЗГ, подобно изключение не е регламентирано, т.е при доказани авторство на деяние и вина за него – било то умисъл или непредпазливост, деецът следва да понесе своята отговорност.

Запознавайки се с АУАН № 1019/22.11.19 г. на свид.В., съдът установи, че на нарушителя е приписано като извършено едно само админ.нарушение, изразено в издаването на 2 бр. отделни документи – превозни билети, което поведение на К. по своята правна същност  би следвало да се квалифицира като две отделни противоправни прояви, респ. толкова отделни, самостоятелни нарушения / с оглед и невъзможността в админ.нак.право да съществува продължавано деяние, осъществено чрез действия/. Същият порок е допуснат и в издаденото НП, без да бъде констатиран от АНО и отстранен по реда на чл.54 от ЗАНН. Видно от представените по делото / разпечатка от ел.система на ИАГ/  2 бр. превозни билети, те са издавани на различни дати, независимо, че удостоверяват /формално/ добива на дървесина от един имот / последното дори не е доказано, тъй като не се знае от къде са отсечени прикараните до временния склад дървета, с оглед установената липса на сеч в надлежния имот/. Т.е. дори да липсваха други пороци при проведената процедура по ангажиране отговорността на К., то самото наказване на едно само нарушение, с едно само наказание, при осъществени многобройни / два в случая/, макар и еднотипни  деяния, води до неправилно прилагане от една страна на материалния закон – неправилна квалификация, и до нарушаване на процедурата по санкционирането на извършителя, тъй като не е ясно при това положение / нито за нарушителя, нито за съда/ – за кое от двете му деяния той е наказан, и как да организира провинилият се защитата си, тъй като не е може да разбере срещу какво / т.е. кое от всички деяния/ обвинение следва да стори това. Съгласно принципите на админ. наказателната отговорност – ЗАНН, за всяко едно нарушение се определя и търпи отделно наказание / ако разбира се АНО прецени , че ще търси отговорност за всяко нарушение/.

Предвид всички посочени по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И :

 

         ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1019/ 23.01.2020 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на И.Т.К. ***, с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

              

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: